Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 20 (16 май 2023) ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ПОДВИГА

ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ПОДВИГА

Е-поща Печат PDF

Честването на 78-та го­дишнина от победата във Великата отечес­твена война над на­цистка Германия, ще се запом­ни с позорното поведение на кмета на София Йорданка Фан­дъкова, която в последния мо­мент издаде „заповед за прекра­тяване на събитието“. Ней­ното основание беше инфор­мация от “Общинска полиция”, че по същото време пред ме­мориала ще се съберат “групи от граждани с противостоя­щи искания”. Не му трябва две педи чело, за да се досети човек, че тази формулировка е много удобно оправдание за забра­ната. В допълнение ДБ поиска буквално да се спре шествието на „Безсмъртния полк”.

От опита, който имаха от други години, доброволци от столицата се бяха организира­ли и се редуваха на смени, за да опазят от ново поругаване паметника на Съветската ар­мия, дело, което се очакваше от организираните агресивни неонацистки групи. Просве­тената памет на хората обаче няма да забрави, че Фандъко­ва не забрани тяхната ускоре­на от неведом команден цен­тър, акция.

Както и да е. Обстановка­та се изостри от сутринта, зара­ди заповедта издадена от нейно име, която освен това е в грубо нарушение на Закона за съ­бранията, митингите и мани­фестациите, защото още пре­ди месец е било внесено искане от организаторите за провеж­дането на шествие и покло­нение пред Паметника, но тя като кмет на София не е дала нито положителен, нито отри­цателен отговор в законоуста­новения срок. Това бе и при­чина Общинските съветници от БСП да поискат оставката й. Все пак шествието на хиляди хора се проведе така, както беше планирано от организаторите. И може би тъкмо тази е причина­та, заради която медиите не по­желаха да го отразят.

Участниците в похода на „Безсмъртния полк”, не се съ­образиха със закъснялата „кметска забрана“, и извървя­ха маршрута от храма „Алек­сандър Невски“ до Паметника на Съветската армия, където бяха посрещнати от отрано заела „командните височини”, демонстрационна група от обикновени фашисти. Нейни­те викове обаче, само за броени минути, изостриха напрежение­то между двете страни. Стигна се, меко казано, до „размяна на обидни квалификации”.

Въпреки усилията на добро­волци от столичните организа­ции на антифашистите, социа­листите и патриотите, които дни наред се редуваха да дежурят пред паметника, групите „мо­билизирани соросоиди“ все пак успяха в своето скверно дело. Те помрачиха чистата обич и почитта на хората, дошли да се поклонят пред паметта на героите. И безцеремонно из­тласкаха гражданите, които ох­раняваха паметника. Направи­ха го пред „невиждащите” очи на многобройната полицейска част, защото както се каза, запо­ведта била само да осигури плъ­тен кордон, с който да се отделят едните и другите.

Набиваше се на очи, че де­монстрацията на неонаци­стите беше съвсем нагла и от­крита, защото провокацион­ните крясъци, и просташките обиди и ругатни, бяха дотол­кова драстични, че можеха да засрамят дори Данко Харсъ­зина. Но къде ти, исканията им бяха съвсем в „мейнстрийма“ на „правилните указания”: да се демонтира паметникът и да се отмени веднага и завинаги честването на 9-ти май! Меж­дувременно озверелите прово­катори изподраскаха с боя сте­ните на Паметника, от страна­та на която се бяха събрали и я облепиха със стикери. Всичко това се разиграваше под зоркия невиждащ поглед на полици­ята, която въобще не реагира на действията им, а сякаш по- скоро ги пази. Не реагираха и на неистовите им крясъци и дюдюкания, с които умиш­лено се опитваха да заглушат словата на официалните гос­ти. Особено силни бяха те по време на речта на Посланика на Русия в България Елеоно­ра Митрофанова. В своето сло­во тя заяви: „Благодаря, че под­държате доброто отношение и помните погиналите за наша­та свобода и победа. Благодаря на организаторите за верност­та към традицията и памет­та, към вашите бащи и деди, за освобождението“. Н.Пр. Елео­нора Митрофанова припом­ни, че 9-ти май е ден за покло­нение пред всички, загинали в борбата с нацизма и в концла­герите.

