Без резултат приключи в средата на февруари поредната мисия на посредника на ООН в гръцко-македонския спор за името на Република Македония, Матю Нимиц. Той посети и двете страни, но констатира, че на този етап не са готови за компромиси.
Безплодно беше и посещението на македонския министър-председател Никола Груевски в Германия на 28.02., който в интервю за ”Велт” заяви, че е дошъл да търси съдействие от канцлера г-жа Меркел, за натиск върху Гърция да приеме македонското искане за името.
Оттам заявиха, че „за да се танцува танго, са необходими двама”, и го посъветваха да се срещне с другия партньор в „тангото” - министър-председателя на Гърция Лукас Пападимос, който ще бъде на срещата на върха в ЕС на 1 март в Брюксел. Срещата се състоя, но наивните очаквания на Груевски, че новият гръцки министър-председател Пападимос, който е технократ и реалист и поради това би могъл да бъде по-податлив на компромиси относно името, за което настоява македонисткото правителство с много шум, скандали и международни ходатайства, не се сбъднаха. Гръцката страна остана твърдо на позициите си, че държава с име „Македония” не може да има, но както отбелязва в съобщението си близкият до правителството в. „Етнос”, има “политическа воля за продължаване на преговорите за намиране на взаимно приемливо решение на проблема”.
Така спорът за името, който продължава вече 20 години, се върна почти в началната си точка и изгледи за скорошното му решаване поне засега няма. Друго не можеше и да се очаква, защото в Гърция съществува пълен политически консенсус по този въпрос. За гръцките политици въпросът за името не е спор за исторически преиначени факти и символи (ниво, до което беше сведен от македонисткото правителство в Скопие), а проблем с регионални и международни измерения, който във времето е показал, че БЮРМ води политика на претенции за изключителни права върху цялата географска територия на Македония.
За съжаление нашите късогледи политици, обзети от глупави илюзии и под натиска на „големия брат” първи признаха измислената държава Македония, не успяха да проумеят, че този акт ще й позволи по-късно да отправя пред нас, под най-различни форми, претенции. И не само към част от историята, но и към територията на България, която е в географската област Македония.
Претенциите към Гърция са също толкова директни, колкото и към България. Гърците най-много се дразнят от безпочвените твърдения на управляващата върхушка в БЮРМ, че Македония никога не е била в района на Гърция, а обратното, че древните македонци нямат еднакъв родствен произход и език с древните гърци (интересно на какъв език са разговаряли Ал. Македонски и неговия гръцки учител Аристотел), както и че през 1913 г. съвременна Гърция и нейните съюзници разделили Македония и придали част от нея на Гърция.
За аргументиране на тези претенции към България и Гърция в страната се разгръща мощна македонистка пропагандна кампания и мащабно, скъпо струващо строителство на паметници и статуи на измислени македонски и немакедонски герои и исторически личности.
Реализацията на т. нар. политика на антиквизация се извършва по специален правителствен проект, наречен „Скопие-2014”. Целта на този екстравагантен проект е центърът на столицата Скопие да придобие античен вид, с което да се покаже на Европа и съседите - България и Гърция, че техните история и култура започват оттук, а пък гладните и изтерзани македонци, преминавайки под огромната триумфална арка, да осъзнаят своето величие на фона на икономическия хаос и огромна безработица (вече над 40 %). Скопският Дисниленд, или паркът на Астерикс, както образно го нарича бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски, струва на македонските данъкоплатци дотук около 200 млн. евро. Според един от основателите на „македонизма” академик Блаже Ристовски проектът на управляващите, освен външния ефект, има за цел да отклони вниманието на хората от тежките икономически проблеми, пред които е изправена страната. Докога обаче могат да бъдат заблуждавани гладни хора, е въпрос на време. Както казва един македонски журналист, „Изкачихме се много нависоко, за да разберем колко ще ни боли, когато падаме”.
Войната, която води македонисткото правителство в Скопие на три фронта - срещу двете страни членки на ЕС - Гърция и България, и срещу интересите на собствения си народ, е предварително обречена на неуспех. Ако тя продължи да се провежда със същото настървение и упоритост, може да има сериозни последици както за вътрешната стабилност и евроинтеграция на Република Македония, така и за Западните Балкани. Освен това липсата на решение за името, както и икономическият хаос, блокира влизането на Македония в НАТО и ЕС, повишава междуетническото напрежение между македонци и албанци вътре в страната. Докато управляващите македонисти се представят за древни великани, дразнят своите съседи с присвояване на историята им и предявяват към тях необосновани териториални претенции, албанците безшумно, настъпателно и фанатично решават в леглата проблема в своя полза. Албанците, които са вече над 30 % от населението на страната и които съгласно македонската конституция имат право да ползват албанското знаме и език, открито предявяват претенции за автономия и което е по лошо - за присъединяване към Албания. Много показателни в това отношение са изявленията на председателя на албанската етническа партия ДСИ (Демократичен съюз за интеграция) Али Ахмети: „Ако няма решение на проблемите, с които се сблъскваме, ще се стигне до непредвидими моменти”.
Още по-ясен в прогнозите си за бъдещето е бившият премиер на Република Македония Любчо Георгиевски, който по повод развитието на тенденциите в страната заяви наскоро пред БТВ: „Македония ще се превърне в трета албанска държава редом с Косово и Албания. Това ще се случи до 10-20 години”. Същият този македонски държавник бе анатемосан от новите управляващи заради прозрението, което имаше смелостта да изрече на глас: „В каквито и илюзии да живее Македония, загърбвайки България, хората от двете страни са си най-близки в Европа”.
