Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Защо се мълчи за това?

Е-поща Печат PDF

Те искат умишлено да го погребат!

Не аз, а Кеворк Кеворкян прогнозира, че след петнайсети­на години няма да има живи сви­детели на онова сега проклинано бивше време. И, че точно тогава ще започне го­лямата фалшификация. Освен индустрия и здравеопазване, големият плюс на оно­ва време е духовната сфера, културата. Жалко, че и този някогашен подем ще бъде умишлено премълчаван. Хайде само бе­гло да видим какво е станало за 29 години след 9 септември 1944 година и за същия период след 10 ноем­ври 1989 година. Ще се смаете какъв духовен упадък! До 1974 година ние имаме истински шедьоври в литерату­рата –произведения­та на Димитър Димов, Емилиян Станев, Ди­митър Талев, Николай Хайтов, Йордан Ради­чков, Ивайло Петров, Антон Дончев… Поети като Веселин Ханчев, Валери Петров, Геор­ги Джагаров, Блага Ди­митрова, Константин Павлов, Христо Фо­тев, Дамян Дамянов… Имахме такива велики актьори като Кон­стантин Кисимов, Владимир Трендафи­лов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Мила Павлова, Спас Джонев, Стефан Ге­цов, Георги Георгиев Гец, Георги Калоян­чев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафо­ва… Могат ли да се изредят всички? Каже­те пет имена сегашни, за 28 години поне да са близко до тях? Точно в онзи „мрачен период“ беше създаден филмовият шедьо­вър на века „Козият рог“ на гениалния Ме­тоди Андонов, „Крадецът на праскови“, първият екшън сериал „На всеки киломе­тър“… Никой няма да знае, че в онзи „че­ренпериод България изнася филми в 70 страни, има 813 международни награ­ди, 300 български студенти са пратени в 16 страни на издръжка на държавата да изучават филмовото майсторство. Няма да знаят бъдните поколения, че през 1963 година /17 години след 9-ти септември 1944/ ние поставяме изключителен рекорд – имали сме 3 700 киносалона, а родината на седмото изкуство – Франция, има само 2 000! Защо се мълчи за това? Ало, чер­ногледци: 25 години след 9-ти септември 1944 година България заема второ, а дъл­го време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината! Точно в тези трийсетина години след „съветската оку­пацияв подем е изоб­разителното изкуство, музикалното, архи­тектурата… Тогава са създадени Национал­ния исторически му­зея, Националната га­лерия за чуждестран­но изкуство, Нацио­налната художествена галерия… В невероя­тен възход, за изнена­да на пещерните чер­ногледци, в онзи трий­сетгодишен отрязък е не само така наречено­то елитарно изкуство, но и масовото. Гузно се премълчава, че тога­ва е имало 3 200 театрални, 570 естрад­ни и 40 състава за художествено слово, хоровете надхвърлят две хиляди, оркес­трите – 420… Ех, какви черни времена и как може да има 4 000 /четири хиляди!/ библиотеки с над 18 милиона тома! Бъл­гарските творци, нашите видни култур­трегери, са в челото на Европа, никой не ги е пренебрегвал и изолирал, а къде са сега? Талантът не може да бъде зали­чен, вътрешната свобода не може да бъде в клетка, ако си наистина личност с твор­чески заряд! Останах смаян, че след 10 ноември 1989 година нищо не беше из­вадено „забранено“ от чекмеджетата. Освен графоманските творения на по­средствениците!

 

Небето заредено с взрив...

