Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Новата „зелена“ религия и лицемерието на нейните идеолози

Е-поща Печат PDF

Брюксел налага брутално новата „зелена“ религия и е на път да измести Ватикана. Урсула Фон Дер Лайен, Шарл Мишел и Франс Тимерманс се изживяват като „велики зелени кардинали“ осъществяващи връзката между „зелените“ богове и европейските граждани. Те формулират спуснатите им „зелени божии“ заповеди в проектодирективи, които предават на членовете на Европейскитя парламент и комисия, които безкритично ги гласуват в закони. На Европейският съд е възложена ролята на средновековната безмилостна инквизиция, която да преследва и наказва свободомислещите, национално отговорни държавни ръководители, техните страни и народи. Брюксел щедро възнаграждава родоотстъпниците, псевдоеколози, влезли в ролята на фанатични „зелени мисионери“, които проповядват „зелената религия“, рекетират бизнеса, рушат основите на националната икономика и пишат доноси, извинете, доклади с неверни твърдения относно екологичната картина в регионите на въглищните ТЕЦ и страната.

Не веднъж съм опровергавал баналните, примитивни, псевдонаучни нападки на самозваните природозащитници от т.нар. „екологични“ неправителствени организации срещу конвенционалните ТЕЦ и въгледобива. Видни световно известни независими учени –биолози, метеоролози, геолози, астрономи - доказват сложността на природните процеси, многообразието от галактически, космически, геотектонични сили и процеси, които влияят и определят цикличността в климата на планетата Земя и метеорологичните явления в различните й географски ширини. Твърденията, че въглеродният диоксид, чието съдържание в атмосферата е едва 0,03 %, е виновен за големите горещини, за големите студове, за проливните дъждове, за сушите, за обилните снеговалежи, за липсата на сняг, за бурните ветрове, за безветрието и т.н., са научно необосновани и твърде примитивни. Научно и исторически е доказана ползата от СО2 в атмосферата за зелената природа. Климатът на Земята е бил и по-топъл, а природата в цветущо състояние. Доказателствата за това са многобройни. Гренландия не винаги е била покрита с лед дебел три хиляди метра. Самото име на острова – Зелена страна, говори за зелени гори и поля на нея, когато човешката цивилизация е била в зародиша си, а количествата на СО2 в атмосферата са били много по-големи от сегашните.

Народната памет е запазила от обозримо в исторически план спомен за зелен остров – зелена земя, а не за леден остров, или замръзнала, ледена земя. Мощна растителност е имало далече на север и на юг. Доказателство за това са големите въглищни находища в северните, арктически ширини и на юг в Антарктида. Огромни тревопасни животни са населявали планетата и те не са загинали от наличието на СО2 в атмосферата. Намерените в Сибир замръзнали мамути, прадедите на днешните слонове, са с пълни стомаси с растителна храна, което говори за космическа катастрофа, която е променила климата на Земята за изключително кратко време. Така наречените защитници на природата необосновано докладват в Брюксел за голяма заболеваемост и смъртност в региона на комплекса „Марица изток“, причинени от емисиите на въглищните ТЕЦ. Здравната статистика отчита коренно различни резултати. Заболеваемостта в региона е на средното ниво за страната и много по-ниска от региони, в които няма въглищни мини и ТЕЦ. А средната продължителност на живота на местните жители се е увеличила с над десет години през периода в който, комплексът е в експлоатация и е допринесъл за по-високия им стандарт на живот.

След като толкова са загрижени за чистотата на атмосферата и природата, за здравето и живота на хората, да сте чули същите тези „еколози“ да протестират срещу войната в Украйна? Там ежедневно загиват стотици млади мъже, жени, деца, старци от двете страни на фронта. Взривяват се хиляди тонове снаряди, бомби, куршуми. Хиляди тонове вредни химикали и газове замърсяват атмосферата и плодородния, украински чернозем.

Защо не протестират срещу войната и не настояват за прекратяване на военните действия и за мирни преговори?

Ами защото им се плаща целево за ликвидиране на един от основните клонове на отрасъл енергетика – въгледобива и съответните термични централи. А техните лицемерни „зелени“ ментори в Брюксел са заети да събират милиарди евро за производството на снаряди и бомби за продължаване на войната, както и евентуалната доставка на снаряди с обеднен уран. Пръснат по земеделските земи той ще е радиоактивен стотици години. Проникнал в земеделската продукция ще причинява ракови и други тежки заболявания на сегашните и бъдещите поколения не само в Украйна, но и навсякъде по света, където бъде консумирана тя.

Водят се спорове между политици и икономисти, дали да се наложи таван на цените или таван на надценката на хранителните продукти и така да се ограничи ограбването на масовия потребител. Противниците на тези мерки се аргументират, че се изкривява/деформира пазарът. В същото време брюкселските „зелени“ лобисти увеличават цената на квотния данък за емисиите на полезния за зелената природа СО2. От това страдат европейските енергетика, индустрия и икономика. Но никой не протестира, че лобисткият квотен данък изкривява/деформира енергийния пазар, нарушава честната конкуренция между производителите на електрическа енергия, увеличава цената й, мултиплицира инфлацията, убива дребния и среден бизнес. Големи европейски металургични, машиностроителни и химически заводи се ориентират да изнесат високотехнологичните си и енергоемки производства отвъд океана, в страни, където няма квотен данък за емисии и цената на електрическата енергия е в пъти по-ниска. Регистрираното по-ниско потребление на електрическа енергия свидетелства за намалено производство, растяща безработица и влошен стандарт на живот през последните години в ЕС и войната не е първопричината за това, но ще задълбочи икономическата, социалната и демографската кризи.

