Нова Зора

Кр. Кръстева: - Каква беше 2023 г. и каква година да очак­ваме, г-н Вацев?

В. Вацев: - Има няколко тен­денции, които ще се разгръщат през идващата година – упа­дъкът на политическата систе­ма и на системните партии, не­възможността на правителство­то да управлява както досега. И, разбира се, геополитическият вектор, който изисква Бълга­рия да е готова да воюва през 2024 г. През следващата година тенденциите от тази година ще се разгърнат, докато станат оче­видни за всички.

- Един анализ предпола­га да гледаме „по-отвисоко“, но все пак не може да подми­нем без внимание това, което видяхме по темата “Шенген” в последната седмица на 2023. Премиерът Денков наду фан­фари за “безспорен успех”, по­сле сви знамената, а след това дойде новинана за “частичен” Шенген. Това успех ли е?

- Днешното правителство на България има много остра нуж­да от някакъв пропаганден ус­пех. Аз разбирам, че пропаган­дата е важна, но когато цялата ти дейност се сведе до търсене на пропагандни поводи за ра­дост, тогава си изключително зависим от тенденциите. Разчи­тането на пропагандни ходове е белег на политическа слабост, издава неспособност да се пла­нира обективно предстоящото бъдеще.

Стана ясно, че хем са ни при­ели в Шенген, хем не са ни при­ели – така че радостта била преждевременна. Правителстве­ни и околоправителствени кръ­гове са чакали момента да обя­вят, че най-после сме в Шенген и това е велика победа на актуал­ното правителство. Великата по­беда не се появи, твърде преж­девременно бе оповестена. Сега виждаме в действие класиче­ското определение за полити­чески гаф. Още повече че бъл­гарското общество все още не е напълно сигурно, че Шенген е светлият идеал на нашето развитие. Аз лично се съмня­вам, че от Шенген ще има голя­ма полза. Да, някаква полза ще има, но и ще стане причина в България да се концентрира ог­ромно количество мигранти.

- Австрийският вътрешен министър обяви в петък, че е постигната договорка между България, Румъния и Австрия за частичен Шенген срещу “приемане на бежанци, предим­но от Сирия и Афганистан”. Това възможно ли е?

- Ако е вярно, че България се е съгласила на въздушен Шен­ген срещу приемане на афга­нистанци и сирийци, това е свинщина! Това е абсолютно унизително и опасно за Бъл­гария, тези хора наистина не се съобразяват с нищо, освен със своите господари в По­солството. Това е капката, коя­то прелива чашата. Интересно е как ще реагира ГЕРБ, как ще ре­агира ДПС – ДПС говори за иде­ален евроатлантизъм, хайде да видим как ще стане това.

Парламентът трябва задъл­жително да се произнесе по този въпрос, защото той засяга на­ционалната сигурност. Трябва да има парламентарно станови­ще, и то в реално време – не след месец. Защото това засяга мно­го дълбоко националната сигур­ност. Възможен вариант, след­ствие от това решение е да не може да се живее вече в Бълга­рия. Да се създадат около София гета, където български гражда­нин няма да може да отиде, за­щото ще е опасно.

Австрия решава един от про­блемите си и за да успеем да ми­нем под процепа на вратата, на­шето правителство приема аб­солютно невъзможни искания. Те са достойни за вот на не­доверие! На българите се гот­ви смъртоносна клопка – това е достатъчна причина за вот на недоверие.

- Както ни учи историята, случва се това, което може да се случи. Вие представяте ли си как в България се концен­трира огромно количество мигранти? Аз не си предста­вям такова нещо, те просто ще избягат. Ние в лагери ли ще ги концентрираме?

- Ние просто не знаем как­во да ги правим. Няма постро­ени лагери. За това няма бю­джет, няма готовност, няма уп­равленска активност по тази линия. Най-вероятно ще стане това, което казвате – мигранти­те ще се закрепят временно в България, изчаквайки удобния момент да избягат на по-удобни места. Но така или иначе, прие­мането ни в Шенген ще засили мигрантския натиск, а ние не сме готови да управляваме този натиск. По Шенген сигурно ще има развитие в първите месеци на следващата година, трябва да имаме търпение да почака­ме. Но това, което сега може да се каже, е, че днешното българ­ско правителство изключително зависи от пропагандни радости и феномени. За сметка на упра­влението.

