Тия дни насила направиха военния министър Тагарев герой – като здраво го наругаха заради непремерените му приказки пред една американска телевизия.
Той това и чакаше: мечтата на някак скалъпения тукашен евроатлантик е да го ругаят заради неговата „ситуационна“ правоверност, така той подхранва доверието на опекуните си.
Ругатните му създават реноме на евроатлантически светец.
Тагарев говорил за нуждата от контрол върху медиите и дори върху социалните мрежи.
Военен министър цензор – направо е готов за още една евроатлантическа нашивка.
То това е и основното предназначение на повечето ни военни министри от Ерата на Прехода: да се доказват като заслужили за нашивки, другото не ги интересува.
Един от тях, отдавна забравеният Ненчев, в миг на красиво откровение направо си каза, че е „стар тъпан“.
И може би оттогава за нашите евроатлантически партньори това се оформи като най-важното изискване към кандидатите за български военен министър, всичко останало е без значение – важното е да си тъпан.
Човек, който е приел, че няма нищо възвишено в неговата роля – освен послушанието.
Могат да налагат тъпана, колкото си щат.
Хора като Тагарев могат да съществуват и просперират най-добре в режим на противопоставяне.
Настояват да ги схващате като смъртни врагове на Русия примерно.
Но това също е една измама – те пет пари не дават за никаква Русия, а пък за тукашните русофили още по-малко.
Всичко е камуфлаж. Игра на портфейлите.
В друго скорошно интервю Тагарев казва, че българската отбранителна промишленост щяла да работи денонощно – до пълната победа на Украйна.
Ако остане на такива като Тагарев, войната в Украйна ще продължи 100 години.
А войната за България – сещаме ли се за нея?
Сега буквално пред очите ни някои хора изпълняват заръката да докарат България до просешка тояга, за да я приджобят други съвсем евтино.
Един Василев харчи като безумец, друг Василев все не може да хване двата края на въпросното безумие.
Първият е финансовият министър на кирчовци Асен Василев.
Другият е Николай Василев, вицепремиер и министър на икономиката, транспорта и съобщенията в коалиционното правителство на Симеон.
В отчаянието си от нахалството на съфамилника си преди време той беше направил една „инсталация“, която в реално време показваше колко е публичният дълг на страната и колко дължи всяко българско семейство.
От близо две години Николай задава един и същи въпрос на Асен: за какво са изхарчени в края на 2021 година за девет дни девет милиарда лева.
И все не получава някакъв смислен отговор.
В замяна на това в края на миналата 2023 година Асен В. изхарчи, също толкова скоростно, вече 11 милиарда лева.
И никой в Сглобката не примигна дори веднъж.
Според Николай В. при такива темпове на харчене в края на мандата на Сглобката външният ни дълг ще нарасне до над 70 милиарда лева – сега е над 40 милиарда, двойно повече от наследените от ББ двайсетина.
А публиката нека се звери в цензора Тагарев.
На Наполеон приписват думите – „Никога не прекъсвай врага си, когато той греши“. Тоест – не прекъсвай Асен В., докато не се налудува докрай. Грешникът е той – но кой има полза от лудостта му?
В момента Бойко, главният дюлгерин на паянтовата „сглобка“, изчаква – независимо какво говори – най-удобния момент, за да натири кирчовци към поредната им дестинация, нищо чудно тя да се окаже и някоя руска банка, Симеон Дянков, друг русофоб, вече извъртя подобен пирует.
Бойко изчаква, обаче скоро ще са му нужни доста силни диоптри, за да разчете резултата от пасивността си.
Необяснимото в този случай е овчата пасивност на Народа, той сякаш дори не се интересува какви са намеренията на властниците: да го уморят, да го прогонят или да го ашладисат с някое друго племе.
Вече всичко е възможно – дано не му се наложи да се успокоява с думите на Оруел, че „Животът не изпитва вина, няма съвест“.
Всеки ден след обявяването на „историческия“ ни пробив в Шенген става все по-ясно какви шегаджии са Денков и Габриел – австрийският вътрешен министър тия дни безцеремонно спука балона, който двамката усърдно се опитват да надуят.
Духачи на спукани балони.
Белгийското председателство на ЕС бе също категорично: пълното ни присъединяване към Шенген изобщо не е приоритет.
Но това не притеснява дуото духачи, напротив – сякаш настояват да ги признаем за богове на измамата.
След време ще искат да ги признаем и за страдалци, жертви на русофилите.
Умберто Еко (в „Нулев брой“) казва: „Зад гърба ни винаги има някой, който ни мами… Живеем в измама и ако знаеш, че те лъжат, трябва да живееш в подозрение“.
Ние тук знаем, че ни мамят, но сме се примирили – как се случи това?
Народът сякаш няма доверие вече дори в себе си.
