Честването на 78-та годишнина от победата във Великата отечествена война над нацистка Германия, ще се запомни с позорното поведение на кмета на София Йорданка Фандъкова, която в последния момент издаде „заповед за прекратяване на събитието“. Нейното основание беше информация от “Общинска полиция”, че по същото време пред мемориала ще се съберат “групи от граждани с противостоящи искания”. Не му трябва две педи чело, за да се досети човек, че тази формулировка е много удобно оправдание за забраната. В допълнение ДБ поиска буквално да се спре шествието на „Безсмъртния полк”.
От опита, който имаха от други години, доброволци от столицата се бяха организирали и се редуваха на смени, за да опазят от ново поругаване паметника на Съветската армия, дело, което се очакваше от организираните агресивни неонацистки групи. Просветената памет на хората обаче няма да забрави, че Фандъкова не забрани тяхната ускорена от неведом команден център, акция.
Както и да е. Обстановката се изостри от сутринта, заради заповедта издадена от нейно име, която освен това е в грубо нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, защото още преди месец е било внесено искане от организаторите за провеждането на шествие и поклонение пред Паметника, но тя като кмет на София не е дала нито положителен, нито отрицателен отговор в законоустановения срок. Това бе и причина Общинските съветници от БСП да поискат оставката й. Все пак шествието на хиляди хора се проведе така, както беше планирано от организаторите. И може би тъкмо тази е причината, заради която медиите не пожелаха да го отразят.
Участниците в похода на „Безсмъртния полк”, не се съобразиха със закъснялата „кметска забрана“, и извървяха маршрута от храма „Александър Невски“ до Паметника на Съветската армия, където бяха посрещнати от отрано заела „командните височини”, демонстрационна група от обикновени фашисти. Нейните викове обаче, само за броени минути, изостриха напрежението между двете страни. Стигна се, меко казано, до „размяна на обидни квалификации”.
Въпреки усилията на доброволци от столичните организации на антифашистите, социалистите и патриотите, които дни наред се редуваха да дежурят пред паметника, групите „мобилизирани соросоиди“ все пак успяха в своето скверно дело. Те помрачиха чистата обич и почитта на хората, дошли да се поклонят пред паметта на героите. И безцеремонно изтласкаха гражданите, които охраняваха паметника. Направиха го пред „невиждащите” очи на многобройната полицейска част, защото както се каза, заповедта била само да осигури плътен кордон, с който да се отделят едните и другите.
Набиваше се на очи, че демонстрацията на неонацистите беше съвсем нагла и открита, защото провокационните крясъци, и просташките обиди и ругатни, бяха дотолкова драстични, че можеха да засрамят дори Данко Харсъзина. Но къде ти, исканията им бяха съвсем в „мейнстрийма“ на „правилните указания”: да се демонтира паметникът и да се отмени веднага и завинаги честването на 9-ти май! Междувременно озверелите провокатори изподраскаха с боя стените на Паметника, от страната на която се бяха събрали и я облепиха със стикери. Всичко това се разиграваше под зоркия невиждащ поглед на полицията, която въобще не реагира на действията им, а сякаш по- скоро ги пази. Не реагираха и на неистовите им крясъци и дюдюкания, с които умишлено се опитваха да заглушат словата на официалните гости. Особено силни бяха те по време на речта на Посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова. В своето слово тя заяви: „Благодаря, че поддържате доброто отношение и помните погиналите за нашата свобода и победа. Благодаря на организаторите за верността към традицията и паметта, към вашите бащи и деди, за освобождението“. Н.Пр. Елеонора Митрофанова припомни, че 9-ти май е ден за поклонение пред всички, загинали в борбата с нацизма и в концлагерите.
В словото си организа ционният секретар на БСП Борислав Гуцанов заяви, че случващото се е пълно безобразие. „Не трябва да забравяме никога, че 9-ти май нямаше да бъде Денят на обединена Европа, ако 9-ти май не беше Денят на победата над хитлерофашизма. Нека да почетем паметта на загиналите, да почетем Деня на Европа, да дадем едно голямо благодаря на съветската армия-освободителка, която беше посрещната с хляб и сол тук, в България, и никога да не позволяваме паметниците да бъдат разрушавани. Те са нашата будна съвест“, призова той.
„Нашата памет не може да бъде демонтирана. Погубените десетки милиони животи няма да бъдат забравени. Историята няма да бъде използвана с користни цели. Фактите от миналото няма да бъдат тълкувани така, както е угодно на политическата конюнктура в момента. Защото посегателството над паметта води до нови кръвопролития, на които сме свидетели днес съвсем близо до нас. А изтриването на миналото обрича бъдещето ни“, заяви Иван Таков, председател на БСП в София.
На честването присъстваха и представители на китайското и виетнамското посолство, както и Максим Алексеевич Рибаков от Народния фронт на Русия.
За читателите на в. „Нова Зора” предлагаме и споделените вълнения на нашите утвърдени автори Детелина Денчева и Николай Шопов, които бяха свидетели в този паметен ден:
„9-ти май! Този най-изстрадан и жадуван ден за Европа и света, - пише Деткелина Денчева, - който предците ни приближаваха със саможертвата и „так как могли”, направи възможно днес да се величае и чества създаденият години по- късно негов икономически образ ерзац – като „Ден на Европа. Поставени на везните на историята и един до друг, човек ясно усеща мощта и нравствената красота и сила на оригинала, независимо от геополитическите конюнктури и съображения. Въпреки че живеем във време на стремително скъсяваща се памет, по думите на Кончаловски, и във време на тотална манипулация и пропаганда, която ти внушава дори биологични абсурди за собствения ни пол и този на децата ти, способността ни за стремеж към истината, правдата и опознаване на паметта ни не е закърняла, нито пък признателността към онези, които положиха живота си пред олтара на Свободата. Без тяхната велика саможертва, вероятно още щяха да бълват дим комините на крематориумите в концентрационния лагер, в който беше превърната Европа! Поклон пред милионите жертви и паметта на героите!
Благодарение на безхаберието и бездействието на кмета Фандъкова, една малка, но добре озвучена агитка от ДБ се опита да заглуши и опорочи Акта на отдаване на почит и признателност към армията освободила половин Европа от ботуша и кървавия човеконенавистен режим! Честно казано крясъците, ругатните и вулгаризмите дойдоха в повече на събралото се множество и особено за хората от дипломатическия корпус, които бяха дошли да отдадат своята почит на признателност пред монумента на Армията-освободителка. Гротескно, срамно и жалко! Позорно! Но и изобличително, защото не това е образа на признателна и честна България. В момента обаче, когато зазвучаха вечните съветски песни за войната, изпълнявани на живо, вече нищо нямаше значение! Помията се оттече и остана истината за преживяното и неговата жестока цена! Остана преклонението пред светлата памет на погиналите в жестоката сатанинска война, най-кървавия сблъсък между доброто и злото в човешката история.
Слава и поклон на жертвите, загинали в световната война!
Слава на армията-освободителка!
Слава на героите-освободители!”