2012 година: И ще бъде Видовден!
„Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана; една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходима. Тъкмо напротив, само идеали, които не са се изхабили или компрометирали, тъй като са останали неосъществени, продължават да въздействат на всяко поколение като елемент за нравствено издигане. Само те, все още неосъществените, се възраждат непрестанно”.
Стефан Цвайг, „Заветът на Еразъм”
Кълбото от лъжите на управляващите започна да се размотава. На 11.01.2012 г., на извънредна пресконференция, от ГЕРБ огласиха дълго чакана вест: председателят на Столичния общински съвет, скандално известният с многото си имоти Андрей Иванов, е подал оставка от председателския пост! По “лични причини”, разбирай, заради медийния натиск. Оставката му била приета “с благодарност”, въпреки добрата му работа.
Очевидно изплашено от общественото негодувание, ръководството на управляващата партия е решило “да отреже опашката на гущера” в отчаян опит да потули моралния си крах. Половинчатостта на това решение обаче е очевадна: Андрей Иванов запази председателския пост в столичната партийна организация, а така също и 40-те си имота, придобити, както твърди мълвата, по съмнителен начин. Както пише Макиавели в книгата си „Князът”: “Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот”. Отдавна беше време и вицепремиерът Цветан Цветанов да се уедини на почивка в някой от седемте си имота, но нито има кой да го “облекчи” от държавните тегоби, нито пък той доброволно ще си отиде. Защото по-паметливите ще добавят: “И премиера, и премиера!..”
В деня, когато Андрей Иванов се “сбогува с колектива” в Общината, председателят на ГЕРБ, той и премиер на България, Бойко Борисов се подготвяше за партия шах с 10-годишната Виктория Радева от Пловдив, току-що станала световен вицешампион на първенството в Бразилия. Партията, както твърдят медиите, е завършила с пат и реми, а коментарът на Вики за шахматните умения на премиера е убийствен - „знае правилата на играта”! Което не пречи скоро да бъде обявен и за „Шахматист на годината”. Понеже работата в МС е пълна скука, след епохалното реми Борисов отиде да нагледа строителството на магистрала „Струма”. Там разблъска журналистите, които искаха да го питат за Андрей Иванов, и нахока археолозите, задето с разкопките си „спъват устрема на правителството”: „Каквото сте направили - направили, прибирате си керемидите на топло и до юни да ви няма! Ако не беше магистралата, никакви разкопки нямаше да откриете... Ами тогава ще ви докарам калорифери, да се топлите вие и керемидите, а ако трябва Лили Павлова чадър ще ви държи, но до края на юни трябва да приключите, ние сме 50 години назад и встрани!” Какъв държавнически език, каква култура.
Изоставането ни обаче не е само в инфраструктурата, а във всичко, и това състояние не се е променило след 2,5-годишното управление на ГЕРБ. Напротив, както изтъкват редица наблюдатели, през 2012 г. животът на обикновените българи ще се стъжни още повече. Гражданите на българската държава, ще бъдат и по-бедни, и по-болни и по-отчаяни, въпреки или благодарение на „най-доброто правителство”. Време е да признаем правотата на великия комбинатор Остап Бендер, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Ако 2011 г. бе година на осъзнаване на жалкото ни положение като държава, общество и граждани, 2012 г. трябва да мине под знака на борбата за промяна на статуквото. Или както е казал Карл Маркс: „Ако човекът е продукт на обстоятелствата, трябва следователно обстоятелствата да бъдат направени човешки”. А обстоятелствата, в които днес се гърчат България и 90 % от нейните граждани, мога да се опишат с една дума - катастрофа!
Оттук идва и нашият оптимизъм, защото по-зле не може да бъде. Разбира се, у нас винаги ще се намери кой да копае и под дъното, но запазването на статуквото също е катастрофа. Трябва, значи, да се търси спасение нагоре, а не да се дълбае към центъра на земята. И спасението няма да дойде от днешното правителство, което се хвали, че нямало да намали заплатите и пенсиите, за разлика от гръцките си колеги. Сякаш българите получават по 1500 евро на месец!
След като отдавна са известни външните и вътрешните заплахи за България (икономическо заробване от чужди банки и компании, внос на ислямски фундаментализъм, реален или въображаем тероризъм, с който ни въвличат в чужди войни, растяща безработица и обезлюдяване на цели региони, изтичане на мозъци и специалисти, все по-нищожен дял на производство в международното разделение на труда, плюс корупция по всички етажи на властта и др.), остава да се потърси противодействие. Най-напред като определим какво ще правим, кога, как, с кого и против кого. В конкретния случай “целта на занятието” е ясна: да се извади България от блатото, в което я натика “политическият елит” на прехода. Първо, и преди всичко, трябва да се спре опасното препускане към пропастта, да се предотврати надвисващата нова икономическа катастрофа с нейните спътници като безработицата, инфлацията, социалната несигурност и престъпността. Особено опасни са младежката безработица и липсата на перспектива за безработните, необразовани и неквалифициращи се младежи, които не биха могли да се реализират и в чужбина. Защото отчаяните младежи лесно се лумпенизират, манипулират и криминализират. Според предварителните данни на Европейската фондация за подобряване на качеството на живота (цитирани от в. „Сега”/11.01.2012), такива са 21,8 % от българите на възраст между 15 и 24 години, при средно 12,8 % в ЕС. За сравнение, в някои други страни - членки на ЕС тези цифри са както следва: Холандия – 4,4%; Люксембург – 5%; Дания – 6%; Румъния – 16%; Италия и Ирландия – 18%.
