Нова Зора

Колко струва един премиер? Никога не бях си задавал този въпрос. Виждал съм премиери всякакви – млади и стари, образовани и просто­вати, способни и посредстве­ни, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не само по език и по произ­ход. Но по мислене, по душев­ност, по отговорност към ми­нало, настояще и бъдеще. Все­ки от тях правеше по нещо за народа, който признаваше за свой. Според съдържанието и силите си.

Но никой досега не бе при­чинявал толкова злини, про­вали и кризи колкото този господин за по-малко от го­дина. Отвращавам се дори да го назова по име. Толкова мно­го ли отслабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характерът, силата, духът български?

Днес, най-после бе постиг­нато онова, към което поко­ления вътрешни и външни неприятели на България се стремяха, но не можаха да по­стигнат. Удар по нашата същ­ност, по националната ни идентичност, по нашето са­моуважение, по нашите пра­вославни корени!

„Доживяхме“… предложе­ние за заличаване паметта на историческите и духовни връзки между България и Ру­сия. Връзки дълбоки, истински, вековни, дебели като котвени въжета, които могат да свърз­ват два народа.

Днес, 01.07.2022 г., на „джу­лай морнинг“, доживяхме офи­циалната позиция на посол­ството на Руската федерация в София, че ще внесе за раз­глеждане в Министерството на външните работи на Ру­ската федерация предложе­ние за закриване на руското посолство в София. Гръм с ви­сше „в полите на Яворова Ви­тоша“.

За дипломатическо пра­во няма и да започвам до го­воря. От уважение към него. То не е за профаниране. Подоб­ни демарши в дипломатиче­ската практика са изключител­но редки. Те бележат не кри­за, а сриване на отношения­та между две държави. Без да е задължително, но те могат да доведат и до скъсване на ди­пломатическите отношения – последната най-тежка мяр­ка на разрив. И да напомня, че това се случва за първи път от 1944 г., като фарсово повторе­ние на нещастните събития от 05.09.1944 г. на Втората све­товна война.

България отново даде не­гативен пример на Европа и трайно завоюва първо място по неравновесие и последно място по политически разум.

За политическите последи­ци от подобна мярка днес ду­мата трябва да се дава един­ствено на специалистите по международни отношения и международно право, а не по журналистика, ПР, сеизмоло­зи, дерматолози, геолози, со­циолози, политолози, всич­колози. В изключително остра ситуация като тази, всяка по­грешна дума може да бъде ре­шаваща за милиони български граждани, както на територия­та на България, така и на тери­торията на РФ. И ще бъде са­моубийствено, ако държавата остави от нейна територия да излизат безотговорни изказ­вания. Та дори и на бивши вели­чия – премиери, министри, депу­тати, днес опозиционни лидери, които вече не носят пряката от­говорност за съдбата на нацията.

Ако някога България тряб­ва да говори със собствения си глас, без оглеждане за съве­ти отвън, с пълната отговорност за казаното, премислено не само по съдържание, но и по форма, с ясното съзнание за съдбовност­та на всеки елемент и дори ню­анс на позицията, то това е днес, сега, в тази обстановка.

Днес е съдбовно важно ру­софобията да бъде поставе­на на заден план. Защото става дума не за домашната полити­ческа баница, а за съдбата на страната и народа. Защото не русофобията ще плаща цената на тока, газа, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домове­те ни. Не тя ще задвижва тур­бините и ще пълни курортите.

Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ос­лушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънли­вост, тя няма да ви намери дру­га Шипка и друг Плевен, друг Гурко, друг Радецки и друг Тот­лебен! Тя ли ще ни замени све­щения спомен за хиляди руски войни–редови, войници, гене­рали, за Юлия Вревская, гене­рал Столетов? Тя ли ще ни за­мести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни за­мени думите на Дмитрий Лиха­чов? Тя ли ще ни осигури друг Патриарх на българската ли­тература, друг Славейков, друг Софроний Врачански, друг Бо­тев, друг Каравелов?

Защото ако русофобията днес не замълчи, ще трябва да остане сама в нашата Бълга­рия, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постиг­натото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски гра­дини, училища, ВУЗ, пътища, магистрали, курорти. Ще оста­не сама със себе си, да създава и отглежда деца, заедно с Роди­тел 1 и Родител 2, с шарените от София-прайда, без кръвта и плътта на останалата Бълга­рия. Ще трябва да разруши Ка­тедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта образа на Самарското знаме от монумен­та пред Парламента, да унищо­жи Паметника на Цар Освобо­дител или да го прекръсти на Тарас Булба, да забрави подви­га на Георги Иванов и Алексан­дър Александров, да си остане „умна и красива“, безпаметна и безродна жълтопаветна русо­фобия.

Всичко това ни го дока­ра едно безродно момче, наше на външен вид, но формира­но като личност на хиляди ки­лометри от България. Заедно с едни деца, които говорят бъл­гарски език с помощта на реч­ник. Българи, които очевидно не са гледали „Козият рог“, не са чели „Шибил“, не са слушали „Вардар“. Не са гледали картини­те на Цанко Лавренов. Не знаят откъде извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Мари­ца. Не знаят къде се намира Ка­рандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се за­менят за образование и пари. Хора, които са свикнали „гор­до“ и „смело“ да прекланят гла­ва пред авторитета на парите, но си спечелиха запазено мяс­то в паметта на народа до оне­зи, които убиха Алеко Констан­тинов и Гео Милев.

Да водиш груба, недодяла­на, примитивна, войнствена политика срещу 1/5 от терито­рията на света, да си позволя­ваш да провокираш победи­теля над фашистаката мраз, един от петте члена на Съвета за сигурност, държава, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто грешка, неспособност да кому­никираш, погрешна ПР стра­тегията. Това е прекрачване на човешкия и националния раз­ум. И днес, след няколко мину­ти, на това безумие ще му бъде връчен мандат за съставяне на ново правителство в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?

Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Републи­ка България за нарушаване на Конституцията и една дузина закони на държавата, ще му се дава възможност да продължи да унищожава своята нация! Ние сме на крачка от саморазруше­нието. Батальонът е в настъп­ление. Нахлува навсякъде – по улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и емоцията, в главите на децата, в паметта за родителите.

Жалко за хановете и царе­те, жалко за нашите държави и държавни регалии. Това ли ще бъде краят на нашата Бълга­рия – през лето 2022 г.? Ударът разтърсва, но трябва да му се отговори. Мъдро, силно, про­фесионално, но твърдо.

Вън търговеца от храма! Днес! Веднага?

Приказките за спокойствие, самообладание, стабилност, за грижа за хората, за децата, пен­сионерите, за детските градини, училищата, туризма, икономи­ката, кризата, цените, енергията, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него уве­личава времето на продажбата на страната ни.

Премиери много! България ни е една!

Имаме последен шанс да се замислим за цената на един премиер!

1 юли 2022 г.