На 23.01.2012 г. започва „Годината на Водния дракон”, обявена от премиера Бойко Борисов за „година на министър Трайков”. Ако съдим по завършека на 2011-та („годината на Дянков”) – с железничарска стачка, синдикални и фермерски протести и палежи на автомобили от „неизвестни пиромани”, - не бива много да разчитаме на коледните и новогодишните благопожелания. Зад цялата тази предпазливост обаче не стои календарът на маите, който според някои тълкуватели вещае края на света на 21 декември 2012 г. Много по-реална е заплахата от нов взрив на финансово-икономическата криза, породена от спекулациите на финансовия капитал на Запада и неразумните харчове на някои правителства. Криза, подхранвана у нас от „антикризисните грешки” на вицепремиера Дянков, които ПГ на ГЕРБ (според Бойко Борисов) е „покривала и поправяла цяла година”. Но не е луд, който изяжда две баници, а този, който му ги дава.
След като дълго време го рекламираше, на 29.12.2011 г. премиерът Борисов призна нещо, за което „Нова Зора” пише от две години: че Дянков е само едно дрънкало! После заплаши с уволнение агента на Световната банка, не толкова заради лошата работа на Министерството на финансите, колкото заради оповестяването по телевизията на негативни оценки за министри от кабинета Му като Мирослав Найденов, Тотю Младенов и Стефан Константинов. „Найденов ще си отиде след него (С. Дянков, б.р.), ако е казал това!” - изригна Борисов. По-добре късно, отколкото никога, но винаги може да стане и по-зле. Защото капитализмът познава един универсален изход от кризите: войната. Така че ако 2011-та завърши с пожари, 2012-а може да завърши с пепелища!
Докато управляващите от ГЕРБ подхранваха илюзията, че България постепенно се превръща в „средна европейска страна”, бъдещ член на еврозоната и Шенген и „безпаричен член” на фискалния пакт на Европейския съюз, други й отредиха челни места в не тъй престижни класации. Например по равнище на корупцията, темпове на нарастване на заплатите и безработицата, по инфаркти, детска и родилна смъртност и т.н. Малко преди Коледа един холандски депутат от крайната десница призова България и Румъния да бъдат изгонени от Европейския съюз!!! Едва ли това мнение е било провокирано от сътресенията във Волен-Сидеровата партия „Атака”, които той приписва на управляващите и на „неизмеримата човешка алчност” на собствените депутати. Не ни е известно националистите от партия „Велика Румъния” да са изпадали в подобна ситуация, нито да са били „патерица” на управляващите. Позицията на крайната холандска десница срещу членството на двете балкански съседки в ЕС е по-скоро реакция на имигрантското, включително циганското нашествие в Европа. Защо не и отзвук от „онова” изказване на вицепремиера Цветанов, че страната ни е била приета в ЕС по политически причини, без да е била готова за това?
Езикът кости няма, но кости троши!
Независимо какъв ще е докладът на Европейската комисия през март 2012 г., той няма да убеди холандската десница, че правосъдието и борбата с престъпността и нелегалната имиграция в България са се подобрили драстично. Фактът, че арестуваните за палежите на автомобили бяха пуснати на свобода от съда „поради липса на доказателства” е признание и за неспособността на МВР да разследва дори по-дребните престъпления. Как тогава същото МВР ще осигури ефикасен граничен и митнически контрол по външната граница на Евросъюза? Недоверието към управлението на ГЕРБ неминуемо ще се отрази и върху размера на фондовете и субсидиите, отпускани на България по различните оперативни програми, включително тези за развитието на инфраструктурата. Изявлението на премиера Борисов, че строителството на магистрали ще завърши към 2020 г., след което усилията ще се съсредоточат върху железниците, е като присъда над БДЖ! Компанията се нуждае от пари сега, иначе ще фалира триста пъти преди 2020-а! Дотогава и управляващата партия ГЕРБ най-вероятно ще отиде там, където е НДСВ: в канализацията на историята. Следователно, някой друг Месия ще трябва да ликвидира последствията от „тайфуна Бойко Борисов”, възраждайки от пепелта и държавната железница. Симеон Дянков със сигурност няма да е част от решението, понеже вече е бил част от проблема, ако не и неговият архитект.
Но преди да мислим за периода след 2020 г., трябва да оцелеем през „фаталната” 2012-а година. А тя за нас няма да бъде нито по-щедра, нито по-спокойна и мирна.
