Те искат умишлено да го погребат!
Не аз, а Кеворк Кеворкян прогнозира, че след петнайсетина години няма да има живи свидетели на онова сега проклинано бивше време. И, че точно тогава ще започне голямата фалшификация. Освен индустрия и здравеопазване, големият плюс на онова време е духовната сфера, културата. Жалко, че и този някогашен подем ще бъде умишлено премълчаван. Хайде само бегло да видим какво е станало за 29 години след 9 септември 1944 година и за същия период след 10 ноември 1989 година. Ще се смаете какъв духовен упадък! До 1974 година ние имаме истински шедьоври в литературата –произведенията на Димитър Димов, Емилиян Станев, Димитър Талев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Антон Дончев… Поети като Веселин Ханчев, Валери Петров, Георги Джагаров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Христо Фотев, Дамян Дамянов… Имахме такива велики актьори като Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Мила Павлова, Спас Джонев, Стефан Гецов, Георги Георгиев Гец, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова… Могат ли да се изредят всички? Кажете пет имена сегашни, за 28 години поне да са близко до тях? Точно в онзи „мрачен период“ беше създаден филмовият шедьовър на века „Козият рог“ на гениалния Методи Андонов, „Крадецът на праскови“, първият екшън сериал „На всеки километър“… Никой няма да знае, че в онзи „черен“ период България изнася филми в 70 страни, има 813 международни награди, 300 български студенти са пратени в 16 страни на издръжка на държавата да изучават филмовото майсторство. Няма да знаят бъдните поколения, че през 1963 година /17 години след 9-ти септември 1944/ ние поставяме изключителен рекорд – имали сме 3 700 киносалона, а родината на седмото изкуство – Франция, има само 2 000! Защо се мълчи за това? Ало, черногледци: 25 години след 9-ти септември 1944 година България заема второ, а дълго време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината! Точно в тези трийсетина години след „съветската окупация“ в подем е изобразителното изкуство, музикалното, архитектурата… Тогава са създадени Националния исторически музея, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната художествена галерия… В невероятен възход, за изненада на пещерните черногледци, в онзи трийсетгодишен отрязък е не само така нареченото елитарно изкуство, но и масовото. Гузно се премълчава, че тогава е имало 3 200 театрални, 570 естрадни и 40 състава за художествено слово, хоровете надхвърлят две хиляди, оркестрите – 420… Ех, какви черни времена и как може да има 4 000 /четири хиляди!/ библиотеки с над 18 милиона тома! Българските творци, нашите видни културтрегери, са в челото на Европа, никой не ги е пренебрегвал и изолирал, а къде са сега? Талантът не може да бъде заличен, вътрешната свобода не може да бъде в клетка, ако си наистина личност с творчески заряд! Останах смаян, че след 10 ноември 1989 година нищо не беше извадено „забранено“ от чекмеджетата. Освен графоманските творения на посредствениците!
