В продължение на малко повече от седмица ни заля такава лавина от събития, че направо се ошашавихме: от сватбата на британския престолонаследник принц Уилям с Кейт Мидълтън, до убийството на „Обществен враг” №1 на Америка и свободния свят Осама бин Ладен. Междувременно, на 6-и май, Деня на храбростта и празника на Българската армия, в София се проведе първият от 20 години военен парад без бойна техника, ако изключим няколкото вертолета, които в този ден трябваше да прелетят над скромните редици. И Господ се възмути от тази демонстрация на безсилие, та прати дъждовни облаци! След толкова „военни реформи” стигнахме до положението дори джипове да няма на парада. Ракетите, танковете и бронетранспортьорите са нарязани, джиповете са на трупчета или в Афганистан, а самолетите са опасни за употреба. Кога ще бъдат закупени нови и дали няма да са трета ръка, един Господ знае. А гордостта на ВМС, бившата белгийска фрегата, наречена „Дръзки”, отплава към Либия, за да осуетява снабдяването по море на режима в Триполи с оръжия и боеприпаси.
Впрочем, „демократичната общност” очаква с нетърпение вестта за гибелта и на другия голям враг на Америка и демокрацията, либийския диктатор Муамар Кадафи. Досегашните опити за ликвидирането му доведоха само до гибелта на хиляди обикновени либийци, на дъщеря му, на двамата му сина и на внуците му от най-малкия син. Въпреки това от НАТО уверяват, че не целят убийството на Кадафи и близките му, а само поразяването на военни обекти на либийския режим... При други условия Западът би нарекъл подобни действия тероризъм, но очевидно всичко зависи от гледната точка. Както каза преди години шефът на „пъблик афеърс” на Южното крило на НАТО (в Неапол): „От гледна точка на британците Джордж Вашингтон е бил терорист!” Не е чудно, че някои журналисти и дори говорителят на германския канцлер, Щефан Зайберт, сбъркаха Осама с Обама, обявявайки последния за мъртъв и за виновник за гибелта на хиляди хора. А американският посланик в София, Джеймс Уорлик, в интервю за БНТ, заяви, че Щатите се опитвали да доведат докрай „този джихад, който се води не само срещу американци, но и срещу всички, които вярват в нашите общи ценности”. Войната срещу тероризма, според посланика, не била спринт, а маратон. Сиреч, тя ще продължи и след убийството на Осама бин Ладен. А може би това е целта на занятието – да се роди нов „Терорист №1”, за да не свършва войната срещу тероризма?
Кралят е мъртъв, да живее кралят! Светът си остава все тъй несигурен, както и преди гибелта на Бин Ладен. Чий труп всъщност бе захвърлен в морето край Пакистан? Защо след като Осама е живял 10 години необезпокояван в същински укрепен замък в северозападния пакистански град Аботабад, на 50 км от Исламабад, пакистанските власти не са го арестували? Нали те се смятат от Вашингтон за стратегически съюзници в борбата срещу „Ал Каида”? Защо американските командоси не заловиха Бин Ладен жив, след като казват, че е бил невъоръжен? Очевидно заповедта от Вашингтон е била Осама да бъде убит, понеже влиянието му и това на „Ал Каида” в Пакистан е много по-голямо, отколкото в Афганистан и арабския свят. Ако Осама бе изправен пред съда, можеше да разкрие неудобни факти за миналото си приятелство с Америка. Затова му запушиха устата завинаги. Най-добрият свидетел е мъртвият свидетел! По тази причина Западът ще преследва до дупка и либийския диктатор Кадафи. Петролните и други концесии може да ги осигури и опозицията, особено ако дойде на власт с помощта на НАТО. Няма значение колко обикновени либийци ще загинат дотогава.
Но да се върнем на земята българска, която при управлението на ГЕРБ се превърна в същинска страна на чудесата. Не заради намерените през миналата година мощи на Св. Йоан Кръстител, а въпреки това.
Ако извънземни наблюдават България, ще останат с впечатлението, че тук има един Господ, Бойко Борисов, и един е неговият пророк: Цветан Цветанов. А „страстите български”, според „независимите” медии, се свеждат до цената на бензина, дупките по пътищата, цената на агнешкото, пушенето на обществени места, местата в детските градини, почистването за един ден, злоупотребата с алкохол и наркотици, завистта и стремежът да се измами държавата. Ако някой писука за повишаване на заплатите и пенсиите, Симеон Дянков му пресича мераците с вечното „не са предвидени пари в бюджета за такива разходи”. До 2013 г. доходите се замразяват, а и без това на 21 декември 2012 г., според някои тълкуватели на календара на маите, ще настъпи краят на света.