През новата година предстоят важни плащания по държавния дълг към МВФ, към Германската банка за развитие и други кредитни институции, поради което допълнително ще стягаме коланите. Така че правителството и лично Симеон Дянков имат готово оправдание за продължаващото замразяване на доходите и другите „реформи”. Дори предвиденото за юли увеличение с 9 лв. на минималната пенсия може да не се състои. Вместо повишение на заплати и пенсии, тези, които Му гласуваха на Б.Б., получават замразяване на доходите, вдигане на възрастта и стажа за пенсиониране, премахване на класа за продължителна работа, снемане на всякаква защита срещу съкращения и глоба за работа без трудов договор. И съответно, пълзяща инфлация, ръст на безработицата и престъпността, което пък е за останалите.
В международен план страната ни ще бъде засегната от редица събития, случили се през 2011 г., които маркират противоборството на новите велики сили САЩ, Китай, Русия, ЕС, Япония, Индия и Бразилия. Да не забравяме и съседна Турция, която се домогва до статута на регионална сила в така наречения Голям Среден изток (от Афганистан, през арабския свят, до Кипър и Балканите). Всяко васално обвързване на България с някоя от новите велики сили ще я конфронтира с останалите. Както казва Дельо от „Време разделно”: „Ако на царен угодиш, овчарен ще разсордиш”...
Първо, подкрепяните от българската десница и инспирирани от САЩ протести на опозицията в Русия срещу „изборните измами” на управляващата партия „Единна Русия” са истински тест за безочие. Защото и спечелените от ГЕРБ през октомври 2011 г. местни и президентски избори у нас бяха оспорени пред Конституционния съд. И въпреки, че КС ги обяви за законни, над 60 % от българските граждани са убедени, че изборите бяха купени или фалшифицирани. Защо посланикът на САЩ Джеймс Уорлик не протестира срещу доказаната търговия с ромски гласове? Срещу лишаването от глас на 400 000 души, включени в забранителните списъци на МВР? Срещу безпорядъка при предаването на изборните протоколи в ОИК? Вероятно, платената от Вашингтон руска „опозиция” ще оспори и резултатите от президентските избори през март 2012 г., ако те бъдат спечелени от Владимир Путин. Но ако в Русия - както внушават „свободните” медии, - избухне нова Руска революция, а официална България (в лицето на министрите Николай Младенов, Симеон Дянков и Трайчо Трайков) вземе страната на западната „пета колона” в Русия, последиците ще бъдат ужасни. Както за икономиката и енергетиката, така и за земеделието и за самите управляващи. Макар да е член на НАТО и ЕС, България не може без руските енергийни доставки (ядрено гориво, природен газ, нефт и др.). Лишена от необятния руски пазар за селскостопански продукти, тя губи и всяка надежда. Военните заплахи на САЩ срещу режимите в Сирия и Иран са провокация и срещу Русия и Китай, които са техни оръжейни доставчици и партньори в развитието на ядрената енергетика. Сляпата проамериканска политика на властите в София ще има за България същите негативни последици, както съучастието й в окупацията на Ирак, Афганистан и Либия: само разходи, човешки и материални загуби.
Второ, в самия край на 2011 г. във Франция приеха закон, инкриминиращ отричането на арменския геноцид в Османската империя през 1915-1920 г. Това доведе до небивало обтягане на френско-турските отношения, до размахване на заплахи със санкции от Анкара и поставяне на въпроса за геноцида над алжирския народ по време на френското колониално господство в Африка. Министерството на външните работи на Турция дори изтегли посланика си от Париж „за инструктаж”. На 28.12.2011 г. външният министър г-н Давутоглу откри в Анкара Четвъртата конференция на турските посланици по света, в рамките на която на 29.12.2011 г. в Одрин се проведе изнесено заседание с участието на ключови политици с мюсюлманско вероизповедание от други балкански страни. От българска страна участваха лидерът на ДПС Ахмед Доган, заместникът му Рушен Ръза и депутатите Юнал Лютфи и Рамадан Аталай. Според добре осведомени източници темата на конференцията е била „Балканите, от война към мир”. Тоест, тя е била посветена на 100-годишнината на Балканските войни. На нея, наред с „Арабската пролет”, събитията в Сирия и Ирак, борбата с тероризма, Кипърският проблем и кризата в ЕС е била обсъдена и балканската политика на Турция. Сиреч, бившата империя търси исторически реванш: първо на Балканите, а после – иншаллах! (дай, боже!) - може да стигне отново до Виена!
Засега и външният министър г-н Ахмет Давутоглу, и премиерът на Република Турция Реджеб Ердоган декларират решимост за „мобилизация за борба с расизма и ксенофобията в страните от ЕС”; както и готовност да подкрепят 5-те милиона сънародници, живеещи в страните от ЕС. Като закана за „коригиране” на границите звучи казаното от турския външен министър, че бариерите между хората от Солун, Одрин и Пловдив са изкуствено създадени и че Турция няма да бъде болен пациент, а лекар в рамките на ЕС! (виж в. „Стандарт”, 30.12.2011, с. 4) Инструментът на „лечителя” е известен: ятаганът!
