През 1994 г. много често можехме да чуем, че Бог е българин. Имахме усещането, че сме родени с късмет, че божията любов ни е гарантирана. Неусетно, в главата на обикновения трудов българин навлизаха и се запечатваха добре ешалонирани във времето измамни представи и лъжливи клишета.
Неистината проникваше плътно и методично в мозъка на обикновените хора. Спомнете си как наивно повечето хора повярваха, че „невидимата ръка на пазара” ще ги направи богати и уверени в утрешния ден, как с идването на демокрацията ще станат свободни и ще говорят свободно - единствено и само истината. За правата на човека - да не говорим...
Последните две години обаче именно правдата бе изгонена с „ритници” вън от националната територия. Върху ни се изсипа водопад от измамни слова на герберското правителство. Сегашният кабинет завари 8,2 млрд. лв. финансов резерв, но и днес се оплаква, че заварили държавата във фалит.
Последните две години сякаш сме поданици на царството на кривите огледала.
Как стигнахме дотук? Може би отвикнахме да реагираме на лъжата рязко и незабавно? Не ни ли плаши, че словоблудството в медиите се превърна в рутинно ежедневие, докато сутрин, пред кофите за боклук, се реди опашка от дрипави хорица с уплашени очи. В с. Буново например около 2/3 от жителите живеят на вересия, а Северозападна България е най-бедният регион в ЕС, нещо по-лошо от балкански Бангладеш. Премиерът пък се хвали, че повишава жизненото равнище на българите.
Преди години работникът от държавния завод отиваше всяко лято с картоненото си трабантче в скромно бунгало край Поморие, на море със своето семейство. Същият този трудещ се българин по времето на „авторитарния социализъм” (каква хитроумно скроена фраза!), след като изкара две седмици край морето, минаваше на село при родителите - най-вече за зимнина, да имат какво да ядат през студените дни внуците - студенти, а пък те мечтаеха като завършат, да отидат да работят по разпределение на някое по-хубаво място. Е, не всички успяваха, тези, с връзките имаха с предимство. Но всички имаха работа. И мнозинството имаше увереност в утрешния ден. Дрогата беше рядкост, никой не предлагаше жилище на студентки срещу секс, нямаше корумпирани преподаватели и ценоразпис за всяка сесия. Младите българи съвсем не бързаха да опитат горчивия и унизителен хляб в чужбина. “Я кажи ми, облаче ле, бяло...” се възприемаше само като тъжна песен от далечно минало...
През последните две години се случи нещо нечувано. Управляващият екип, 24 месеца, методично насажда нищета в страната, полива със студена вода стопанската инициатива на гражданите, пречи на личната предприемчивост, отнема вярата в честния труд и изкоренява от дъно волята да се инвестира в природата, образованието и културата на нашата Родина. Управлението на ГЕРБ смаза тотално ранговия подход в живота, който е необходим и неизбежен, ако искаме да вървим напред. Именно рангът се основава на качеството и се доказва с труд и отговорност. Чуйте само какви “афоризми” ръсят отговорни фигури от правителството! Нима все още някой вярва, че кабинетът получава подкрепа от ЕС или отделни страни от Евросъюза? Така и не се разбра, че по време на последното посещение на нашия премиер в Брюксел никой не пожела да се срещне официално с него. Това, което бе обявено в медиите като срещи, бяха случайни ръкувания на Б. Борисов по коридорите на сградата, където се проведе съвещанието.
Нима не се вижда, че публичните длъжности се превърнаха единствено и само в „ясла” за натрупване на лично богатство?
Българският народ има една много хубава поговорка - „Бог помага, но в кошара не вкарва”. След промените забравихме за Бога, следователно за душата и духовното, и го подменихме с „демокрацията” и „всемогъщия пазар”. Постоянно се повтаря, че „животът ни до 1989 година е абсолютна грешка и тотален провал”. Селското ни стопанство било примитивно и не ставало за нищо, сигурно затова Филип Димитров заедно с Желю Желев организираха и насъскаха ликвидационните съвети. И в кратки срокове селското стопанство напълно се сгромоляса, а тотално неграмотни индивиди го наричат „комунистическо” и „западнало”. И понеже в България по времето на ГЕРБ имитацията е на мода, а фактите просто нямат значение, ще си позволя да напомня някои „ужасяващи” цифри за това какво даваше на страната ни нашето селско стопанство.