За жалост цените на стоките и услугите изобщо не се впечатляват от тези фаталистични прогнози и нарастват все едно свършекът на света е настъпил. Не само агнешкото подгони „предпразнично” двайсетте лева за кило, но и олиото, хлябът, бензинът, токът, парното, лекарствата и др., напук на всякакви мораториуми, договорени от Бойко Борисов. Наскоро от ДКЕВР ни „зарадваха”, че от 1 юли токът нямало да поскъпне с повече от 1,5 %. Понеже вече сме предплатили непроизведената по-скъпа електроенергия от възобновяеми източници. И докато в Белене се надяват АЕЦ „Белене” да осигури работа на 12 000 души при строежа и на 3000 души при експлоатацията, в Свищов издигат лозунги срещу атомната енергетика. Тези призиви „случайно” съвпадат с препоръките на Иван Костов и интересите на притежателите и производителите на соларни електроинсталации, на ветрогенератори, на ВЕЦ и ТЕЦ. Сякаш радиацията от румънската или турските АЕЦ, или пък от АЕЦ „Фукушима” е по-безвредна от тази при евентуална авария в някоя българска АЕЦ!
В тази катастрофична атмосфера, България – най-бедната, най-корумпираната, най-болната, най-безработната и най-неграмотната страна в ЕС, се готви за президентски и местни избори. Политици и медии внушават, че няма нищо по-важно от изхода от тези избори. Премиерът Борисов описа евентуалния кандидат президент на ГЕРБ като „млад, умен и красив”, а Цветан Цветанов подсказа, че Борисов, като партиен лидер, е „естественият” кандидат на ГЕРБ; от „Позитано 20” подхвърлят имена, които може би ще служат като килим по пътеката до „коалиционния кандидат” Меглена Кунева; в Синята коалиция устройват дуел между кандидата на СДС Румен Христов и този на ДСБ Светослав Малинов, отсвирвайки априори Надежда Нейнски; в „Атака” има само един „достоен” кандидат за участие в „политическото позорище” – Волен Сидеров, а в ДПС се оглеждат на кого и за колко да продадат своята подкрепа. Нацията и нейната сигурност и благосъстояние – вълци ги яли!
Военният министър Аню Ангелов предупреди гражданите да бъдат бдителни за терористични прояви след смъртта на Осама бин Ладен, но заяви, че борбата срещу тероризма не била в неговия ресор, а в този на МВР. Запитан какви допълнителни мерки ще предприеме срещу терористичната заплаха, шефът на МВР Цветан Цветанов замълча загадъчно. Малко след това насред София бе ограбен обществен трезор, чийто собственик се оказа основател на финансова пирамида и бе арестуван. Задигнатите над 20 млн. лв. не бяха намерени, но обирът отговори убедително на въпроса колко е ефективна борбата на Цветан Цветанов срещу организираната престъпност. Такава ще е за съжаление и ефективността на мерките му срещу тероризма! Да не говорим за сигурността на отделните граждани, както в домовете им, така и по улиците и пътищата. Трагедията по Великден в Симеоновград, както и тази, която можеше да се повтори в с. Самоводене, край Велико Търново, са показателни. Не лошите пътища, а престъпната безотговорност и лекотата, с които се продават шофьорски книжки, или пияни и дрогирани сядат зад волана, за да се състезават между дупките, е изворът на бедите по пътищата на страната. Ако пияни джигити карат по разбити пътища в населени места със 160 км в час, представяте ли си как ще препускат по европейските магистрали, които ни обещава Бойко Борисов?! Не случайно у нас по пътищата през миналата година са загинали 775 души, докато жертвите в Ирак на „миротворците” са били 60, а в Афганистан – 711 души.
Дали сме в Шенген, или извън това пространство, доходите ни ще си останат такива, каквато е и сигурността ни – мизерни! Шенген носи само нови отговорности и разходи. По същия начин стои въпросът и с отзоваването на посланиците, агенти на ДС. Това няма да издигне доверието в българската дипломация, по простата причина, че шпионите сред дипломатите на другите страни ще си останат по местата. Пък и непоследователността на правителството, което гони едни сътрудници на ДС от МВнР, а назначава други такива за консули, областни управители, шефове на митници или надзиратели по горите, говори, че за него има „наши” и „чужди” агенти на ДС. „Нашите” са добри, другите са боклуци. Упрекнат за двойния стандарт, премиерът Борисов възкликна: „Като са сътрудничили на ДС, да не работят ли?” Въпросът обаче е по какви критерии се определя кои да работят отново на държавна служба?
При това фрапантно разминаване между уверенията за съобразяване със закона и реалното потъпкване на човешките права и партизанското кадруване в държавната администрация, всичко предприето от управляващото мнозинство и неговото правителство изглежда като панаир на суетата и мизерията. Нещо като последния Гергьовски военен парад, само че с по-голяма продължителност. Напънала се планината и родила мишка! Суета сует и всяческая суета...