Страните, страхуващи се от нов апокалиптичен потоп, са едни от най големите замърсители на световния океан, атмосферата и природата като цяло. Колективните емисии на американски и канадски фирми съответстват на скоростта на декарбонизация за ограничаване на глобалното затопляне съответно до 2,8 и 3,1 градуса по Целзий, на фирми от Обединеното кралство – 2,6 градуса, на Франция – на 2,3 градуса, на Германия, Италия и Нидерландия – на 2,2 градуса и т.н. Богатите и силните държави в Европа са над европейските закони и правила и никой не смее да им налага санкции.

Брюкселските „зелени“ бюрократи грубо се намесват в специфичните национални енергийни политики на съюзните източноевропейски държави, безцеремонно налагат цената на лобисткия въглероден данък в полза на електрическата енергия от ВЕИ. Не се съобразяват със статистическите данни за вятърната индустрия и слънцегреенето, които категорично показват тяхното непостоянство, слабата ефективност не надхвърляща 17-18%, а съхранението на електрическата енергия е твърде скъпо удоволствие.

Какво постигна Германия, която инвестира стотици милиарди евро във фотоволтаични и ветрови централи, демонстративно замрази въглищните си мини и ТЕЦ-ли към тях, а преди седмица започна извеждането от експлоатация последните си три атомни реактора? Въпреки широко рекламираната евтина „зелена“ електрическа енергия, цената на електричеството в Германия е в пъти по-скъпа от тази в Полша и дори от българската. През миналата година, когато перките на ветровите генератори увиснаха от безветрието, а френските атомни централи изключиха заради безводието, „зелена“ Германия не се поколеба, нито поиска съгласие от Брюксел да задейства свои стари и новопостроени ТЕЦ-ли и въглищни мини, както и да внася „мръсна“ електрическа енергия от Полша и Чехия.

Директивно налаганото ускорено декарбонизиране на енергетиката, промишлеността, транспорта и бита изисква за изработването на новите ВЕИ-съоръжения многократно увеличение на добива на мед, алуминий, сребро, платина, кобалт, редкоземни метали, чийто добив е свързан с непрекъснато увеличаващи се инвестиции и производствени разходи. Новите находища, които трябва да се проучат и разработят са на много по-големи дълбочини. Разкриването и добивът им е свързан с много по-голям брой мощна, изкопна и транспортна техника, ползващи енергия, която може да им бъде осигурена от изкопаемите горива – нефт, въглища и уран, а не от епизодичните, непостоянни в денонощен и годишен аспект ВЕИ. Не на последно място увеличеното търсене, ограниченото предлагане и много по-големите разходи за добива им ще увеличи цената на ВЕИ-съоръженията, както и цената на произвежданата от тях електрическа енергия, съответно ще задълбочи всеобщата европейска икономическа и социална криза. Колко ще бъде засегната българската икономика от тази криза, зависи доколко слепи и безгръбначни ще бъдат управляващите политици държавата ни. Българските депутати да не си губят времето с изработването на климатичен закон. България отдавна е изпреварила всички европейски държави в декарбонизирането на енергетиката и индустрията си. Нашите емисии на парникови газове са намалени с над 55% спрямо емисиите на базовата 1990 г., които са недостижима цел към 2030 г. за много от големите европейски държави. А *общоевропейските парникови газове са намалени едва с 30% за периода 1990 – 2021 г. Що се отнася до парниковите емисии от големите източномаришки, въглищни централи те са в приетите европейски норми. /Виж приложените таблици 8 и 12 от Енергийната стратегия на БАН, 2016 г./

Напоследък много политици от Брюксел и техните подгласници в България говорят за енергийната сигурност, като се опитват да внушат, че единствено ВЕИ, които са волатилни в денонощен и сезонен план, могат да я осигурят с помощта на скъпите, гигантски, литиеви батерии. Последните се характеризират с кратък експлоатационен живот и ниска ефективност. Независимост се гарантира със собствен енергиен ресурс, независещ от несигурната глобална политика, определяща несигурността на енергийните доставки от близки и далечни източници. В много голяма степен тя зависи от професионализма и опита на кадрите, които управляват енергийния ресор и енергийните дружества. Не може министър да бъде човек, който няма един работен ден в енергийната система, който е с негативно отношение към средния и малкия бизнес, тъй като бизнесът му е бил свързан с обслужване на едрия бизнес. Какъв специалист е министър, който обяснява по медиите, че внасяната през нощта от Румъния електрическа енергия, от порядъка на 700-1300 мегавата, е „зелена“, и е за сметка на ограничените български ТЕЦ в комплекса „Марица изток“?

И този министър се хвали, че е гарантирал енергийната сигурност на България, като прави всичко възможно да ликвидира Мини „Марица изток“ и на тяхно място да уреди частни фирми със заявен интерес, да изградят фотоволтаични паркове, като получат без конкурс земя и инфраструктура, собственост на държавното минно дружество. Едва ли има някой, който го познава, да му повярва на приказките, че е направил всичко за да защити българския национален интерес в Брюксел в изпълнение на решението на 46-то Народно събрание срочно, да договори отпадането на ангажимента, да се намалят емисиите на СО2 с 40 % спрямо 2019 г., поет от предишния екип министри в правителството на ПП.

