Драги читатели на в. “Нова Зора”,
Позволявам си да публикувам само няколко от писмата, пристигнали в последните три дни и адресирани лично до мен като главен редактор и председател на ПП “Нова Зора”. Успях да се свържа с малцина от техните податели, за да поискам разрешение за публикуването им, но все пак поех този риск не от тщеславие. Правя го заради онези 2800 души от списъците, пристигнали с писмата, които са сложили подписите си под инициативата да бъде спрян реваншисткия поход на неофашизма, да не бъдат прекъснати и последните нишки от духовната ни връзка с Русия, с братския руски народ, с братските народи на Украйна, Беларусия, Молдова, Армения и пр. Паметникът на Съветската армия в София, на победителите в първата битка с Антихриста, олицетворява за тях духовното и кръвно единство на воините на Съветската армия във великото противостоене на светлината с мрака, на доброто със злото, на честта с безчестието, на надеждата с отчаянието и безверието. Той олицетворява саможертвата и подвига в името на родината и крепката вяра, че на техните криле изгрява зората на свободата.
Това ми дава право да се спра и на въпроса на Александър Янев от София: “Кои наши държавници и политици през тези години на прехода - пита той, - могат да се похвалят, че любовта към Отечеството в тяхната дейност е превъзходила сички световни добрини? Те допуснаха най-достойните и професионално доказали се учени и специалисти да напуснат по неволя страната и активно да участват в създаването на научния и промишлен потенциал на САЩ и западните държави /.../ Безработицата - продължава г-н Янев, - организираната престъпност, мудността в съдебната система и полицията, реформите, които правителството на ГЕРБ провежда в здравеопазването, образованието, науката и културата, транспорта, замразеното строителство, агресията в училищата, на улиците и стадионите, ниските пенсии и заплати, просията, безпризорните, проституцията, наркоманията, обезлюдените села и пустеещи земи, циганските банди...”
Спирам дотук, за да кажа, че всичко това, и не само това, г-н Янев определя като територия и отговорност на в. “Нова Зора” и политическата партия със същото име. Добре е, че неговият въпрос не се нуждае от отговор, той е известен и поради това излишен. Но територията на отговорността, ако мога така да се изразя, е величина в координатната система на подвига, а той, макар и пример, най-често става безсмислен, ако не бъде последван.
Ние в “Нова Зора” не се самооблъщаваме, че за 21 години непреклонно противопоставяне на стихиите на духовната, морална, идейна, културна и материална разруха, сме извършили подвиг. Не живеем с усещането, че и с клечки, по израза на Дядо Славейков, сме се опитвали да отваряме очите на този народ. Както всички човешки дела, и нашите са далеч от съвършенството; че дори и за мнозинството от тези, които са ни чели и следили, нашият път през годините е по-скоро доказателство за ирационалност и непрактичност. Това не ни обижда, но мисля, че поставя със страшна сила проблема за пасионарността като качество и възможност да си помогнем сами като народ. Днес няма по-важна задача пред лицето на най-людоедската политика в новата ни история от съхраняването на живота на нацията и опазването на нейната държавност.
“Нова Зора” не се умори да повтаря, че за тази цел е необходима концентрация на обезсилената от раздори, несъгласия и безпътица национална енергия, че е нужен единен, народен или национален фронт срещу мизерията и нищетата, срещу геноцида като политика и практика.
Последното преброяване буквално ни бръкна в очите. За 20 години вече сме по-малко с един милион и 700 хиляди. И то в условията на така да се каже натрупвания на подкожна социалистическа мас. Ами в идващите години, когато нея няма да я има? А стрелките на часовника са неумолими: днес, на всеки 60 минути, ние, българите, ставаме по-малко със седем души. На кого е отговорност това? Титаник потъва и оркестърът свири със страшна сила. Пред нас е бездна, а България пее и танцува: музик айдъли, лорд дъ шефс, каналета и шоута, конкурси за песни за евровизии и телевизии... децата ни – по четирите посоки на света! От 264 общини само Бургас и София не са пред фалит. Затварят 4000 читалища и 82 болници; легализират наркотиците в еднократна доза; наркоманите са вече повече от 100 хиляди, 40 хиляди от тях са зависими от хероин, и всички са младежи! 7,2 % от БВП, т.е. 2,7 млрд. лв., се заработват от българските проститутки в чужбина; от 19-о място по продължителност на живот, за 20 години стигнахме 115-о място; на 175-о място сме по раждаемост; сираците, изоставените деца на България са 24 000. Но и това не е всичко. На първо място сме по инфаркти и мозъчни инсулти. И цялата тази духовна и материална салхана социологически агенции и социал-антрополози наричат просперитет и европейско бъдеще. А в същото време България е незащитима като голо сърце: нито армия, нито съюзници, нито приятели. Като капак на всичко ни препоръчват енергийна ефтаназия, без бог, без брат, без АЕЦ.
Имаме само един път: да се събудим, да се съберем като народ без разлика на “възраст, класа, пол, занятие”, да се поклоним на този народ и да му поискаме прошка за страданията, за объркания път и посока, за програмата Ран-Ът, за ограбването и разпродаването на безценица на държавното и общинско имущество, за унищожаването на кооперативните и държавни земеделски и занаятчийски задруги, за унижението да се обличаме от магазините за втора употреба, за това, че броим стотинките за хляба, за поруганата памет на българските мъченици за свобода, правда и Отечество. И да затръшнем вратите на новия “цивилизационен избор”, да вържем по една тенекия на кучите синове на прехода и да им ударим по един прът и сто тояги в добавък. После да отворим прозорците на антируската и антиславянска душегубка, в която са ни натикали, да си поемем дъх и да извикаме: Да здравствует светая Русь! Вставай, страна огромная!
Стани и ти, юнак балкански!
Да живее България!
Тя ще пребъде
въпреки всичко!
