Народното събрание прие документ на 11 януари 2011 г., който обявява „прогонването” на 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на „етническо прочистване”, извършено от тоталитарния режим, и призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу „виновниците”. Проектът за декларация бе внесен от Иван Костов и група народни представители и бе приет със 112 гласа “за”, нула “против” и трима “въздържали се”.
Има нещо дълбоко патологично в начина, по който действащите български депутати продават националните ни интереси. Това че старият еничарин Иван Костов е начело на вносителите на документа, не може да учуди никого. Точно той, в качеството си на български премиер, първи изтърча до Бурса, за да се „извини” на българските изселници там за същото това „срамно събитие”. А както се знае, който веднъж е предал, това му става навик. И понеже при Костов предателството много отдавна върви по доста линии, то при него вече си е направо чиста „жизнена необходимост”!
Доган, който успя да „приюти” под „крилото си” намиращият се в луда надпревара за „сърцето му” ГЕРБ, за пореден път пък доказва качествата си на един от най-полезните за Анкара проводници на нейната политика! А това че, подкрепяйки декларацията, лидерът на ГЕРБ си правеше собствени сметки, също е повече от ясно.
Бойко Борисов даде поредния знак за вярност към Турция. Той бе оценен веднага. От името на турската пета колона в България - ДПС - Лютви Местан не пропусна да определи допускането за обсъждане на декларацията от страна на ГЕРБ като “оптимистичен знак”. Що се отнася до следващите знаци, говорителят на движението може да не се притеснява – те ще продължават да се множат в бъдеще в геометрична прогресия. Колкото повече приближават следващите парламентарни избори, толкова повече ще са знаците!
Осъзнават ли обаче „народните избраници”, гласували „за” въпросния документ, какво води след себе си неговото приемане?!.. Защото гласуваната декларация, осъждаща “насилствената асимилация на българските мюсюлмани”, вменява на България “престъпление”, което тя по никакъв начин и никога не е извършила!
Започналата през зимата на 1984-1985 г. масова смяна на имената на българските турци бе едно по същество закъсняло действие от страна на управляващата БКП. С помощта на подчинените й сили за сигурност тя се опитваше да спре един придобил видим облик сепаратистки процес, започнал много по-рано – още през 50-те години на 20 в. Става дума за оформилата се подмолна тенденция (особено след разделянето на Кипър през 1974 г.) за обособяване на тюркоезичното население с цел бъдещото му отделяне от България. Към българските турци гравитираха и една част от българите мюсюлмани, основно тези, които живееха в Западните Родопи и Североизточна България.
Сепаратистките настроения сред това население, плод главно на системната пантюркистка пропаганда от страна на Анкара и на работещите сред него нелегални иредентистки протурски организации, ескалираха в началото на 80-те години. Именно по тази причина, а не поради “асимилационни” стремежи, дойде и реакцията на държавата. Така че става дума за естествено противодействие на една държава срещу актове, насочени против нейната цялост. И тук въобще няма никакво значение каква политическа система е съществувала в тази държава по времето, когато тя се е защитавала!
Аналогичен пример на това, което започваше в България, е ставащото и днес в Турция с кампанията на кюрдите (близо 20 млн. от населението), които с военни и политически средства се стремят да се откъснат от турската държава. Анкара предприема всякакви мерки, в т.ч. и военни, за неутрализиране на техните усилия, но това не означава, че тя не е в правото си всячески да защитава териториалния си интегритет. Според документа обаче, прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на “етническо прочистване” (?!), извършено от тоталитарния режим.
Признаването именно на това “престъпление” е основната цел на декларацията, както става ясно и от думите не на кого да е, а на самия Иван Костов. Той заяви, че: “...трябва да наречем с истинската международна дефиниция това, което е направено - това е опит, донякъде половинчато неуспешен, за етническо прочистване”. Как човек да не го заплюе! Замисля ли се той, че с декларацията си от 11 януари т.г. българското Народно събрание еднозначно нарежда социалистическа България до нацистка Германия?! Защото именно Германия е една от малкото държави в света, която е признала, че е извършила геноцид (на български - етническо прочистване) над цял един народ – евреите, а с декларацията си това вече свърши и... българският парламент. С което висшият орган на държавата ни за сетен път показа, че служи не на националните интереси, а на чужди такива. При това, трябва да му го признаем, се справя повече от отлично! По същия начин по който през всичките 22 години приема законодателна боза, с която се обезпечава антибългарската политика на прехода.
За съжаление тази декларация ще остане и като едно безумно „самопризнание”, което още дълго ще мърси международния образ на страната ни. Защото в бъдеще тя ще стои пред очите и на приятели, и на не съвсем такива, и последствията от нея ще останат да тежат над страната ни в течение на години, че и на цели десетилетия... Но какво да се учудваме? След разрешението турски бойни самолети да навлизат във въздушното ни пространство, съвсем естествено дойде и тази напълно „достойна” декларация за явно превърналите се в „нови еничари” родни избраници.
Доказателство за това е и че Турция вече потрива доволно ръце и не скрива задоволството си от факта, че българският парламент осъди възродителния процес. Турските вестници отделиха широко място на събитието.
„България призна официално асимилацията”, под това заглавие в. „Миллиет” посочва, че приетата декларация е много важна, защото е първият документ, с който официално се приема асимилацията против турците. „Историческо решение от България”, е заглавието на в. „Сабах”, който цитира думите на Иван Костов: “Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съда да направят необходимото, за да се завърши делото”.
„България осъди асимилацията срещу турците”, е заглавието на в. „Заман” по темата. Изданието пише, че българският парламент е приел вчера декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. В. „Хюрриет” пък съобщава новината под заглавие „Решение от България за осъждане на асимилацията”. Всекидневникът пише, че според документа прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
Този кикот на хиени, наобиколили жертвата си, който звучи от страниците на големите турски издания, сигурно има своето оправдание от гледна точка на Анкара. Самата Турция обаче още не е поела морална отговорност за етническото прочистване на тракийските българи през 1913 г. Което за разлика от т. нар. етническо прочистване на българските турци през 1984-1989 г. е реалност и не е нужно да се измислят „факти”, за да бъде исторически доказано. В този план, освен всичко друго, приетата декларация удря много силно преговорните позиции на страната ни по обвързаните обезщетения на потомците на тракийските бежанци и на българските изселници в Турция.
Явно обаче у нас това най-малко интересува народните представители от 41-вото народно събрание, в което пребивават такива политически гнуснавци като Иван Костов например.