Е-поща Печат PDF

На 04.12.2023 г. в хотел „Анел“, гр. София, се проведе поредна­та втора среща, ор­ганизирана от Българската социалистическа партия, на леви партии, центристки и па­триотични формации, за дис­кусия по бюджета за 2024 г. на Република България. Сре­щата се председателстваше от г-жа Корнелия Нинова – пред­седател на БСП. Тя изтъкна, че тези срещи се инициират като необходимост за обединяване на партиите и патриотични­те формации като необходи­мо условие в сегашната дейст­вителност за противопоставя­не на сегашното управление на страната от т.н. „сглобка“ от партиите, поели управле­нието на България след избо­рите за 49-то Народно събра­ние, нарекли се „евроатланти­ци“ и „евроатлантическо мно­зинство“. Тя подчерта също, че БСП успешно развива обе­динението на тези формации в обща мрежа от партии - съ­мишленици и този подход е дал резултати, в отминалите местни избори за кметове и общински съветници както в София, така и в страната. Из­тъкна, че сега се включва и пар­тия НДСВ, като форматът про­дължава да бъде отворен и в бъдеще. Тя обяви, че настояща­та дискусия е по основните па­раметри на Бюджет- 2024 г., по които партията е давала раз­лични предложения, но е при­ето само увеличаване на „вдо­вишката добавка“ към пенси­ята на преживялия съпруг да бъде 30 % от 1 юли 2024 г. Из­каза разочарование, че неза­висимо от демографската ка­тастрофа, не е прието предло­жението на БСП, възнагражде­нието за „майчинството“ през втората година от 780 лв. да стане равно на прогнозирана­та минимална работна запла­та в размер на 933 лв. от 1 юли 2024 г. Не са приети и редица други предложения, свързани с различните помощи и добавки за ученици и лица в неравно­стойно положение, за да можело да се достигне мечтаният „де­фицит“ от 3%, като условие за приемане на България в Евро­зоната. Изтъкна, че предложе­нията в областта на социалната политика ще бъдат отстоявани и при първото четене на финан­совия план на правителство­то, в Народното събрание. В тази връзка тя прикани участници­те да изкажат съображения и да дадат предложения и пре­достави възможността проф. Румен Гечев да очертае по-под­робно общите параметри на Бюджет- 2024 г. Изтъкнатият икономист посочи, че мини­малният осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. се увеличава от 3 400 лв. на 3 750 лева, като за 2025 г. ще нарасне на 4 130 лева, а за 2026 г. ще достигне 4 430 лева. След това подробно се спря на разде­ла на бюджета, в областта на социалната политика, като за­сегна частично и тази в областта на здравеопазването и пенси­онната политика. Тя подчер­та, че БСП ще продължи да от­стоява своите програмни цели по същия начин, както напра­ви това в Бюджетната коми­сия. Там възраженията са били основно „за да се удовлетворят исканията, следва да се вземат пари от друго място“… и посо­чи конкретни начини за осигу­ряване на такива пари.

След това бе дадена дума­та на участниците, които под­крепиха изказаните съобра­жения и дадоха своите пред­ложения. Като представител на ПП „Нова Зора“ в дискуси­ята взе участие Т. Предов , д-р по право, зам. председател на партията, поради неотложни семейни ангажименти на пред­седателя М. Минчев. Предвари­телно подготвените предложе­ния на ПП Нова зора бяха две: помощта за майчинството през втората година след раж­дането, да бъде равно на ми­нималната работна заплата и второ: увеличаването на пен­сиите през 2024 г. с 11%, като се възстанови практиката за превръщане на трудовия стаж на лицата служили, работили и заплащали осигуровки при условията на І и ІІ категория труд, към този от трета кате­гория. Това е конкретната пози­ция на ПП Нова зора във връзка с промените в законодателство­то, влезли в сила от 25.12.2021 г. Партията неведнъж е деклари­рала, че тези лица, които са слу­жили основно в МО, МВР, Стро­ителни, Транспортни войски и т.н. Специални подразделе­ния, както и полагалите труд при различни тежки условия, са умишлено ощетени при преизчисляването на пенси­ите им за изслужено време и старост. Техните пенсии са пре­изчислени с коефициент 1.35 само за действителния, но не и за превърнатия стаж като такъв от ІІІ категория. Съобра­женията били, че тези лица са се пенсионирали по-рано и са по­лучавали пенсии… по- продъл­жително време от лицата, ра­ботили при условията на тре­та категория труд! Това е груба несправедливост, за която Съ­юзът на офицерите и сержанти­те от запаса и резерва е внесъл съображения в Народното съ­бран. От името на ПП Нова зора и СОСЗ адв. Предов проведе сре­ща с тогавашния министър, г-н Георги Гьоков. За съжаление аргументите ни не бяха взети предвид. Това доведе до факта, че на следващите избори много от гласовете на запасното войн­ство бяха дадени за партията на ген. Янев, за който се предпо­лагаше, че ще защити горното предложение. За съжаление това не се случи. Сега нашето пред­ложение отново е същото: в бю­джета за 2024 г. да се предви­дят допълнителни средства за поправяне на тази несправед­ливост.

