Бойте се от страхливците
„На земята няма друг порок и друга бруталност, които да са предизвикали проливане на толкова много кръв, както това е сторила човешката страхливост.”
Стефан Цвайг, „Жозеф Фуше.
Портрет на един политически мъж”
Ако трябва накратко да се опише психическото състояние на българските граждани днес, най-точната дума е страх.
Страхът е доминиращото чувство както във върховете, така и в низините на обществото и държавата. Министрите се боят от премиера Борисов, премиерът се бои от Меркел, Саркози, Барозу и Уорлик, а наскоро встъпилият в длъжност президент Росен Плевнелиев се бои от... жена си! Защото тя, както разбрахме от откровенията й в туитър, може да го скара и с Бойко Борисов, и с Йорданка Фандъкова. Да не говорим с какво презрение гледа на политическата кариера на мъжа си.
За Борисов, от когото треперят всички в ГЕРБ, Юлиана Плевнелиева подхвърля: „Не ни трябва „бойкометър”, а „бойкомет”, да го запрати, че да не се види!”. По повод на избирането на Йорданка Фандъкова за столичен кмет авторката отбелязва саркастично, че всички улични псета са посрещнали новината с радостен вой. А изборната победа на мъжа си оценява с думите: „Ега ти цирка!” Дали от срам, или защото презира поста и компанията на новоизлюпения държавен глава, но г-жа Плевнелиева отказа да се появи с него дори при встъпването му в длъжност. Модерна „първа дама”, няма що! Президентша, която „блести с отсъствието си” и е на път да разбие установения в целия демократичен свят държавен протокол. У нас това се рекламира като „модерност”...
Що се отнася до вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов, страхливостта и на двамата е пословична. За първия тя лъсна още в конфликта му с президента Първанов през 2009 г. После се прояви насред скандала със СРС, когато премиерът Борисов натири Цветан Цветанов и Ваньо Танов да симулират сдобряване пред камерите на ГКПП „Гоце Делчев”. Дянков не прояви характер и когато Бойко го нахока публично заради негативните му оценки за земеделския министър Мирослав Найденов. „Той ще си отиде преди Найденов, ако наистина е казал това!”- изръмжа премиерът.
Да сте чували Дянков да си е подавал оставката? Да не говорим за оставката на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той, ако имаше срам, щеше да си я подаде още след скандала „Тановгейт”, когато се оказа, че подчинените му подслушвали самия премиер.
След поредните случаи на полицейска небрежност и ненужно насилие, получили широк медиен, обществен и политически отзвук, преди седмица Цветанов се отропа в Народното събрание, където изнесе 40-минутна защитна пледоария. В „невчесаната” си реч пред почти празната зала той отрече, както „електрошоковата” терапия над авторите (предполагаеми) на неприлични графити от Скравена, така и всяка полицейска злоупотреба със сила. „Родната полиция” продължава да бие „погрешка”, но вече не заснема на видео своите подвизи. Вицепремиерът побягна от Народното събрание като намърсувал котарак, напомняйки, че „вице” на френски означава и „порок”... Не дочака и отговорите на критикуваните от него бивши управляващи, защото бързал за срещата на министрите на вътрешните работи от страните членки на ЕС.
„За първи път имаме за министър на вътрешните работи един страхливец!”- обяви от трибуната на парламента лидерът на ДСБ Иван Костов и няколко пъти спрегна думата „страхливец”. За страхливостта на шефа на МВР Костов е прав, но тя е обяснима. Когато някой от даскал по физическо възпитание се е издигнал до министерски пост и съзнава, че не става и за редови полицай, няма как сам да си ритне копанята, подавайки оставка. Командира обаче не е прав, твърдейки, че не се бои от страхливци: страхливостта, коварството, подлостта, предателството и жестокостта вървят заедно. И Максимилиан Робеспиер смятал Фуше за безличен страхливец, но когато го повели към гилотината, благодарение на интригите на този политически хамелеон, си шепнел: „Бой се от страхливия!”...
Вече в отсъствието на МВР-шефа депутатите от ГЕРБ иззеха инициативата на опозицията и предложиха да се сформира парламентарна анкетна комисия за разследване на случаите на полицейско насилие. Целта е ясна - да се предотврати поредното искане на вот на недоверие към правителството. Естествено, герберите отхвърлиха паритетния принцип при попълването на тази комисия, разшириха обхвата на разследването, включвайки и опитите за оказване на натиск върху правораздавателните органи и така полицаите насилници вече могат да се окажат „жертви” на политически натиск! Дори фактът, че “без насилие” успяха да задържат един обирджия на банкомати в Италия пред детето му, срещу когото е издадена международна заповед за арест, може да бъде изтъкнат като оправдание. Един вид, като няма оказване на съпротива, полицията не бие.
