Те желаят ние да изчезнем, но без война с нас или с нашите братя. Искат единствено те да останат на нашата планета. Те, добрите момчета (гудгайз) вече са решили съдбата на останалите (бедгайз) и ги унищожават от въздуха с бомби и напалм като вредни бръмбари.
Неотдавна нещо подобно се вършеше в Европа с по-евтина режисура. Тогавашните добри момчета пъхаха в газовите камери тогавашните лоши момчета: евреи и славяни, след това ги изгаряха в крематориуми, а от пепелта правеха минерални торове.
Те желаят смъртта на всички ни, но … без да водят война. И в това е тяхната неизкоренима заблуда. Те забравят, че преди да натикат всички в газовите камери, германците бяха воювали. Тяхната несбъдната инфантилна мечта е да се ликвидираме сами, следвайки внушенията на нашите предатели, които ще засвирят на флейта, а ние като хипнотизирани плъхове под строй сами ще се потопим под водата. Или да се сблъскаме с нашите братя на живот и смърт и да се самоунищожим още преди да е започнало сражението за всяка глътка въздух и за всяка капка вода на нашата планета, замърсена главно от тях. По принцип тяхното желание е разбираемо. „Аз ще умра утре, но ти умри сега!“ Насъскваш и наблюдаваш. Но почти същото възнамеряват и планират да извършат и всички останали, в това число и ние. И въпреки, че нашият опит за подобни неща не е голям, ние се учим в движение и ще догоним останалите.
Гнилото е другаде. Те са си втълпили и отдавна са набили в главите си, че всички ще правят всичко по техните планове. А в техните планове е записано горе долу следното:
Първи ще бъдат мюсюлманите.
Втори – индусите.
След това ще дойде нашият ред или на Европа. А може би едновременно на нас и на Европа. И те ще останат насаме лице в лице с нашите жълти братя, с които друг начин за справяне освен водородна бомба няма и не може да има. До настъпване на това време негрите оцелели от СПИН-а ще се съсредоточат в района на Монмартър в Париж, очиствайки от себе си Африка, която има шанс да избегне атомните бомбардировки. И точно там, в Африка, ще се съберат малкото оцелели хомо сапиенс.
Планът си го бива. План като план. Малко напомня на вица за слона в зоопарка, който можел да изяде 50 килограма банани. „Че ще ги изяде е сигурно, но кой ще му ги даде?“ Такива планове нашият шегаджия Жирик може да предложи за столетие напред. Планът колкото и внушителен да изглежда, все още не представлява извращение. Той може да бъде една заблуда или грешка като немалко човешки планове. Извращението се състои в това, че те са обявили своя план за божествен, а себе си за богове. За съществуването на други божества и други богове според тях не може да става и дума. Т.е. те имат за нас план, а наш план за тях сякаш не се предвижда и не може да има. Именно това е най-болното и най-слабото им място. Това е бълнуване, което е формулирано така: „Ние, тук, обсъдихме нещата и решихме да ликвидираме първо арабите заради техния петрол, след това индусите за да не успеят да се размножат и разселят, а по-нататък ще караме по план. И всичко това няма начин да не стане, защото сме го замислили ние. И никой няма да може нито да ни убие, нито да ни пипне с пръст. Плюем на нечия хилядолетна държавност, на нечии религии, митологии и аристокрации. Ще плюем на всичко това, защото никога не сме го имали и днес също го нямаме: нито държава, нито религия, нито благородническо съсловие. Но имаме идея фикс и много нули в компютрите.“
Извращението е в това, че те си вярват.
Те, за разлика от нас, са просто невежи. Ние по природа сме любознателни и пресметливи. А още повече се различават от нашите жълти братя, милиони от които се преселват при тях и старателно ги изучават. Впрочем немалко хора и от нашите отидоха при тях. И това не е без причина. А виж, ние нещо не ги привличаме. При нас им се вижда тежко. Защото са „пиндоси“ т.е. простовати янки.
Така че въпросът е „Кой кого ще прекара?“. Къде ще се намерят повече предатели? При тях, където всички са чужди един на друг или при нас, където всички сме роднини. Изобщо възможно ли ще бъде да се разглежда като предателство, ако живеещите при тях негри, китайци, японци или нашите (руснаците, б.пр.) взривят отвътре тяхната картонена къщичка. Мисля че не. Това от историческа гледна точка ще бъде закономерно и справедливо. Защото ние и нашите братя живеем в реален свят на реални неща, събития и явления. А те живеят в измислен от тях свят на зелените нули. Именно това е главното тяхно извращение, което се стремят да натрапят на целия свят, но няма да се получи.