По производство на селскостопански продукти на човек от населението за 1989 г. България заема за: слънчоглед - 2-ро място в Европа и 3-то място в света; ябълки и тютюн - 2-ро място в Европа и 4-то място в света; домати - 3-то място в Европа и 4-то място в света; пшеница - 3-то място в Европа и 5-то място в света; царевица - 4-то място в Европа и 7-мо място в света. (ЦСУ, Стат. справочник-90 г. С.267) Бих искал да се спра и на някои цифри, които подсказват за състоянието на нашата промишленост през 1989 г., понеже една от големите измами е, че „огромните заводи от времето на социализма” не били модерни и тяхната продукция се купувала само в рамките на СИВ.
Истината е, че голяма част от българската промишлена продукция се изнася по това време в над 120 страни, в т.ч. във всички членки на наричания днес ЕС и в други най-развити страни като Швейцария, Норвегия, САЩ, Канада, Япония и Австралия.
В индустриално развитите страни например машиностроенето дава средно от 25 до 35% от промишлената продукция и от 25 до 30% от износа. През 1980 г. машиностроенето реализира 48% от целия износ на България, като износът превишава вноса с 36 %. Днес се радваме като намерим някой лев, за да си купим рециклиран катер или друго дребно корабче. През 1977 г. корабостроенето в България е обявено за стратегическо направление. Само за периода 1971-1990 г., на основата на новоизградени солидни корабостроителни мощности, са построени 786 кораба и други плавателни съдове с обща товароподемност 4,7 млн. т. И за да няма недоразумения, ще добавя, че произведените в България кораби се продават по цял свят.
От износа на корабостроителните ни мощности за периода 1971-1990 г. са получени:
- I направление - източни страни - 1,55 млрд. рубли.
- II направление - западни страни - 482 млн. долара.
През 1988 г. България произвежда 1/5 от световното производство на електрокари и мотокари и по производство на човек от населението заема първо място в света (82,5 хил. за година). За 1986 г. по абсолютно производство на електро- и мотокари е на трето място в света: ФРГ - 113,7 хил., Япония - 111,6 хил., България - 84,8 хил., САЩ - 50,0 хил. За периода 1981-1990 г. средно 90% от тази продукция се изнася. В периода 1984-1990 г. делът на износа на българските електро- и мотокари е 17% от общото световно производство. (СГ-91 г. с. 311, 519). През 1988 г. по производство на цигари на човек България е на първо място в света. По производство на азотни торове на човек е втора в Европа (без бившия СССР) и седма в света. През 1989 г. по производство на каменни въглища на човек България заема 4-то място в Европа и 5-о в света. По производство на памучни прежди на човек заема 3-то място в Европа и 6-о в света, а на вълнени прежди на човек - 5-то в Европа и 6-то в света. (СГ-91 г. с. 267).
Лъжливите клишета за „ужасяващата индустрия по времето на комунизма” изискват поне да прочетем някои пасажи от прословутия доклад (непосредствено след промените през 1989 г.) на американците Ран и Ът в раздела „Електроника” (гл. 22 стр. 22-1, за електрониката в България). В него оценката е следната: „От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции както в конвертируема валута, така и в лева (електронна промишленост), което доведе до създаване на вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката... Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, /.../ що се отнася до привличането на западни партньори, нашето главно заключение е, че сегашното състояние на основните фондове и работната сила при подходящи условия позволява да се проектират и произвеждат компютри и др. електронни елементи, които да са конкурентоспособни на западните пазари по отношение на качеството и цената...” Това не е „комунистическа пропаганда”, а оценка на американски експерти, които казват още: „През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падат над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 000 човека, от които около 8 000 са високо квалифицирани инженери.”
