Работодател от Шумен отмъсти на своя служителка, като й изплати заплатата в 18 килограма жълти стотинки, съобщи пресата. Причината за гаврата била там, че жената потърсила помощта на НОИ и на Инспекцията по труда, за да си получи полагащите й се според закона 3100 лв., които работодателят й не благоволявал да издължи. Казусът бе отразен в почти всички медии с много хихикане – къде от журналистически келешлък, къде от свещена простота.
А нещата хич не са за смях. И още по-точно – нещата са позорни, трагични, убийствени. Публична тайна е, че в т. нар. частен сектор Конституцията, законите и Кодексът на труда може да се каже, че просто не съществуват.
За морал дори ни се види малко нетактично да споменаваме. Даже такава елементарна придобивка за наемния труд, какъвто е 8-часовият работен ден, въведен в България още през 1919 г. (в тежките следвоенни времена!), е отдавна-отдавна отменена от новоизлюпените “бизнесмени” и “тяхната” държава. Вярно, на книга работещият българин все още има някакви “права”, но повечето от тях са си най-обикновена фикция. Държавата е абдикирала и от тези си задължения, а казусът с унизената шуменка, която все пак е получила някакво съдействие от НОИ и Инспекцията по труда, е съвсем нетипичен - той е по-скоро изключение, отколкото правило. При това казусът още не е приключил – кой знае защо, на нас все ни се струва, че тази майка на две деца няма да остане още дълго на същата работа...
В днешна България с нейната менте пазарна икономика, естествено, няма и пазар на труда, на който човек да предложи работната си сила със съответните изисквания и условия. Нещо повече – взети са всички мерки това да не може да се случи. И няма как да е другояче, когато броят на безработните гони 2-та милиона души - почти толкова, колкото са и работещите хора в страната. Експлоатацията, на която са подложени стотици хиляди сънародници, е нечувана. Масово явление е заплатата на човек да не стига да покрие дори насъщните му нужди до средата на месеца. При условие, разбира се, че “работодателите” все пак я изплащат (както знаем, немалко от тях “забравят” за това си задължение, понякога с години). Реално погледнато, на сегашното изнудване, унижения, несправедливости, нечовешко третиране, подигравки, май не са били подложени дори нашите предци от епохата на “османското културно присъствие”. Ако не друго, тогава българинът поне е имал парче земя, благодарение на което не е бил принуден да преглъща униженията, на които го подлагат толкова много днешни “работодатели”. Ако с право наричаме времената под турско иго “робия”, как да наречем сегашния нескончаем кошмар?
Впрочем, безредиците на Албиона са следствие от надигането на бедняците срещу богаташите. Пък и у нас кризата си “произведе” още 60 нови милионери... Е, в други държави по света са много повече, но като имаме предвид мащабите на България, хич не е зле...
