Хората от над средния социален слой в Евросъюза, всички до един, днес най-вече се страхуват да не загубят своя статус и паричките, които им се полагат за него. Истерията, която ги е обхванала, се дължи на факта, че им е станало ясно, че колегите им от Вашингтон няма да ги защитават повече, независимо какво им обещават. Съответно няма особено значение какво говорят политиците от страните на ЕС – нямат нито ресурси, нито възможности, нито мироглед да опишат света, в който живеят. Освен демонстрация на чист ужас друго няма. Няма гаранция например, че името им няма да се появи в списъците на Джефри Епщайн или в други списъци. А такива ще има, и то много - и глобални, и регионални, без съмнение много, появяващи се своевременно.
Моделът на САЩ за целия свят, реализиран, начиная от 1981 година, е световна финансова структура, базираща се на американската производствена (реална) икономика, която основа и до днес не се е изменила – днес тя представлява 16-17% от американската икономика, а е била 70% през 1981. Независимо от стагнацията тази промишлена икономика днес е по-голяма от общата икономика на Германия, но на нея се крепи огромна финансова структура, която се счита за реална икономика. По-голямата част от населението, средната класа, получава своите доходи от тази финансова надстройка, при срутването на която започва истински кошмар именно за тази класа - сриването й до нищенско ниво, до пълното й унищожаване. С една дума - западното общество днес стои на прага на невероятно силна социално-политическа трансформация. На тези от Вашингтон това вече им е ясно, за техните подопечни в Западна Европа гаранция няма никаква.
Във Вашингтон има хора, които са наясно още от избирането на Байдън за президент, че периферията на глобалната американска империя започва да се руши – САЩ не управляват непосредствено световните промени, но имат лостове за индиректно влияние в изгодна за тях насока. Темповете на деамериканизация на цели региони в света днес обаче надхвърлят всички техни предвиждания. Това особено се отнася до Близкия Изток при силни позиции там и на Китай, и на Русия. Съществена намеса на САЩ в Близкия Изток не се предвижда – за пример може да бъде борбата срещу хусите и неимоверното нарастване на застраховките за морски превози на стоки. Още - възможна война с Иран означава почти неимоверно разширяване на фронта на американските военни действия до степен да се отслаби ефективността им глобално. Не на последно място като фактор в общата картина е и разколът на администрацията на Вашингтон, като по-скоро става дума за съмнения в способностите на днешната управляваща върхушка (противоречиви позиции на нейни емисари), отколкото за съмнения в потенциала на САЩ.
наказания за непослушните. Което е нещо повече от самото непослушание. Именно тази тенденция започва да се очертава напоследък.
Като пример да вземем войната в Газа. Там каквото и да е външно вмешателство не може да промени естествения ход на събитията главно поради безперспективността на възможна договорка между Израел и Иран, договорка като като определящ фактор. На този естествен ход се наслагва деградацията на елита, отговорен за проекта Pax Americana, демонстрирана в разгарящи се вътрешноелитни конфликти. Трети фактор е ниското качество на тези елити като резултат от прочистването на образователната система от инакомислещи с краен резултат унищожаване на интелектуален потенциал до степен да няма способни не само да изказват мнение, различно от правоверното, но и дори да го критикуват. Става дума за непоправима деградация на системите за управление, на институтите за управление и на самите кадри.
По проблема Тайван-Китай американският елит полага неимоверни усилия да предотврати още един голям и допълнителен конфликт, който би намалил ефективността на САЩ да контролират всички фронтове. От друга страна, решението на проблема Тайван е централен и много актуален за китайския управленски елит, което го превръща в дамоклев меч за световната военна хегемония на САЩ. Оттук и излкючително акуратното поведение на американците след последните избори в Тайван с надеждата да се блокира каквато и да е инфекция на този фронт.
