Словесните баталии в пленарна зала
и неотложни законодателни действия не оставиха много време за работа по конституционния проект, като се има предвид едногодишния мандат на ВНС. Властите все още не бяха разделени и народни представители като Стоян Ганев и Петър Корнажев (СДС) се опитваха да насочат събранието да действа и като изпълнителна власт. Те например предложиха да се доведе бившият държавен глава Тодор Живков с белезници в парламента, за да поемел своята политическа отговорност за 35-годишното управление на страната. Естествено, Живков отказа да участва в унизителното шоу.
БКП, победила на първите демократични избори новосформираната коалиция СДС, получи мнозинство във ВНС, което стана главната причина „демократите” от СДС да не желаят приемане на новата конституция с гласовете на “бившите комунисти”. Те всячески се стремяха, с парламентарни и извънпарламентарни действия, да попречат на успешния край на работата на Великото Народно събрание.
Двигатели на антиконституционните действия
станаха лидерът на СДС президентът Желев и президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев.
На 19 май 1991 г. започна гладна стачка на 39-те народни представители от СДС пред църквата „Св. София”. И чудно! Един факт, който не се коментира: председателят на Конституционната комисия г-н Гиньо Ганев изчезна от заседанията, които през май и юни бяха ежедневни. За тези, които все още харесват да го наричат „Баща на конституцията”, трябва да припомня, че „бащата” си видя „отрочето” едва на 12 юли 1991 г., когато си даде сметка, че твърде рано се е обърнал по „вятъра на промяната”, и тържествено положи подпис.
Заседанията по съставяне на окончателните текстове на разпоредбите водеше зам.-председателят на комисията Любен Корнезов. Много активно му помагаше Янаки Стоилов. Противно на надеждите на опозицията, на 12 юли, с подписите на 312 народни представители, новата конституция беше приета. Мнението на експертите от Европа тогава беше, че приемаме един съвременен и демократичен конституционен проект.
Днес, 20 години след тези бурни събития, имаме възможност да направим трезва оценка. Отиде ли махалото в обратна посока, далеч от равновесното положение, поради тогавашното явно увлечение да достигнем бързо западните демокрации?!
В кои разпоредби сбъркахме
та България се превърна в страна с разрушена инфраструктура, страна на демографски срив и с цели области, където не се говори офиицалният език, страна, затънала в корупция, висока безработица и престъпност и при това членка на агресивен военен съюз НАТО?! Да стигнем дотам, че гръцкият премиер, социалистът Папандреу, да плаши сънародниците си в криза с горчиви истини като „Нима вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро вместо сегашните по 600-700 евро? /.../ Нима искате да живеете като в лунно бунище, защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност българи?...” Моят коментар, който не бих искал да ангажира ПП „Нова Зора”, е следният. * Част от разпоредбите на конституцията допуснахме да бъдат твърде либерални, друга част открито се нарушават, а трети са просто неизпълними в условията на либерална икономика и слаба държава. Демократичните промени активираха малцинствата. В България в затворени общности живеят цигани и турци, по-точно, български мюсюлмани, определящи се като турци. След разпадането на Варшавския пакт, по времето на президента Торгут Йозал, Република Турция започна активно неоосманска политика, според която „Мюсюлманите трябва да остават в своите страни и да се стремят към автономия”. ВНС в чл. 2 на Конституцията не определи България като „еднонационална” държава, а като „единна” държава, което касае само територията, но остават претенциите, които ДПС например непрекъснато изтъква, размахвайки ратифицираната от НС през 1997 г. Рамкова конвенция за защита на националните (?!) малцинства. Груба грешка, която ще струва скъпо на българите и която не трябва да се прощава на правителството на Иван Костов и СДС. В член 3, благодарение на водещия заседанието на 7-мото ВНС Гиньо Ганев, с прегласуване на трето четене, отпадна ал. 2, която по предложение на Пирин Воденичаров, Румен Воденичаров и още 32-ма народни представители, трябваше да гласи: „Употребата на българския език в публичните отношения е задължителна”. Резултатът бе негативен. Митинги и новини по националните медии на турски език, витрини и билбордове на английски!.. Има улици и селища, в които нищо не издава, че се намираме в България...
До този момент няма Закон за защита на българския език
Неграмотните са вече над 15 % от населението.
В чл. 5, ал. 4 приехме следния текст: „Международните договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.” Тук вече махалото е отишло много встрани. Увлечението по правата на човека довежда до решения, заплашващи националната сигурност. Така например не може границата ни със съседни държави да е защитена с противопехотни мини, не може да се изпълнява смъртно наказание за национално предателство и т. н. В любимата на “либерастите” демокрация на САЩ е точно обратното.
