Странно и многолико нещо е политиката, а същото важи и за политиците, защото политиците правят политиката, но и тя тях оформя. Една от най-коварните й характеристики е, че дори и да не се интересуваш от нея, тя се интересува от теб.
Спомням си в детските ми години, някъде 1955-1960 г., имаше в родното ми село един неполитизиран човек, който обаче често посягаше към виното и тогава с шише в ръка, ентусиазиран, държеше речи на определени от него си места. Любимият му израз бе: “Политика, политика -разсипаха България”! Кой я разсипа, кога... не ставаше ясно. Негови набори обаче разказваха историята му в Беломорието. Войник бил, когато цар Борис Трети починал. Полкът строен, имало и германски офицери, траурни знамена и слова. Командирът си нямал работа и обявил, че ако иска, някой от войниците нека каже нещо по случая. Тогава нашият човек, пак малко пийнал, излиза, казва каква голяма загуба е за България смъртта на Царя-обединител, как му е мъчно и на него и завършил: “Мамка му на Хитлер и на германците дето отровиха царя?!” Историята мълчи за това как се е отървал само с бой и карцер! Може би оттогава е намразил политиците и политиката.
А тя, политиката в България има навика като я изгонят през вратата, да влезе отново през комина. И да се повтарят разни, а всъщност едни и същи времена.
Това въведение към читателите на в. “Нова Зора” е за да им зададем един въпрос. Ще предадем части от речта на един известен в България човек. Понеже задачата е с повишена трудност, на онзи, който отгатне, ще му бъде дадена награда: целогодишен абонамент на в. “Нова Зора” и името му ще бъде съобщено в следващия брой. Става дума за първия, който се обади в редакцията с името на оратора: темата на речта е за диктатурата и демокрацията.
“...Аз съм политически деятел и ще се помъча да поставя въпроса в рамките на българската политическа действителност. Създаде се, господа, едно положение на дълбоко обезверяване на българската душа... Все по-дълбоко се слага убеждението, че ние управление нямаме, правителство имаме, но то компас няма, то програма няма, то единство няма... И диспропорцията между думите и делата, противоречията между демагогските неизпълними обещания и действителността, безсилието да се справят с най-текущите, с най-мъчителните и неотложни въпроси, изпъква още на другия ден. Няма да разправям историите на тия двегодишни лутания – пълната некомпетентност, пълното безсилие... Народът, увлечен от обещания, почна бързо да се разочарова... Да губи вяра в управлението. Едно морално разтление, една криза в душите, по-дълбока и по-страшна може би от стопанската и финансова криза се шири все повече и повече... Нещо болно, нещо зловещо става в нашия политически живот... Почна да се поставя въпросът – дали тази вина не е в нашите държавни институции, в нашите политически партии и да се твърди, че ще трябва да се търси нещо ново. Едни го търсят в промяна на Конституцията, други го търсят в някакъв свръхчовек, трети в не знам какво си надпартийно управление, хем да е надпартийно, хем вън от партиите, но пак да разчита на партииите... И така всеки търси своята партийна рецепта, без да си дава сметка, че индивидуалните рецепти, когато целят да спасяват много хора, са негодни. И в миналото, и в бъдещето.... Така се стигна до крайната позиция – диктатура. Само че това е шамар, лепнат върху лицата и съвестите на милиони хора... Има нещо обидно да се каже: ние, милиони българи, сме безсилни да уредим свободно нашите държавни работи, ние трябва да потърсим човек помазаник Божи, който ще замени волята и разума на милионите българи... А ние да останем като стадо овце... Някои казват сега “ще трябва да изменим конституцията, да създадем нова конституция, да ограничим броя на народните представители...” Ако в това наболяло време влезем в тази процедура, няма ли да бъдем пред прага на политическа катастрофа?... Това раздробяване и опартизаняване на партиите Конституцията ли го създаде? Тази корупция, която се развива и шири, Конституцията ли я създаде?... За безсилието на днешната власт да се справи със стопанските и финансови проблеми, Конституцията ли е крива?...
Други казват: партиите пречели, критиките срещу партиите са полезни и уместни. Но не забравяйте едно, че партиите на един народ в дадена епоха са изразители на моралното и политическо ниво на същия този народ... Партиите се цепят, раздробяват, колкото по-слаба е една партия, повече тя изпада в плен на своите партизани... Между партиите на един народ в дадена епоха очевидно има общи свойства, защото произхождат от същите маси на народа... И задачата на съвестните хора, които искат да издават присъди над другите, не е да хвърлят една обща присъда, без разлика за една или друга, и да потърсят и намерят тънките различия, относителните преимущества на различните партии и да имат куража да излязат пред народа и да му кажат кои партии в каква степен са жертвали партийните си интереси за общото благо... Трябва да се поиска от партиите повече морал, повече независимост по отношение на личните интереси, повече обществено чувство за дълг... Отивайте при народа не само с чувство на любов, с чувство на вяра, но и с чувство на уважение. Той заслужава уважение, защото този народ е направил подвиг в историята... Идете при народа, но идете с искрена душа. Най-голямата обида за един народ, то е тази проява на презрение, която е в основата на всяка демагогия, на всяка лъжа. Народът може временно да бъде увлечен и подир лъжата, но той ще я разбере, рано или късно...”
Тайната на тази загадка е и в това, че верният отговор, според нас, поражда нови въпроси!
