Нова Зора

Васил Василев: Г-н Кедми, утре празнуваме победата над фашизма. Но той не изглежда смазан, напротив, надига глава? Как стана така, докъде може да стигне неофашизмът в Европа?

Яков Кедми: Сигурно не е съвсем точно определението, че отбелязваме 9 май като победа над фашизма и нацизма. Ние отбелязваме края на войната срещу нацистките и фашист­ките държави, но окончател­ната победа явно не се е слу­чила, защото и фашизмът, и нацизмът още не са изкоре­нени.

Русия, наистина с помощта на съюзниците, но главно сама, постигна военна победа. И разгроми нацистка Германия и нейните сателити. Но наци­змът не беше унищожен. Къл­новете на нацизма не бяха изко­ренени. Тъй като онези, които отгледаха нацизма и фаши­зма, онези, които ги възпитаха, онези, които се надяваха, че с не­гова помощ ще бъде унищоже­на Русия във вида на Съветския съюз и ще бъде унищожено ко­мунистическото движение, въз­родиха фашизма. По същия на­чин, по който го възпитаха и от­гледаха първия път, постепен­но-постепенно започват сега да го възраждат и засилват. И той – фашизмът вдигна глава, но днес все още не е постигнал онази сила, която имаше пре­ди, през 30-те години, до нача­лото на Втората световна вой­на.

Но същите онези, които бяха на страната на Хитлер, които го подкрепяха, които го захранваха, които се надяваха на победата му и днес продъл­жават черното си дело.

В.В.: През 2008 г., когато бив­шият президент Първанов беше в Израел, Шимон Перес му каза, че българската земя е мно­го хубава и съседите ни имат апетити към нея. Смятате ли, че предупреждението е още ва­лидно?

Я.К.: Не знам какво е казал тогавашният президент на Из­раел, имали сме различни пре­зиденти. По правило, президен­тът на Израел, освен почетно звание, няма кой знае какво зна­чение и влияние върху живота на страната. Той не винаги изра­зява онова, което мисли населе­нието на страната. Но що се от­нася до България, тя винаги е била апетитен залък за някои от нейните съседи. И постоян­но едни или други са се стре­мили по някакъв начин да я поробят.

на турската империя, която няколкостотин години е вла­дяла България по едни изклю­чително жесток, чудовищен начин.

Днес последователите на същата политика в Евро­па гледат по същия начин на България. Това, което просвете­на Европа направи с България, българите го знаят. Те почти унищожиха българското селско стопанство, лишиха България от нейната независимост и су­веренитет. Всичко онова, което се случва със страната се дикту­ва от други, а не от българския народ. Използвайки всякакви начини, най-вече подкупите, начело на българската държава, въпреки волята и най-вече въ­преки интересите на българския народ, бяха поставени т.нар. демократи.

В.В.: Смятате ли, че за да привлече Турция на своя страна, Русия може да позволи на Анка­ра да реализира целите на някои националистически кръгове по отношение на България?

Я.К.: Русия никога няма да позволи на никого, още по- малко на Турция, да откъсне и парченце от българската земя или да пороби България. Ру­сия не напразно е воювала и е проливала кръв, за да полу­чи България своята независи­мост. Русия не напразно е во­ювала и е проливала кръв, за да запазят българите своето традиционно православно ве­роизповедание, така, че ино­верци и представители на дру­ги религии или други клонове на християнската религия да не могат да диктуват условия на България.

Русия никога не е дикту­вала на българския народ как трябва да живее, но Русия няма да допусне някой да си върне властта върху Бълга­рия.

Отношенията на Русия с Турция са много специфични. Русия се опитва и в тези отно­шения да спазва общите инте­реси и на двете държави, благо­приятни и за двете страни. Но тя не позволява на Турция да предприеме някакви стъпки в ущърб на други страни или да накърни руските интереси.

България може да не се при­теснява – точно добрите отно­шения на Русия с Турция ще предпазят и защитят Бълга­рия от каквито и да било опи­ти на екстремистите в Турция да окажат някакво влияние на случващото се в България.

Същото Русия прави и в Кав­каз, и на други места по света.

В.В.: По повод спасяването на българските евреи един изра­елски посланик в София беше ка­зал: “Ако хуманизмът беше кри­терий, България трябваше да приема Европа, не обратното“. Защо този израз на солидар­ност и братство на нашия на­род с евреите е почти неизвес­тен за света?

