Нова Зора

Бойчо Дамянов:

-Каква е вашата прогно­за по събитията в Украйна? Проф. Хайнц Гертнер:

-В моя статия от 2014 година бях посъветвал украинците до­бре да изучат опита на австрий­ския неутралитет, за да се пре­дотврати възможна война в Ев­ропа. Ако Украйна не се опреде­ли като неутрална, ще я сполети съдбата на разделена Германия в периода на Студената война или на Корея от 1953-а и до днес. Тогава все още имаше алтерна­тива – неутралитет или разделе­ние. Днес остана само една въз­можност – разделение. Чака ни нова Студена война в Европа – от Арктика през Украйна до Черно море. Швеция и Финлан­дия, както и източноевропей­ските страни са вече в НАТО, но­вата желязна завеса този път ще минава малко по на изток.

-Кога ще станат ясни нови­те граници?

-Окончателното очертаване на картината на разделена Евро­па ще видим след края на война­та в Украйна, но едно е ясно - Ру­сия няма да се изтегли нито от Донбас, нито от Крим. От друга страна, не смятам, че има наме­рение да „превземе“ цялата те­ритория на Украйна. Въпросът, който си задавам, е – колко дъл­го ще продължи тази нова фаза на Студената война? Дали 20 го­дини, колкото беше от 50-те до 70-те години, или по-малко?

-Редица западни политици и политолози предвещават, че след Украйна Русия ще прега­зи цяла Европа.

-Дори и да иска да воюва сре­щу НАТО, тя не притежава нито военния капацитет, нито ресур­сите за това. Москва обяви, че нейната цел е денацификация и демилитаризация на Украй­на, както и предотвратяване на влизането є в НАТО. Последно­то е от най-голямо значение за геополитическата сигурност и безопасност на Русия. Затова си позволявам толкова уверено да твърдя, че неутралитетът мо­жеше да предотврати войната, но позициите бяха диаметрал­но противоположни – Западът настояваше Украйна да влезе в НАТО, Русия предлагаше непри­съединяване.

-При евентуално разделе­ние какво би станало със за­падната част на Украйна? Въз­можно ли е да влезе в НАТО?

-Западът ще трябва да се при­мири с мисълта, че никаква част от украинската територия няма да стане част от НАТО. Вероят­но това е и целта на току-що под­писаните между Киев и отделни страни от НАТО споразумения за сигурност и сътрудничество. Те биха могли да останат валидни и след евентуално разделение на страната. Но докато се водят во­енните действия, не е ясно за кои части от територията се отнасят.

-Какъв е смисълът на тези споразумения?

-Западът дава знак, че е го­тов да се откаже от приемането на Киев в НАТО. Един вид, гаран­ции от страни членки, но без пъ­лен ангажимент на самото НАТО, най-вече заради това, че САЩ не желаят да се ангажират по-сери­озно и по-непосредствено с Киев.

-Какво предизвика тази предпазливост?

-Свързана е преди всичко с вътрешната политика. При това не идва само от страна на ня­колко радикално настроени ре­публикански конгресмени, а се поддържа от групировки, в т.ч. и сред демократите. Над 70% от американците се интересуват от проблемите на миграцията и на заетостта далеч повече отколко­то от Украйна. В момента Киев зависи главно от помощите на ЕС. САЩ имат от гледна точка на своята национална сигурност и интереси много по-важни горе­щи области като Близкия Изток, Югоизточна Азия, Тихоокеан­ския регион. По всичко изглеж­да, че ЕС ще трябва да поеме ос­новните разходи и ангажименти към Украйна.

-САЩ предвиждат и воен­на помощ за Израел. Значи ли това, че конфликтът в Газа и в Близкия Изток ще нараства? -Със сигурност предвидените 14 милиарда долара нямат за цел обуздаване на военните действия на Израел и защита на граждан­ското население в Газа. На думи САЩ заявиха, че настояват Не­таняху да се откаже от влизане в Рафа, да щади гражданското на­селение, да не прекроява грани­ци, да не предизвиква нови бе­жански потоци и т. н. Всичко това бе отхвърлено от израел­ското правителство: унищожа­ването на гражданската инфра­структура продължава, бежан­ските потоци и задържането на хуманитарната помощ също. В резултат на американското вето в СС на ООН всички досега вне­сени резолюции за прекратяване на огъня бяха блокирани от САЩ.

-Означава ли това, че реше­нието на палестинския въпрос на принципа на две държави отново се проваля?

-Сред страните в света цари консенсус, че това е единствени­ят път за решаване на палестин­ския конфликт, при това в уста­новените граници и със столица източен Йерусалим съгласно ре­шението на ООН от 1967 г. Само Израел го отхвърля.

-На какво разчита Тел Авив?