На заседанието адв. Т. Пре­дов подкрепи инициативата на БСП за обединяване на партии­те и движенията от лявото прос­транство и центъра и посочи, че това е идея на ПП „Нова Зора“, поддържана и утвърждавана на три последни конгреси, за създа­ване на Единен народен фронт / ЕНФ/, за концентрация на на­ционалната енергия на патри­отичните партии, движения и организации. Но затова по-под­робно ще разискваме тази идея в някой от следващите броеве, за която е ясно, че и БСП я под­крепя. Сега само ще отбележим, че не бива да се вярва на обе­щанията за промяна, защото те няма как да са за по-добро на на­рода. Действителността е такава, че, както е казал поетът : „небе­то заредено с взрив, /ще падне с трясък на площада“.

 

Купен за няколко цента

Е-поща Печат PDF

Историята на Калин Яна­киев е дълга и тъжна. Сорос го е купил евти­но, за няколко цента, за­щото го е намерил на сергията с вече пресечен гръбнак.

Той е потомък на интели­гентна софийска фамилия. Дядо му е бил офицер и ко­мендант на София преди Деве­ти. Живели са в центъра, около „Кристал“. След преврата семей­ството е жестоко преследвано, гонено от столицата, заточа­вано. На самия Калин са праве­ни спънки да следва в Софийския университет и затова, когато най- после записва философия, той е малко по-възрастен от съкурсни­ците си.

Това ми е разказвано от тре­ти лица, не претендирам за пъл­на достоверност. Подробности не са ми известни. Погледнах в „Уикипедия“, но не намерих данни за семейството и ранни­те години на Калин, въпреки че съм чела част от негова изповед за баща му и майка му.

За първи път срещнах името Калин Янакиев в списание “Род­на реч”. Бях дете на четиринай­сет години, но завинаги запом­них един негов стих:

И за миг от дързостта лише­но,

не е мое моето сърце!

Калин пишеше стихове. Го­лям талант и дори гений се кри­еше в това момче.

Запознах се с него на студент­ска сватба на негов съкурсник от Враца, кръщелник на моя баща. Родителите ми кумуваха и бяха довели и мен, абитуриент­ка. Калин тогава беше гадже на моя позната, негова колежка от курса по философия, дъще­ря на състудент на баща ми. На­правиха ми впечатление тъмни­те му очи върху иначе некраси­вото, с твърде резки черти лице, обрамчено от ситно къдрави коси на мулат. Това, което осо­бено се хвърляше в очи, беше из­гърбеният му торс - някак пре­калено превит за толкова млад човек. Сякаш носеше наченки на гърбица.

В един момент заговорихме за поезията на Борис Христов. Аз бях прекалено млада и не всички стихотворения на Бо­рис Христов ми харесваха. Ка­лин ми каза с молитвено събра­ни длани: “А на мен ми е толкова близък” (лиричният герой на Бо­рис Христов).

После и аз влязох в СУ и за­върших история и културоло­гия. Засичах се с Калин и позна­тата ми. Бяха стара, прегоряла любовна двойка. Калин все по­вече се прегърбваше, все едно че вървеше одве, с глава в земята. Наистина ли имаше гърбица тоя човек? После познатата ми бру­тално го напусна, привлечена от презрителното поведение, кое­то демонстрираше към нея, по­томствената столична интелек­туалка, един мой съгражданин, с тънък, изопнат като стру­на силует и щръкнали рижави възрожденски мустаци. Следва­ше медицина.

А аз вече живеех в поезията на Борис Христов както риба­та живее във водата. Перестрой­ката беше в разгара си и реших дипломната ми теза в Катедра „Културология“ да бъде посве­тена на творчеството на този поет, което бе пълно отрица­ние на тоталитарния режим. В същото време в специалност “културология” (“теория и исто­рия на културата”) се появи нов асистент - Калин Янакиев. Бе на­значен за асистент на Аксиния Джурова. И аз го избрах за нау­чен ръководител на моята ди­пломна работа.

В своите лекции Аксиния пре­повтаряше Алпатов. Тя не съзна­ваше, че ние, студентите, я взема­ме на подбив. В годината на мое­то завършване Калин още не бе водил упражнения, не го по­знавахме като преподавател, но аз твърдо вярвах, че той ще хареса и защити тезата, посве­тена на поета бунтар, факел на тогавашното младо поколение българи.

