Всеки август западната пропаганда неизменно “препрочита”, както Дяволът чете Евангелието, фактите и обстоятелствата около подписването на пакта “Молотов-Рибентроп”.
В наскорошно интервю за списание “Шпигел” немският историк Ролф-Дитер Мюлер, научен директор на Изследователския институт по военна история в Потсдам, опровергава някои от “дежурните” заблуди.
*
- Според утвърденото на Запад мнение пактът Молотов-Рибентроп развързва ръцете на Хитлер да нападне Полша и да подпали Втората световна война. Това обаче не давало никаква защита на Съветския съюз от Райха. Вярно ли е това?
- Хитлер е напълно подготвен да нахлуе в Полша, и то въпреки британските гаранции още от 1939 г. Той е убеден, че враждебността между съветските и полските ръководители е толкова голяма, че съюзяването на Варшава с Москва е невъзможно. И той наистина започва играта, в резултат на която СССР и Германия си поделят Полша. За осъществяването на този вероятно най-изненадващ маньовър в световната история, Хитлер предава в ръцете на своя най-важен противник значителни територии в Източна Европа. И твърде скоро това ще донесе на Москва огромни стратегически ползи.
- Но нали през лятото на 1941 г. Вермахтът заема тези земи само за няколко седмици?
- Да, но постига всичко това на висока цена, като губи 270 хиляди войници и много танкове. Така в крайна сметка не му достигат силите да превземе нито Ленинград, нито Москва, нито Кавказ. Не може да се отрече на Сталин дарбата за дългосрочно стратегическо прогнозиране.
- Подписвайки пакта за ненападение с руснаците, възнамерявал ли е Хитлер да се откаже от своята обявена още през 20-те години главна цел – да нападне и разгроми Съветския съюз?
- Разбира се, че не е възнамерявал. Хитлер не би заситил бляновете си за “жизнено пространство” на Изток само с поробването на Полша. Завладяването на Русия е най-постоянният и най-съществен елемент в неговото виждане за света. Освен това изненадващо бързата победа над Франция през юни 1940 г. внушава на немските лидери химерата, че ще победят по същия начин и СССР.
- Съвременни автори като Вернер Мазер и Виктор Суворов* лансират тезата, че Хитлер е започнал войната срещу СССР като превантивна, като война по принуда, която изпреварва съветската агресия...
- В нито един немски военен документ от 1941 г. не се споменава за евентуално съветско нападение, което да заплашва Райха. За Хитлер и командването на Вермахта такава тема просто не съществува.
- През 80-те години тезата за превантивната война срещу СССР се защитаваше от няколко Ваши колеги...
- Към тях принадлежеше и ръководителят на нашата тогавашна изследователска програма за войната срещу СССР. Той самият бе участвал в нея като член на СС “Адолф Хитлер”, придворната гвардия на фюрера, най-елитната дивизия на СС. Заедно с тезата за “превантивната война” понякога се лансира и абсурдното гледище, че през 1940 г. Хитлер е бил вече заситен от завоеванията си и склонен да сключи мир. В действителност е точно обратното: агресията на Изток произтича от намерението му да води войната до пълното унищожение на Русия. По този въпрос повечето историци по света са единодушни. Това, което Хитлер се опитва да осъществи, излиза извън рамките на традиционната политика на една “конвенционална” велика сила.
- Да не би тезата за превантивната война да цели да отклони вниманието от престъпленията на Вермахта и да му върне изгубената “чест”?
- Именно, именно. Но целите и методите на националсоциалистическия режим са категорично престъпни. Командването на Вермахта също има своята огромна вина, за която така и не понася съответната отговорност.
