Само три дни след помпозното откриване на 19-километровата отсечка от автомагистрала „Люлин” премиерът Борисов, образно казано, грабна брадвата и дузина чиновнически глави „хвръкнаха завчаска”. След индивидуални разговори с Бойко Борисов, „доброволно” подадоха оставки шефката на НОИ Христина Митрева и министърът на транспорта Александър Цветков. Митрева бе обвинена в неправилно прогнозиране на приходите от осигурителни вноски, а на министър Цветков приписаха загубите на БДЖ и неусвояването на европейските пари по програмата за развитие на транспорта и комуникациите. „Доброзорно” се разделиха с постовете си зам.-министърът на икономиката Марий Косев (уведомен с есемес, поради отсъствие от страната), шестима шефове на КАТ София, началниците на 2-ро и 7-мо РПУ в столицата, както и шефовете на патентното ведомство и на агенцията по акредитация. Съдбата на последните двама бе решена и оповестена от Бойко Борисов, докато пътуваше по автомагистрала „Тракия” между София и Пловдив.
Ако и съдилищата работеха така експедитивно, половин България щеше да търка наровете в затворите, а от Брюксел и Страсбург нямаше да ни хокат и съдят за забавено правораздаване! Служители на Темида, равнявайте се по Борисов и Цветанов! И никаква милост към бившите министри и уволнените чиновници!
Чистката като
„усилване на темпото”
на правителствения отбор:
Впрочем, от всички уволнени, най-мъжки се държа г-жа Христина Митрева. Въпреки сълзите в очите й, на прощална пресконференция в НОИ тя разказа за натиска, на който е била подлагана, за да назначи „с конкурс” хора, спуснати й по списък от ГЕРБ. Хора, верни на партията ръководителка, но абсолютно безхаберни към задачите на НОИ. Изявлението на бившата шефка на НОИ разгневи премиера Борисов до такава степен, че той се извини на избирателите задето толкова е закъснял с нейното освобождаване; и задето е търпял кадрите, оставени от тройната коалиция, за да го саботират.
Обаче като изключим уволнението на шефката на НОИ, смяната на министри, зам.-министри, директори на агенции и по-дребни служители в администрацията не може да се оправдава само с „тежкото наследство” от тройната коалиция. Нито бившият министър на външните работи и провален кандидат за еврокомисар Румяна Желева, нито министрите на здравеопазването Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова, нито министърът на транспорта Александър Цветков, нито зам.-министърът на икономиката Марий Косев са назначавани от правителството на Станишев.
Цяла България се смя на начина, по който Бойко Борисов си бе „харесал” Анна-Мария за министър на здравеопазването на мястото на подалия оставка, по-късно подведен под съдебна отговорност за неизгодна сделка с противогрипна ваксина, д-р Божидар Нанев. Срещнал я на един разклон преди Велико Търново! При такива „географски”, вместо професионални критерии за подбор, смените на министри са неизбежни.
Трябва чувалът да се тръска, за да не прогризат плъховете министри дъното му. В същото време обаче министерските рокади са и оценка за (не)свършената от министрите работа, и признание за един предизвестен провал. Става въпрос за така нареченото вкалинчване на кадровата политика на ГЕРБ, добило публичност след резила с бившия директор на ДФ „Земеделие”. Както знаете, госпожица Калинка, успя да измами две министерства (на образованието и на земеделието) с една фалшива германска диплома и с едно „заболяване”, което се оказа... забременяване. Да е на хаирлия!
От изявленията на премиера след последната чистка обаче, не пролича готовност за признаване на някаква лична вина освен „закъснялото” уволнение на директора на НОИ г-жа Христина Митрева. Виновни са други: министърът на транспорта Александър Цветков не бил издържал на темпото, което налагал премиерът; зам.-министърът на икономиката Марий Косев ходел по конференции в чужбина вместо да се занимава с енергетиката; други четирима зам.-министри не усвоявали пари от ЕС и също били „на дузпата”.
