Напоследък на Запад, и по-конкретно от страните на т. нар. Стара Европа, се изказват опасения, че въпреки отпуснатия на 9 март т.г. кредит, Гърция няма да може да изпълни наложените от ЕС антикризисни мерки и в тази връзка все по-често се лансират внушения, че оставането й в еврозоната само ще изтощава съюза.
Като се имат предвид дълго протаканите разговори за опрощаване на част от гръцкия дълг, пазарлъците кой колко ще даде, продължили повече от шест месеца, и трудността, с която бяха събрани парите, става ясно, че парите в наличност липсват, а възможностите на фонда за подпомагане са твърде ограничени. При това положение вече няма съмнение, че парите са виртуални, а наличните са на изчерпване и еврозоната няма да може да оказва помощ в другите страни, които ще имат нужда от това. Да не забравяме, че на гишето на фонда вече чакат останалите от т.нар. група PIGS - Португалия, Ирландия и Испания.Много интересни, с претенции за обективен анализ на създалата се кризисна ситуация в еврозоната и конкретно в Гърция, са заключенията на водещия институт за икономически изследвания в Европа – IFO институт, в Лайбниц. Според неговия директор, проф. Ханс-Вернер Зин, Гърция няма да се спаси с тези 130 млрд. евро от втория пакет от помощта и политиците на големите страни от ЕС много добре знаят това. Целта им според него е да стигнат успешно до избори (такива предстоят във Франция и Германия), а след това най-вероятно ще я оставят окончателно в ръцете на могъщите финансови институции на Уолстрийт, Лондон и Париж, които ще я принудят да напусне еврозоната.
Професор Зин остро критикува и гръцкото политическо ръководство за упоритостта му чрез пакета от помощи да „спаси” Гърция и да я остави в еврозоната. Според него, ако остане в еврозоната, Гърция има два начина да си набавя валута - чрез нови заеми, или чрез износ на стоки и промишлена продукция за страните от еврозоната. За тези, които познават обстановката в Гърция обаче, е ясно, че първият е заробващ и унищожителен, а вторият, като се има предвид състоянието на гръцката икономика, почти невъзможен.
Прогнозите на западните икономически и финансови експерти за излизане на Гърция от еврозоната са нещо, което гръцките политици на този етап не само че не приемат, но и не искат дори да чуят. Почти такива са и нагласите в гръцкото общество, свикнало с по-високия европейски стандарт. Две трети от хората проклинат ЕС, но не приемат напускането на еврозоната. Обратното - европейското обществено мнение, което непрекъснато се обработва от своите политици, е против оставането на Гърция в еврозоната. Картината, която рисуват тези експерти при излизане на Гърция от еврозоната, е доста опростена и оптимистична. Ето как вижда нещата гореспоменатият професор Зин: „Гърция трябва да бъде „подкрепена” за излизане от еврото и връщане към драхмата, с вероятна национализация на банките, за да може страната да продължи да съществува. Проблемите, пред които ще се изправи, гръцката икономика, ще бъдат значителни, но временни. Новата драхма ще бъде сериозно девалвирана спрямо еврото, но това ще бъде за кратко, а после ще се стабилизира. Обезценяването на драхмата ще бъде необходимата инжекция за конкурентоспособноста на гръцките стоки и услуги, които ще станат изведнъж по-евтини. Вътрешното търсене ще стимулира производството на местни продукти и гърците ще купуват отново своя зехтин, своите маслини и своите домати вместо тези от Италия и Холандия. Собствената продукция ще поевтинее с около 30 % и ще стане конкурентоспособна на тази от съседна Турция. Туризмът ще укрепне значително, богатите отвън ще вложат стотици милиони евро в гръцката икономика и туризма, инвестициите ще се върнат както в областта на недвижимите имоти, така и в останалите сфери, при ниски данъци. Така ще се открият нови работни места”.
И за да прозвучи още по-оптимистично цялата тази тирада, професорът, който ще бори кризата с домати и маслини, и познава добре Гърция, защото е ходил два пъти на почивка там, приповдигнато завършва: „След кратката буря слънцето отново ще изгрее”. Само дето не казва за кой ще грее слънцето, кой ще отвее бурята и какво ще остане от страната след тази буря. Разбира се, има и други експерти, които се упражняват в прогнози за бъдещето на изпадналата в криза Гърция.
Един от тях, Марк Крикет, който е и консултант на британската фирма за печатане на пари, “De La Rue”, е убеден, че Гърция ще излезе от еврозоната или ще бъде изгонена. Той препоръчва „излизането да бъде обявено внезапно, за да няма износ на пари, а преходът към собствена валута да бъде плавен, като първоначално към евробанкнотите в страната да се лепят специални стикери”.