Дипломната ми работа полу­чи възторжена характеристика от рецензента Александър Кьо­сев, днес също професор.

Настана денят на защитата!

Тогава единствено в Катедра „Културология“ се правеха пуб­лични защити. Залата бе пълна с преподаватели, студенти и при­ятели на дипломантите.

Говорих смело, казах това, което мисля за големия поет Бо­рис Христов и за неговите две стихосбирки “Вечерен тромпет” и “Честен кръст”. Те бичуваха тоталитаризма, защитаваха сво­бодата на твореца. Не говорех с “езопов език”, а с преки думи на­зовавах всяко нещо с името му. Беше 1987 година. Залата теж­ко мълчеше. В изпитната коми­сия бяха Николай Генчев, шеф на катедрата, изкуствоведът Димитър Аврамов, философът Атанас Натев, Аксиния Джуро­ва и много други преподавате­ли. Седяха зад дълга маса срещу дипломантите. Дадоха думата на моя научен ръководител Калин Янакиев, с когото, честно казано, не се бях виждала преди защита­та. Разработих тезата си съвсем сама. Бях сигурна, че той ще за­стане зад мен.

Калин Янакиев отвори уста... и от нея потекоха змии и гущери срещу моя милост. Защо съм избрала тъкмо тоя поет? Той бил маргинал. И по­сле аз не съм разбрала каква насоченост имат стиховете му. Те не били бунт срещу социа­листическия строй, а нещо съв­сем отвлечено. Аз съм вулгари­зирала смисъла им и пр.

Няколко пъти подчерта, че той не е участвал в разработка­та на тезата ми. Че бил прене­брегнат като научен ръководи­тел. Че заявената от мен хъш­лашка позиция го възмущава. Че твърдо стои на другата стра­на на барикадата и няма да се произнесе в подкрепа на по­добно кощунство.

Беше се сгърбил напълно. Се­деше превит до Аксиния и бук­вално се беше залепил за пищна­та й снага, наметната с разкошно палто от норки, каквото само чер­вената аристокрация можеше да си позволи. Беше изчезнал в те­лесата й. Надзърташе от тях - че­рен, грозен, уплашен, смешен. Като злото джудже от приказките на Братя Грим. Дегенерат. Брада­та му опираше в масата, гърби­цата му се извисяваше до тавана.

И внезапно си дадох смет­ка - тоя индивид бе с пречупен гръбнак. Той несъмнено нена­виждаше комунистите, мра­зеше ги с всяка клетка на тя­лото си, но те го бяха смазали. Навярно дори са го накарали да подпише някакви хартии (това не мога да твърдя, но така се по­стъпваше някога с потомците на неблагонадеждните). И той от­чаяно им се подмазваше, той се бъхтеше, той искаше да дока­же, че е правилен, че е правове­рен, че е техен! Че дори клетка от неговия лош “буржоазен про­изход” вече не е останала в кръв­та му. И не можеше да ми прости, че аз, някаква си случайница, съм го изложила, вписвайки го като “научен ръководител” на такава опасна дипломна работа!

Той защитаваше правото си да изпълзи най-сетне по ака­демичната стълбица. С всички възможни компромиси, които отхвърленият може да направи - за да бъде приет!

Палтото от норки важно се произнесе, че трябва да бъда “скъсана” от комисията. В най- добрия случай можело да ми се постави “среден 3”.

А аз бях отлична студентка. Отлична в ония времена наис­тина значеше отлична.

И тогава заговориха профе­сорите Генчев, Аврамов, Натев! Изтъкнаха оригиналността на моята работа, нестандартната мисъл, убедителното пламенно слово, куража ми да се заема с поезията на един творец, цен­зуриран, премълчаван и нена­виждан от казионната критика и властите! Не скриха и че са­мите те са почитатели на Борис Христов!

И вписаха една огромна шестица в книжката ми!

А след 10 ноември довтаса Сорос и Калин Янакиев почна да говори точно обратното на това, което говореше преди 10 ноември. Стана виден сорос­ки професор. Не слиза от екра­ните. Но гърбицата му расте. Гръбнакът му е пресечен зави­наги. Каквото и да каже - все е безгръбначно.