Я.К.: По отношение на евре­ите, България е проявила нечу­вана човечност. Голям е при­носът и на българската църк­ва, тъй като решаваща роля за спасяването им е изиграл висш представител на българската църква (Софийският митропо­лит Стефан, след 1945 г. екзарх на БПЦ. б.р.) Той заплашил цар Борис с думите, че ако преда­де българските евреи на наци­стите и позволи тяхното де­портиране, във всички църк­ви на България, царят ще бъде прокълнат и анатемосан.

Никой от религиозните дей­ци в другите държави не се е ре­шил на подобна дързост, само българският митрополит е на­правил тази крачка. И цар Борис се вслушва в неговия съвет. Тук става въпрос за единство меж­ду интелигенцията, църквата и народа – и проява на една ви­сша степен на човечност и мъ­жество. И точно затова оцеляха българските евреи.

Но светът е много лицеме­рен, особено Западът. Онова, което е станало в България, винаги е стояло като някакъв упрек към действията на за­падните власти. А те винаги са гледали на българите, на сла­вяните и особено на източните славяни, отвисоко – как е въз­можно България да прояви качествата, на които те не са били способни!

Та нали цяла Европа е съ­трудничила на нацистите при унищожаването на евреите?! Полицията на Нидерландия е предала на нацистите 100 про­цента от евреите в страната – това е световен рекорд. А Фран­ция – един от президентите на Франция – Митеран, като млад е бил служител на правителство­то във Виши, което е изпраща­ло евреите в лагерите на смър­тта в Полша. Цяла Франция, с изключение на комунисти­те, е съдействала на нацистите. В Италия, всички политически крила са участвали в депортаци­ята на евреите. Да не говорим за украинците, за поляците, как­то и за прибалтийците.

Единствено България е била като един зъбер, една скала, срещу унищожаването на евреите. Това нейно поведе­ние е било голям укор към дру­гите държави и никоя от тях не е имала интерес това бъл­гарско благородство, този ге­роизъм на България, да бъдат огласявани и подчертавани. Затова нещата се премълчават и никога не се говори за това.

А по времето, когато в Бъл­гария и в Източна Европа са съ­ществували антирелигиозни на­строения, никой не е бил заин­тересован от подчертаване­то на човешката, благородна роля на българската право­славна църква. Това също е изиграло своята роля.

Освен това е имало едно из­мамно отношение на проле­тарския интернационализъм – както в Съветския съюз, така и в страните от Източна Европа. Били са премълчавани престъ­пленията срещу евреите, както и срещу други народности, из­вършвани от местното населе­нието в сътрудничество с наци­стите. Заедно с всичко това е била премълчавана и благо­родната роля на България за спасяването на българските евреи.

Държавите, сътрудничили на нацистите, не са имали ин­терес да признават и да под­чертават, че българите са успе­ли в спасяването на евреите. И възниква въпросът за това, кое­то наистина се е случвало – точ­но от тези истини са се страху­вали всички. Именно затова ни­кой не е поставял въпросът за прибалтийските нацисти, за украинските помощници на нацистите, които са изтреби­ли милион и половина евреи. Не се е повдигала темата за оне­зи, които са помагали всячески за унищожаването на евреите, в подвластните на нацистите те­ритории.

Заедно с премълчаването на избиването на евреите, от една страна, от друга - премълчават и благородната роля на Бълга­рия. Това е една цинична, под­ла игра на интереси. Ако погле­днем обективно, нито една дър­жава, нито един народ, никой не се е оказал способен да на­прави онова, което направи българската държава и Бъл­гарската православна църква.

В.В.: Свидетели сме на не­мислими доскоро явления на За­пад - легализиране на наркоти­ците, поощряване на смяната на пола и на педофилията, на­блюдаваме дивашка омраза към руската цивилизация, натиск за унифициране на хората и обще­ствата, почти официална ко­рупция…Ще преживее ли запад­ната цивилизация този упадък?

Я.К.: В цялата тази вакха­налия, пред абсолютната без­нравственост, която напом­ня библейските Содом и Гомор, най-силна съпротива оказва Православната църква, както в България, така и в Русия. И това е свързано с гонения сре­щу православието. Католиче­ската църква се подлага на тази содомия. Тя вече приема като свещеници и трансджендъ­ри, приема всякакви изврате­ни типове и допуска всякакъв род извращения, приема ги и отстъпва пред тях.