Кадрите решават всичко!

Качеството на последните енергийни министри е под всякаква критика. На лобистката им политика и честата смяна на кадрите, управляващи БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Язовири и каскади“ и др., се дължат допусканите крупни аварии в тях. Сигурността на енергийната система не е приоритет на политическите ръководства на енергетиката през последните години. Преследват се европейските милиарди евро предлагани от Брюксел с т.нар. Планове за възстановяване и устойчивост. Въпросът е, кога ще се получат и кой ще разпределя „порциите“ от тях. Ако въглеродни такси/разбирай квотен данък за емисиите на СО2/ се приложат върху цялата икономика на България, към което се стреми Брюксел в европейски план, правителството /съответно управляващите ни политици/ще получи сериозен ресурс, който трябва да бъде „правилно“ използван. Според оценките на експертите става дума за повече от 5-6 млрд. лева.

Поне 10 % от средствата от него (около 500-600 млн.лева) могат да се използват за подпомагане на всички, които ще бъдат засегнати от по-високите цени и на електроенергията.“ Това е коментар на „енергийния, климатичен експерт и природозащитник“ Георги Стефанов, бивш съветник на вицепремиера по климатичните политики от миналогодишното правителство на ПП /активисти на WWF/. А останалите милиарди, събрани от редовите български граждани, кой и как ще ги усвои, извинете, оползотвори?

Необходими са енергийни специалисти, национално отговорни, олигархично необвързани, доказали своя професионализъм да управляват българската енергетика, с което ще се гарантира производството на конкурентна, сигурна и качествена електрическа енергия, гарантираща индустриалното развитие, икономическия просперитет и финансова сигурност на България.

Последната авария на шести блок в АЕЦ „Козлодуй“ би трябвало да накара управляващите енергийния отрасъл, да се убедят, че минно-енергийният комплекс „Марица изток“, със своите 3300 МВт е незаменим гарант на енергийната, национална сигурност както през студените зимни месеци, така и през горещите летни месеци. Лигнитното находище, мините, термичните централи и кадрите, работещи в тях са национално богатство. Необходимо е да се поощряват инвеститорите желаещи да строят химически заводи в региона на комплекса, които ще използват емитираните количества СО2 като суровина за производство на търсени химически продукти, като етанол и др.

И накрая, трябва да се избягва преждевременното извеждане от експлоатация на източниците на местни, изкопаеми, енергийни суровини за производство на електрическа енергия, които могат да балансират мрежата и да поддържат непрекъснатост на доставките, докато не се построят и въведат в експлоатация нови базови и балансиращи мощности, а алтернативните източници не достигнат гарантирана сигурност на енергийната система.

 

 

Шуми, шуми, Яворе…

Е-поща Печат PDF

Няколко дни преди кандидат-премиерът на ГЕРБ проф. Николай Габровски да представи на президента състава на своя проектокабинет, ПГ на БСП изключи от състава си Явор Божанков, влязъл в НС като водач на партийна листа от гражданската квота. Както каза бившият социален министър в кабинета на Кирил Петков Георги Гьоков, „БСП е демократична партия, в нея може да се изразяват различни мнения, но 2-3 пъти“.