В словото си организа ционният секретар на БСП Борислав Гуцанов заяви, че случващото се е пълно безоб­разие. „Не трябва да забравя­ме никога, че 9-ти май нямаше да бъде Денят на обединена Ев­ропа, ако 9-ти май не беше Де­нят на победата над хитлеро­фашизма. Нека да почетем па­метта на загиналите, да поче­тем Деня на Европа, да дадем едно голямо благодаря на съвет­ската армия-освободителка, която беше посрещната с хляб и сол тук, в България, и никога да не позволяваме паметници­те да бъдат разрушавани. Те са нашата будна съвест“, призо­ва той.

„Нашата памет не може да бъде демонтирана. Погубени­те десетки милиони животи няма да бъдат забравени. Исто­рията няма да бъде използвана с користни цели. Фактите от миналото няма да бъдат тъл­кувани така, както е угодно на политическата конюнктура в момента. Защото посегател­ството над паметта води до нови кръвопролития, на които сме свидетели днес съвсем близо до нас. А изтриването на мина­лото обрича бъдещето ни“, зая­ви Иван Таков, председател на БСП в София.

На честването присъстваха и представители на китайското и виетнамското посолство, както и Максим Алексеевич Рибаков от Народния фронт на Русия.

За читателите на в. „Нова Зора” предлагаме и споделени­те вълнения на нашите утвър­дени автори Детелина Денчева и Николай Шопов, които бяха свидетели в този паметен ден:

„9-ти май! Този най-изстра­дан и жадуван ден за Европа и света, - пише Деткелина Ден­чева, - който предците ни при­ближаваха със саможертва­та и „так как могли”, направи възможно днес да се величае и чества създаденият години по- късно негов икономически образ ерзац – като „Ден на Европа. Поставени на везните на исто­рията и един до друг, човек ясно усеща мощта и нравствената красота и сила на оригинала, независимо от геополитиче­ските конюнктури и съображе­ния. Въпреки че живеем във вре­ме на стремително скъсяваща се памет, по думите на Конча­ловски, и във време на тотал­на манипулация и пропаганда, която ти внушава дори биоло­гични абсурди за собствения ни пол и този на децата ти, спо­собността ни за стремеж към истината, правдата и опозна­ване на паметта ни не е закър­няла, нито пък признателнос­тта към онези, които положи­ха живота си пред олтара на Свободата. Без тяхната вели­ка саможертва, вероятно още щяха да бълват дим комини­те на крематориумите в кон­центрационния лагер, в който беше превърната Европа! По­клон пред милионите жертви и паметта на героите!

Благодарение на безхабери­ето и бездействието на кмета Фандъкова, една малка, но добре озвучена агитка от ДБ се опи­та да заглуши и опорочи Акта на отдаване на почит и при­знателност към армията осво­бодила половин Европа от бо­туша и кървавия човеконена­вистен режим! Честно казано крясъците, ругатните и вулга­ризмите дойдоха в повече на съ­бралото се множество и особено за хората от дипломатическия корпус, които бяха дошли да от­дадат своята почит на призна­телност пред монумента на Армията-освободителка. Гро­тескно, срамно и жалко! Позор­но! Но и изобличително, защото не това е образа на признател­на и честна България. В момен­та обаче, когато зазвучаха ве­чните съветски песни за война­та, изпълнявани на живо, вече нищо нямаше значение! Помия­та се оттече и остана истина­та за преживяното и неговата жестока цена! Остана прекло­нението пред светлата памет на погиналите в жестоката са­танинска война, най-кървавия сблъсък между доброто и злото в човешката история.

Слава и поклон на жертви­те, загинали в световната вой­на!

Слава на армията-освободи­телка!

Слава на героите-освободи­тели!”

 

Още по темата