Имат ли САЩ план за бъдещето, например за следващите 15 години, какво искат? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате, имайки предвид дълбокия разкол както сред елита, така и сред отделни обществени групи (експертни, бизнес, индустрия, финанси...). Една от главните идеи е свързана с АУКУС и новия пазар на Югоизточна Азия (Новия Индоокеански «Запад»), но без Европа и Евразия (където се очаква периодично да се разпалват пожари). Главен и решаващ фактор си остава очакваната социална турбуленция в САЩ (наричана от някои гражданска война), свързана с тазгодишните президентски избори. С една дума, даже да е ясно какво трябва да се прави, можете да получите следния отговор: «Знаем, но точно сега не му е времето, виждате какво става у нас.»
За останалите страни в света е актуално създаването на незвисими от долара валутни зони с правила за междузонално взаимодействие.
От икономическа гледна точка САЩ имат два принципни проблема:
(1) Финансов.
За сметка на печатането на долари от 1980 г. насам се създаде колосален по обем финансов елит, който държи под контрол голяма част от реалния сектор на икономиката. От този елит в близкото бъдеще ще остане около една трета, в най-добрия случай, като по-реално е да се намали до една десета част от сегашния. Ето откъде се задава и гражданската война.
Близо десетократното намаление на елита може да се демонстрира по следния начин. Банката, като посредник между производител и потребител, е получавала 5% от печалбата веднага след Втората световна война, а днес – 70%. Ето ви и причината за очакваното приблизително десетократно намаление на печалбата на банките поради неизбежното вече връщане към нормална икономика. А намалението на печалбата естествено води пропорционално до намаляването на броя на заетите във финансовия сектор.
(2) Управленски проблем.
Кадрите в управленския елит, произлизащи като правило от градската средна класа, се подменят приблизително всеки 15 години. Интелектуалната деградация след 1980 г., спомената по-горе, засяга и този управленски елит: лошо образование, „оплевяване“ на лидери със собствено мнение, ликвидиране на профсъюзни организации, на центрове за самостоятелно мислене и др. Сега става ясно, че поради кризата, описана по-горе, тази средна управленска класа се превръща в класата на новите бедняци. Примери от 1930-те години как представители на пропадналата средна класа са принудени да строят пътища в САЩ - колкото искате. И не само в САЩ.
Главният проблем е как да се управлява такава една ситуация при вътрешна борба дори в най-горния слой управляващ елит, чийто състав трябва да намалее поне тройно. Този сценарий може да започне да се реализира още тази година, което означава само едно – развал на цялата система. Неминуемо ще се появят нови управляващи, но въпросът е как ще се контролира този процес на разпад на самата система. За пример само – днес не може да се реши проблемът с бежанците, пресичащи границата на Тексас с Мексико. Тексас не се подчинява на разпоредбите от Вашингтон, като националната гвардия на Тексас се опълчва директно срещу федералните сили за сигурност. Да не говорим за дребни престъпления в градовете – заловени грабители на магазини се освобождават веднага от полицията без каквито и да са съдебни процедури (примери – Сан Франциско, Ню Йорк).
Още - поради голяма вероятност за победа на Тръмп в президентските избори в много либерални щати вече се подготвят регионални лидери (от Heritage Foundation, на брой 30 000) за организирано неподчинение на заповедите на новия тръмпистки Вашингтон. Това са и полюсите на днешната конфронтация в САЩ – ляво и дясно, но не в класическия смисъл на ляво и дясно, а по координатата на културата, «културно ляво» и «културно дясно». Надежда все пак има, защото са налице подготвени кадри както в «културното ляво», така и в «културното дясно», които могат да поемат отговорност за резултата от новата конфронтация, новата гражданска война в САЩ. В този смисъл ситуацията в САЩ съвсем не е безнадеждна за разлика от тази в Европа – в САЩ кадри има, може да не са достатъчно ефективни, но съществуват. И практика има - например всеки губернатор на щат може да управлява «малка държава».
Най-общо казано, тези, които грабят бюджета днес, ще бъдат против промените. Общ фронт на гражданската война не се очаква - ще има «точкова» война, за всяко място, и то хибридна, с всякакви средства и с най-нови методи. И много продължителна, като няма да е ясно какво точно ще се счита за победа.
