Нова Зора

През изминалите вече над 20 години една от постоянните теми дразнители е тази за отношенията ни с Македония. България една от първите призна Македония, без малко някои “държавници” да признаят и т.нар. македонски език... За съжаление, както за много други същностни неща, и за този проблем няма изработени и следвани принципи и политики в дългосрочен план. На този фон кълнят и се появяват спекулации, безплодни идеи и практики, както и трайни последователи на бързите решения, на авантюрата, на македонстване и македонстващи с обратен знак на цялостното македонстване в Република Македония.
Любим рефрен на някои нови специалисти, разбира се, е, че за всичко са виновни “онези след 1944 г.” “и преди 1989 г.”. Де да бяха само те виновни.
Само че някъде след 1964-1968 г. политиката беше с класи над сегашната по отношение на македонстването в Македония! Спомням си студентските години. Нашият курс историци бяхме чуден колектив, на всичко отгоре, момичетата ни бяха красиви и умни, случихме на преподаватели, които създадоха и школа... Та някъде през 1968 г. дойде идея и трима души, моя милост, Павел и Радослав (сега археолози) направихме знаме от истинска конска опашка. На всеки 8 декември излизахме на факелното шествие с това знаме, както и при четене на словото от ректора. Бяхме млади, буйни, вдигахме и лозунги от типа  студентски бази на Охридското езеро, да си върнем Македония! Това знаме се предаваше от курс на курс. Може би още е запазено?!
Тогава откриха костите на цар Самуил. Имахме спецкурс по антропология, преподавателят П. Боев ни разказа за находката. Беше уредил да отиде до о-в Св. Ахил, но от Македония не му дадоха виза за влизане.
В днешните времена специалисти по този проблем дал Господ, а и няколко партии вече се упражняват професионално. Политиците пък търсят решения, като се снишават и изпълняват командите на господарите си отвън. Някои от постоянните бабаити наподобяват поведението на онази чета в миналото, заседнала в един хан и след всяко ядене и пиене вечер вика: как ще минем, мила майко ле, реката Вардар! Ама не минават, само пият. На вересия!
Някои от днешните “специалисти” упорито повтарят тезата си за “решения на Коминтерна”, за “влиянието на Коминтерна”, с наивната надежда, че силните на деня ще ги потупат по рамото и ще им помогнат “да минат Вардара”!.. Абе, като сте толкова силни антикомунисти – ей ви го Китай, кър широк, потиснати над милиард и 300 милиона. Вървете, борете се, като Че Гевара!?..
Близо 90 години, Македония е в състава на Кралството на СХС, Югославия, СФРЮ. През това време българите в Македония и в България като цяло си бяха на мястото, оплескаха работата някои политици, гешефтари и един цар. След Освобождението, в продължение на четвърт век, колко апостоли на духа и свободата, колко четници, подофицери, офицери, войници се биха за национално обединение, колко много от тях загинаха! Така към България бе присъединена Пиринска Македония. Кой и защо обаче не изпипа добре договорите преди Балканската война? Кой сътвори черната дата в българската история 16 юни 1913 г.?
В спомените си ген. Стилиян Ковачев, командир на 4-та армия през 1913 г., пише как е получил заповед с ограничени възможности да атакува, а когато звъни на съседа вдясно, командира на 5-а армия, ген. Ст. Тошев, разбира, че той няма заповед за атака!..
А тезата с Коминтерна е фалшива по простата причина, че няма случай в историята Коминтернът да е чертал граници и да е създавал нови държави. Това го правят великите сили, една от които бе и СССР. Така при атаката на българската армия в Първата световна война и след разгрома на гърците германското командване нарежда българската армия да спре настъплението, за да се окаже, че след това тя три години се бие на Южния фронт, за да ангажира съглашенските дивизии, които можеха да са на Запад?!
По същия начин след 1944 г. САЩ и Великобритания създаваха проблеми на България и защитаваха позиции на Гърция и Югославия, така сега на Балканите се намира една от най-големите бази на САЩ – “Бондстийл”, до Македония, защото Балканите са слабините на Европа.
Що се отнася до епичните тези на македонските историчари и политици, мога да твърдя, че още преди шест години писах във в. “Нова Зора”, че те ще погледнат много по-назад от 2 август 1944 г. Долових тези намерения на конференция в Скопие през 2005 г. Притежавам сборник с докладите. Моят доклад бе даден в пълния му вид, на чист български, останалите техни доклади и този на историчка от Полша бяха на западния диалект. През трите дни на конференцията разговарях с някои от докладчиците. През цялото време бях и с проф. Зоран Тодоровски, който преди това идва и в Пазарджик. С него спорехме по някои от проблемните въпроси на историческото ни развитие. Ще спомена и контактите ми с Кузман Георгиевски в България и в Скопие. Той е бивш директор на музея в Скопие.
Сред хора от тези кръгове има умни и подготвени историци, но повечето от тях все едно са в хипноза стане ли дума за Македония и нейното различие от България. Хващат се за думите, за фактите, но не и за корените на проблема. Сред политиците и администрацията обаче има и хора, които просто се държат за благините на властта. Според мен определено има и внушен страх от контакти и разговори по деликатната тема на общата ни история и корени. Има, разбира се и много заблудени хора от по-младите поколения. Но вини и грешки имаме и ние в България. В Македония правят лъжовен филм за евреите – т. нар. неспасяване на евреите. При нас също работи двоен аршин. Преди се спестяваха имена на хора като Пешев и др., сега се мълчи също за реални участници.
Спомням си разговорите с Иван Чешмеджиев в дома му на ул. “Хан Аспарух” в София. Той е син на Григор Чешмеджиев, един от инициаторите за подписката и обръщението на група писатели, членове на СБП в защита на евреите. Иван Чешмеджиев беше пращал писма до президента Желев, до посолството на Израел. Четох ги, четох и отговорите. Отнюд! Един от организаторите на акции за защита на евреите в София е и Методи Шаторов. (Преди време книгоиздателят Йонко Йончев ме заведе при майка си, която е близка роднина на Шаторов. Тя е на възраст, но с добра памет и интелект, разказваше ми подробности за срещите си с него и сестра му Благородна – хубави и читави македонски българи.) Но и тук има парадокси.
Преди години, в. “Нова Зора” попада в Израел, оттам на главния редактор Минчо Минчев се обажда Методи Гарев, родом от Куманово. Минчев му предава моя телефон, после се свърза с мен, писахме си писма, каза много неща за миналото, дойде ми на гости в Пазарджик и поиска да види гроба на М. Шаторов. Заведох го, но бюстът бе свален! Той се хвана за главата и очите му се насълзиха. Как да му обясня, че сини талибани махнаха, а после обявиха че са загубили бюста му, че смениха името на улицата, на завода, на дома за деца... Сега разбрах, че в Скопие са направили паметник, знам от преди, че го правят национален герой, не бил българин, а македонец?! Е ли крива судбина, както казват сърбите?
А на върлите наши лъжепатриоти ще напомня финала на онази приказка за четата, заседнала в хана – една вечер на ханджията му докипяло и ги изхвърлил навън с възгласа – по моста, ваш’та мама, по моста ще минете реката Вардар...