• Политическият елит е виновен
за чезнещата в сянка икономика
• Българите не искат да живеят
достойно, а просто да съществуват
Като всичко кално в последните 20-ина години в България, и икономиката ни се изгуби в сянка. Началото на прехода беше посрещнато ако не с масово одобрение, то поне с надежда от повечето хора. За съжаление в неговата сянка се зародиха процеси, които водят страната ни по пътя заникъде.
Няма трезвомислещ човек, който като гледа пустеещите български земи, изкорубените постройки, висящите ръждиви селскостопански машини, да не си задава въпроса дали пък тези „ликвидационни” комисии не извършиха едни от най-големите престъпления на прехода? Престъпление, което обезлюди селата, пренасели градовете, изхвърли от страната няколко вълни български граждани и пълни магазините с чуждоземни стоки, преливащи от нитрати и ГМО. Престъпление, което затваря читалища и училища, прави неразпознаваеми учебниците по български език и история; изпраща недъгави деца и младежи в масовите пушални и наркосборища, превръща ги в негоден за бъдещо възпроизводство и развитие на нацията “материал”.
Всъщност въпросите, на които следва неотложно да търсим отговор, са:
• Кой и защо замисли и започна този преход?
• Това ли е пътят и накъде води?
• Кой извлича изгоди?
• Доколко справедлив е сегашният социален порядък?
• Може ли да се предложи алтернатива и от кого?
Видимо преходът започна по инициатива, родена във външната среда. Натрапеният модел намери благодатна почва и изпълнители в страната, които пъргаво оцениха изгодите за себе си. Всъщност разграждането на идейно-политическата система не изискваше непременно разграждане на старата икономическата основа.
Но такъв модел не предвиждаше бързо разграбване.
„Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства”, пише в доклад на американското посолство в България, съставен още през 2005 г. Този доклад със сигурност е само връх от информационния поток, изтекъл по каналите на чуждите посолства и резидентури към техните правителства. Не са решили, не са ни показали продължението, където дълбоко надолу са скрити връзките между българската организирана престъпност и политическия елит, формирали заедно съвременния национален такъв.
Когато се чу предупреждение, че „българската организирана престъпност е твърде видима”, не последва нищо. А можеше още на другия ден управляващите или опозицията да се срещнат с изреклия тежките слова посланик, като поискат да узнаят доколко констатацията почива на фактология, да поискат организиране на съвместни мерки срещу заплахата.
Защо нищо подобно
не се случи?
Защото всички управлявали през годините на прехода, достигнали политически и властови ресурси, са съучастници в налагането на неговия криминален характер.
За кого е тайна, че основните политически партии се родиха по един сценарий, че българският елит си осигури преразпределение за своя сметка на общественото и държавно имущество? Същият този елит даде мандат на групировките и ги принуди да му служат, включително, при остра нужда, и като мишена.
Този процес беше осъществен на няколко етапа. Първо, вниманието на обществото беше отвлечено към непрекъснат политически театър, на чиято сцена периодично се сменяха едни и същи играчи. Страшните маски с усмивка сваляха зад кулисите, където се импровизираха следващите появявания.
Едновременно беше подпомогнат процесът на организиране и оглавяване на престъпността. Оглавяването й беше предварително решен въпрос, като й се позволи да натрупа първоначалния си капитал под носа на вече дезорганизираните и демотивирани структури на правоохранителни и правозащитни ведомства, хвърлени в непрекъснати реформи. Вълните от уволнения и недопустимото политическо вмешателство усилиха ефекта и ги подчиниха на политическите партии, вместо на държавните интереси.
Докато посегателствата срещу личността и имуществото нарастваха лавинообразно, безнаказаността на бандитите се осигуряваше посредством законодателни и съдебни решения. Имуществото на обществото и държавата съвсем съзнателно бяха превърнати в благодатна плячка.
Силовите групировки заиграха ролята на плашило. В изпусканата от него димна завеса се бореха симулативно властите. На следващ етап те прераснаха в охранителни компании. Ерата на бухалките, анцузите и чалготеките–сборища си свършиха работата. Налаганите нови правила и масово насилие - също.
Смаляващият се авторитет на държавата и делегитимацията на властите отключиха други, често силови механизми за регулиране на обществените и междуличностни отношения.
Театралната смяна на властта и привикването на станалите нарицателни „босове” на кафе в кабинета на един министър на вътрешните работи, придружени от бръмчащи със силата на „Комар” операции илюстрираха поредната част на псевдоборба с мафията. На силовите групировки разрешиха да пазят интересите на формиралата се политическа класа и да регистрират нови фирми.
Техният силов потенциал идеално пасна на държавно организираната контрабанда и налагането на нови правила, които продължиха обслужването на апетита на новите елити за бързо лично обогатяване. За благодарност, към охранителните фирми беше насочена от законодателя и застрахователната дейност.
Държавата се делегитимира и преотдаде жизненоважни свои сфери - сигурност, транспорт, туризъм, селско стопанство, строителство. За да се ускори процесът на разграбване, се извърши раздържавяване на банковия сектор и се раздадоха необезпечени кредити. Натрупаният по най-примитивен и груб начин престъпен капитал получи възможност за изсветляване и легитимация. Това продължение осигури и скритата приватизацията, процес, в който се родиха нови възможности за извършване на престъпни дейности, провеждане на меценатски, спонсорски и политически кампании, съчетани с изграждане на нов имидж.
Осигурените възможности за взаимодействие родиха зависимости между новите елити - криминален и политико-управленски, които трайно заеха обществения връх и очертаха ненакърнимите си граници задълго.
За интелектуалния елит беше отредено място на просещ шут.
Преразпределението на престижните места в елита продължи да се движи от скрити правила и центрове, които усилваха влиянието си. Основните политически играчи удобно се настаниха във виенското колело на властта, което гарантирано да ги редува на върха.
Така се роди съвременният български елит, размил границите между справедливо и несправедливо, законно и незаконно.
Сегашната икономическа криза усилва допълнително описаните взаимозависимости. Същевременно обществото претръпна и вече приема за съвсем нормални претенциите на едни и същи измамници да се самопредлагат за политическа и управленска алтернатива. А на насилниците започна да гледа като на народни поборници, на които наивно възлага надежда да го спасят. При това не за да живее достойно, а за да получи благосклонно възможност да съществува.
Нарастващото осъзнаване на маси от обществото засега се изразява в спорадични и не особено масови недоволства. Но ако поредният политически театър продължи да задържа сегашното несраведливо статукво, в бъдеще ни чака мощен и непредвидим с последиците си социален взрив.