Това, което става в момента в САЩ, е в отношение едно към едно с процесите в СССР през 1989-1991 г. поради комбинация от обективен икономически проблем плюс слаб управленски елит. В западното общество действат няколко глобални проекта: глобалният Фининтерн, който днес е на власт, Юдейският (Лондон – елитът на бившата Британска империя) и Католическият (Ватиканът) - със силно влияние в Латинска Америка и по-ограничено в Европа. Тези проекти след 1945 г. се договарят за борба срещу СССР, но след неговото разпадане започват да се конкурират, като Фининтернът доминира, особено след 2001 г., когато започва да разрушава индустриална Америка.
Днес Лондон е много активен в Близкия Изток, особено около военните действия на Израел в Газа, а и отдавна сред американския политически елит (Кисинджър, вероятно Обама).
За проблемите на САЩ няма виновна външна сила – те биха воювали икономиката е Управлявящият финансов елит, като съвсен не е ясно какво трябва да се направи. От политическа гледна точка за демократите е абсолютно недопустимо Тръмп да вземе властта. Второ, ясно им е, че Байдън не става за нищо, а алтернативна фигура няма. При това положение разпространяващата се идея, че демократите могат да подкрепят републиканката Ники Хейли за президент, става все по- реалистична при естественото условие, че участието на Тръмп в изборите трябва да бъде блокирано по някакъв начин.
Коя е Ники Хейли? Тя е сикх, спругът й е сикх, посещават храм на сикхите, а за сикхите се знае, че са хора на Британската империя, т. е. става дума за реална възможност за включване на САЩ в зоната на влияние на Юдейския глобален проект. При това положение гражданска война най-вероятно няма да има: Тексас, при желание, ще получи разрешение да се отдели от САЩ, може би заедно с още някои южни щати, като всички републиканци консерватори ще имат възможността да се изселват по желание на юг. При това изглежда вероятно едно обединение на демократичния Атлантически бряг с Демократическия американски север и с Канада (Британска конституционна монархия, Чарлз III), оформяйки мощна държава.
Идеята Британската империя да вземе под контрол САЩ не е нова. Разработвана е отдавна от Линдън Ларуш (Lyndon Hermyle LaRouche, Jr; 1922-2019) и е била дискутирана като перспективна през 2005-2006 даже в Русия с негово участие. Ларуш е американски икономист и политически активист, основател на няколко политически организаци («Движение на Ларуш»). Кандидат в 8 президентски избори в САЩ, начиная с 1976 година. Занимавал се е и с философия.
Съответно за решаването на днешните икономическите проблеми на САЩ има изпитан модел, този на Британската империя от 19 век, която единствена в света е управлявала икономиката не чрез процентна ставка, не чрез търговия, а чрез контрол над цените: британците са Оценители, не са Процентаджии. Аналогична система през 20 век използва СССР на база марксизъм, разработен в Лондон през 19 век с пари от Глобалния юдейски проект. Самото реализиране в практиката днес на този британски модел е отделен въпрос – засега има модел, има и Ники Хейли.
Западният глобален проект на банкерите (Фининтернът) създаде колосално количество хора сакрално свързани с парите. Проблемът е там, че тази система повече не работи, а тези хора не могат да променят манталитета си. Например човек, който вярва в парите, не може да почне да вярва в Бога – той знае, че зад действията на всеки жрец стоят парите. Не се търсят смисъл или ценности, търсят се пари. Постановката не е, че силата прави пари, а че парите са сила: губиш пари – губиш сила. Става въпрос за хора от политическия, управленския и бизнес елит, които не са наясно какво трябва да правят - свикнали са да раздават американски пари и да печелят от това. Свършват парите – започват проблемите. И започва масова психоза.
Накратко, днес САЩ се отказват от отговорност за промените, които стават по света като цяло. Това не означава, че няма да отстояват собствените си интереси, но няма да поддържат световния ред. В отделни части могат да поемат отговорност, но не навсякъде. Ето защо тези оставени на себе си трябва да разработват собствени управленски технологии на база собствен ресурс, и икономически, и човешки.