„Ще има още уволнения!”- заплаши Бойко Борисов. Медиите подхванаха тази тема, внушавайки, че премиерският гняв ще застигне министъра на земеделието Мирослав Найденов и двамата му заместници, както и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Мирослав Найденов и зам.-министрите на земеделието Георги Костов и Светлана Боянова щели да го отнесат заради злоупотреби при промяната на статута на 300 дка (според МЗХ -196 дка) земеделски земи край Търговище (преотдадени за фотоволтаици), както и заради нулевия принос на Селскостопанска академия за научното осигуряване на селското стопанство. Академията, както е известно, се ръководи от проф. Светла Бъчварова, бивш зам.-министър на земеделието в правителството на Сергей Станишев. Този факт, според герберите, е предпоставка за „саботаж” и министър Найденов обеща да поиска оставката на г-жа Бъчварова.
В Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) такива „мини” не са открити, но прегрешенията на министър Трайков отдавна са прехвърлили допустимия праг. Чудно е само защо досега от системата на енергетиката си отидоха двама, далеч по-безвредни служители като шефа на НЕК Красимир Първанов и зам.-министъра Марий Косев, а Трайков се размина само със забележки? Красимир Първанов бе освободен заради парафираното допълнително споразумение с руснаците за АЕЦ „Белене”, въпреки че бе получил одобрението на вицепремиера Дянков. А Марий Косев разгневи Б. Борисов с честите си командировки в чужбина, въпреки че по време на последната министър Трайков също отсъстваше от страната. Да видим кога ще се счупи стомната и министърът на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде натирен, „за да се повиши темпото на работа” в поверения му ресор? Медиите предсказват, че той няма да довърши мандата си и отстраняването му ще стане факт, веднага след като Симеон Дянков стане премиер. Това на свой ред зависи от изхода на президентските избори, на които Бойко Борисов ще се опита да умие очите на ГЕРБ.
Прогонените министри, зам.-министри, директори на агенции и др., разбира се, си отиват обидени и сърдити, но колкото и необоснована да е смяната им, немалко избиратели изпитват злорадо задоволство. Понеже те самите са оставали без работа по няколко пъти, харесва им и други да страдат; както и това, че Бойко Борисов има „твърда ръка”. Забравят само, че точно той е селекционерът на правителствения отбор и носи персонална вина за несполучливите попълнения. В българския футбол, когато играта на един отбор не спори, най-често сменят треньора, а по-рядко играчите. В политиката е обратното: треньорът остава последен на потъващия кораб. Стига да не предпочете да отиде на почивка в президентството.
Начинът, по който Борисов проведе последното „проветряване” на кабинета и подчинената му администрация, поражда подозрението, че вече му е омръзнало да си играе на премиер и се надява народът да го избере още на първия тур за държавен глава. Правителството – вълци го яли! Да му бере гайлето Симеон (Дянков)! Ако под неговото ръководство кабинетът се издъни, всички ще си спомнят с умиление за управлението на Бойко Борисов: некомпетентно, авантюристично, самохвално, но „с твърда ръка”.
Както и да завърши мандатът на ГЕРБ, Бойко ще е записал един „голям шлем”, извървявайки пътя от пожарникар, през бодигард, главен секретар на МВР, столичен кмет и премиер, до държавен глава. Портретът му не е висял само в президентството, но добър е Господ... Този вариант е за предпочитане, като си помислим, че в креслото на Георги Първанов можеше да седи Волен Сидеров.
Дали обаче няма да излезе прав Доган, който заяви на митинга в Джебел, че без подкрепата на ДПС не може да бъде избран президент на Република България? А той можел да подкрепи ГЕРБ на президентските избори, само ако... номинират самия него за държавен глава! Невъзможна работа, като имаме предвид, че оценката на Ахмед за управлението на ГЕРБ е убийствена: пълен провал! Поради това предсрочните парламентарни избори в средата на 2012 г. били неизбежни, а на президентските – я камилата, я камиларят!