Очевидно Божанков е надхвърлил мярата, след като веднъж се обяви срещу връщането на хартиената бюлетина, което беше гвоздеят на предложението на БСП за изменение на Изборния кодекс, а втория път, осъждайки гръмогласно решението на колегите си от ПГ да гласуват против изпращането на военна помощ на Украйна. Нещо повече, Божанков раздели света на такъв, който се управлява от диктатори, и такъв, който е свободен и демократичен. Към диктаторските режими новоизлюпеният крипто евроатлантик и ПП-поклонник причисли Северна Корея, Русия, Сирия и Иран, а себе си приши към „другия“, демократичния западен свят. Очевидно неотдавнашната му визита в САЩ не е била просто туристическа обиколка. Казано е: „Което не се купува с пари, се купува с много пари“ - в случая най-вече в зелено. Само че корупционният скандал с арестувания и отстранен от поста, както и от собствената му партия ПАСОК, бивш вицепрезидент на Европейския парламент, гръцката социалистка Ева Кайли, хвърли сянка върху целия рекламиран от Божанков западен демократичен свят. Полицията в Брюксел арестува още няколко човека и претърси офисите на ЕП. По този повод унгарският премиер Виктор Орбан сподели от акаунта си в социалните мрежи: „А казваха, че Европарламентът изпитвал сериозно безпокойство заради корупцията в Унгария. Добро утро на Европейския парламент!“ („Миллиет“/13.12.2022). Дали тези, които на последните избори са гласували за този излъжи-господ, биха го направили, ако знаеха, че е такъв русофоб? И щеше ли той да изригне срещу диктаторския източен свят, ако БСП не беше в такова състояние, че и от ПП вече се назлъндисват да я канят за преговори за коалиционно управление с втория мандат? Падналият няма приятели! За съжаление на Божанков, като независим депутат в 48-то НС той не може да се присъедини към ПГ на ПП, защото това е забранено от парламентарния правилник. А пък да напусне НС означава завинаги да изчезне от политическия небосклон. За своята антидиктаторска тирада от парламентарната трибуна, нашият Савонарола получи поздравления от ПП, та нищо чудно да оглави някоя тяхна листа на евентуалните предсрочни парламентарни избори през март. А дали отново ще влезе в НС, това ще решат избирателите. Междувпрочем, Божанков лично обиколи няколко телевизионни студия, а после с рекламата на неговия „бунт“ се заеха „правилно ориентирани“ медийни чучулиги. Разбира се, случаят Божанков се коментираше в промеждутъците на телевизионните изяви на украинския комик Володимир Зеленски, който хем се хвали с броя на свалените от украинската ПВО руски ракети и дронове и освободените от украинската армия селища и региони, хем се оплаква от разрушената украинска енергийна инфраструктура. И патетично призовава ООН, ЕС, НАТО и Г-7 за засилване на санкциите срещу Русия, за предоставяне на Украйна на далекобойни оръжия, средства за ПВО като комплексите „Пейтриът“ и дори на 2 млрд. кубометра природен газ. И това, при положение, че през страната му минават газопроводи и нефтопроводи… Миналата седмица Зеленски се похвали, че в телефонен разговор с президента на Франция Еманюел Макрон, непосредствено преди онлайн-срещата на върха на Г-7 и Конференцията за подпомагане на Украйна, която е проведе ден по-късно в Париж, са обсъдили „мира в 10 стъпки“ в Украйна. („Сега“/12.12.2022). Но, ако, както се предполагаше, сред тези „10 стъпки към мира“ е бил и ултиматумът за изтеглянето на руските войски от всички украински територии, включително Донбас и Крим, Зеленски е сбъркал човека, с когото да разговаря. Вярно е, че британското издание „Таймс“ го обяви за „личност на годината“, но тази титла не се яде, нито се пие. Някога и Иван Костов го номинираха за „мъж на годината“, пък къде е сега? Нищо чудно и Божанков да се обзаведе с подобно звание, но левият електорат няма да забрави русофобското му театро в НС. А пък след като от партията на Кирил Петков и Асен Василев приютиха шепата прибежчици от ИТН, начело с Радостин Василев и Иво Атанасов, ако решат да включат в листите си и Явор Божанков, абревиатурата ПП ще се тълкува като „Приют за предатели“, или „Прибежки и препълзявания“.

Но „понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер“, както пише Вапцаров, политиците се грижат не за съюз със СССР, а затова народът да не остане без зрелища. До връщането на първия и връчването на втория проучвателен мандат, политици, политолози, социолози, политически психолози, социални антрополози, журналисти и други „шарлатани“ ще разнищват миналото на предложените от Габровси кандидат-министри. Очакваният негативен резултат от гласуването за кабинета „Габровски“ дойде на заседанието на парламента, което се проведе на 14.12.2022. Със 113 гласа „за“ (67 от ГЕРБ-СДС, 35 от ДПС и 11 от БВ) и 125 гласа „против“ (ПП, „Възраждане“, БСП и независимия Явор Божанков), кандидатурата на професор Габровски за премиер беше отхвърлена. Което обезсмисли обсъждането и гласуването на структурата и персоналния състав на неговия проектокабинет. При това положение, гореспоменатите „политически анализатори“ би трябвало да подхванат кандидатите за славата от следващия проектокабинет. С втория или с третия мандат - все едно! Важното е народът да не остава без зрелища. Но, както каза президентът Радев, разкайвайки се, че се е доверил на лъжци, като „Кирчо и Кокорчо“, „Преживяхме авторитаризма, ще преживеем и тази шарлатания!“. Признат грях – половин грях. Друг е въпросът, дали наложеното от президента вето върху Изборния кодекс ще получи одобрението на партиите от „машинната коалиция“ и на ПГ на ГЕРБ-СДС, чието „да“ за ветото на президента обеща Бойко Борисов. Или герберският Меси ще размисли и ще налее нов акъл на своите съпартийци, нареждайки им да спасят „хартиената коалиция“. Този цирк можеше да бъде спестен на българския избирател, но какво да се прави, като избира такъв „матр’иал“ да го представлява? Напред към поредните предсрочни избори, резултатът от които може да ни накара да съжаляваме за 48-то Народно събрание.

У нас винаги може да стане по-зле!

 

 

Венчан за България!

Е-поща Печат PDF

79 години от подвига на поручик Димитър Списаревски

Той загива на 27 години, на днешния ден - 20 декември 1943 г. И тогава светът е настръхнал. И тогава е война – безмилостна, страшна и озъбена. И смъртта в своята несимволична жътва отнася хиляди: гинат мъже, жени и деца.

Врагът воюва по английски – отвисоко и отдалече! Силите са изначално несъизмерими – хиляди, срещу няколко десетки орляка на база в летище „Божурище“ и „Враждебна“; 15-а военновъздушна армия на САЩ – най- прославената и най-могъщата, и под нея – София, която трябва да бъде превърната в „картофена нива“.

„Либърейтърите“ прииждат на вълни, почти безгрижни и самоуверени, охранявани от стотици „Лайтинги“, бързи и яростни като оси. Посрещат ги храбрите български летци с 19 „Месершмита“ и 29 „Деавотини“, които по-късно някой ще нарече „торпили от сърца“.