България губи 934 млн. евро от младежи без перспектива, държавните разходи са едва 6 млн. евро, а останалите са нереализирани доходи. За първото тримесечие на 2011 г. процентът на заетите младежи в ЕС и в България е 32,9 % и съответно 18,4 %. Следователно всяка сериозна програма за развитие на страната ни трябва да предвижда възходяща промяна в младежката заетост, без която рано или късно, но по-скоро рано, ще банкрутира и социалното осигуряване. Другите обекти на внимание следва да бъдат:
- пенсионерите, на които министър Симеон Дянков не обещава никакво увеличение, като изключим мижавото нарастване на минималната и вдовишките пенсии;
- работещите в предпенсионна възраст, засегнати от „пенсионната реформа”, сиреч увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране;
- социално слабите и лишените от всякакви доходи, социални и здравни осигуровки и грижи;
- работещите без трудови договори, които Министерството на труда и социалната политика заплашва с глоби, редом с работодателите, които са ги наели;
- дребните земеделци и фермери, които ще бъдат лишени от европейски субсидии, поради маломерността на своите стопанства и невъзможността да плащат за изготвянето на проекти и за консултантски услуги при кандидатстването за евросубсидии;
- населението от районите, предоставени от правителството без ОВОС на чужди търсачи на шистов газ, нефт, злато и други ценни метали;
- гражданите, тероризирани от електроразпределителните предприятия (ЕРП), „Топлофикация”, ВиК и други монополи;
- служителите от сектор „Сигурност”, които Симеон Дянков иска да изравни с останалите работници и служители по условията за пенсиониране;
- заетите в системата на БДЖ, „Български пощи” и други, които периодично са приканвани доброволно да напуснат, или са плашени с уволнение от ръководствата на фалиралите държавна компании. В момента правителството увещава към 1000 пощенски служители да си отидат „доброволно”;
- научните работници от БАН и университетите, оставени на самоиздръжка;
- свещенослужителите от БПЦ, шантажирани с разкриване на “досиетата им от ДС и връзките им с комунистическата държава”, или заради подарени им от бизнеса автомобили и други екстри. Сякаш БПЦ е възникнала и съществувала извън държавата, а не е била съзидана по волята на княза кръстител Борис Михаил? Що се отнася до „критиците” на БПЦ, тяхната „религиозност” напомня за написаното от Марк Твен в „Глупаци в чужбина”: „Моралът на гърци, турци и арменци се състои само в редовно ходене на църква в определения неделен ден и в нарушаване на десетте божи заповеди през цялата останала част от седмицата”.
Всички изброени категории са потенциални участници в борбата срещу предателите на Отечеството и техните спонсори и наставници от чужбина. Организационните форми на народната съпротива могат да бъдат различни и една от тях е Единният народен фронт, за който отдавна ратува ПП „Нова Зора”. Той може да обедини всички потенциални движещи сили на промяната, поради сходните им икономически и други интереси и искрената им загриженост за добруването на страната, в която живеят. Обединението на патриотичните сили ще бъде създадено въпреки неразбирането на важността му и съпротивата на компрадорския „национален капитал”, включително 3-те процента от фермерите, които са крупни арендатори и собственици и прибират 70 % от европейските аграрни субсидии. Нужно е само едно: заинтересуваните от промяната и свалянето на некадърното и корумпирано управление (зимата доказа чрез парализирането на транспорта, водния и енергийния режим в стотици селища негодността на управлението на Б.Б.) да бъдат опазени от попълзновенията на политически шарлатани, популисти, лъжепатриоти и „националисти” като Волен Сидеров. Те са и бяха необходимата на ГЕРБ патерица, която й придава легитимност. Тази партия и „присъдружните” й десни сподвижници („Атака”, РЗС, „Синята коалиция” и „червените мобифони”), плюс либералстващите от НДСВ и ДПС са мостовете за проникването на външните отродителни тенденции, насочени срещу националния суверенитет, православието и националната идентичност. Мълчанието или съгласието им с атаките, на които са подлагани периодично БПЦ, славянската ни принадлежност и културните ни традиции, е равносилно на сътрудничество с враговете на българщината. Ето защо спасението на Отечеството преминава през отстраняването от политиката и властта на тези гробокопачи на България. Единният народен фронт няма алтернатива. Тази идея не е нито побеждавана, нито опровергавана. И опитът за реализирането й си струва. Ако не узреят за нея върховете, ние, низините, без участието на партийните и синдикалните върхушки и на демагогстващия „политически елит”, ще я осъществят. Спасението на народа от изтребление и на неговата държавност от гибел го налагат. По-добре е това да стане преди парламентарните избори през 2013 г., защото всеки загубен ден е кръв, изтекла от вените на България.
Ние имаме над 1330 години история, но времето за еволюционно развитие изтича. На света са изчезвали и по-големи държави и народи. Преди Свободата да поведе народа на барикадите, както в картината на Делакроа, да направим последен опит за промяна на нещата по безкръвен път. Без да разчитаме на ЕС, още по-малко на НАТО, която не е създадена да служи на народите, а да ги държи в подчинение.
Единният народен фронт обаче не може да се базира на кабинетни схеми, фантазии и розови сънища, а единствено на общите интереси на съставящите го групи от хора. Идеята, както казва Маркс, винаги се е посрамяла, щом се е отделяла от интереса. Задачата е хората да разберат общия си интерес. Това с пълна сила се отнася и до т. нар. имотен слой, който сега се самозаблуждава, че компрадорският му път е спасителен за него. И да впрегне и той задружни усилия, ведно с народа, за осъществяването на ЕНФ. На разбрания и толкова му стига. И той ще изтръгне властта от крадливите ръчички на майкопродавците. Ще хвърли камък в блатото на безхаберните. Главата си ще стори на бомба и ръцете си на чукове, както е писал Ботев, пък ще излезе на борба със стихиите. Заради България! И заради живота си. И ще бъде Видовден и за подлеците, и за героите.
