Нова Зора

ФОРМИРА СЕ

НОВ ТИП ДЪРЖАВА

Последното (ще кажа: предсмъртното) убе­жище на капитала и буржоазията е ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) идеологията и нейната зараждаща се поли­тическа практика!

След това световната яд­рена война е неизбежна. Ка­питализмът няма повече въз­можности да избира и предла­га. Неговата изобретателност и съзидателност са напълно изчерпани – останали са тези две възможности.

Кризата на буржоазно-капи­талистическата социално-ико­номическа и политическа систе­ма е толкова дълбока, за да бъде решавана и преодолявана. Нито дори забавяна, за да се даде вре­ме, в което да се потърсят и при­ложат някакви успешни мерки за спиране на разпада й. С ико­номически подходи вече е не­мислимо да се открие рацио­нална идея, която да се изпъл­ни в някакви икономически реформи, за да се постигне по­ложително развитие.

Това вече породи сериозно социално недоволство, прие­мащо все повече политически характер и претенции, които властта и системата не могат да изпълнят. Напрежението се за­силва, а държавата все повече отслабва. Това проличава дори в държавите от Европейския съюз, но и в САЩ. Слабият За­пад е негоден да решава про­блемите на Европа и света, по­явили се с кризата. А това вече е сътресение за целия свят, кой­то досега е разчитал именно на колективния Запад. Светът за­почва да осъзнава безсилие­то на колективния Запад и че няма смисъл да очаква от него каквато и да било помощ, а още по-малко да продължи да ръко­води световните дела. Защото настъпва ново време и разполо­жението на силите в геополити­ката се променя драстично. Ге­ополитическите пластове се разместват, а при такова раз­местване, състоянието на све­та е нестабилно и е опасно. Дори страшно.

Страшно е за света, но и за колективния Запад: той губи най-много и дори всичко. Но още повече губи капиталът, където и да е, понеже няма вече надеждната си опора и трябва да търси нови сили и нови форми, за да заздрави своето господство над чове­чеството. Западът е изместен от позициите си, защото преди него капиталът е навлязъл в без­изходица и е заплашен с реално поражение.

Естествената реакция на за­сегнатите и поразени сили е да търсят средства, с които да заба­вят разпада. Те сами не са в със­тояние да се преобразят и да й предложат нещо ефикасно, за да продължи системата да функ­ционира в предишния си ритъм и производителност.

Но да изобретят полити­чески грим за погрознялото и набръчкано лице, изразяващо вече не младост и сила, а не­мощ и наближаваща смърт, те умеят.

Умеят не само да поразкрасят уродливия й лик, но и да й при­дадат сили за нова агресия сре­щу предчувстващите вече отпус­кането на нейния „вълчи капан“. Нищо не може да спре капитала и буржоазията да искат да полу­чават още и още от света, който владеят и от който не се канят да излизат. Макар да усещат, че това време е настъпило.

Джендър идеологията бе тежкият удар на системата в нейния залез. Тази идеология и изобщо разбирането за да­дената по природа свобода на човека да разполага със свое­то тяло и да го възприема и вижда било като мъжко, било като женско. Поради което е допустимо полът да бъде сме­нян и физически. И това право да се даде дори на невръстните деца, като се забрани на родите­лите им да им пречат. Различни­те като сексуална ориентация чо­веци дори се поставят в приви­легировано положение и дръзко да изповядват публично себе си като различни от всички оста­нали. И дори да сключват едно­полови бракове. По тяхна пове­ля се отменят родовите названия „майка“ и „баща“, защото в едно­половите бракове такива разли­чия не е възможно да съществу­ват. А именно те определят от тук насетне характера на семейство­то и отношенията вътре в него.

Тази идеология е най-гнус­ното отрицание на Бога и хрис­тиянството.