Чл. 10 е изцяло пренебрегван вече 20 години. Знае се на теория, че националните референдуми заедно със свободните избори са най висшата форма за изразяване властта на народа. Не бе проведен обаче нито един национален референдум за съдбоносни решения като спирането на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, приватизацията на естествените монополи, членството в НАТО, избирателната система, смъртното наказание и др.
За чл.11, ал 4 в “Нова Зора” сме писали много - отстъплението на Конституционния съд, който с 6 на 5 гласа не съумя да суспендира антиконституционната по смисъла на законите партия ДПС. Нарушаването на споменатия член даде възможност за регистрация и на други партии на етническа основа.
Чл. 12, ал. 2 също се нарушава. Текстът „Синдикалните сдружения на гражданите не могат да си поставят политически цели” остава само пожелание и пълна илюзия - за всеки, който е запознат с дейността на д-р Тренчев и неговия синдикат КТ „Подкрепа”... Чл. 13, ал. 4 - противно на разпоредбата, „религиозните институции и верските убеждения” се използват за политически цели. Ходжите явно съдействат на ДПС да държи в подчинение избирателите на движението.
Стигна се дотам, че при представянето на новия мюфтия Мустафа Алиш Хаджи присъства и посланикът на САЩ Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик. Ако това не е политическа цел – здраве му кажи! Не след дълго може да очакваме благодарност на турския външен министър от сайта „Уикилийкс”...
Да видим сега какво съдържа чл. 12 на Конституцията за собствеността. Ал. 2 твърди, че „Собствеността е частна и публична”. При това се абсолютизира неприкосновеността само на частната собственост (ал. 3). Всъщност публичната собственост бива държавна, общинска и кооперативна. Посегателството върху нея трябваше да бъде санкционирано така, както се предвижда за частната собственост.
Благодарение на лъжата, че държавата е лош собственик и лош стопанин
20 години вече хиляди крадци се гаврят безнаказано и с трите вида публична собственост. Предупреждението на Папандреу косвено обвинява и нас, народните представители в 7-ото ВНС. Да, ние записахме в чл. 18, ал. 6, че „Държавата се задължава да стопанисва имотите си в интерес на гражданите и на обществото”. Но и в този член не се споменава дума за тяхната неприкосновеност. В ал. 1 на същия чл. 18 се казва, че „Подземните богатства и крайбрежната плажна ивица са изключителна държавна собственост”. Коментарът направо е излишен - плажната ивица безцеремонно се застроява, а подземните богатства, излезли на повърхността, стават изведнъж частна собственост (справка - спонсора на МВР и кандидат-олигарх Христо Ковачки).
Но най-болезнено за всеки патриот е нарушаването на чл. 21 и чл. 22, касаещи българската земя, т.е. територията, обитавана от българския народ. Драстично се нарушава ал. 2 на чл. 21 „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели”. Очевидно управляващите не разглеждат буренясалите необработени ниви и занемарени овощни градини като обработваеми. Достатъчно е да излезете от Пловдив по посока Карлово към магистрала “Тракия”, за да видите как върху най-плодородните земя в Европа са построени складове, филиали на чужди фирми и шоуруми. Това е самоубийство, за което няма санкции, и нещо по-страшно - няма и виновни. И как да има, след като народните избраници направиха поправка, която развърза ръцете на наши и чужди спекуланти: „Чужденци и чужди юридически лица могат да придобиват собственост върху земя, произтичащо от присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Няма изрична забрана за закупуване на земя от граждани на страни извън ЕС. Не се забелязва и “малката подробност”, която всеки българин би искал да види в разпоредбата на основния закон, понеже цени кръвта, пролята от дедите, а именно: българската земеделска земя не може да бъде стока и не може да се закупува за вечни времена от чужденци.
Крайната бедност на мнозина наши сънародници, които нямат зад гърба си уредената земеделска кооперация от близкото минало, както и алчността на други наши сънародници, доведе до продължаващо изкупуване на огромни територии с подставени лица, предимно от югоизточната ни съседка Турция и от далечен Израел. Последствията, разбира се, ще бъдат за идните поколения, но тогава ще бъде късно за държавен съд или наказване на виновните. Скудоумието на ГЕРБ и Б. Борисов да се гордеят, че са ходатаи на Турция за приемането й в ЕС е безмерно. Още преди 20 години Торгут Йозал очерта перспективата от тяхна гледна точка: „Булгаристан отново ще бъде наш. Без война. Този път ще го купим!” Пропуските в чл. 21 и чл. 22 на основния закон вече могат да се поправят само с национален референдум и отговор на един-единствен въпрос - трябва ли България, при приемане на Турция за пълноправен член на ЕС, да го напусне и да възстанови визовия режим на държавната си граница? Демокрацията винаги се свързва с основни човешки права. Общ критерий, изглежда, не съществува, защото в едни страни по-важни са политическите, а в страна като нашата - по-съществени се оказват икономическите права.
