Не знам как е с другите хора, но на мен от много отдавна ми омръзна “звани”, избрани и подбрани люде да опяват за манталитета и характера на народа, който дип не бил такъв, какъвто трябвало да бъде?!
Къде е Европата и Северната Америка, къде сме ние...
А всъщност истината е, че “цял един народ лош, под небето няма. Човеците създават обстоятелствата в същата степен, в каквато обстоятелствата създават човеците”.
Ще разкажа накратко историята на един българин от края на 19 и началото на 20 век, а като него в Майка България не са малко. От забравата на времето го извади една учителка в бившето Средно милиционерско училище в Пазарджик, Бистра Риндова (пловдивчанка). Наскоро, покрай одисеите около Алексей Петров, чух по телевизиите подигравателни думи за това училище, дори и от интелигентни и информирани хора. Повечето преподаватели са живи и здрави, но никой не ги пита какви са били условията, какви са учениците. Както и при други случаи, казаното е далеч от истината.
Бистра Риндова беше ръководител на отряд за изследване на миналото. Написа по-късно 5 книги, в които има и сериозни открития. Така са събрани и данните за живота и смъртта на Атанас Иванов Димитров – Бабата. Баба в превод е едър, юначен човек. Хр. Силянов в книгата “Освободителните борби на Македония” пише за Бабата. В справочния апарат на т. 1 е отбелязано, че Атанас Димитров е роден през 1875 г. в с. Синитово, Пазарджишко. Бистра Риндова пише, че е роден в град Татар Пазарджик, в семейството на Иван и Велика Димитрови.
Атанас Бабата (ударението е на втората сричка) е известен и като Пазарджиклията. Остава сирак още дете. Има и две сестри и така тежестта на семейството пада върху майката. След училището Атанас се обучава на шивашки занаят, после отива в София при свой роднина. Влиза в школа за унтерофицери. През 1897 г. става член на Офицерското братство. През 1899 г. става четник в четата на поручик Антон Бозуков и участва в набега, заедно с чети, водени към Македония от харамията Кочо Муструка и Гоце Делчев. Като минали границата, войводата харамия го ударил на хайдутлук. При поручик Бозуков пък надделява самоцелна офицерска гордост и мнителност и нещата се “разсъхват”. Част от четниците му отиват при Гоце Делчев и около 2 месеца четата шета из Македония. По това време ще да е станало запознанството на Бабата с Гоце и до края на дните им между тях има уважение и доверие.
Както и други бъдещи войводи, четникът Атанас Димитров минава през школата на Михаил Апостолов – Попето, бивш кавалерист и стражар. Стреля еднакво добре и с двете ръце така наречената македонска стрелба, на която са обучавани и офицерите от “Смерш” (виж романа на Богомолов “Август 1944 г.)”.
Михаил Герджиков пише за Михаил Попето: “...в Тиквешко се случи, че трети ден не бяхме ели и бяхме много изнурени... седнах до Попето, той никога не се отчайваше... оплаках му се, че между народа има и такива, които са готови да ни предадат. Попето отговори: “Знаеме ли, аз не съм тръгнал за тия, що ни предават, а за тия хора в народа, които чувстват и мислят като нас. И ако бяхме ги срещнали ние тези хора, сигурно щяха да ни донесат хлеб... Аз се убедих, че Попето съзнателно се беше предал на революционната работа... “
В началото на 1901 г. Атанас Бабата е изпратен като помощник войвода на Петър Хр. Юруков за Струмишко. Отначало са 10 четника, после стават 35. Малко след това, Бабата е определен за войвода и води чета от 8 души. Бистра Риндова пише, че е участвал в залавянето на Елън Стоун, но при други автори, писали за “аферата мис Стоун”, името на Бабата го няма.
От 1897 г. до 1905 г. Атанас Димитров е действал в 16 района на Македония. Другарите му го характеризират като силен, издръжлив, уравновесен, с усет към хората. Не влиза необмислено в рискови ситуации, грижи се за четниците, ползва се с уважение и респект.
Военната подготовка му помага при избора на позиция и време в сраженията – и сблъсъците с аскери. Участвал е с четата си, и в състава на група чети, в около 30 сражения. В боя е предвидлив и хладнокръвен. Твърдо и умело отстоява позиции. По време на Илинденското въстание от 1903 г. четата на Бабата е в Кратовско.
На 19 август четите на Бабата и Слави Ковачев – 90 души, водят едно от най-продължителните сражения срещу 1200 души аскер, почти 14 часа отбиват атаки и дават само трима убити.
На 25 август четите на Бабата, Н. Дечев, Сл. Ковачев – общо 102 души, се бият 15 часа при неизгодни позиции край с. Луково срещу 3-хиляден аскер. Убити са 21 четника.
В днешните времена малко хора осъзнават какво означават тези факти. Каква вътрешна нагласа, какъв характер и дух трябва да имаш, за да устоиш и да не загинеш!?
След въстанието Атанас Димитров е от първите войводи, който отново се връща с чета в Македония. Отново в Кратовско.
На 11 юли 1904 г. четата е предадена от сърбомани и при село Гиленци е обкръжена в неизгодна позиция. Бият се около 6 часа заедно с четите на Стоян Донски и Сл. Арсов. Загиват 20 четника. Тежко ранен, Арсов се самоубива. Четите пробиват обръча. Ат. Димитров вече е член на Окръжното ръководство в Скопски окръг. На 2 януари 1905 г. участва в Първия конгрес на Скопски окръг в Осогово Той е и околийски войвода на Кратово. Запазена е снимка от 1904 г., на която са ръководителят на окръга Даме Груев, Атанас Димитров, Ефрем Чучков, Мише Развигорът.
Четата на Атанас Бабата е в състав между 30 и 50 души. На 25 юни 1905 г. четата попада на потеря между селата Пендак и Куклица. Тринадесет четника и 7 души от селата се изтеглят към връх Видин и заемат позиции. Скоро са обкръжени от около 3 хиляди войска, има и кавалерия.
Започва тежко сражение. Боят продължава часове. Докарани са и две горски оръдия. Един след друг падат четници. Остават живи няколко човека, но привършват патроните. Унищожени са архивите, оръжието, снаряжението. За да не паднат в плен, Атанас Димитров и няколкото живи четници лягат върху гранати и се взривяват. Като по чудо, от сражението оцелява един четник, който се промъква през кордона, за да разказва за чутовната саможертва на другарите си. Разказват, че имало моменти, когато проклинал съдбата си!
Казано е: живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите.