Не е тайна, че за разлика от разтърсваната от дългова и демографска криза Европа, Турция поддържа икономически ръст от 8-10 % (по този показател е на второ място в света след КНР) и има излишък от млада работна ръка. Поради географското си местоположение, Турция държи и ключа за обуздаването на нелегалната имиграция и трафика на стоки, наркотици и оръжие от Азия и Африка към Западна Европа; както и за решаването (или разпалването?) на конфликтите в Кавказ, „Големия Среден изток”, Средиземноморието и Балканите. С пълно съзнание за своето световно и регионално значение, Турция разговаря със САЩ и ЕС като с равни, без да допуска чужд диктат и унизителни отстъпки от националния суверенитет.
Трето, през 2012 г. Кипър би трябвало да поеме от Дания ротационното председателство на ЕС и този факт изправя Анкара на нокти. Защото Кипър продължава да бъде разединен и само южната му (гръцката) част е в ЕС, докато Севернокипърската турска република (СКТР) е призната само от Анкара и остава изключена от процеса на евроинтеграция. Въпросът за Кипър вълнува дори турската мафия, съдейки по излъчвания от Би Ти Ви турски филм „Долината на вълците”. Според „съвета на вълците” (главатарите на турската мафия), Кипър е част от играта на САЩ за омаломощаване на Европейския съюз! Щатите са за запазване на разделението на острова, където възнамеряват да разположат свои военни бази; докато ЕС, Китай и Русия упражняват натиск върху гърците от острова да се обединят с турската му част. Гърция, която е на 600 мили от Кипър, не може да влияе, за разлика от Израел, който е на 180 мили. Но особено заинтересувана е Турция, която е само на 40 мили от острова и мечтае при евентуалното му обединение да го използва като свой „троянски кон” в ЕС. Защо не и да го присъедини към „Майката Родина”?
Четвърто, колкото и условно да е то, изтеглянето в края на 2011 г. на последните американски войски от Ирак, незабавно последвано от активизиране на терористичната мрежа „Ал Каида” и на кюрдските сепаратисти, въвлече Турция в оставеното от янките тресавище, нещо като директна покана за нахлуване на Турските въоръжени сили в населените с кюрди райони на Северен Ирак. На 29.12.2011 г. турски разузнавателен самолет засече и бомбардира лагер на „кюрдски терористи”, които впоследствие се оказаха обикновени контрабандисти на дизелово гориво през иракско турската граница. При бомбардировката загинаха 30 цивилни. Валията на Ван отиде да изкаже съболезнования на близките на загиналите, но едва избегна линчуване. Със сигурност в плановете на турския ГЩ влиза и евентуалното анексиране на богатите на петрол полета на Киркук и Мосул, защо не и участие в евентуална американска или натовска операция против Иран и Сирия при съответни териториални придобивки? Това неизбежно ще породи засилен имиграционен поток към Европа, част от който ще преминава през турско-българската граница. Засега по-голяма е вероятността за турско военно нахлуване в Сирия, която не притежава възпиращия ракетен потенциал на Иран и вече е „подарила” свои територии на могъщия си съсед. От една страна, Анкара порицава репресиите на режима в Багдад; от друга, сама репресира собствените кюрди; от трета, приема бежанци и метежници от Сирия, Либия и Кавказ и ги настанява в лагери по границата, където ги обучава за диверсионни действия; от четвърта, демонстрира сближаване с ислямските страни и Русия, напук на САЩ, ЕС и Израел. Включително и като планира строителството на две или три руски АЕЦ, едната от които на 70 км от Резово. Аналогичното поведение на Високата порта Стефан Стамболов наричал „левантинска политика”.
„В политиката – както е известно, - няма вечни приятелства, има вечни интереси”. Именно затова маневри, които САЩ и ЕС никога няма да позволят на България, спокойно се практикуват от Турция. Без да е член на ЕС, Турция има много по-голямо влияние върху политиката му и тази на НАТО, отколкото България - участничката в „коалицията на желаещите” в Ирак, поддръжницата на пакта „Евро плюс” и „съучредителката” на фискалния пакт на ЕС. И на тази страна (Турция) Бойко Борисов ходатайстваше за приемането й в Евросъюза?! А сега, прикачвайки се към колесницата на силите, враждебни на Путин, ще постигне нещо, което и Богдан Филов не е успял: Москва да вярва повече на Анкара, отколкото на София, в която има паметник на Царя Освободител Александър Втори и Паметник на Съветската армия!
Както се казва в една поговорка: „Никой не е герой в очите на лакея. Не защото героят не е герой, а защото лакеят си остава лакей!”