Техните пари това са същите тези стъклени мъниста, за които получиха своя Манхатън, за да го застроят с внушителните по размери стъклени сараи. Само че на този свят не останаха наивни индианци, защото бяха прибързано изклани. Те вярват на своето нощно бълнуване, че ще продължат до безкрай да разменят своите мъниста за острови, петрол, танкове, газ и вода до постигане на пълната си победа. Че ще получат всички богатства на света срещу зелени нули и с тези зелени нули ще довършат всички останали.
Техният самолетоносач струва куп зелени нули. Но ние изобретихме ракети, които се носят под водата с огромна скорост и са в състояние да унищожат множеството нули със стопроцентова гаранция. На всичко отгоре не струват чак толкова скъпо. Кой кого ще прекара в този случай?
Но нека оставим ракетите, Бог с тях! Ние съвсем скоро ще видим как с трясък ще се провали техният план да разкатаят исляма за две петилетки. Точно те ли, които треперят пред смъртта, ще громят мюсюлманите възхищаващи се от саможертвата в джихада? Нали когато се беше появил черен снайперист, приел исляма, или пък нает от тях самите негър - снайперист, те веднага напълниха гащите. Смърдяха и се отдръпваха един от друг. Ако такъв снайперист се беше появил при нас, веднага щяхме да го погнем по улицата, за да го заловим. Нашите деца нашите юноши и тимуровци биха заловили такъв снайперист за броени часове. И дори биха го разкъсали на части, за да не се повтаря това нещо друг път.
В интерес на истината те са още по-нагли от своите предшественици, допускащи все пак нашето съществуване в качеството на работен добитък. Те не желаят такъв работен добитък. Възможно е да им е дошло до гуша от тези наши, които през последните 50 години пристигнаха при тях да станат богати. Направо съжаляват, че не могат да ни превземат като Панама или да ни купят като Албания. Те чувстват, че не сме нито ескимоси, нито араби, затова не ни искат живи. Ние може и да не изкопаем нашия алуминий, но и на чужденци няма да позволим да го изкопаят. Значи, смятат те, алуминият трябва да бъде очистен от нас.
В прекомерното си високомерие уродите има за какво да се замислят. Всеки техен убит се прибира със специален самолет, завит в американското знаме и го посреща празнична тълпа. А ние разрушихме с бомби собствения си град Грозни с наши хора в него. Изтрихме го от картата по-добре от Дрезден. А защо - никой не може да обясни. Може би за да се боят от нас отново всички. А може би просто така се получи. Изтрихме Грозни от картата и продължихме да живеем. Ние ще ги прекараме, защото не знаем, а и не се интересуваме особено, колко бяха убитите от нашите бомби в Грозни. Слава Богу останаха и живи. Ние се разглеждаме като голямо дърво, от което могат да се откършват клонки. Това понякога дори е необходимо. А те са като плантация от нарциси, всеки един от които мисли само за себе си: иска вода, грижа и огледало, за да се оглежда доволен и да се готви за по-успешната си продажба.
Уродите са срещу нас и нашите братя. Те са маниакални егоцентрици и по това се отличават от нас и нашите братя. Нашите предци са казвали: „Няма стадо без мърша!“ Но май не са били прави. В нашето човешко семейство такива уроди не са нужни. От тяхното присъствие семейството започва да линее и да се разпада.
Уродите се различават по следните признаци:
Те са приключили с опитите, каквито се явяват религиите, да проумеят смисъла на живота и са заменили наведнъж всички богове със своите сиво-зелени хартийки.
Те са живи роботи, програмите на които са създали програмисти-параноици, завладени от манията за убийство. Затова и тяхното поведение не е трудно да се моделира и предсказва. Необходимо е просто да се знае програмата и да се натискат съответните бутони. Кажете им „зеле“ и всички ще се озъбят. Те живеят в своя виртуален измислен свят, в който даже войната не се оценява от позиция на силата, а от гледна точка как всичко това ще изглежда на екрана.
Те живеят по техните кретенски правила, които смятат, че са единственият закон в света. С рекламни „слогани“ маниакалните уроди са заменили културата,религията, митологията, историята, незаменими съставляващи на живота на всеки народ. Те са напечатали на своите банкноти „Ние вярваме в Бога!“, за да стане ясно на всеки къде се е заселил техния Бог.
„По добре да си мъртъв, отколкото червен“. С този лозунг десетки години плашеха сами себе си точно тези, от които по- червени никога не е имало и няма да има.
„Ще направим света най-доброто място за живот“. Този символ на вярата ще ви издекламира всеки един от тях, само дето ще забрави да поясни именно за кого този свят ще стане най-доброто място за живот. А ако го попитате, той ще се озъби като след „Кажи зеле!“ и ще обясни: „Разбира се за всички. В този свят ние всички сме равни приятелю“. А думичката „свобода“ по- добре да не споменавате, чуят ли я от умиление ще се олигавят.