Но все още светът не е научил истинското име на подвига. В този въздушен бой поручик Димитър Списаревски излита след своите другари. Кормилният апарат на неговия „Месершмит“ Bf-109G-2, е с повредена кормилна система. Резервният изтребител запалва трудно, а боят вече се води! Небето край София ври от рева на моторите, смразяващият грак на картечниците, и пукота на артилерийските снаряди. И тогава, напреко на трасиращите откоси, на 6000 м височина, с максимална скорост, срещу групата от 16 „Либърейтъра“ В-24, поручик Списаревски, сам, като острие на меч, атакува стремително и поразява сърцето на „летящата крепост“, която избухва в пламъци. Но вече „от последния патрон остава само гилзата гореща!“ За по-малко от две минути Списаревски е изстрелял целият си боен комплект. И тогава, този мъж, с око на орел, и сърце на пантера, насочва своята простреляна машина към водещия „Освободител“ В-24. На езика на въздушния бой този сблъсък се нарича „таранен удар“. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Така, в безпримерен подвиг, загива поручик Димитър Списаревски – Спайча, атлет и боксьор, борец и футболист, офицер, който след своята военна клетва заявява, че вече е венчан за България.

Той няма паметник и до днес, може би защото подвигът му задълго бе премълчаван. Но такива са горчивите гримаси на старата блудница – историята. Тя оценява всеки значим факт чак тогава, когато той почти е забравен.

Паметник обаче бе издигнат на онези, които отнеха невинния живот на 4200 българи. И този паметник стърчи изправен до входа на американското посолство на ул. „Козяк“, в София, като нагло свидетелство за това, че България днес е покорена. Но това също е гримаса на историята, която може би ще отбележи все пак, в „пожълтелите си страници“, неизмеримите величини на едно национално унижение. Защото идват отново таранни времена! И от хоризонт до хоризонт виси със страшна сила един въпрос: „Има ли и днес България мъже венчани за нея?“

 

 

Юридическото измерение на джендър политиките в България

Е-поща Печат PDF

Изказване на адв. Владимир Шейтанов на Международната конференция „Европейски измерения на джендър-политиките“ - 25.03.2023 г.София

Адв. Владимир Шейтанов

Дами и господа,

уважаеми гости,

Позволете ми и от свое име да ви приветствам с добре дошли на II-та международна конференция на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ по въпросите на джендър-идеологията и нейното разпространение в България и ЕС.

Днешната конференция се провежда в тревожен етап от развитието на ЕС. Свидетели сме на дълбоки деструктивни процеси на европейската идентичност и неспособност на ЕС да решава като равноправна общност проблемите на европейското развитие. Един от тези процеси е породен от нео-либералната концепция за пола и половата идентичност, известна като джендър-идеологията. Задълбочаваща се демографска криза във всички европейски страни, за която джендър-политиката има безспорен принос, е процесът на процесите, който вече поставя въпроса за състоятелността на ЕС.

Въпреки този ужасяващ ефект върху демографските реалности от Скандинавия до Италия и от Нидерландия до България, ЕС е превърната в територия на джендър-политиката. Агресивността, с която джендър-идеологията се натрапва на европейските народи десетилетия наред, въпреки нейната демографска деструктивност, свидетелства за истинските цели на тази идеология. За нас, българите, възниква дилема –

изчезване на нацията или подчиняване на европеската джендър-политика.

Джендър-идеологията не е българско явление. Тя е чужда на българската нация и нейното рационално светоусешане. Преди три десетилетия нейните постулати биха предизвикали единствено снизходителни усмивки. Днес тя се е превърнала в реална политика и в нашата страна.

Формално, тя е представяна от своите поддръжници за правозащитна концепция за защита правата на жените и на приравнени към тях хора с нестандартна сексуална ориентация. Няма специални международно-правни актове за защита правата на хората с нестандартна сексуална ориентация. Тези права не са кодифицирани в отделен акт. Такава идея едва ли ще събере широка международна подкрепа сред държавите, за да се стигне до изработване на универсален международно-правен акт в ООН и неговите специализирани организации. На този етап това може да стане на регионално ниво. Поради това, бе лансирана европейска конвенция в лицето на Истанбулската конвенция (ИК).

Тактиката за защита правата на тази категория хора се осъществява чрез принципа на недискриминация (равноправно третиране) при прилагане на всички международно признати права на човека. Този правен подход от десетилетия е възприет в ЕС и ООН и системата от специализирани организации към ООН. Презюмира се, че хората с нестандартна сексуална ориентация били „недозащитени“ и че към тях трябва да се прилагат всички права от общите правозащитни конвенции за правата на човека, в т.ч. специалните международноправни актове за защита правата на жените и правата на децата.

Навлизането на джендър-политиката в България се стимулира от чужбина, активно, дори агресивно. Обществото като цяло няма представа за нейната същност и съдържание, но е принуждавано да приеме чуждата идеология. Подпомага се консолидацията на една малобройна, незначителна, незряла на възраст част от обществото, която се стреми да получи статут на малцинство.

Проблемът обаче е в това, че не само във вътрешното право, но и в международното право, липсва утвърдена и общоприемлива дефиниция на джендър-политика. Опит за някаква дефиниция на регионално ниво, при това доста неуспешно, е направен в чл.7 от Истанбулската конвенция: „Джендър политика е политиката на държавно ниво, обхващаща всички мерки за превенция и борба с всички форми на насилие, описани в Истанбулската конвенция, както и цялостен отговор на насилието над жени.“

На подобна правна дефиниция не може да се гледа сериозно. Тя с право може да бъде определена като антидефиниция от гледна точка на правното си съдържание.

