Румъния пак е отворила уста - да глътне Молдова. Поредното „обединение” на двете държави бе подготвяно от Букурещ през изминалите 20 години с последователна политика на „засмукване” на Кишинев. Ключов момент бе раздаването на румънски паспорти на килограм, а техните притежатели, по неофициални данни, надхвърлят 700 хиляди души.
Не бяха жалени и усилия за спечелване на влияние сред политическия, икономическия и културния елит на Молдова. Така постепенно румънските управляващи, независимо от партийната им принадлежност, успяха да изградят своя пета колона в „по-малката сестра”. Днес, по всичко личи, часът за действие на тази колона е ударил!
Както предаде АП, полицията в столицата Кишинев предотврати масови сблъсъци между привърженици и противници на присъединяването на Молдова към Румъния. Сблъсъците станаха дни преди 94-ата годишнина от обединението на двете страни на 27 март 1918 г. Национално-либералната партия изведе неколкостотин свои поддръжници на идеята за обединение с Румъния. От своя страна „Патриотите на Молдова” организираха контрамитинг. На 25 март 2012 г. в редица молдовски църкви се проведоха панихиди в памет на депутатите, които са присъединили Молдова към Румъния през 1918 г., и на тези, които са подкрепили излизането от СССР през 1991 г.
Своите “прорумънски чувства” изразиха открито не само “обикновени молдовци”. По време на телевизионно предаване новоизбраният президент на Молдова Николае Тимофти, заяви, че езика, на който говори, е румънски, а не молдовски. „Говоря на румънски език. Аз съм юрист и затова казвам нещата такива, каквито са. В конституцията е записано, че държавният език е молдовски. Но Академията на науките ни казва на какъв език говорим – на румънски. Конституцията е приета от определени политици. Както и да наричаме езика, трябва да го говорим правилно”, категоричен бе Тимофти, и добави, че основният закон на страната трябва да бъде променен. По-рано Николае Тимофти не засягаше езиковия въпрос, а само посочваше, че „държавният език трябва да се знае”. Но отминалите дни донесоха не само радостни звуци за ушите на Букурещ. Румъния е силно обезпокоена от назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на президента на Русия за Приднестровието и за съпредседател на руско-молдовската междуправителствена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Това посочи Юлиан Кифу, съветник на президента на Румъния по стратегическте въпроси и външната политика. Той добави, че Букурещ планира своя отговор на назначението. „Румъния се намира в ситуация, когато е длъжна да задава тона и да даде да се разбере, че е разбрала посланието и приема хвърлената ръкавица. Букурещ не трябва да пренебрегва този жест в началото на новия мандат на Владимир Путин”, каза още Кифу. Според него Румъния трябва да даде много ясен сигнал чрез адекватно назначение.
Кишинев също изрази своето недоволство от политиката на Кремъл по отношение на Приднестровието. Молдовското министерство на външните работи посъветва президента на Русия да “съгласува” с молдовските власти решенията, свързани с непризнатата република, а хуманитарната помощ за приднестровците да не се изпраща директно, а през Кишинев. И в молдовската столица смятат назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на руския президент за Приднестровието като начало на политиката на Владимир Путин в постсъветското пространство. „Рогозин е силна фигура и назначаването му за специален представител на президента за Приднестровието стана сензация за Кишинев. Какво означава това? Ще продължи ли Русия да подкрепя сегашното статукво, или ще принуди Кишинев да приеме нейните условия? Най-вероятно второто. Рогозин може да промени преговорите за Приднестровието във формат „5+2”. Те може да се превърнат в площадка за договорки по други проблеми, например за Сирия и системата за ПРО в Европа”, смята директорът на кишиневския Институт за обществена политика Аркадий Барбароши.
Разбира се, не бива да се забравя, че всичко случващо се между Букурещ, Кишинев и Москва се отнася и до нас. Ние имаме свои интереси, които са застрашени от настъпателната политика на Румъния спрямо Молдова и които трябва безпрекословно да пазим. Тази политика неизбежно рефлектира и върху положението на близо 100-хилядното българско национално малцинство, живеещо на молдовска територия. Присъединяването на Молдова, каквото очевидно цели със своите действия Румъния, пряко засяга тези наши сънародници в качеството им на молдовски граждани. Затова българската държава не трябва да мълчи, а категорично да защити техните изконни интереси. Още повече че в резултат на прорумънската политика на правителството на Влад Филат са заплашени институциите на българите в Молдова, което създава тревога и напрежение за съдбата на общността. Ето защо министър Николай Младенов би трябвало да посети веднага Тараклийския район в републиката и да се срещне с отговорни представители на Кишинев, за да защити правата на българската етническа общност в Молдова. Както е известно, Тараклийският район е населен основно с българско етническо население, но е заплашен от заличаването му като самостоятелна административна единица с подготвяната от властите в републиката стратегия за ново райониране.
В момента тече пребазиране на държавни служби от Тараклия в град Кахул, който трябва да поеме функциите на административен център на окрупнен район. Само преди месец пък стана ясно, че Тараклийски район няма да бъде подминат и от т. нар. оптимизация на училищната мрежа, в резултат на която няколко училища бяха затворени и бе спряно държавното финансиране за обучение по български език. Всичко това се случи въпреки официалните обещания на молдовския премиер и въпреки многократните искания на ръководителите на района за изключването му от схемата за „оптимизация на училищната мрежа”.
Заплашена е и още една от институциите на молдовските българи – създаденият през 2004 г. Тараклийски държавен университет “Григорий Цамблак”. На подобен административен натиск са подложени и онези 150 хиляди нашенци, които се самоопределят като гагаузи и имат своя административна автономия.
Последните събития карат мнозина наблюдатели на политиката на Букурещ за присъединяване на Молдова към Румъния да си зададат въпроса “Няма ли да се задави Букурещ с такъв тлъст залък?”
Засега едно е ясно – с назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на руския президент за Приднестровието Москва хвърли в нокдаун идеята за “Велика Румъния”. А от такова нещо трудно се излиза!
На този фон повече от скандално прозвуча издаденият в Букурещ нов роман „Кръв на Днестър”, на местния автор Кристиан Негря. Романът се определя като „документална фантастика”. В него се разказва как румънската армия преминава река Прут с елитни подразделения украински и приднестровски спецчасти. Според автора, Франция, Унгария, България и Полша ще помогнат на румънците да завладеят Кишинев, съобщава украинското издание „Голос”. „Това е поредната провокация на националистите. Трябва да се сложи край на редовните опити на определени сили да предизвикат сблъсък между най-близките съседи”, коментира популярният румънски блогър Виктор Бербулеску. Редица румънски общественици са изпратили писмо до правителството в Румъния, в което се посочва, че подобни издания дискредитират политиката на Букурещ.
Погледнато от българската камбанария обаче, това си е чист опит на определени среди в Букурещ да заразят и България с „молдовския синдром”.