Другият е Лари Хатауей, главен експерт на банката UBS, и автор на най-мащабните изследвания, свързани с процесите на разпадане на еврозоната. Той също допуска, че Гърция може да напусне еврозоната, но трябва да го направи сама, а не с решение на ЕС, защото ще последва нежелана верижна реакция в еврозоната. Той твърди следното: „Щом една страна бъде извадена от еврозоната веднъж, гражданите в другите закъсали държави вероятно ще помислят, че тяхната страна ще е следващата. Логично ще прехвърлят спестяванията си в чужбина, което ще доведе до фалити на банки и до колапс на целия финансов сектор и икономиката”. Нищо хубаво не чака и страните кредитори според него.Той предвижда с около 20 % намаляване на БВП в Германия и Франция и с 40% - в страните, взели кредит.
Такова е мнението на маститите експерти. Дали нещата ще се развият съгласно техните прогнози, само близкото бъдеще ще покаже. От всичко, казано дотук обаче, става ясно едно, Гърция вече е нежелана в еврозоната и се прави всичко необходимо тя сама да я напусне. Това го сподели с горчивина и гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос: „Трябва да кажем на гръцкия народ истината... Има няколко страни от еврозоната, които не ни искат”. Доказателство за това са и изявленията на министъра на икономиката на Германия Волфганг Шойбле, в Италия, на 8 март - само ден преди решението за отпускане на пакета от помощи и решението за опрощаване 50 % от дълга й. При срещата си с премиера на Италия Шойбле заяви: „Предлагаме на Гърция да се откаже от еврото, въпреки че у гръцките управляващи има 100 % консенсус за оставане в еврозоната”. Горе-долу в същия дух, но още по-радикално прозвуча предложението на втория по величина икономист в Германия, министърът на икономиката на Бавария Маркус Зентер. В словото си на конгреса на християндемократите той развива следната тезата за т. нар. План „Б” за Гърция: „Логично е да се мисли за следващ пакет за помощ на Гърция, който да се даде за напускане на еврозоната. Ако мерките, които взимат гърците за излизане от кризата работят, тогава няма да има нужда от трети пакет, ако пък не работят, така или иначе няма смисъл от него”.
За това, че кредиторите не вярват в потенциала на Гърция да излезе от кризата, свидетелства и решението им да отпуснат на първо време само около една трета от предвидената помощ от 130млрд евро. И за да няма съмнения в истинските им намерения от т. нар. тройка (МВФ, ЕЦБ и ЕС) дойде предупреждение, че пакетът от помощи може да бъде блокиран, ако след изборите новите управляващи не демонстрират воля за изпълнение на поставените условия, които „тройката” увеличава буквално с всеки изминат ден.
Глътката въздух, за която с надежда говори министър-председателят на Гърция Пападимос, на 9 март, в обръщението си към гърците след обявяване решението на кредиторите за опрощаване на част от дълга, по причини, посочени по-горе, може да се окаже задушаваща. Отпускането на част от помощта не решава проблемите, а само ги отлага малко във времето. В тази връзка, колкото и на някои да не им се иска да признаят, може би най-точна е оценката на Владимир Путин, споделена на икономическия форум „Русия 2012 г.”. По повод кризата в Гърция той заяви следното: „Гърция е лишена от възможност за вътрешно развитие или поне тази възможност е ограничена, по тази причина предлаганата й помощ отвън няма да реши проблема... Въпросът не е дали гърците не желаят или не могат да работят, а в това, че в Гърция не съществуват високи технологии и работна сила с висока специализация, които да бъдат впрегнати за извеждане на страната от кризата”.
За това ,че гръцката икономика няма потенциала да изведе страната от кризата, никак не са виновни само гърците. Гърция, с цената на много заеми, изпълни мисията, която й беше възложена от богата Европа - да бъде пример за социално благополучие пред стените на разпадащия се социалистически свят. Сега вече е време да напусне последното място в клуба на богатите.
Неоспорим факт е, че голяма част от заемите, които взе Гърция, бяха поощрявани и давани от страните кредитори - Германия и Франция, не за развитие на гръцката икономика ,а за закупуване на тяхната военна продукция, за която те все по-трудно намираха пазари.
Впрочем страните от богатата Западна Европа никога не са желаели икономическа конвергенция с бедните от Юга. Те приеха страните от бедните Балкани и тези от бившия социалистически лагер преди всичко по политически съображения и с цел да бъдат пазар и консуматор на тяхната продукция, а не техен конкурент. Освен всичко, страните основателки на ЕС от Стара Европа винаги са се отнасяли с пренебрежение и имперска надменност към балканските страни, тяхната ценностна система и православието. Това понякога открито прозира и в публичните изяви на техните лидери. Не липсват и открито расистки изяви като например на холандския дипломат Робърт Ван Лансхот, който наскоро заяви, че „Балканите нямат място в ЕС, защото не са бели... Там никой не знае за Шанел, готвачите на Бакхус, Пипи Дългото чорапче и т.н.”
След всичко казано, само на гръцките, румънските и нашите управляващи не е ясно, че най-престижното място, което ни се отделя, е в „Б” отбора на ЕС.
Казано по точно - в задния двор на Европа, там, където жизненият стандарт на кокошките е по-важен от този на хората.