Онова, което става на За­пад е резултат от развращава­нето и деградацията на т.нар. „западен морал“. Западният мо­рал, фактически, беше изгра­ден единствено от парите, бо­гатството, експлоатацията. Тази основа беше прикривана с де­магогия за нравствеността, за църквата, за благородството. Но на практика най-жестоките престъпления са извършвани от Запада. Включително и уни­щожаването на цели народи, на държави - най-кощунствени престъпления, прикрити с една извратена нравственост.

Затова днес западните дър­жави се оказаха безсилни да се противопоставят. Силата е само там, където народите стоят твърдо на своите традицион­ни национални корени и цен­ности - а при българския на­род, както и при руския, съ­противителни сили срещу из­вращенията дава и религията.

И това предизвиква още по- голяма истерия и желание у Запада да прекърши, да уни­щожи тези здрави устои, за да наложи своята безнравствена идеология и начин на живот. Които носят единствено гибел за човечеството.

Искам да отбележа фактът, че хомосексуалистите не могат да имат потомство и това е Бо­жие наказание, Божия спра­ведливост. Това е най-важното за човешката история – не тряб­ва да имат потомство тези нрав­ствени изроди. Това, което пра­вят помежду си, си е тяхна рабо­та, но няма да имат потомство, няма да имат бъдеще. И всеки вярващ ще каже – това е Божи­ята промисъл. А невярващият ще каже, че това е историческа правдивост. Опитите да се на­ложат хомосексуалните и дру­ги извращения, е най-голя­мата заплаха срещу човечест­вото. Защото те не са просто извращения, това е край на човешкото бъдеще.

В.В.: Докъде може да стигне противопоставянето в Украй­на и какви са възможните реше­ния на конфликта?

Я.К.: Конфликтът не може да бъде прекратен. Причина­та за конфликта е в това, че Ук­райна отдавна е престанала да бъде не само самостоятел­на държава, но и изобщо дър­жава. Това е територия, която е под управлението на безнрав­ствени бандити, мошеници, последователи на нацистката идеология. Но не те управля­ват страната си – с тях си иг­раят, тях ги управляват от За­пад, преди всичко от Вашинг­тон и неговите помощници в Европа. Има една-единствена цел, заради която съществува т.нар. държава Украйна. Цел­та е Украйна да е платформа, да е база за унищожаването на Русия и руския народ и на всичко, свързано с тях. Цел­та е разцепването, разделяне­то на руската държава. За да бъде свалена Русия от исто­рическата сцена – завинаги.

Украйна няма друга функ­ция. Това отдавна е едно нежиз­нено способно формирование. Което съществува единствено благодарение на подхранване­то от Запад. При това с еднич­ката цел – унищожаването на Русия. И така всички престъ­пления, които върши и, на кои­то е готово ръководството на Украйна, са поискани и подкре­пени от Запада.

Такова нещо не се случва за пръв път. Западът подкрепяше Ал Кайда, ИДИЛ, готов е да под­крепи всеки терорист, стига той да отговаря на техните държав­ни интереси.

Украйна не е жизнеспо­собна държава – нито кога­то става въпрос за държавни структури, нито за национал­ни структури, нито за иконо­мика. Подобен подход се от­нася не само за Украйна. Поч­ти всички страни, оказали се под американско влияние, в една или друга степен са в съ­щото състояние. Прибалтий­ските държави не биха издър­жали дори един ден без дота­ции от Запада и САЩ. Полша ще рухне в рамките на няколко дни, ако няма подкрепата на За­пада.

И България, която може­ше да се издържа напълно самостоятелно, и можеше да стане богата държава, беше докарана от западните си партньори до пълна зависи­мост. Те имат интерес да под­държат и поддържат тази за­висимост с обещания страната да получава подкрепа, ако де­кларира прозападна, антируска позиция. Така беше унищоже­на способността на България самостоятелно да поддър­жа своята жизнеспособност. Това е политиката на Запада.

В.В.: Има ли опасност кон­фликтът да се пренесе на Ко­рейския полуостров, в Тайван или някъде другаде?

Я.К.: Конфликтът на Корей­ския полуостров няма отноше­ние към Украйна. Той има от­ношение към противопоставя­нето между Запада, предишния Съветски съюз, Китай и кому­нистическата идеология. Неза­висимо от това, дали искат или не искат, всички които пяха заупокой на комунизма за­бравят основни факти.

Главната сила, която се бо­реше срещу нацизма бяха ко­мунистите. Във всички стра­ни нацистите унищожиха най-вече и най-много кому­нисти. Във Франция, в Бълга­рия, в Полша - първи биваха избивани комунистите. Дори не отварям дума за Съветския съюз.