- Някой ще понесе ли отго­ворност за този гаф, който ни създава дипломатически про­блем? Дипломацията обича тишината, а не шума.

- Не, разбира се. В България стана неудобно дори да се пита кой носи отговорността. Обек­тивно отговорността е колек­тивна, тя е деперсонализирана. Колективна дейност на полити­ческия елит.

- В четвъртък обаче ви­дяхме различни действия от страна на този политически елит. Премиерът Денков би ба­рабана, но после Бойко Бори­сов наби на всички канчетата - в качеството си на председател на външната комисия в парла­мента, свика на заседание по темата Шенген, на което дой­доха премиерът и вицепреми­ерът. Това не бе ли елегантен опит от негова страна да посо­чи къде е отговорността?

- Точно така е. Бойко Бори­сов е интуитивен и импулсивен политик. Той остро усеща реал­ностите на политическия про­цес и се опитва във всяка из­вивка на политическата линия да извади някакви ползи или да минимализира някакви щети. Това, което стана, е опит да се отклони отговорността от ГЕРБ. Но отговорността е колективна.

- С какво ще запомним 2023 г. във вътрешнополити­чески план – с промяната в Конституцията, с разрушава­нето на Паметника на Съвет­ската армия - 30 години след като Столичният общински съвет е взел решение за това? - Разрушаването на памет­ника истеризира допълнително българското общество. Аз вече говорих за това – това е памет­ник на армия, която вече не съ­ществува. Той слави една по­беда, от която Русия се отказа през 90-те години. В България това обслужи болните амбиции на неколцина пещерни русо­фоби.

Разрушаването на памет­ника е опит за управление чрез болезнени убождания. Това беше поведение на окупа­ционна власт – няма значение какво ще каже обществото, ва­жната е нашата воля. И след това ще празнуваме с много специ­фични торти победата си. Това е знак, че управляващият днес България политически елит е не толкова български, колко­то българянски. Той е от оку­пационен тип, държи се с насе­лението като с подчинен народ и разчита на пропагандни удари и ходове.

Но до голяма степен разру­шаването на паметника послу­жи за отклоняване на общест­веното внимание от други много важни неща. Корекци­ята на българската Конститу­ция според мен беше напълно ненужна, но там стана нещо ва­жно, там се прие нещо изключи­телно важно – концепцията за двойното гражданство. Това е изключително важно, изключи­телно опасно решение на ак­туалните управляващи в Бъл­гария, което ще доведе до мно­го тежки последици, особено в близко бъдеще.

- Решението за двойното гражданство не целеше ли да даде със задна дата индулген­ция на Кирил Петков, който, преди да стане премиер, излъ­га, че се е освободил от канад­ското си гражданство?

- С позволението на двойно гражданство за депутати и ми­нистри българският политиче­ски елит ще стане по-зависим от външни решения. Двойно­то гражданство ни очаква. Знае се, че в много части по света, къ­дето управляват американски­те посолства, е приета практика държавният глава и значима част от политическия и упра­вленски елит да са хора с двой­но гражданство. Това дава въз­можност за директно управле­ние на политическия процес по ръчния метод.

В България аз предвиждам да има една вълна от украински граждани, които ще имат време да подадат заявка за българско гражданство и оттук нататък като двойни граждани ще могат да станат и депутати, и други от управлението. Втората въз­можност е двойногражданстве­ни български турци да дойдат и да обслужат проекта на Доган за превръщане на ДПС в първозна­чима политическа партия. Про­ект, в който аз не вярвам.

- Очаква ли ни нова ста­билност? Докато управляваше Борисов, животът беше пред­видим. Очаква ли ни нещо подобно със Сглобката – без предсрочни избори, излишни турбуленции, макар и с всеки­дневни скандали между учас­тниците в управлението?