Невероятен потенциал, създаден с труда на хиляди честни българи. Тук трябва да добавим и „тихия труд” на служителите от научно-техническото разузнаване и техните сътрудници сред техническата интелигенция, които допринесоха за постигането на въпросното световно ниво. НТР днес имат всички съюзници, но нашата Комисия по досиетата облива с помия достойните българи, които са работили за благосъстоянието на нацията и ги нарича публично „доносници”. По-глупавите, като папагали, повтарят готови клишета. Някои дори правят от това личен бизнес. Та въпросните служители на НТР и техният апарат от сътрудници, по някои данни, носеха на България по 1 млрд. долара годишно. Както каза една баба от Етрополе за служителите от разузнаването - „Те (служителите на НТР), баби, са краднали от чужбина и са носили в България, а тези сега краднат от България и носят у чужбина!” Ако знае колко е права етрополската баба!
За да излезе от кризата, Гърция иска да приватизира останалите 10% от държавното имущество в страната днес и да получи около 300 млрд. евро. За последните 20 години ние приватизирахме 80-90 % от държавното и получихме около 100 пъти по-малко.
За десетина години под виковете за повече демокрация и модернизация постигнахме „потресаващи резултати”. През 2000 г. спрямо 1989 г. България произвежда по-малко електрическа енергия, акумулатори - с 87% по-малко; каменни въглища - с 23%; домашни хладилници - с 83%; валцувани черни метали - с 50%; тухли - с 86%; цимент - с 56%; стоманени тръби - с 85%; памучни, вълнени и копринени платове - с 88%; сирене, кашкавал - с 89%; тютюневи изделия - с 69%; двигатели с вътрешно горене - с 98%; електро и мотокари - с 99%; металорежещи машини - със 73%; електродвигатели - със 74%.
Общото промишлено производство през 2000 г. е около 40 % от производството през 1989 г.
Понеже всичко се вижда в сравнение, може да добавим следното:
1. През 1989 г. България има износ в долари на човек:
- 2,4 пъти по-голям от Гърция
- 8,8 пъти по-голям от Турция
- 1,2 пъти по-голям от САЩ
2. През 1998 г. България има износ в долари на човек:
- 1,6 пъти по-малък от Гърция (още през 1991 г.)
- 1,3 пъти по-малък от Турция
- 4,8 пъти по-малък от САЩ
(СГ-91 г. с.555; СГ-99 г. с. 518)
Предполагам, любезни читателю, ще си спомниш цитираните по-горе факти и цифри, когато те баламосват за „ужасяващото наследство” отпреди 1989 г. в областта на селското стопанство и промишлеността.
Преди време бившият ни президент Желю Желев бе направил изчисление, че сумарно от началото на прехода до този момент България е „инвестирала” в Западна Европа и САЩ около 30 млрд. евро чрез своите емигранти. Като се има предвид, че внасяме годишно по 850 млн. „членски внос” в ЕС и правителството на ГЕРБ ни натресе още 6 млрд., без да ни пита, чрез „Евро +”, които трябва да платим, то естествено, би трябвало да се запитаме „Де е Киро на кирия?”
Към днешна дата ЕС има една изключителна стойност за страната ни - членството ни в Евросъюза засега все още успява да спира либерал-фашистите, които ни управляват от две години и потъпкват Конституцията и законите в страната.
“Гражданите за европейско развитие на България” превърнаха държавната служба в институционализирана клептокрация, а предаването на националните интереси в бизнес. Страданията и униженията, които търпи българският народ последните две години, трябва да го направят по-мъдър и да избистрят неговия поглед. Да прозре в каква ужасяваща лъжа живеем днес всички.
От душата на българина трябва да бъде изгонена робската психика. В противен случай няма да има не само България, но и душата... А кошарата, дето напразно очакваме бог да ни вкара, ще си остане все така пуста и празна...
Забележка: Цифрите и фактите в текста са взети от уникалната книга на инж. Иван Кременски. Този достоен варненец вече не е между живите, но той ни остави един изключителен труд - „България в Европа и света през 20 век”.
