До президента на Р България
г-н Росен Плевнелиев
До председателя на Народното събрание
г-жа Цецка Цачева
До министър-председателя на Р България
г-н Бойко Борисов
До председателя на Конституционния съд
проф. Евгени Танчев
Уважаеми държавни ръководители,
Обръщам се към вас с надежда, че ще направите необходимото приетата от Народното събрание на 11 януари т. г. “Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани” да бъде прегласувана и отменена от Българския парламент, защото в нея се съдържат неверни твърдения и та носи подчертано силен антибългарски характер. Този документ обслужва единствено политиката на Турция и злепоставя България пред целия свят.Без съмнение въпросната Декларация ще има много тежки последствия за нашата страна и за в бъдеще ще бъде причина за усложняване на отношенията ни с Турция. Тя има и пряко отношение към националната сигурност на България.
Твърденията, съдържащи се в Декларацията, че нашата страна е провеждала асимилационна политика и политика на прогонване и етническо прочистване, са неверни и представляват груба клевета по отношение на нашата родина. Но тези формулировки ще бъдат използвани от турците в бъдещите ни взаимоотношения.
Нека не пренебрегваме факта, че от Освободителната война до наши дни Турция води активна подривна дейност против България. Вековна нейна мечта е да създаде на наша територия “турска република” по подобие на тази в Кипър. За никого не е тайна, че в Родопите и Лудогорието цялата власт е в ръцете на ДПС – т.е. в ръцете на турското разузнаване.
Как е възможно Турция, която векове наред провежда жестока асимилационна политика и геноцид над поробените народи, никога да не признава тези си престъпления, а ние, българите, които никого не сме асимилирали и не сме извършвали етническо прочистване, да твърдим, в приет от парламента документ, че сме извършвали такива престъпления. Нормалният човешки разум не може да си обясни този факт.
Не трябва да забравяме и факта, че ислямистките сили в Турция през последните години взеха връх и премиерът Ердоган и неговият външен министър Давутоглу многократно говорят за амбициите си да възстановят Османската империя.
Възродителният процес е едно тежко наследство, оставено ни от османлиите, които насилствено са асимилирали и ислямизирали поробения български народ. Това, че нашата държава плахо и непоследователно се стреми да възстанови родовия корен на потомците на насила потурчените и ислямизирани българи, без да се меси в религиозното им вероизповедание, не е асимилация, защото българи не могат да асимилират българи.
Що се отнася до масовото изселване на българските мюсюлмани през 1989 г., това бе доброволно изселване. То бе масово в резултат на дългогодишната турска пропаганда, целяща да поддържа постоянни изселнически настроения сред българските мюсюлмани.
Всеизвестни са фактите, че мюсюлманите в България правеха митинги и демонстрации с настояване да им бъде разрешено изселване в Турция. Самият факт, че около 150 000 изселници безпрепятствено се завърнаха в България, показва, че изселването е било доброволно и в никакъв случай не може да става дума за прогонване или етническо прочистване. От България са изгонени само около 70 турски шпиони и терористи, които ако бяха останали у нас трябваше да лежат в затвора.
Що се отнася до това, кой е авторът на въпросната клеветническа и антибългарска Декларация, категорично заявявам, че това е сериозно активно мероприятие на турското разузнаване. Декларацията е подготвена от МИТ в Анкара и през януари 2007 г. е дадена на българския гражданин Сезгин Мюмюн със задача да намери начин тя да бъде внесена за обсъждане и гласуване в Българския парламент. Сезгин Мюмюн е дългогодишен и опитен турски шпионин. Роден е в гр. Исперих на 18 септември 1967 г. Едва 18-годишен, той е арестуван от компетентните органи като турски шпионин и осъден на 11 години затвор. В затвора престоява 4 години и е освободен през 1990 г., след което веднага пак започва да служи на турското разузнаване. През 2006 г., по указания на анкарските си господари, той създава шпионската фондация “Справедливост – България”. Той е един от учредителите на ПП ГЕРБ и участва в ръководството й като член на ревизионната комисия. ГЕРБ го изгонва от редовете си поради проявена нечестност.
По изпълнението на поставената му от турското разузнаване задача във връзка с въпросната Декларация той работи цели 5 години. Опитите му да я внесе в парламента чрез парламентаристи от ДПС, “Ново време” и ГЕРБ са безуспешни. След това потърсва услугите на родоотстъпника и най-голям виновник за разрухата на България – Иван Костов, който на 11 януари т.г. успешно осъществи в нашия парламент поставената от турското разузнаване задача. Но тук вече става въпрос и за патриотизма, политическата култура и морала на нашите депутати, гласували за приемането на декларацията. Фактът обаче, че турското разузнаване може да внесе в нашия парламент свой документ и да осигури приемането му, говори твърде лошо за нашите органи за сигурност и за държавната ни безопасност въобще.
Ще си позволя да отбележа, че по време на Народна Република България Държавна сигурност водеше денонощна битка против турския шпионаж в България. Ежегодно бяха разкривани по 3-4 турски шпионски организации и арестувани средно по около 45 турски шпиони. През последните 22 години обаче няма арестуван нито един турски шпионин, въпреки че в този период турците водят активна шпионска дейност в България. Страната ни е пълна с турски разузнавачи, шпиони и мисионери, които изпълняват подривните си задачи, необезпокоявани от никого.
Защо и докога ще бъде така?
С уважение,
О.р. полк. Димитър ВАНДОВ, доктор по история
