Уважаеми г-н Минчев,
Изпращам ви с удоволствие тези исторически снимки, убеден, че те ще зарадват мнозина, а нищо чудно и всички ваши читатели. Двамата цивилни мъже с ордените в центъра на фотографиите са руснакът Михаил Егоров и грузинецът Мелитон Кантария, които в ранното утро на 1 май 1945 г. побиват червеното знаме на Победата над Германския райхстаг. През есента на 1962 г. двамата прославени съветски бойци гостуваха в България. С голямата чест бе удостоен и град Станке Димитров, както го наричахме тогава Дупница.
Снимките показват няколко мига от онзи ден, който се превърна в празник за целия град.
На снимките, които прилагам тук, Егоров и Кантария минават по главната улица, а насъбралият се народ ги посреща с възторг, аплодисменти и цветя. Българският офицер между тях е покойният ми баща Борис Асьов, бивш партизанин, а по онова време и.д. командир на Дупнишкия полк. Другите хора на първи план са тогавашни ръководители на града, също ветерани на антифашистката съпротива, чиито имена, за съжаление, вече не си спомням (тогава съм бил на 13 години).
Както се вижда от фотографиите, Егоров и Кантария, преди войната най-обикновени колхозници, бяха дребни на ръст, но пък великани по дух. Случайността или Провидението бе избрала тях измежду милиони други съветски хора, които смачкаха мутрата на Антихриста, а накрая и го унищожиха в собствената му бърлога. И до днес англо-американските “свободни медии” не могат да преглътнат познатата на целия свят снимка, на която Егоров и Кантария развяват знамето със сърпа и чука над Райхстага. Повечето от тези медии, изглежда, приемат документирания факт като свое “персонално” и “национално” унижение – за това, че снимката на Егоров, Кантария и знамето е вероятно най-сбитата, най-красноречива и вълнуваща метафора на военния триумф на съветските народи над хитлеристка Германия. Въпреки пропагандата и лъжите обаче повечето хора в съвременна Европа много добре знаят кой спаси света от кафявата чума.
Днес знамето на Егоров и Кантария, наречено официално Знамето на Победата, се съхранява като безценна реликва в Централния музей на въоръжените сили на Русия в Москва. И двамата герои на Съветския съюз, уви, са вече покойници. Те изкарват по фронтовете практически цялата Отечествена война. После се връщат към мирния живот. Егоров загива трагично при автомобилна катастрофа през 1975 г., едва 53-годишен. Кантария (1920-1993) е директор на магазин в родната Грузия. По време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да се изсели в Москва, където скоро умира.
Поклон пред светлата им памет!