Но това отрицание не остава само в рамките на семейството, в което се изпълнява възпроиз­водството на човека, отглеждат се деца и се формира личност­та. Всичко, според новата иде­ология, бива изпълвано с нея. Това е голямата политическа и геополитическа революция на ЛГБТИ идеологията в устрой­ството на обществото, държа­вата и света. Прави се опит да се преодо­лее правилото, че държавното управление се основава и се въз­лага съобразно съотношението вътре в обществото между кла­сите и съсловия и политически­те субекти, които ги изразяват и представят в политическия жи­вот. Вместо този традиционен принцип се прилага онова, което съдържа в себе си нова­та идеология. Властта се пое­ма от трансджендъри, гейове, живеещи в еднополови бра­кове, и на тях се повелява да ръководят държавата и ней­ните дела. Това обаче още озна­чава, че обществото намира за напълно естествено хора, които приемат да се откажат само от функциите си на мъже и жени, на бащи и майки, на живеещи в традиционни семейства, да ор­ганизират държавата и обще­ството, да управляват образова­нието и здравеопазването, въз­питанието на подрастващите… В такова общество и държава постепенно, ала достатъчно бързо рязко ще спадне ражда­емостта и те няма да могат да се възпроизвеждат. Освен ако не се въведе някаква индус­трия за изкуствено зачевана, износване и раждане на чо­вешките същества. Т. е. на „ин­кубатори“ за хора, раждани по изкуствен начин. А не както Бог е отредил.

Но това ще са други хора и държавата им ще е друга. И всъщност няма да са хора и държавата им няма да е дър­жава!

В крайна сметка днес се формира и нов тип човек, различен от този, който Бог е създал по Свой образ и подо­бие. Този процес е в напредна­ла фаза, което позволява да се пристъпи към избистряне на об­раза на новия тип държава и да се включи в служение на новия тип държавници и политици.

Джендър (гендър) държа­вата е силно изопачаване на познатия тип буржоазна дър­жава, който организира, ох­ранява и ръководи буржоаз­ното общество с неговото раз­слоение на класи и съсловия, които са еднакви по своя при­роден статус мъже или жени и чрез това си разделение се събират в семейства, за да се възпроизвеждат демограф­ски. Когато раждаемостта на­малее или в семейството отслаб­нат връзките между родители и деца, това е сигнал за наруше­ни отношения и съотношения, които пречат болезнено на нор­малния живот.

Постепенно демографският проблем във всички „джендър държави“ ще се превърне в кре­щящ, но този път той няма да предизвика бурния ефект, кой­то предизвиква днес в повече­то европейски страни. Защото за този тип държава това няма е трагедия, нито драма, нито из­общо ще се отчита като някаква трудност или заплаха за бъде­щето й.

Джендър идеологията не е разпространена навсякъде по света и не всички нации и държави са я приели или раз­решили. Затова е налагането на новия тип държава не ста­ва бързо. Но активно се под­готвя „офанзивата“ по утвър­ждаването й. И скоро ще видим държавно управление, осъщест­вявано преди всичко от хора с двойна сексуална ориента­ция, трансджендъри, гейове. Те ще започнат да въвеждат и новите принципи на държав­но и обществено устройство. Примерът с Франция, САЩ, Естония, Финландия и в още няколко други европейски държави се отчита като успе­шен и започва да се прилага все по-смело и по-често.

Западът няма, както вече стана дума по-горе, никакъв полезен ход, за да възстанови господството си. В безизходица­та, в която е потънал, единстве­ният изход е войната. На дру­го не е способен, ала войната е твърде радикален ход, на който той не е достатъчно готов. Още повече че срещу него неминуе­мо ще се изправят поне Китай и Русия. Затова и ще опита с „меки средства“ да възстанови собст­веното си равновесие и задър­жи в ръцете си измъкващия й се днешен свят.

Светът обаче ще трябва да реши кое е по-малкото зло и от кой избор ще има повече пол­за за бъдещето.

Най-добре е да събере сили и да изхвърли разложения труп на капиталистическата система и повече да не се занимава нито с джендър държава, нито с войни.

Ала новият тип държава се формира и скоро ще се пока­же в целия си ръст и сила. Който не е готов за това бъде­ще, ще бере ядове, но и ще е отговорен за света!