-На мъглявата позиция на САЩ и на подкрепата от Ва­шингтон в случай на военен сблъсък с арабския свят или Иран. Но Вашингтон се стреми да избегне такъв военен сблъ­сък. От своя страна Техеран също не желае военен сблъсък със САЩ и се опитва да възпре от невъздържани действия гру­пировките, които поддържа, което не винаги му се удава. Те вече осъществяват свои наме­рения и развиват своя динами­ка - Хамас, Хизбула, хусите. Това създава опасност конфликтът да се разрасне и да се превърне в широкомащабна война. Вече не е сигурно дали с прекратяване­то на военните действия в Газа, които хусите изтъкнаха като мо­тивация за действията им в Ба­белбандеб, ще се успокои обста­новката и в останалите горещи точки в региона.

-Не беше ли грешка нахлу­ването на Хамас в Израел?

-Една седмица след нахлу­ването на Хамас трябваше да се състои финалната техническа среща между саудитците и аме­рикански военни представители за уточняване на гаранциите и доставките на зенитни ракети и други оръжия. Това бяха иници­ативи, заложени в т. нар. „План Тръмп от 2020 г.“ за привързва­не на арабските държави към американската линия и отдале­чаването им от палестинската кауза. По този план палестин­ските територии бяха почти на­половина орязани в сравнение с резолюцията на ООН от 1967 г. За да подкрепят инициатива­та, на арабските страни им беше обещана щедра помощ от САЩ. Една по една бяха принудени да се съгласят, само Саудитска Ара­бия се противопоставяше до по­следно. Накрая и тя се съгласи, но постави определени условия.

-Какви щяха да са последи­ците за палестинците?

-С влизането на Саудитска Арабия в „сделката“, изгуби­ха своя последен поддръжник в арабския свят. Щеше да бъде по­ставен кръст върху принципа за две независими държави – Из­раел и Палестина. Всичко това провокира Хамас на отчаяна ре­акция, за да бъде обърнато вни­манието на света към с десети­летия отлагания въпрос за съз­даване на отделна Палестинска държава. Ударът срещу Израел беше едновременно удар и сре­щу Саудитска Арабия, и срещу Фатах, от който искаха да се раз­граничат.

-Каква е днес действител­ната сила на САЩ?

-Ако една държава е прека­лено силна и няма конкуренти, тя води хегемонни войни за под­държане на своето безпрекос­ловно господство над света. Но с настъплението на Русия в Ук­райна тази фаза на еднополярен свят вече е окончателно в мина­лото. Примери виждаме в Афри­ка, в Близкия Изток, в Украйна. Формират се нови центрове на сила извън контрола на САЩ. След неотдавнашните превра­ти в Буркина Фасо, в Гвинея, в Мали, в Нигер и т. н. Западът вече не е в състояние да върне тези страни под свой контрол. САЩ вече не са единствената, решаваща суперсила в света.

-Кои са новите конкурен­ти?

-Имаме Китай, който бър­зо и мащабно расте – не само като икономическа, но и като глобална военна сила. Имаме Русия, която се модернизира за кратък период от време и съз­даде най-новите конвенционал­ни и ядрени оръжия. Появиха се мощни икономически центрове като Индия и Бразилия. Не бива да подценяваме и старите като Япония и ЕС. Възникнаха и се разширяват нови обединения извън американската система, като БРИКС. Все повече страни се стремят да се отскубнат от опеката на САЩ.

-Засега БРИКС е все още доста аморфен…

-Да, все още не е създа­ла своя независима от долара международна валута, но вече над половината от взаимната търговия се осъществява в на­ционални валути и чрез кли­рингови разчети. При това не става дума за антиамериканска политика, напротив, страните от тази група сътрудничат със Запада, но се стремят към по- голяма независимост. Вижда­ме как преобладаващата част от страните в света, въпреки масирания и постоянен натиск на САЩ, отказват да подкрепят обявените от Запада антируски санкции, тъй като вредят на собствените им интереси. Това означава, че в бъдеще глобал­ният Юг и глобалният Изток ще играят все по-голяма роля в световната политика. От което следва, че една евентуална гло­бална конференция за сигур­ност няма да може да се състои без тях. В своето поведение те не са агресивни или конфлик­тни, а настроени да отстояват своя икономически и полити­чески суверенитет. Като при­мер за това бих посочил китай­ската инициатива „Един пояс, един път“, която от самото си начало е замислена не като принуждение, а като възмож­ност за доброволно присъеди­няване.

-Как оценявате процеси­те в Молдова и Грузия?

-По отношение на Грузия Русия няма намерение да се изтегля от Абхазия и Север­на Осетия. Грузинците още през 2006 г. заявиха, че жела­ят да влязат в НАТО, но ско­ро едва ли ще им бъде пре­доставена такава възможност предвид усложнената обстанов­ка в Украйна. Докато продължа­ват военните действия, въпро­сът за влизането на Украйна в НАТО също е свален от дневния ред. В Молдова нещата са малко по-различни. Въпреки че проза­падното ръководство на страна­та начело с президентката Мая Санду води доста умела между­народна политика по формула­та „ние сме неутрални и искаме да останем неутрални“. Молдо­ва не заявява намерения да става член на НАТО, а само на ЕС. Оче­видно не желае да повтаря греш­ката на Украйна, която натрап­чиво се самопредлагаше за член­ство в НАТО.