- Не, никаква стабилност в никакъв смисъл не може да се очаква за идващите няколко го­дини. По-скоро ще продължи тенденцията от тази година – че управлението ще бъде тур­булентно. Тази турбулентност идва от вече очевидния факт, че българският политически дневен ред е геополитически. Войната е турбулентен процес. Ние ще зависим от турбулен­цията на високата геополити­ка, там нещата вече са се подре­дили. Ние навлизаме все по-дъл­боко в геополитическия дневен ред на Балканския полуостров и на войната на украинска тери­тория.

- На практика вие доказва­те тезата, че днешният елит е стабилен, защото е безалтер­нативен – в него никой друг няма да проникне.

- Те са нестабилни в най-ва­жната част. Българският поли­тически елит е в дълбок исто­рически упадък. Това е, кое­то се разгръща. Този процес на политическо гниене ще се раз­гърне докрай в следващата 2024 г. Системните партии в българ­ската политическа система са в дълбок упадък – това засяга БСП, която все не може да при­хване политическата актив­ност, това засяга ГЕРБ като на­следник на българската десница от миналите десетилетия.

ГЕРБ в момента има пробле­ми с политическата си идентич­ност – те плащат много голям данък на своя политически съюз с политическите си противни­ци ПП – ДБ и това непременно ще се отрази на всички бъдещи избори. И ДПС е в историческа и политическа криза заради про­екта на Доган за превръщането на ДПС в главен фактор, в нещо, което да представлява полити­чески защитен пояс срещу вли­янието на Турция в България. Но ДПС е партия, замислена и строена в друга политическа епоха.

Такива преобразования в системни партии са на ръба на възможното. И от това, че сис­темните партии в България не могат да решат системните си проблеми, следват много важни неща. Че целият политически живот ще бъде кризисен, тур­булентен, спазматичен.

- Ще се родят ли нови пар­тии от този упадък, за който говорите?

- Да, това е естественият ход. Първите белези на тези тенден­ции ще се проявят още следва­щата година. В ляво това е вече действащата малка партия „Левицата“. Тя проходи успеш­но. Другата партия, която ще бъде лявопатриотична форма­ция и за която се говори повече, отколкото са фактите – е парти­ята около президента. Тук пред­почитам да изчакам и да видя какво ще стане. Но е сигурно, че политическа активност в ляво ще има и тя ще произти­ча точно оттам – от действията на днешния български прези­дент и на неговите съмишле­ници.

- Ще ви напомня, че манда­тът на Радев изтича на 21 яну­ари 2027 г.

- Точно така. Но той не е длъ­жен да участва начело на тази партия. По-скоро ще бъде цен­трала, която ще захранва с ини­циативи и с пропагандни посла­ния новата лява партия. Разби­ра се, бих предпочел да почакам тя да се появи. Но ляво движе­ние ще има, за това има символи и сигнали.

„Възраждане“ трябва да ка­жат те лява партия ли са, или са десни.

Подобни процеси ще про­текат и в дясно. Около ГЕРБ се вижда идеята партията да се преобразува от дяснолиберал­на в дясноконсервативна. Авто­рите на тази идея са прави. Това действие би я закрепило. Но за мен тази идея е много трудно осъществима, аз не разбирам как може да стане това.

- ГЕРБ е партията на Бой­ко Борисов. Как може да бъде консервативна или либерал­на?

- Да, в смисъл, че Бойко Бо­рисов като индивидуално лице представлява програмата и идейния смисъл на тази партия. Това е държавна партия, пар­тия на властта, която имаше задачата да разпределя фи­нансовите потоци, които текат от Европа към България. Не съм сигурен, че тази партия може да продължи без Бойко Борисов. Те ще изпаднат в дълбока криза.

- Възможен ли е въобще ГЕРБ без Бойко Борисов?

- По-скоро не. Ако те успеят да преминат от дяснолиберално към дясноконсервативно, про­блемът с Бойко Борисов ще бъде решен автоматично. Бойко Бо­рисов е пластичен политик, той може да приеме всякакви идео­логии, стига да гарантират успех на тази партия.