В обществото обаче, по-скоро интуитивно, отколкото обосновано, се е сформирало разбиране че това е

политика на размиването на половата индивидуалност

на човека, на различията между мъжки и женски пол, на медицински експерименти с половата определеност на човека. От това произтича най-естественият въпрос – какви са демографските последици от тази изкуствена създавана и насаждани политика.

Джендър-политиката е особено видима в няколко обществени области: правото, образованието, социалната сфера, здравеопазването, културата. Сред тях, най-осезаемо е настъплението в правната сфера, като обхваща както законодателството, така съдебната власт и съдебната практика. Усилията на привържениците са фокусирани в следните направления:

• Легализация на брак или безбрачно съжителство между еднополови двойки, сключен в чужбина;

• Легализация на еднополови бракове чрез правна промяна на пола.

• Легализация на еднополови бракове чрез искания за издаване на документи за раждане и за самоличност на деца на единия родител, припознати от втория родител или партньор в двойката.

• Легализация на еднополови бракове или съжителства чрез право на свободно придвижване и право на настаняване/устройване на еднополови двойки в ЕС;

• Легализация на еднополовите безбрачни двойки чрез смяна на фамилното име на единия член на основание фамилно име на другия член.

• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на дискриминация на основата на пол, сексуалната ориентация, социална роля на пола, половата идентичност на човека;

• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на насилие, основано на някаква социална роля на пола.

• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на домашно насилие и насилие над жени.

• Легализация на дееспособност на малолетно и непълнолетно дете.

• Легализация на правата на ЛГБТИ чрез придобит статут за бежанец.

• Опити за промяна на съдебната практика в областта на семейните отношения чрез съдебни дела, чрез сезиране на ВКС, КС.

Този списък съвсем не е изчерпателен. Джендър-политиката се разработва и внедрява в законодателството под силното влияние на чуждестранни правно-аналитични центрове.

Правната концепция се привнася от чужбина

заедно с конкретните проекти за законодателни актове, внасяни от политически партии, финансирани от чужбина. Известен координатор на тази дейност е УНИЦЕФ, която активно работи с десетки български НПО. Признанието за това прозвуча дори в Комисията по труда, социалната и демографска политика в НС през 2023 г. във връзка с проекта за ЗИД на ЗЗДН. Активен участник за това е и ЕК, чрез различни свои програми като Програмата „Права, равенство и гражданство“, Програмата „Човешки ресурси“ и др. Реципират се почти буквално образци на правни актове от ЕС и страните-членки. Народното събрание почти буквално копира образци от страни, където джендър-идеологията е приета като официална държавна политика. Подобни текстове навлизат и от съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС.

В момента, внасянето на отделни елементи на джендър-идеологията в българското законодателство се осъществява под претекст за правна реформа, т.е. за промяна на Конституцията. Атаката на Конституцията от позиции на джендър-идеологията върви главно против чл.6, ал.2 (равенство на гражданите без никакви ограничения); чл.46 и чл.47 (бракът е доброволен съюз между мъж и жена и отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители); чл.85, ал.1, т.1 и т.9 (правото на НС да ратифицира и денонсира международни договори). Тази атака се осъществява на основание чл.5, ал.4 на КРБ – конституционната регулация за съотношение на международното и националното право, чрез приоритет на европейското право над българското национално право съгласно първичното право на ЕС – Договора за европейския съюз, и вторичното право на ЕС – Регламенти и Директиви.

Най-силната атака срещу Конституцията бе осъществена чрез предложението за ратифициране на ИК. В кампанията отново изплува въпроса за примата на европейското право над националното право на държавите-членки. Това е старият спор между привържениците на отстъпения суверенитет и привържениците на принципа на субсидиарност на право на ЕС. През последните години започва да взема връх първата позиция, като се стигна дори до отричане на принципа на конституционна идентичност. Все по-често се появяват норми, които задължават държавите да изменят и допълват своите Конституции в определена насока. Такава е нормата на чл.4, т.2 от ИК, която в нарушение на принципа за конституционна идентичност, съдържа задължение държавите да включат незабавно в своите конституции принципа на равенство между половете. Призиви за промяна на КРБ във връзка с ИК са идвали многократно от европейските институции - ЕК и ЕП, от Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Въпреки сериозния отпор, чийто най-ярък израз бе отхвърлянето на предложението за Европейска конституция на референдумите във Франция (54.68%) и Нидерландия (61%) през 2005 г., тази тенденция днес е доминираща в ЕС. Неин израз бе и натискът на високопоставени служители на ЕС, като зам.председател на ЕК – Ханс Тимерманс, зам.председателя на ЕК Вера Юрова, председателите на ПЕС Сергей Станишев и Стефан Льовен, служители и на ООН, като Дубравка Шимонович, спец. докладчик на ООН по въпроса на насилието над жени, ръководители на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и др.

Това не е просто казус ultra vires, а неправомерна намеса в конституционното устройство на България. При това нарушението идва от законодателния орган на ЕК и съдебния орган ЕСПЧ. Игнорират се чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за ЕС, решения на Съда на Европейския съюз, Решения на ЕСПЧ. Натискът за промяна на Конституцията в България в частта, уреждаща брака и отглеждането и възпитанието на децата подкопава самата правна основа на ЕС.