Но днес съществува една най-силна, най-бързо развива­ща се комунистическа държа­ва – Китай. Днес има няколко комунистически държави – Ви­етнам, Лаос, Куба. В Латинска Америка, начело на Бразилия са хора с марксистка идеоло­гия. Така е и в Чили. Т.е. тази идеология не е мъртва. Тя е жива, макар че преживява тежки времена, но се възста­новява. Искам да напомня на хората – от момента на поява­та на християнството, дотога­ва, когато християнството се превърна в религията, която познаваме днес, са изминали 300 години.

От появата на комунизма още не са изминали 300 годи­ни. Веднъж, последният пред­седател на КГБ – Крючков, ме попита: какво мислите за кому­низма? Казах му, че да се съди за комунизма единствено на база на отделни репресии през един или друг период, е като да се съди за християнска­та религия само от проявите на инквизицията. Не в това е същността на комунистиче­ската идеология. Както и не в това е същността на християн­ската религия.

А войната която се води в Корея е всъщност противопос­тавянето между комунистиче­ска Корея и прозападна, про­американска Корея. Войната, която назрява в Тайван от­ново е американска провока­ция. Тайван е част от Китай и когато Чан Кайши под прикри­тието на американците избяга в Тайван, американската армия не позволи на народно-освобо­дителната армия на Китай, коя­то тогава беше по-слаба, да де­баркира в Тайван.

Но дори самите америка­нци през 70-те години подкре­пяха идеята за единен Китай. Но казваха – единен Китай, но под властта на Чан Кайши и на Тайван. Сега няма значение под чия власт, но подчертаваха единството на Китай. И в ООН, и в целия западен свят, Китай беше представляван от Чайн Кайши и Тайван.

Днес всичко се промени – да, американците признават Ктиай, признават комунис­тическото правителство там, принудени са да се съобразя­ват с тях. Но ако преди е има­ло единен Китай, той си остава единен, независимо от това, кой е начело. На думи америка­нците признават, че Тайван е част от Китай, но на дело те се опитват да провалят тази цялост. Стремят се да запазят Тайван като своя марионетка, като бъдеща своя база срещу Китай.

Бил съм в Тайван, жителите на Тайван наричат Китай - ос­новната земя. Попитах човека, който ме заведе в Тайван - как­во означава това? А той ми каза – основната, голямата земя – това е Китай. Те така виж­дат нещата – ние сме малката земя, която е част от голяма­та земя. Така, че Китай изця­ло ще се обедини и Тайван ще влезе в границите на Китай. И ако американците са благо­разумни те ще разрешат да се състои този естествен процес. Ако се опитат със сила да му попречат, ще си прекършат гръбнака.

А що се отнася до Корея, тя направи една невероятна крач­ка напред. Тя постигна абсо­лютен суверенитет и незави­симост. Днес никой не се ре­шава да атакува Корея или да й натрапи осбствената си воля. Защото Корея разполага със свое термоядрено оржие. А със страни, които имат термо­ядрено оръжие, никой няма на­мерение да воюва, дори САЩ.

Да, става дума за Северна Корея.

В.В.: Какви опасности крие за Русия сближаването с Ки­тай?

Я.К.: Не става въпрос за сближаване с Китай, става въ­прос за общи интереси, за обща оценка, както от страна на ръководителя на Китай, така и на президента на Русия.

Навремето проведох пър­вия си сериозен разговор с пре­зидента на Русия Путин. Беше началото на 90-те години, той още не беше в Кремъл и не беше тръгнал нагоре по стълбичката.

Първият ни разговор про­дължи дълго и обсъждахме от­ношенията между Израел и Ру­сия. Той предложи много инте­ресен подход, от който научих много. Путин каза: „Нека ви­дим дали между нашите стра­ни и нашите народи има ня­какви противоречия, противо­речиви интереси. И дали имаме общи интереси“.

Половин час анализирахме интересите на Русия и интере­сите на Израел, интересите на израелския и на руския народи и стигнахме до един и същи из­вод – между нашите страни, между нашите народи няма никакви противоречия. Пре­дишните са били изкустве­но създадени, а не естестве­ни. Заедно с това съществуват много общи интереси, освен общата история. Това показва оценката на президента на Ру­сия за отношенията с другите държави – дали имат противо­речия и дали имат общи инте­реси.

