Сбъдна се мечтата на отродителите, на майкопродавците, на адептите на ултралиберализма, на платените агенти на новия световен ред. Българският парламент прие две декларации, които на практика означават пълна и безусловна капитулация пред възраждащата се Османска империя.
С първата се осъжда прословутият възродителен процес. Проектът за нея бе внесен от Иван Костов и неговата групичка стари отцеругатели и бе приет с гласове на новите майкопродавци от ГЕРБ. И естествено, на ДПС. Не случайно твърдяхме през 2009 г., че като гласуваш за Бойко, получаваш Костов. В декларацията все пак не се говори за геноцид, а за насилствена асимилация, което едва ли е смекчаващо вината обстоятелство.
С втората декларация пък Българският парламент отказа да вземе отношение относно извършения от Османската империя геноцид над арменците през 1915 г. И така де факто го одобри.
Декларациите бяха приети със 112 гласа „за” и 3 „против”. Толкова бяха депутатите в залата. Явно все някакво остатъчно чувство за национално достойнство или просто срам е накарало повече от половината от народните избраници, включително и от ГЕРБ, просто да не се мярнат в парламента.
Бунт на колене, както гласи популярният израз. Защо обаче липсваха „великите патриоти” от „Атака”? И кои са единиците от “Коалиция за България”, които гласуваха “за”, ако има такива?
Тези дни турските медии ликуват. Без да пестят суперлативи по отношение на България като цяло, те вече намекват, че може да се очакват съдебни процеси срещу участниците във възродителния процес.
Комшиите имат основание да празнуват. За тях България вече е просто Румелия или Туна вилает. Но отговорът на народа ще бъде страшен за майкопродавците. Той все по-често се пита де е Левски? Де е Ботев? Де е Караджата”?! Но за това, в следващия брой.