При написването на глава Втора заимствахме текстове главно от Международната харта за правата на човека, с акцент върху права като свобода на словото, на сдружаването, на пътуването, на жителството. Тогава според мен, ние, от ВНС, се отнесохме лековато към задълженията на гражданите. Не че не ги посочихме (в края на глава Втора), но пропуснахме да приемем текст, който категорично да обвързва правата със задълженията на гражданина, например, че български гражданин, който не изпълнява конституционните си задължения, не бива да претендира и за права. Подобен текст, според мен, би могъл да реши априори хиляди казуси, свързани с битовата престъпност, със задължителното образование, с раздаване на социални помощи, с гражданската активност при природни бедствия.
От изключително, даже съдбоносно значение е въпросът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство. Запазването на двойно гражданство в случай на доброволно приемане на друго гражданство носи рискове както за България, така и за ЕС. Крайно време е не само сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” да бие камбаната пред ЕС за ограничаване на двойното гражданство на доброволни изселници от съседни балкански страни. Благодарение на изборния туризъм ДПС почти се изравни в 41-вото НС по брой депутати с най-голямата българска партия БСП.
В съседна Гърция са намерили решение: раздел II, ал.1 - Господстващата религия в Гърция е източно православие; Част II, чл.4, ал 1. /.../ Лишаване от гръцко гра
жданство се допуска само в случай на доброволно приемане на друго гражданство. Последният текст е твърде „византийски”, но важното е, че запазва от заселване островите в Егейско море с гръцки граждани, имащи двойно гражданство.
Ненужно либерален се оказа чл. 35, отнасящ се до придвижване, пътуване зад граница и избор на местожителство. При този взрив на битовата престъпност, особено в селата, трябваше да има специален закон, който да ограничава правата на рецидивистите. Европейският съюз вече усети на свой гръб до какво води свободното пътуване и заселване на автокрадци, просяци, проститутки, фалшификатори на пари и банкоматни карти от бедните екссоциалистически страни. “Стара Европа” неизбежно ще въведе ограниченията вместо нас, Дания вече започна. Сигурен съм, че рецидивисти (за такива се смятат тези с повече от две еднакви престъпления) няма да имат възможност да се придвижват свободно през националните граници, ще имат забрана за носене на оръжие, както и да ползват мощни автомобили и мобилни телефони. Спорно остава временното въвеждане на смъртното наказание като възпираща мярка срещу жестоки предумишлени убийства, насилие на малолетни, наркотрафик и тероризъм (вкл. отвличане). Лично аз съм убеден, че рано или късно ЕС ще коригира правното овчедушие спрямо тези застрашаващи личността и обществото престъпления и ще допусне временно въвеждане на смъртно наказание. Примерът на Китай и Съединените щати е показателен.
Главата в конституцията за съдебната система е най-спорната и действително се нуждае от нови разпоредби. Практиката показа, че съдебната власт в демокрация като нашата не може да се остави напълно безконтролна. Но тази задача не е за химици, а за експерти юристи. Моето мнение е, че за това не е необходимо ново ВНС, и претенциите на Яне Янев и РЗС са неубедителни. 20 години са достатъчен срок за преценка дали основният закон отговаря на стадия, в който се намира българското общество след промените. Разполагаме с демократична конституция, гарантираща всички основни човешки права на българските граждани.
За съжаление на практика конституцията се нарушава безцеремонно, а за изминалите 20 години няма наказан нарушител. Какво остава тогава за спазването на частните закони? Те се оказват „врата у поле”!.. Българите отново загубиха вяра във върховенството на закона, остава да се надяват на спасител, но за трети път попадат на лъжепророк.
Има ли изход от „тоталитарната демокрация”, в която се озовахме?!
Лично аз не съм особен оптимист. Корупцията като ръжда е обхванала скелета на българската държава. Младите изтичат на Запад, защото не могат да чакат още 20 години. За съществуването на третата българска държава като държава на българите прозира сериозна заплаха. След още 20 години България може да се превърне в неясна територия, населена поравно с българи, турци, цигани и емигранти от Азия и Африка.
Ако основният закон не защити по категоричен начин правата на държавообразуващия етнос, предвиждам възникване на организации от типа на ку клукс клан в САЩ и “Йобик” в Унгария. Обществото трябва да се подготви,че оцеляването на Майка България ще изисква рестриктивни закони и недотам “демократично коректни” решения. А ЕС трябва да ни разбере, ако не иска нашата либерална зараза да се превърне в евроепидемия.
Преди две десетилетия на митингите викаха „45 години стигат”, сега по-правилен ми изглежда друг лозунг: „20 години либерална демокрация стигат!”.