Колко струват вече принципите на върховенството на Конституцията,

като синоним на върховенството на правото в една общност, която принуждават насилствено да си сменя Конституцията? За каква независимост на магистратите можем да говорим, когато тяхната Конституция не е независима? За каква правна сигурност може да се говори, когато самата Конституция не е сигурна?

В самото създаване на ЕС бе заложено разбирането за запазване независимостта на националните правни системи при условията на отстъпен суверенитет в строго определени сфери на дейност. Израз на това разбиране бе изработването на национални механизми за осигуряване защита на конституционния ред на отделните страни-членки. В тяхната основа залегна принципът на „конституционна идентичност“, вписан в чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В някои страни-членки, защитата на този принцип бе вменен на системата на общите съдилища, но в повечето страни-членки бе специално създадена нова система за контрол – системата на конституционни съдилища на държавите в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, България и др.).

Същият принцип бе приложен и от КС в България (по к.д.№3/2018 г.) за несъответствието на ИК с Конституцията на РБ.

Днес обаче ситуацията е променена в полза върховенството на общностното право над вътрешното и това има своите негативни последици. Принципът на примата на европейското право все по-често се използва манипулативно за налагане на нова джендър-регулация на темата за пола, половата идентичност, равенството между половете в т.ч. на лица с нестандартна сексуална ориентация, забрана на дискриминацията на полов признак. Проява на подобни опити е писмото от 13.03.2023г. на джендър-общността в лицето на НПО „НИЕ ИДВАМЕ“ до зам.-председателя на ЕК, еврокомисаря на правосъдие, еврокомисаря по равенство, в което се настоява за започване на наказателна процедура срещу България във връзка с Тълкувателното Решението на ОСГК на ВКС от март 2023г. срещу правно промяна на пола.

С този аргумент си служат и представители на политическите партии! Техни депутати подготвят и внасят законопроекти, а техни привърженици осъществяват открит лобизъм в полза на джендър-законодателството.

Второто направление е

овладяване на съдебната власт.

Усилията са насочени както към магистрати на средно и най-високо ниво, така и към преподавателите по правни науки във ВУЗ. Целта е да се овладее официалното образование за подготовка на юристи, а също – тяхната допълнителна квалификация и преквалификация, за което се предоставят значителни суми от чуждестранни спонсори на ЛГБТИ движението. Такова „обучение“ се проведе през февруари 2023 г. в София в х-л „Маринела“, друго е обявено за 27.03.2023 г. от „Билитис“ в х-л „Централ“. „Купуването“ на професионални юристи се извършва и с различни програми за обучение, като Програмата „Фулбрайт“ на Държавния департамент на САЩ.

Свое „запазено място“ в разпространението на джендър-идеологията имат и чуждестранните посолства в София. От първите прояви на джендър-движението в България преди повече от 20 години досега те открито го подкрепят. Ръководители на дипломатически представителства оглавяват ЛГБТИ прайдовете в София. Същевременно игнорират инициативите на родителското движение, срещу които РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ изразява официален протест. Всичко изброено е флагрантно нарушение на правото на приемащата държава, на международното дипломатическо и консулско право, на правото на ЕС.

Третото направление са опитите за джендаризиране на съдебната система по линия на интерпретативна съдебната практика.

Засега „успехите“ тук са най-скромни. Българските магистрати защитават достойно правния суверенитет на страната. В това направление се открояват четири важни решения на висшата съдебната власт.

• Решение №3/27.07.2018 г. на КС по к.д.№3/2018 г. за несъответствието на ИК на КРБ.

• Решение №15/26.10.2021 г. на КС по к.д.6/2021г. за понятието пол.

• ТР от 20.02.2023 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№2/19.02.2020г. за недопускане промяна на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални.

• Решение №2185/ 01.03.202023г. на ВАС по адм.д.6746/2022 за бебето Сара, за отказ да се издаде акт за гражданско състояние и документ за самоличност на дете от еднополова двойка.

По-подробно се спирам на Решения на КС №3/27.07.2018 г. и №15/26.10.2021 г. Първото парира опитите за отваряне вратата на националното законодателство за джендър-идеологията чрез интерпретативната функция на КС. КС реши, че поради чл.3, б.“в“ и чл.4, §3, Истанбулската конвенция не съответства на КРБ. Мотивите на КС са ясно изложени – разминаване между ОБЯВЕНИТЕ ЦЕЛИ – ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ НАСИЛИЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА. Мотивите на КС бяха подкрепени от анализа на трима авторитетни конституционни юристи. Решението е прието с мнозинство от 8/4 гласа на съдиите.

Второто Решение бе образувано по искане на ВКС, специализираният орган за защита на Конституцията да даде задължително тълкуване на конституционно-правното понятие „пол“. Искането бе правно издържан отговор на зачестилите молби за легализация от общите съдилища на един или друг елемент от джендър-идеологията.

КС реши, че понятието „пол“ според КРБ следва да се разбира единствено в биологичен смисъл. Това становище се споделя от категоричното мнозинство на участниците, допуснати до това производство – ВАС, ВАДвС, Св. СИНОД на БПЦ, Католическата църква, авторитетни научни работници в областта на естествените науки, известни научни работници, юристи, адвокати. Решението бе взето с 10 гласа „за“ срещу 2 – един с особено мнение и един със становище.

