Култът към светите братя Константин-Кирил и Методий, създаден в България в последните десетилетия на 9 век от техните верни ученици и последователи Климент Охридски (+ 916 г.) и Наум Мизийски (+ 910 г.), и преживял изпитните на времето, е най-трайният в цялата българска история. Поддържан и насаждан от църквата в името на светостта, през столетията той се е превърнал в символ на българската духовност и стремеж към знанието. Всъщност неговата секуларизация започнала в Бориловия синодик (1211 г.) чрез поставянето на имената на Кирил Философ, неговия брат Методий и техните ученици Климент, Сава, Горазд и Ангеларий (всички вкупом - Светите седмочисленици), “просветили българския род” и потрудили се за славянските книги, непосредствено след първите християнски български царе.
Преминал оттогава постепенно от църквата в училището, култът към “славянските учители” се утвърдил и намерил своя пламенен идеолог в лицето на Паисий Хилендарски. В своята “История славяноболгарская” (1762 г.) на делото на славянските първоучители той посвещава специална глава, в която успоредно с установени факти създава и своя митология, за да покаже и докаже пряката връзка на Кирил и Методий с българите и, че преведените и написани от тях книги били “български книги” на славянски език. Двамата братя “възприели епископския сан, за да учат българите и останалите славяни на християнска вяра. И ги нарекли български апостоли”.
За да бъде убедителен в своята аргументация, Паисий Хилендарски е съчинил пленителната Охридска легенда за началото на славянската писменост и книжнина. След като св. Кирил “създал 40 букви и съставил писмо на славянски език”, той ги показал на византийския император и цариградския патриарх.
“Тези много похвалили това и им казали да учат българите и славяните по техния език и да преведат книгите от гръцки на славянски. Те отишли в Охрид при архиепископ Климент. Той бил родом българин, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, които познавали елинската мъдрост и Писанието - Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангеларий. Всичките тези петима свети мъже са от българския род. И така с Кирил и свети Методий били седем вещи и премъдри учители. Така събирали избрани и точни думи от българите, сърбите, русите, московците, словените, леховете {поляците}. Тъй много време събирали думи от тези народи, дордето съставили Псалтира, Евангелието и другите книги. И ги предали първо на българите. И те били наречени “български книги”, както и до днес гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Йерусалим, Синай и Света гора - всички казват “болгарска” или “воргарска” книга, а не сръбска или словенска.”
Чак след тази Охридска българска мисия на книжовността, Паисий Хилендарски поставя Великоморавската на Кирил и Методий. Заради това, че учели местните славяни на християнска вяра и заради този народ “нарекли писмото и книгите словенски” и “народите, които четат тези книги, общо се наричат така - словенски. Но гърците, които знаят изпърво, и до днес казват - български книги, а не инак. Така от целия славянски народ първо българите възприели славянското писмо и книги и Светото кръщение”.