- Защо забравяте „Демо­кратична България“?

- Защото това не е партия, това е политическа секта. Тя може да съществува в полити­ката само заедно с някой друг. Те наследяват по някакъв на­чин СДС и всичките пробле­ми на СДС. Те идеологически са много вехти, имам предвид техния антикомунизъм. ДБ не случи на идеология, десен радикализъм – да, но все пак трябва да има и програма. Ан­тикомунизмът не може да бъде пълноценна програма за дъл­го съществуване. Това е партия от еднократен тип, която може да работи два-три сезона и тол­кова. Антикомунизмът може да се наблюдава в идейния багаж на една партия, но ако това е ос­новен стълб – това не е партия, а е радикална секта, която може да добрува в политиката заед­но с някой друг или по-точно на гърба на някой друг и с огромна подкрепа от някое посолство. Но това не е нещо дълговечно, това е ситуационно.

- През 2024 г. предстоят из­бори в 70 държави. В Европей­ския съюз ще избираме Ев­ропейски парламент. Прези­дентски избори има в САЩ и в Русия, предстоят парламен­тарни избори в Тайван. Как всичко това ще се отрази на живота ни? Възможно ли е да го променят напълно?

- Напълно нищо не може да се промени от избори през една година. Но тези избори ще да­дат видима реализация на трен­довете, които владеят света днес. В европейските избори, напри­мер, ще видим окончателно разпадане на социално-либе­ралната политическа тъкан и появата на нови леви и нови ли­берали. Това означава, че досе­гашните баланси в ЕП ще бъдат окончателно разрушени, затова те са толкова важни за нас. Ру­ските избори ще закрепят ръ­ководството на Путин над Кре­мъл през следващите няколко години. Американските избо­ри ще променят целия пейзаж в Европа и света. Очаква се с все по-голяма степен на вероятност демократите да загубят властта. Първото пряко следствие у нас на загубата на Демократическа­та партия ще бъде това, че ще сложи край на хубавото време на ПП. ПП е клон на американ­ската Демократическа партия, без да е партия. ПП е по-скоро идейно течение, което клони­ра някои тенденции и зависимо­сти в партията на американските демократи – тя е сложна партия, която има няколко крила. Едно от тези крила беше клонирано в България и беше наречено „Про­дължаваме промяната“. Усилия­та да се „продължи промяната“ ще спрат като неефективни при загуба на демократите в САЩ.

За Съединените щати загу­бата на демократите ще озна­чава, че САЩ ще преминат от радикален експанзионизъм, каквато е днешната политиче­ска линия на Белия дом и на Държавния департамент, към обикновен и ефективен изола­ционизъм – това ще бъде много голяма крачка по пътя на прехо­да от еднополярен към многопо­лярен свят. Което пък е главното съдържание на епохата. Според мен в края на идващата година ще победи американският изо­лационизъм – това е едно старо идейно течение, през по-голяма­та част от историята си Съедине­ните щати бяха изолационистка сила.

А що се отнася до България, ще се повтори случаят от края на 90-те години, когато СДС пра­веше всички сили да се сближи с американските демократи, а те от своя страна загубиха власт­та. Това причини много големи проблеми на тогавашното СДС, което междувременно е изтекло в историята. Така че президент­ските избори в САЩ ще предиз­викат много големи промени в българския политически пейзаж.

Изключително важни за све­та са и изборите в Тайван, те са през януари. Има много голя­ма вероятност Демократическа­та прогресивна партия на Тай­ван, тя е проамериканската пар­тия, да загуби. И да спечелят про­китайските партии – Народната партия на Тайван и дясната Го­миндан, която има чудесни отно­шения с Пекин.

- Въпреки че едно време точно китайските комунисти изгониха Гоминдана на остро­ва.