Едно от най-ценните страни на Решенията на КС е правната аргументация на принципа на конституционната идентичност. Прави се задълбочен анализ на този принцип. Изтъква се неговото място в практиката на КС. Подчертава се неговото широко прилагане от държавите-членки като основополагащ принцип на правото на ЕС. Заявява се, че конституционната регулация на семейството и семейните отношения са пряко свързани с бинарното разбиране на пола и че това е израз на българската конституционната идентичност. КС, най-високата трибуна на съдебната власт в страната, напомня, че ЕС признава тази идентичност като неотменима част от Върховенството на закона на всяка страна-член. Цитира се изрично нормата на ДЕС по този въпрос: съгл. чл. 4, пар. 2 ДЕС Опазването на националната конституционна идентичност е принцип на ЕС, прокламиран и в Преамбюла на Хартата на основните права на ЕС.

Изключително важно новаторско отношение на КС към джендър-идеологията е още един непреходен мотив на Решенията. Съдът категорично изтъква демографското значение на правилното отношение към дефинирането на пола като елемент на процеса на възпроизводство на населението. Това е същностен елемент на конституционния анализ на понятието „пол“. КС отваря пътя за правилно разбиране на същността на теории, концепции и политики, основани на разбирането на небиологичното съдържание на понятието пол, за тяхната деструктивна роля за демографията в страната. Този аргумент на КС има ключово значение за една правилна демографска политика не само в РБ, но и в ЕС като цяло.

КС дава разгърната правна оценка на съдебната практика на ЕСПЧ по чл.8 на ЕКПЧ за правото на личен и семеен живот. В тази част, решенията на КС ще имат широко приложение по дела за правото на личен и семеен живот на ЛТБТ лица-жалбоподатели от България пред ЕСПЧ.

Тълкуванията на КРБ на КС са задължителни, според чл.149, ал.1, т.1 на КРБ. Заедно с КРБ, те осигуряват Върховенството на Конституцията на страната. В защита на своите становища КС се позова на принципа на „конституционната идентичност“, по чл.4, ал.2 на ДЕС.

Решенията на КС ще има много широко правно значение в цялата съдебна практика, както и за защита на българските интереси на международни форуми от страна на българската дипломация и представители на изпълнителната власт и президента.

В заключение

Със свои обвързващи становища съдебната власт в България прегради на този етап пътя на джендър-идеологията към съдебната практика. Но обвиненията в хомофобия, закостенялост, ретроградност, назадничевост, език на омраза не престават и малко по малко ерозират правното пространство.

Привържениците на джендър-политиката не са се отказали да създадат своя GENDER CORPUS в българското и европейското законодателство и опитите им не бива да се подценяват. На вратата чукат нови правни спорове по проблеми за насилието над жени, домашното насилие, признаване на еднополови бракове и конкомбинати, признаване на деца от еднополови бракове, взаимно признаване на родителство между страните-членки, сурогатно майчинство, декриминализацията на педофилията и др.

Българските юристи стоят пред трудни времена. След изборите за 49-то НС на 02.04.2023 г. политическото лоби на джендър-идеологията получи значително парламентарно представителство. То се готви да превърне България в поредната покорена страна от джендър-идеологията, с политическа, финансова, теоретична и експертна подкрепа от чужбина.

Борбата няма да бъде лесна, но залогът е голям.

(със съкращения)

 

 

Това ви чака!

Е-поща Печат PDF

Слово, произнесено пред Народното събрание на Общобългарския поход за мир и неутралитет на 23 април 2023 г.

Здравейте, българи!

Здравейте, скъпи

братя и сестри!

От това свято място – паметникът на Царя-Освободител Александър II, си позволявам да се обърна към битуващите в отсрещната сграда т.нар. депутати в 49-то Народно събрание.

Днес, когато непосредствено до нашите граници се водят военни действия, не трябва да допускаме Отечеството да бъде въвлечено в чужди за народа ни авантюри. България твърдо трябва да обяви своя неутралитет, да обяви отказ от участие в каквито и да било военни планове, да даде пример за отстояване мира на Балканите, в Европа и света.

Депутатите са длъжни да знаят, че Народното събрание е храм на законотворчеството. Че в този храм трябва да се коват закони за добруването на нацията, закони, които да създават обективни норми, да отразяват обективното право.

За съжаление, в миналото са се гласували и актове, опозоряващи България, водещи българската нация до гибелни последици.

Затова напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици с бурни овации приемат на 24 декември 1940 г. Закона за защита на нацията, узаконил екзекуцията на близо 13 хиляди наши сънародници с юдейско вероизповедание в душегубките на Аушвиц. Позор!

Напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици с бурни ръкопляскания и продължителни викове „Ура!” на 2 март 1941 г. приемат декларация за присъединяване на страната към Тристранния пакт, превръщайки България в сателит на нацистка Германия, в съюзник на Злото.

Напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици обявяват война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. – акт, довел до бомбардиране на София и на други селища и до смъртта на хиляди невинни български граждани.

Нека напомня на днешните депутати в 49-то Народно събрание и каква бе съдбата на тези техни престъпни предшественици. Това ви чака, ако отново престъпите волята на народа!

„Това ви чака!“ Казал го е великият Ботев в едноименния си фейлетон, публикуван във в. „Будилник“ точно преди 150 години – на 20 май 1873 г.

 

 


Страница 2 от 520