Един столичен ежедневник окачестви процесите в дясно като “листопад в синьо”. И наистина, претендентите за баш войвода, който да атакува през октомври кабинета на “Дондуков 2”, окапват със скоростта на есенни листа. Съдете сами - някогашното красиво лице на СДС Надето Михайлова, пардон, Нейнски, бе елиминирана на вътрешното състезание и се наложи Румен Христов и за кандидат на СДС. С което обаче ще накара тъмносините на Костов да настръхнат веднага, като се знаят неговите стародавни връзки с Доган, осъществявани чрез бившите седесари Пламен Радонов и Христо Бисеров. От друга страна пък, Мавъра също си има доста неприятели от дясното пространство и Христов ще разчита за него да гласуват хора от различни формации -по точно котерии - които имат лични сметки за уреждане с Костов. Това са ССД на Стефан Софиянски, чакалите около Евгений Бакърджиев, а може би и кинжалите на Филип Димитров. Да не говорим, че кандидатът на ДСБ, доцентът по политология Светлослав Малинов, е твърде академичен и неразпознаваем за средния български десничар. Освен демонстративната му русофобия, едва ли е запомнен от тях. Да разчита на допълнителни гласове, няма откъде. Но който и да бъде излъчен за кандидат от дясно, не само че няма шансове дори да стигне до балотаж, но и ще разцепи окончателно косъма на синята идея. Впрочем тя отдавна е олисяла като протестантски пастор. Продължават само бълбуканията като мехури в блато за все по-намаляващите депутатски места. Но идва есен. И последните сини листа ще окапят. Електоралната слана е неизбежна.