Техният свят е дихотомичен, черно-бял като на даун. Или да, или не. Имаше за тях „империя на злото“ – това между другото бяхме ние. И има „империя на доброто“, която от скромност така и не произнасят на глас. В тази империя на доброто царува Супермен облечен в панаирджийски шарени парцали,железни гащи и с очила, за да изглежда по-умен.
Тяхната налудничава идея е проста. Между нас, здравите, погрешно битува заблудата, че тяхната мания е много сложна, защото уродите бъркат и забравят даже няколкото рекламни лозунга, на базата на които живеят и действат. Защото алчността им затъмнява паметта.
Уродите лесно се разпознават по набора от черно-бели формулировки, с които описват заобикалящия ги свят. Основните звучат така:
Хората могат да бъдат или добри, или лоши;
Добрите са те, останалите са лоши;
Те живеят на свобода, останалите под тирания;
При тях има прогрес, при другите – застой;
Те са силни и свободни, останалите са слаби и роби;
„Те, това американците ли са?“ би попитал проницателният читател.
Да, мнозинството от тези, които ние обезателно ще прекараме, е съсредоточено в Ню Йорк, Вашингтон и другите градове на Америка. Но те представляват една малка част от жителите на Съединените щати. Наистина точно тази част притежава властта в Америка и диктува на света своя кошмарен нов световен ред.
Това са тези американци, които са безнадеждно обсебени от маниакален егоцентризъм. Разбира се такива има не само в Америка. Има ги много и в Европа, незначителен брой има и у нас. Срещат се навсякъде, защото тяхната мания е заразна.
„Те, това да не са евреите?“. Да, донякъде. Между тях има достатъчен брой от тези, които ги наричат „евреи“ и болшинството от тези евреи също е съсредоточено в САЩ. Дали са евреи зависи от разбирането на термина. Ако под „евреи“ разбираме народа, който има своя религия, култура и история, то между тях почти няма просветени и културни хора изповядващи юдаизъм. Те са уродите в човешкото семейство, които нарушават нормите на всички религии и култури. За тях историята започва от деня, в който е била открита нюйоркската борса. Ако под „евреин“ разбираме търговец на пари т.е. на зелени нули, имащ еврейска кръв и предци, изповядвали едно време юдаизъм, то тогава сред тях евреите са много.
Бедата е там, че своя кошмарен занаят, а именно да купуват пари с пари и после тези пари да продават за други пари, те натрапиха на целия свят.
А кои сме ние?
Ние сме тези, които ще ги прекарат.
Ние, това са руските хора. Разбира се главно руснаците. Отново зависи от разбирането на термина. Ако под „руските хора“ се разбира най-силният народ на бялата раса, който по силата на своята история стои най-близо до разбирането на същността на живота, то ние – това сме руските хора. С изключение на предателите и негодниците (сволочи). Предателите няма защо да бъдат прекарвани, защото са малодушни и сами се прекарват. А по начало “сволочите“ трябва да изнесем пред скоби. Те приличат на скакалци с неясно групово съзнание на ниво рояк насекоми.
Да, тези, които ще прекарат уродите, това са руските хора, ако „руски“ се възприема като атрибут на цивилизация, започваща сама да се разглежда като такава. Не някаква черна дупка между Изтока и Запада, християнството и исляма, а изкристализираща под огромен исторически натиск руска цивилизация на оцеляващите. На тези, които ще оцелеят и ще надживеят уродите.
Кои могат да са наши братя? Всеки народ, който не е изгубил реални представи за смисъла на живота, изразени в действаща религия, култура и собствен исторически инстинкт, днес все още има шанс да оцелее и може да бъде сред тези, които ще прекарат уродите. Всеки такъв народ е наш брат по разум, наш брат по дух и както казват сега в Русия – брат до живот. Брат в първоначалното значение на думата - един от няколко потомци.
Наши братя са всички освен уродите, въпреки че сме генетично близки. Да, ние и уродите боричкащи се в Ню Йорк, външно си приличаме повече едни на други, отколкото нашите черни братя от Африка, говорещи на езика „барбара“ и говорещите на диалект обитатели на древния руски град Углич. Но между нас и уродите лежи бездна. Нашата цивилизация на оцеляващите е несъвместима с тяхната банда от живи роботи. А виж, нашите черни братя, говорещи езика барбара, при желание от тяхна страна и благоприятни условия, могат да се сближат с нас и да се научат на всичко, което умеем ние. Има много такива примери.
По същия начин нашите светлокоси угличани са способни не само да научат езика барбара, но и с успех да се впишат в техния пъстър племенен живот като вождове и шамани.
А уродите няма да оцелеят нито в Углич, още по-малко в племето барбара. В Углич тях ще ги заплюят, а в Африка ще бъдат изядени.
Превод: Румен Воденичаров