Дали шумът около „консултантския” хонорар на Доган за „Цанков камък”, около Водното огледало на Кърджали и дувара с барбекюто в „Боянските сараи” няма да струва на ГЕРБ загубата на президентските, местните и предсрочните парламентарни избори? Още повече че „сестринските” партии от „Синята коалиция” (ДСБ и СДС) ще участват със свой кандидат на президентските избори, както ще направи и „патерицата” на ГЕРБ, ПП „Атака”. Волен Сидеров вече обяви герберите за национални предатели заради отказа им да приемат 17 май за ден на българския геноцид. А след сблъсъците пред софийската джамия на 20 май, при които пострада депутатка на „Атака”, а Прокуратурата започна наказателно производство срещу двама атакисти, Сидеров обеща всеки ден да иска оставката на вътрешния министър Цветанов. Колкото повече наближават изборите, толкова повече Сидеров ще се „дистанцира” от Борисов и ГЕРБ, белким избирателите забравят как безрезервно и безкористно „Атака” бранеше правителството през изминалите две години. Гласуването на вота на недоверие в Народното събрание ще покаже кой е опозиция и кой патерица на кабинета Борисов. Което не означава, че правителството непременно ще падне още сега. При изборен провал на ГЕРБ наесен обаче, предсрочните парламентарни избори може да се проведат и по-рано от средата на 2012 г.
Чистката, която предприе Борисов по средата на правителствения мандат, няма за цел да „повиши темпото”, както твърдят той и министрите му, а да увери избирателите, че в самолета има решителен пилот, който ще го приземи успешно. Това обаче, - според действащия премиер, минава през освобождаването от „саботьорите”, оставени от тройната коалиция и бившата ДС. Елементарно, Уотсън!
Според „независимите” рупори на кабинета чистката щяла да обхване и раздутата администрация в кметствата, в които (според доклада на министъра на финансите Симеон Дянков, изготвен по нареждане на премиера) броят на чиновниците не съответствал на числеността на жителите.
В любимото на Борисов и Цветанов МВР, според някои медии, на дневен ред било „оптимизирането” на служба „Контрол на общоопасните средства” (КОС). За раздяла с Цветанов още не се говори. Ако някой е очаквал, че след скандалния арест на бившия секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов ще хвърчат глави на „качулки”, излъгал се е: само един от престаралите се бе наказан с порицание. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов направо отрече малтретирането на потърпевшия, въпреки записа на безпристрастната охранителна видеокамера. Той дори изтъкна като оправдание, че и полицията в Ню Йорк не си поплювала, арестувайки бившия директор на МВФ Доминик Строс-Кан... Нерде Ямбол, нерде Стамбул...
Тенчо Попов, според шефа на МВР, не изпълнил полицейските разпореждания, оказал съпротива и това предизвикало полицейското насилие. Така дори „снимката за спомен” на полицаите върху дивана в офиса на Попов става „законна” и „нормална”, за България, естествено! Косата ни се изправя като си помислим, че Цветанов можеше да стане президент или премиер! С какво ли ще ни сюрпризира като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ и министър на вътрешните работи едновременно? Родната полиция ни пази...
„Тамплиерите остават неразгадаеми, защото са били умопобъркани. Затова и толкова много хора ги боготворят”.
Умберто Еко,„Махалото на Фуко”
На фона на стягания от опозицията вот на недоверие към кабинета кадровите рокади, „ускоряванията на темпото” и чистките, предприети от Бойко Борисов, изглеждат рисковани, защото ще консолидират противниците на ГЕРБ. А мъглявите обяснения, които ръси премиерът след поредната „изпъдица” на висш чиновник, пораждат усещането, че някой се е побъркал. Или че смята избирателите за олигофрени, които приемат за истина всияка дума на управляващите. Неясното говорене не е признак на мъдрост, а на побъркано мислене. Както пише Умберто Еко: „Тамплиерите остават неразгадаеми, защото са били умопобъркани”.