Да, ама не! Бакалинът П. Начков от кв. „Мировяне” е бил пребит, защото уж бил оказал съпротива, а „художниците” от Скравена, ако и да показват следи от изгаряния с ток, не били пипнати от разследващите, понеже в щата на ботевградската полиция нямало електрошокови палки! Но тук възниква един неприятен за Цветанов въпрос, който поставя под съмнение критериите на ГЕРБ за необходимото насилие - Кленовски, който се издирваше от Интерпол с международна заповед и бе заловен в мола с фалшив паспорт, по-малко опасен ли е от предполагаемия търговец на цигари без бандерол П. Начков, или от авторите на графити в Скравена? Не! Какво ще разследва анкетната комисия, след като председателят на правната комисия г-жа Искра Фидосова заяви, че ПГ на ГЕРБ стои зад вътрешния министър Цветанов?
При такава предварителна нагласа у герберите и подкрепящите ги „независими” депутати (хората на Яне Янев, плюс отцепниците от РЗС, „Атака”, ДПС и „Синята коалиция”), нямаше как Цветанов да не се измъкне сух от водата. Вместо него, оставка подаде главният секретар на МВР комисар Калин Георгиев, който после отрече да си е подавал оставката.
Играта на оставки обаче е рискована. Стамболов си е подавал оставката седем пъти и на осмия път Фердинад му я приел през 1894 г. През 1895 г. бившият хъш е насечен с ятаган насред София.
И Бойко Борисов като главен секретар на МВР си подаде оставката след яхтения скандал, но „Царят” не му я прие, за разлика от правителството на Станишев. Забравил собствените си неприятни преживявания като главен секретар на МВР, днес премиерът Борисов плаши, че нов гаф, като проваленото разследване на убийството на Мирослава от Перник, или малтретирането на семейство Начкови от кв. „Мировяне”, ще смята за политическа умисъл. Тогава щял да изгори някой по върховете на МВР.
Кого ли визира Борисов? Не ни се вярва да е политическият ръководител на ведомството Цветан Цветанов, който контрира неудобните въпроси за полицейските провали, обявявайки името на поредната „успешна” операция. Така “Операция „Банкерите” в Силистра трябваше да притъпи общественото негодувание от провалите на МВР в Перник и жк „Мировяне”. Къде са заловените в Силистра 50 000 лева, къде са 5 кутии цигари без бандероли, намерени в дома на семейство Начкови?! Оценъчната практика на ГЕРБ удивително напомня за разборите на големите военни учения по времето на Добри Джуров, за които казваха: „Наказване на невинните, награждаване на неработещите и банкет за началниците”. Приемствеността, види се, е надхвърлила ведомствените рамки. За „успехите” на МВР отговаря министърът, а за неуспехите – оперативното ръководство, начело с Калин Георгиев.
Защо и при „най-успешното” управление има недосегаеми, като Цветанов? Защото между „гербавите” политици съществува истинска информационно-страхова зависимост, която бетонира статуквото. Борисов, Цветанов, Дянков, Андрей Иванов, Йорданка Фандъкова и други знаят толкова тайни за „успехите” на управлението на ГЕРБ, и един за друг, че изпадането на който и да било от каруцата на властта може да повлече надолу всички.
Права беше Татяна Дончева, че Дянков и Цветанов са достатъчни, за да свалят Бойко Борисов, но тя пропусна едно: ключовият тандем е Борисов – Цветанов. Симеон Дянков може да бъде „натирен с благодарности” веднага, щом омръзне на МВФ, СБ и Европейската комисия, докато тръгне ли си Цветанов, отива си и Борисов. Ето защо Бойко мята гръмотевици по професионалното равнище в МВР, но не посяга на Цветанов. „Жълтите картони” са за Трайчо, Тотю или Симеон, не и за шефа на МВР, виден партиен строител и втори човек в партийната йерархия. Освен това Цветанов е доказал, че може да печели избори с методите на Данко Хаирсъзина. По-добре е да си стои на поста, да обира негативните критики на медиите и обществеността, да дрънка нелепости и да се конфронтира със съдиите, отколкото да дава показания.
Стигне ли се до последното, картонената кула ГЕРБ ще рухне от противоречията на различните лобита. Вулканите изригват отдолу! Въпреки шенгенския провал на Цветанов, той може да си тръгне от МВР само ако изтъргува изгодно своята доброволна оставка. Например, като бъде назначен за посланик в някоя „бяла” държава.
Политиците обичат термини като „балансиран бюджет”, „балансирана политика”, „баланс на интереси” и др., но единственият истински баланс у нас е този, който се опира на страха. Управляващите се боят от народа и един от друг; опозицията се бои от произвола на „родната полиция”; полицаите се боят от късно пенсиониране и ранно уволнение; народът се бои от битовата престъпност, кризата и „антикризисните” мерки на правителството; лекарите се боят от „контрола” на МВР, а пациентите се боят от лекарските грешки и „реформираното” здравеопазване. Родителите се боят за живота на децата си, а децата – от домашното и училищното насилие; клошарите се боят от помиярите и почистващите фирми, които изпразват контейнерите за боклук, преди те да са ги претършували; помиярите се боят от двукраките, които не само ги подяждат, но започват и да ги заглеждат като... виетнамци. И така нататък, и така нататък.