 

„Унгарски дневници“ в Раднево

Е-поща Печат PDF

По инициатива на Стойна Ан­гелова, председател на клуб „Русофили“ в гр. Раднево, и Николай Атанасов, координа­тор на ПП „Нова зора“ за Старозагор­ския регион, на 8 декември 2023 г. в за­лата на Художествената галерия на гр. Раднево активисти и членовете на ПП „Нова зора“, движение „Русофили“, Българския антифашистки съюз, клуб „Приятели“ се срещнаха с международ­ния анализатор и журналист д-р Радко Ханджиев – акредитиран кореспондент на български медии в Унгария и редовен сътрудник на „Нова зора“.

Учителката Пенка Драгиева откри срещата с кратко представяне на госта и последната му книга „Унгарски дневни­ци“ – сборник от публицистични тек­стове, репортажи, интервюта, анализи, публикувани от края на 90-те години на миналия век до днес в български печат­ни издания.

Авторът запозна присъстващите с ми­налото и настоящето на Унгария и на­прави паралел между България и Унга­рия преди и сега. При еднакъв старт след политическите промени през 1989 г. со­циално-икономически днес България е на равнището отпреди 100 години след поражението на страната в Първата световна война и последвалите кърва­ви политически стълкновения и пар­тизанщина, докато Унгария е една от най-динамично развиващите се страни в Евросъюза и пример за отстояване на националните си традиции и интереси. Впечатлиха присъстващите такива факти като разширяването с руска финансова подкрепа и с двойно по-голям капаци­тет на атомната електроцентрала в ун­гарския град Пакш, което ще затвърди енергийната независимост на страна­та през следващите 50-70 години, чуж­дестранните инвестиции в такъв кру­пен сектор като автомобилостроенето, позволяващо Унгария да произвежда пет различни марки коли, повечето от които се изнасят на външни пазари, про­цъфтяващите селско стопанство и хра­нително-вкусова промишленост, осигу­ряващи самодостатъчни и свободни от ГМО храни на унгарците.

Най-голям интерес предизвикаха фа­ктите за социалната политика на Унга­рия. Частното здравеопазване е отде­лено от държавното – лекар не може да практикува едновременно и в два­та сектора. Началната заплата на току- що дипломирал се медик без специал­ност е приблизително 2000 евро, докато на утвърден специалист с 15-20 годиш­на практика – 6700 евро. Лекарствата са качествени и се облагат само с 5% ДДС. Размерът на пенсиите позволява на възрастните унгарци достойно съ­ществуване и редовно се актуализира съобразено с актуалния инфлационен индекс.

А грижите за младите семейства, които приемат да родят и отгледат три и повече деца, както и помощите, които получават от държавата за придоби­ване на жилище, лек автомобил и дру­ги пособия, нямат аналог в Евросъюза. Днес Унгария успешно отхвърля изкуст­вено налаганите от Брюксел неолибе­рални „ценности“, отстоява традици­ите и суверенитета си и успешно може да служи за пример на патриотично ориентираните сили в Евросъюза за създаване на нов международен ред на равноправие и уважение между всички народи по света.

На срещата присъстваха съмишле­ници от Стара Загора, Шипка и други селища в региона.

 

АБОНАМЕНТ 2021

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

Тече абонаментната кампания за новата 2021 г. Ако ни вярвате, ако не сме ви разочаровали – подкрепете ни! Неизпълнената задача от миналата абонаментна кампания – 1000 годишни абонамента, остава. И фронтът, повече от всякога, очаква вашата подкрепа. Не само защото заедно ще бъдем по-силни, а защото, за да пребъде България, никой не бива да остане безучастен в битката на истината с лъжата.

Разпространението на вестника, по независещи от нас причини е ограничено. Вие отдавна знаете защо. Абонаментът е все още най-сигурният начин, че духът на „Зора“ не може да бъде сломен. Докажете тази истина!

Във всяка пощенска станция, до 14 декември т.г., може да осъществите вашата подкрепа за вестника.

Каталожният номер на „Нова Зора“ е 311.

Цената за един годишен абонамент от 52 броя, е 52 лв.

Приемат се абонаменти  и за един, и за три, и за шест, и за девет месеца.

Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.

За абонамент можете да се обърнете и към офисите на ДОБИ ПРЕС, с които редакцията на „Нова Зора“ има договорни отношения.

Можете да се абонирате и чрез пощенски запис за избрания от вас срок на адрес: София 1377, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан адреса и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.

Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05;  02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и  0894 66 49 00.


 


Страница 7 от 638