Нова Зора

Това лято неусетно се случиха прекалено много събития по света. В българските медии те бяха коментирани „експертно”, но по никоя от „правилните” медии не се направи опит да бъдат навързани едно за друго. А всички те са свързани помежду си.
За огромно наше съжаление националният ни елит не е научен да мисли в стратегически план, и то масово. Трудно прави връзка между определени признаци и последвалата ги поредица от събития. Не се открива навреме, че това, което ни се случва, е в резултат на изготвен предварително подробен план. В този аспект мога да посоча българската касова комедия „Мисия Лондон”. Когато преди време всички се смяхме от сърце на хиперболизираните случки в нашето посолство в Лондон, малцина се запитаха “Защо сега?”. Защо ударът е фокусиран срещу българската дипломация? Нима дипломатите на другите страни се идеални, нима и в други посолства няма подобни комични случки? На пръсти се броят онези, които разбраха, че на практика се смеем на себе си, и си правим публично сепуко. Но пък един бивш дипломат спечели доста пари, като се изгаври със своите колеги, направи доста пари и естествено, се постави в услуга на външен фактор, който планираше и желаеше разбиване на българската професионална дипломация. Последната доказа, че прекрасно осъзнава що е „национален интерес” и бе неудобна с това, че ефикасно отстоява интересите на България.
След комедията „Мисия Лондон” общественото мнение бе подготвено, че българският дипломатически корпус е гнил, корумпиран и ужасно непрофесионален. В действителност това бе огромна лъжа. В никакъв случай не може да се подставя под един знаменател огромното мнозинство професионални дипломати, които работят във външнополитическото ни ведомство. После се включи и зловещата Комисия по досиетата, която от своя страна, също взе активно участие в подготовката на общественото мнение и настройването му срещу българските посланици зад граница. Скрит бивш агент на ДС, който е член, и се вихри, във въпросната комисия няколко месеца преди публикуването на списъците извърши нещо подло и мерзко. Въпросната личност изрови специално от архивите на ДС битови истории през годините, случили се с наши дипломати (сега посланици), а един национален ежедневник ги публикува. Кога точно? Когато Комисията по досиетата оповести имената на посланиците, сътрудничили на българското разузнаване. По това време един от „младите и неопетнени български дипломати” (лансирани от министър Николай Младенов), които се оказаха във Външно министерство, „професионално” отмъкна пейките в градинката на външнополитическото ни ведомство и си ги занесе на вилата. Друго протеже на т.нар. дипломат №1 подписа официално писмо, в което Босна и Херцеговина и Албания се броят (цитират) като три отделни държави. Всичко това, естествено, не получи гласност. Няма и да получи!
Тези дни, когато проблемът с дипломатите-посланици влезе в Конституционния съд... отново Би Ти Ви рекламира шумно и пусна в най-гледаното време комедията „Мисия Лондон”. Оставям на читателите да решат дали това е случайно!
Погледнете днешните големи национални медии. Всяка сутрин от 7 часа започват да бълват информация, която предизвиква стрес в нормалния човек. Затрупва ни лавина съобщения за катастрофи, изнасилвания, убийства, аварии, пожари, наводнения, земетресения и т.н. Всички тези събития, преекспонирани в голям мащаб, предизвикват устойчиво състояние на депресия у българина. Всеки ден той е брутално емоционално и ментално насилван. Едва ли следва да ни учудва, особено като се знае, че собствениците на големите медии са подчинени на международната корпоратокрация. Заобиколен от множество ужаси, на българина не му остава нищо друго, освен да се радва, че все още е жив. Както казваха нашите баби: „Само да няма война!”.
Проблемът е, че и кървавият хаос в глобален мащаб, изглежда, не е толкова далеч във времето. Гледаме телевизия и коментираме „арабската пролет” в Тунис, Египет, Сирия и Либия. Но по тези земи загиват човешки същества, много. А ние, подобно на децата и внуците ни, оставаме с усещането, че държим джойстика на електронната игра... Развлекателните програми са на нивото на „мръсните” разговори, които водят учениците от 5 клас в училищните тоалетни. Основната цел е да бъде изключен мисловният процес в черепната кутия на обикновения българин.
Това състояние на хората в психологията се нарича заучена безпомощност. За какво става дума? “Една от най-честите причини за песимизъм и депресия е усещането за безпомощност. Това усещане не е вродено, а може да се породи в различни ситуации. „Заучената безпомощност“ (от английски learned helplessness) била открита случайно при за емоционалното поведение. Експериментът с кучета не се развил според плана на учените. Вместо да се научат да прескачат бариерата и така да се спасяват от електрическия ток, кучетата станали пасивни и постоянно лежали на земята, т.е. научили се да бъдат безпомощни, че негативните обстоятелства не могат да бъдат избегнати. След множество усилия от страна на учените кучетата все пак се научили да избягват електрическия ток, но не могли да преодолеят пасивността си без чужда помощ.
Подобен експеримент бил проведен и с хора. Когато хората се научили, че не могат да избягат от шума, те станали пасивни и безпомощни и не предприемали никакви действия, дори когато по-късно им се давала възможност да спрат шума. Част от участниците можели да спират шума с бутон. Дори когато не натискали бутона, резултатите от представянето им се подобрявали значително.
Самият факт, че можели да спрат шума по всяко време, т.е., че имали контрол над ситуацията, бил достатъчен, за да се справят с разсейващия ефект и да не се чувстват безпомощни.
Установено било също, че за разлика от животните хората могат да придобият чувство за безпомощност и като наблюдават как някой друг е безпомощен в ситуация, която не може да контролира. Хора с песимистична нагласа, според които негативните обстоятелства са постоянни („това никога няма да се промени“), лични („аз съм виновен“) и влияещи върху всички аспекти на живота („нищо не мога да направя като хората“), е по-вероятно да страдат от „заучена безпомощност“.
Оказва се, че все пак има и определена надежда! Колкото и да ни пускат „ток” през медиите гербаджиите!
“33% от кучетата и хората в тези експерименти не можели да се научат да бъдат безпомощни, т.е. независимо колко лоша изглежда ситуацията, те не се отказвали от опитите си да се справят с нея.”
Убеден съм, че на предстоящите президентски и парламентарни избори хората, водени от цитираните по-горе 33% процента (непримирими), които не могат да се научат да бъдат безпомощни, ще отхвърлят пълзящата авторитарна власт на ГЕРБ.
В противен случай след лансираните в медиите свински и птичи епидемии, краставичен бяс и т.н. ни очаква още една истинска напаст. Освен масовизацията на заучената безпомощност ще са налице всички предпоставки за епидемия от хемороиди... Все повече българи денонощно седят пред телевизора или се „потапят” в интернет... като пускат „балончета” във виртуалния свят.
Съдбата на всички нас обаче се решава в реалния живот. Днес и сега!