Русия и Китай почти ня­мат противоречия. Поняко­га съществуват различни глед­ни точки по някои въпроси, но разликата в мирогледа не е про­тиворечие. Но има твърде мно­го, твърде много общи интере­си. И това определя процеса на сближаване между Русия и Ки­тай – политиката за постигане на общите национални инте­реси за благото на двете стра­ни. Точно така и Русия, и Китай разглеждат интересите си, кога­то става въпрос за всички стра­ни по света – опитват се да за­силят общите интереси и да преоодлеят разногласията така, че да не им позволят да попречат на постигането на взаимните цели.

Точно така се изгражда и новата политика в света, коя­то сега се опитват да прокарат Китай и Русия – многополю­сен свят, в който всички про­блеми се решават с отчитане на всички интереси на всич­ки страни, а не на една от тях или само на една група страни.

В.В.: Всичко предвещава пренареждане на световната политикоикономическа кон­струкция. Как може да изглежда новият свят?

Я.К.: Това се случва, това вече не може да бъде спряно, за­щото старите форми вече са от­живелица. Старите форми на колониална и постколониална Европа и Запада вече не функ­ционират. Богатствата, които са били натрупани от западните държави с техните войни, с тях­ната колониална политика, вече не работят за благото на коло­низаторите.

Другите страни, другите на­роди се научиха и се учат да се развиват и да развиват всички­те си икономически, интелек­туални, научнно, културни възможности. Затова колкото повече се развиват народите в отделните държави, толко­ва по-малко са способности­те и възможностите на Запа­да да диктува своята воля. А Запада не издържат на кон­курентната пряка борба, за­това икономиката на западни­те страни, на западния свят ще изостава все повече и повече от икономиката на развиващи­те се страни, особено от бър­зоразвиващите се силни ико­номики като Китай, Индия, Русия, Бразилия, които водят света към едно съвсем друго състояние.

И нито Европа, нито За­падът няма да могат да спрат това. Напротив – колкото пове­че се пренапрягат, толкова по­вече са кризисните ситуации в икономиките им. Днес на за­пад виждаме абсолютна кри­за на властта - и онова хила­во ръководство, което докар­ват на власт, и онези безсил­ни, безволеви решения, които взимат, носят само вреди и ги обезсилват. Европа, нейната икономика, вече престана да е самостоятелна, действа под аме­рикански диктат, превърна се в колония на Съединените Щати. Но Западът все повече отслаб­ва и не е в състояние да спре развитието на историята.

В.В.: Може ли БРИКС и ШОС /Шанхайската организация за сътрудничество/ да са зародиши на някакъв световен антизапа­ден фронт, нещо като антиНА­ТО или антиАукус?

Я.К.: Те вече се превърна­ха в такъв зародиш, зародиш на нов свят, на нови отноше­ния. Но това не е „анти“, защото нищо никога не е било посочено в никакви документи, нямало е никакви обсъждания, че са на­сочени срещу някого.

Целият им „грях” в очите на Съединените Щати, на Запада, е това, че там говорят за неза­висимо, свободно развитие, с оглед на общите интереси. Този факт в очите на Запада представлява заплаха, защо­то отслабва властта именно на Запада. Самите тези обедине­ния обаче не са заявявали враж­дебност или своята алти полити­ка срещу нещо. Те са „за“ нещо и не са срещу никого. А това, че тази форма на съществува­не става все по-привлекател­на показва колко много държа­ви биха искали да се присъеди­нят и към Шанхайската орга­низация за сътрудничество и към БРИКС, и този процес все повече се разраства. Не е въз­можно той да бъде спрян. А да бъдат наричани „анти“ е абсо­лютно изопачаване на действи­телността – те не заплашват ни­кого, искат просто самите те да се развиват, да развиват своите страни и народи.

В.В.: Какви промени може да се очакват в американската външна политика, ако Тръмп се върне на власт?