- Точно така. Сега ще настъ­пят обратни процеси. Топлите отношения на Гоминдана с пе­кинските комунисти не са от­сега. В Пекин основателно очак­ват победа без война. Ако това не стане, шансовете за война ще бъдат реални, а това на свой ред означава, че САЩ ще трябва да пренасочат своето внимание и своите ресурси в тази посока, от­деляйки сили от Украйна и Близ­кия изток.

- Като се има предвид, че ог­ромна част от световната търго­вия минава през Южнокитайско море, ние трябва да палим све­щи да не избухне още един въ­оръжен конфликт, защото това със сигурност ще означава за Европа огромно поскъпване на всичко, за което се сетим.

- И затова 2024 г. ще бъде много сложна и много трудна, особено в икономическо отно­шение. Да не забравяме и си­туацията в Червено море.

- Засега нападенията на ху­тите приличат повече на ухапва­не от рояк комари – неприятно, но не и животозастрашаващо. Все пак повечето танкери не са тръгнали да заобикалят Африка, избягвайки Червено море.

- Но има такава тенденция – да се обикаля Африка. Ако това продължи, а не виждам какво може да го спре, това ще се насложи с тенденцията за ус­ложняване на корабоплаване­то в Южнокитайско море. Т. е. още един фактор, който ще за­сили сложностите в икономи­ческия живот, включително и в България.

Но искам да се върна на ру­ските избори, които са много по- близо да нас.

Около президентските избо­ри ще се провъзгласи от руски­те медии една очевидна истина, която обаче на този етап функ­ционира неофициално. Това е разбирането, че Русия воюва не с Украйна, а с цялото НАТО плюс Съединените щати. И твърдението в този дискурс ще бъде разбирането, че руски­те въоръжени сили успешно противостоят на обединения потенциал на НАТО.

Тогава и в България ще трябва да се признае офици­ално, че реалният конфликт не е между Русия и Украйна – няма смисъл мечката да бие котката. Реалният конфликт е между Русия и НАТО и че ще стане ясно, а това ще бъде голям успех на руската пропаганда – че битката не е за територии, макар че се воюва на терито­рии, че битката е за промяна на глобалната архитектура на сигурността и за връщане на НАТО в 1997 г.

По този начин може да се ве­рифицира тезата на проф. Да­рина Григорова, която успя да ядоса много хора с твърдението си, че България също ще бъде денацифицирана. Връщане­то на НАТО в 1997 г. е смъртна опасност за ръководството на НАТО, те не са готови да извър­шат това, но ако загубят проти­вопоставянето с Русия – това ще бъде реалност. Така че и от Ру­сия са се задали предизвика­телства – за целия съюз НАТО. Аз очаквам висока степен на разбирателство между Путин след изборите и Тръмп или ня­кой от партията на Тръмп във Вашингтон. Съединените щати могат да направят крачка назад и встрани.

- Аз не мога да си предста­вя как НАТО обявява, че е за­губил война.

- Аз също не мога да си го представя. И затова никога няма да го обявят. Но такава е реал­ната цел на руското ръковод­ство – не да се завземе Украй­на.

- И какво означава това за нас?

- Това означава, че това правителство става все по-не­уместно. Казах вече – то зала­га на пропагандни удари, а не на реален управленски процес. То ще има задача в един военн­временен процес – когато ста­не необходимо, което е много вероятно, България да участ­ва във война НАТО – Русия. Защото в момента конфликтът НАТО – Русия е фактически, но не е юридически. Когато се пре­мине от фактическо в юриди­ческо състояние, България ще бъде принудена от днешните управляващи да се ангажира със съответните действия. И тогава ще стане ясно каква е истин­ската природа на това прави­телство. Сега то изчаква, докато стане необходимост да се изпъл­няват заповедите на Пентаго­на – вкарването на България във война с Русия – с добро­волци, в „коалиция на желае­щите“ (в нея България ще бъде от първите, ако не и първа).

- Да се надяваме, че това няма да се сбъдне и звездите ще подредят нещата по по-ми­рен начин.

- Аз също се надявам, но 2024 г. все пак ще бъде полити­чески турбулентна година, ще ни трябват всичките ни нерви и цялата ни издръжливост, за да я изкараме.