Но „в това царство кърваво грешно, царство на подлост, разврат и сълзи” - както пише Ботев, не кипи борбата и с стъпки бързи не върви към своя свещени конец. Защото младите, образованите, квалифицираните, гордите, смелите и непримиримите се изнасят в чужбина, все едно че „онова” присъствие изобщо не си е отивало. А не е ли така, след като парламентът осъди с декларация „етническото прочистване” през 1989 г., а отказа да осъди арменския геноцид в Турция? Това „прочистване”, междувпрочем, е най-голямата антибългарска лъжа.
По времето на „Голямата екскурзия”(май - юни 1989 г.) България бе посетена от австрийския депутат Йозеф Пробст, който обходи опустелите села в смесените райони и стигна до границата с Турция. Там видя завръщащите се „екскурзианти” и написа: „Щом хората могат свободно да напускат страната със законен паспорт и да се върнат, не може да се твърди, че са били прогонени”. „Перестройчиците”, естествено, не му обърнаха внимание, както не биха му обърнали и тези, които през януари 2012 г. гласуваха декларацията, предложена от Иван Костов. Когато правителството вземе заем, за да обезщети „прогонените” български турци, Костов ли ще го изплаща? При такива майкопродавци забравете за имотите на тракийските бежанци! Да сте забелязали някой от политиците да се е разтревожил от продължаващото изтичане на българска кръв към чужбина? Не! Защото то намалява съпротивителните сили на нацията: бунтовете, въстанията и революциите се правят от млади хора, не от пенсионери и столетници. Пък и пенсионерите, които са 2,2 млн. души, ежедневно са облъчвани от правителствената пропаганда, че са „храненици” и трябва ръце да целуват на Борисов и Дянков, задето само им „замразяват” пенсиите, вместо да ги намалят или спрат. А работещите, доколкото ги има, биват убеждавани от синдикалните ръководства да общоделстват с капитала в ущърб на самите себе си. Масовите съкращения на работници и служители в МК „Кремиковци”, БДЖ или „Български пощи” са показателни.
В САЩ, Гърция, Румъния, Италия, Испания, Англия, Белгия и др. улиците се тресат от гневни протести срещу финансовите спекуланти и „антикризисните мерки” на съответните правителства. У нас управляващите се хвалят с финансова дисциплина и присъединяването ни към фискалния пакт на ЕС, който отхвърлиха Великобритания и Чехия. „Трайте, да не стане като в Гърция!”-плашат Борисов, Дянков и Ко. Да не би, санким, да ни отнемат 16-ата заплата?
В своето арогантно невежество, предожиха на европейците да сведат заплатите и пенсиите в своите страни до равнището на българските. Нашите „стабилизатори на мизерията” нямат срам от народа, но нямат ли поне страх от Бога? А че Бойко ненавижда и се страхува от „лошия човешки материал” в България, е видно и от Космоса. Както казвал Талейран: „Фуше презира хората, защото основно познава себе си”.
Страхът е вродено усещане на всяко живо същество. Но едно е човек да се страхува от смъртта, болката, мизерията, глада или неизвестността, друго е да трепери за поста си и за незаконно натрупаното богатство. И особено, да е готов на всякаква подлост, за да запази властовите и материалните си придобивки. Не страхът, а страхливостта на управляващите и управляваните докара България до днешния хал. Виждаме как безгръбначни страхливци - бизнесмени, политици, социолози, политолози, журналисти, художници, генерали, спортисти и др., се умилкват около премиера Борисов в готовност три пъти да се отрекат от него, щом падне от власт. Както „перестройчиците” се отрекоха от БКП и социализма. И как в старанието си да се харесат на Цветанов, полицаи пребиват граждани „погрешка”. Това ни коства първо място по нарушаване на човешките права в печалната статистика на Европейския съд по правата на човека. Срещу България има издадени 52 осъдителни присъди, тоест, по 7 на всеки 1 млн. души население. Не съдят Борисов, Цветанов или Прокуратурата, а съдят България. Не плащат виновните, а всички български данъкоплатци. Това обяснява както предпазливостта на съдиите у нас, така и бруталността на Цветановата „родна полиция”.
Очевидно, „повредата” не е при съдиите, които дружно се опълчиха срещу нападките на вътрешния министър, щом декларацията им подписа и семейната приятелка на Цветанов, председателят на СГС Владимира Янева. Като бивш прокурор и министър на правосъдието, вицепрезидентът Маргарита Попова също защити независимостта на съда. „Обединителят” на нацията, президентът Росен Плевнелиев, обаче мълчи като риба. По-добре да бяха избрали за президент жена му. Юлиана.