Я.К.: Американската външ­на политика се развива неза­висимо от това, дали на власт е един или друг президент. Един президент прави повече грешки, тогава сриването на Съединени­те Щати се ускорява, друг пра­ви по-малко. Тръмп не може да промени общата американска политика, защото докато ней­ната основа се състои в това, че САЩ трябва да превъзхож­дат всички страни, във всяка една точка на земното кълбо - във военно, икономическо, научно и политическо отно­шение, всички президенти на САЩ ще я прокарват. Управля­ването на света от Съединените Щати, тяхното превъзходство е основата на американската по­литика – и това се поддържа от всички американски президен­ти. Един върши това по-умело, друг по-малко. Така че Тръмп няма да спаси Америка от сри­ването в пропастта, към коя­то тази държава е тръгна­ла. Може леко да го забави, но пропадането продължава. Нито американската икономика, нито американското общество, нито американската култура и наука няма да могат да издържат след­ващите 10-15 години. В самите Съединените Щати го говорят това – че са на ръба на граж­данска война. Много интересен е коментарът на бившия дирек­тор на ЦРУ. Преди една година той каза, че ако загубят способ­ността си да управляват света под заплаха, това за САЩ ще е краят на съществуването им като единна държава. Именно от това идват и страховете им. Но светът няма вина, че основа­та на държавата им е гнила, те сами са си виновни.

В.В.: Каква е опасността от Трета световна война? Възмож­но ли е да избухне случайно, по­грешка?

Я.К.: Ще кажа така – за тан­го са необходими двама, за вой­на са необходими и двете стра­ни. Русия може да започне и да победи в тази война, но не иска. Съединените Щати искат да я започнат и да победят, но не могат, защото Русия има абсо­лютно и нарастващо преиму­щество при стратегическите ядрени оръжия. При тези усло­вия САЩ ще избягват с всички сили и занапред започването на директна война или на каквито и да било военни действия сре­щу Русия, тъй като тогава ще са обречени. А освен Съединени­те Щати никой друг няма да тръгне на такава война. Съе­динените Щати няма да поз­волят на различни малки дър­жави като Полша да започнат война, не биха искали това. Страхуват се от такъв вариант, и с основание.

В.В.: Кой губи повече - Русия или Европа?

Я.К.: Русия значително по­виши стратегическата си мощ - първо с присъединяването на Крим, после с придвижването си на територията на това, което някога се наричаше Украйна, с унищожаването на Украйна като плацдарм за бъдеща ата­ка срещу Русия, с оттегляне­то на САЩ от Близкия изток, с укрепването на руската ар­мия, с усилването на руската икономика, докато Европа все повече отслабва и икономиче­ски, и политически, и във во­енно отношение.

Европа не е в състояние да снабдява Украйна с оръжие­то, което Киев иска, тъй като ев­ропейската промишленост не е готова да го направи. Само за нужното за Украйна въоръже­ние на Европа й трябват поне една-две години, за да се преус­трои и да й го осигури. По думи­те на ръководителите на воен­ните ведомства, както на Гер­мания, така и на Великобрита­ния, Франция, дори на Чехия, днес техните армии са абсо­лютно неподготвени за воен­ни действия. Ни като състав, ни като количество, ни като въоръ­жение, нито като способности да увеличават въоръжението си. Какво може да бъде добавено към тези признания?

В.В.: Как ще се отрази кон­фликтът на Русия?

Я.К.: Боевете и трудностите на войната поставят всичко по местата. В боя веднага се вижда, кой е човек, кой е войник, кой е страхливец, кой е подлец, кой кръшка. Виждал съм го това, веднага след война става ясно кой кой е.

Същото е с Русия, тази война показва, кои са истински граж­дани, патриоти на страната си, а и кои просто се е прис­пособили и за тях няма нищо свято и могат да плюят по ро­дината. Русия се отърва от таки­ва, самите те избягаха като плъ­хове от потъващ кораб и така направиха нещо добро за Русия. Изчистиха я от този нравствен боклук, който мърсеше страна­та и влияеше много зле на раз­витието й.

А тези които останаха в Русия още повече се сплоти­ха около страната, около ръ­ководството, около идеята за борбата с нацизма. Днес шан­сът някой отвън да се постарае да взриви Русия намалява все повече в сравнение с периода преди конфликта. Днес дори на запад признават, че няма ни­какви шансове за това раз­рушаване на Русия. Днес тя е по-силна, по-чиста, по-здра­ва, по-нравствена, по-сигурна в себе си. И това са основните качества, които ще гаранти­рат победата й.

В.В.: Благодаря Ви за това интервю. Очакваме Ви скоро и в България!

Я.К.: Много се надявам от­ново да посетя вашата пре­красна страна. Надявам се България най-после да добие своята независимост, суверe­нитет и да разцъфне така, както само българският народ може да изведе страната си. И никой няма да може да му по­пречи за това.

Цялото предаване може да видите на:

https://www.youtube.com/ watch?v=_-e1dE4F7xE

И на сайта: nesestrahuvai.com