Любезна редакция, моля да ми дадете възможност да отговоря на анонимката, публикувана на стр. 21 на в. “Ретро”, от 20 – 26. 01. 2012 г.
Пиша ви в качеството си на наследник и застъпник на акад. Николай Хайтов по погребенията в олтара на храма “Св. Петка Самарджийска” в София.
Искам веднага да подчертая некоректната форма на цитираната публикация, очевидно целяща както да омаловажи стореното дотук, така и да осмее Хайтов и да подложи на съмнение фактите. В нея прозира и намерението да злепостави Софийска община, БАН, НИНКН, Министерство на културата, че са подкрепили това патриотично дело, да възпре Българската православна църква да се присъедини, да разколебае общественото мнение и да доунищожи народната памет за това събитие, с което трябва да се гордеем.
Колкото за Хайтов на “гласовете от шипковия храст”, ще им кажа така: там, дето той е застанал, е място високо, и каквато и кал да хвърлят - няма да стигне до него. Още по-малко пък ще го свалят оттам. А каквото е рекъл за тоя и оня “хаджи пенчовец”, да му бяха потърсили сметка засегнатите приживе. Но не посмяха.
За Гроба на Апостола в “Св. Петка Самарджийска” трябва да знаят всички, забъркани в опита да го изличат. И тези, които физически го съсипаха, и тези, които нямат “нужда” от него, и тези, дето слепват измамни форми от полуистини и лъжи, и най-вече онези, които произвеждат от фактите мъгла, защото колкото са фактите - всички са против археолозите. Съществуват над 15 часа видео- и аудиозаписи на жалкото положение, в което се озоваха на 10, 12 и 27. 02. 1986 г. в заседателната зала на БАН - тъй като именно фактите не се съгласиха с тях. И претърпяха пълен крах. Там и един път не можаха да повторят вярно думите си и всяко ново изказване им объркваше живота, ще го обърква и занапред. Всичкият им “научен” резилък е увековечен в академичното издание на БАН “Археологически данни по спора за гроба на В. Левски в църквата ”Св. Петка Самарджийска” - документи и становища” (1988 г.).
Припомням кратко: след размразяването в духовната сфера при Людмила Живкова спорът около гроба се подема от арх. С. Бобчев през 1979 г., през 1980 г. Юри Жиров прави филм, през 1981 г. в. “Работническо дело” организира кръгла маса. Интересът към темата е изключителен и правителството заставя Археологическият институт с музей (АИМ) да вземе отношение. Съставя се - през 1983 г. - комисия под ръководството на директора на АИМ Косев. Нейните изводи и решения са атакувани от акад. Николай Хайтов в книгата му “Последните мигове и гробът на Левски” (1985 г.). Книгата има небивал отзвук и Средновековна секция към АИМ е принудена “отгоре” да изрази своето научно становище. Научният съвет на Средновековна секция дава своя отговор, който е пример за научна безотговорност и за това как работи 404-та първична партийна организация към АИМ... Положението става тежко за археолозите и с надежда нещата колегиално да се потулят - те искат арбитраж през 1986 г. на най-високо място - в БАН, под ръководството на зам.-председателя акад. Николай Тодоров, и именно тогава грозно лъсва голата истина.
Целта на тази научна дискусия в БАН не беше да търси гроба на Левски, а да установи дали погребенията в олтара на църквата са привнесени, т.е. дали са след построяването на църквата, или са по-стари – византийски. Там, след излагане на научни и недотам научни доводи, Научният секретариат и Президиумът на БАН, приемат с Решение № 10 (24.04.1986 г.), че погребенията в олтара са направени след построяването на църквата. Това дава основание във връзка с историческите сведения да се твърди, че там е възможно да е погребан Левски. И БАН препоръчва на Съвета за духовно развитие към Министерски съвет да постави паметна плоча. Това е цената на опрощението, която за някои е твърде висока.
Навремето акад. Хайтов, като се захвана с този случай, си мислеше, че има работа просто с един некомпетентен разкопвач. Тогава Стамен Михайлов, едва прохождащ археолог, при тези спасителни (всъщност унищожителни) разкопки, може и да е имал желание да се вслуша в съвестта си и в съветите на проф. Гяуров, Бобчев и половин шопско, което висяло по тарабите около разкопките. Ала това желание бързо се изпарило, след като докладвал на директора на Археологическия музей Кр. Миятев намерения на предсказаното място скелет полеви № 95. Все пак в своята публикация през 1961 г. в ”Изследвания в памет на К. Шкорпил”, БАН ,стр. 111, самият Стамен Михайлов се изтървава ,че скелетите са лежали в еднометров слой пръст, “наситена с късни материали – от последните години на турското робство”, с което куриозно, сам и пръв, без да ще, научно доказва гроба на Левски!
С течение на времето - през април 1990 г. - започна да става ясно, че заличаването на Гроба на Левски е само част от рутинно провеждана операция за дегероизация и обезпаметяване на българския народ. През онези времена е унищожен не един гроб, вкл. царски гробове. За пример: през 1946 г. е ликвидиран гробът на цар Борис Трети в Рилския манастир от Лев Главинчев, а през 1954 г. е разрушен от Тоне Переновски и втория му гроб във Врана и тялото му е изхвърлено, точно както и костите на Левски, две години по-късно. Нещо повече: през 1946 г. по указания на Тодор Павлов и Г. Димитров започва война с Българската православна църква и тя е преименувана на “народна републиканска църква”, а св. Иван Рилски е прекръстен на “Иван Рилски – прогресивен деец”! (в. “Работническо дело” и в. “Отечествен фронт”1946 г.).
През следващите 14 години се натрупват допълнителни доказателства за манипулиране, фалшифициране и унищожаване на материалите от разкопките и в началото на този век. Убеден в умишленото унищожаване на Гроба на Апостола, акад. Хайтов публикува през 2000 г. книгата “Гробът на Васил Левски - сборник документи”, в която изяснява този криминален случай в археологията - без аналог по света – позорящ истинската наука. Неслучайно достойните академици Николай Тодоров и Ангел Балевски се опитаха да тушират назряващия скандал с една паметна плоча!
“Гласовете от шипковия храст“ със сигурност не познават библиографията и фактологията по този случай. Но и да я знаеха, а гробът даже и да беше надписан - все тая - поръчката си е поръчка: гроб на Левски в олтар на църква?! Не!!! Скелетите са загубени, находките са изчезнали – да забравим за Гроба му!
За онези времена, когато за една “крива” дума можеше да се събудиш в лагер, страхът от този гроб е обясним. Необясним е обаче фанатизмът на отрицанието сега, когато времената са демократични. Или може би не са?
Аз лично през всичките години изпитвах някакво съжаление към положението на тези лица, принудени от порядките на времето да се пречупят, да станат изпълнители на идеологическа поръчка в науката и да “маскират” всичко. Сега виждам, че “келепирът”, криворазбраната колегиалност, както и страхът от личната вина, са основните “научни” аргументи, които са ги ръководели. И ще ги ръководят докрай.
Бързам да съобщя и заключението на това мое писмо, за да видим какво ще стане в “шипковия храст”: старинният храм “Св. Петка Самарджийска” е тайна гробница на поборници за свободата. Тя е светилище на българския дух! В този храм исторически е възможно да са погребани Апостола Левски, главата на Бенковски, Димитър Общи и владайчанинът Гьоре Николов, обезглавен в София през 1868 г.
Амин!
25 януари 2012 г.
