Битката при Тутракан -
един от върховете
на българската бойна слава
Как се стига до това славно, но и най-кърваво в новата ни история сражение? Още през есента на 1912 г. Румъния предявява претенции към Южна Добруджа под претекст, че България разширила много територията си по време на Балканската война. С руско посредничество през януари 1913 г се сключва българо-румънска конвенция, съгласно която сме принудени да отстъпим на Румъния Силистра. Това обаче не задоволява северната ни съседка. И след престъпното безумие от 16 юни 1913 г., когато цар Фердинанд и кликата на Радославов ни хвърлят във война с довчерашните съюзници, тя не пропуска случая да ни забие нож в гърба. Съгласно Букурещкия договор от 1913 г., Румъния завзема Южна Добруджа. Румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват веднага да строят Тутраканската крепост под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно-полево съоръжение, която военните наблюдатели започват да наричат “балканския Вердюн”, по аналогия с мощните укрепления край френския град.
Крепостта е строена в продължение на почти 3 години, като са използвани върхови постижения на военната теория и практика. Местността, върху която е разположена, представлява ниско плато, с форма на полукръг, в чийто център е Тутракан. Платото е обградено от немного дълбока долина, а по него са издигнати 13 форта, като първият е построен на южния бряг на Дунав, а номер 13 опира на северната страна на реката. Пред всеки форт са изкопани “вълчи ями”, дълбоки 1,5 м, с остри колове в центъра, разположени една до друга така, че да се препятства всяко движение на противника. Коловете са свързани с бодлива тел. Около 20-30 м зад пояса от вълчи ями е изграден първият пояс от телени мрежи. На около 20 м следва първата линия окопи.
В пространството между телените мрежи и окопите са маскирани хиляди бомби, свързани с телени жици, които противниковите войници да закачат с краката си и те да се взривяват. На самата височина на платото са построени бетони бункери, в които има по едно малокалибрено скорострелно куполно оръдие, заобиколено откъм фронта с пояс бодлива тел.
Много от фортовете са с бетонни окопи и бетонирани бойници, в които са монтирани оръдия с голям калибър. Те са свързани с теснолинейни железопътни линии, по които става превозването и снабдяването с боеприпаси, продоволствие и други материали. Така около Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс, с форма на полукръг, са изградени 15 форта. В тях са построени по 2 заслона за 60-70 войници. Между всеки два форта, отстоящи на разстояние 1-2 км един от друг, са разположени артилерийски батареи. Има допълнителни опорни пунктове, множество картечни гнезда и много други отбранителни съоръжения. На около 5 км от основната отбранителна линия следва втора укрепителна линия, устроена по подобен начин.
Междувременно избухва Първата световна война. След дълги пазарлъци и гарантирал си максимални бъдещи териториални придобивки, на 10 август 1916 г. Букурещ обявява война на Австро-Унгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния.
България вече почти година воюва на страната на Централните сили. И към границата на Румъния се съсредоточава Трета българска армия, командвана генерал-лейтенант Стефан Тошев. В нейния състав са включени 4-та Преславска пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Пантелей Киселов. 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления.
Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат със 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка, пренебрегвайки плана на командващия съюзните войски на Балканите германски фелдмаршал Маккензен. И решава да щурмува крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. Без да срещнат сериозна съпротива, на втория ден от войната, българските войски достигат външната укрепителна линия на крепостта.
На третия и четвъртия ден генерал Тошев уточнява окончателно плана за атаката. Предните румънски части вече са изтласкани назад.
Решителните сражения по целия фронт започват на 5 септември 1916 г. Генерал Тошев гласува пълно доверие на своя приятел генерал Киселов, предоставяйки му възможността да ръководи битката и да взема самостоятелни решения в хода на сраженията в зависимост от създалата се обстановка.
Точно в 6,30 часа започва артилерийската подготовка, командвана от полковник Ангелов.
Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва крепостта. Румънците не издържат психически и започват паническо бягство. Следва началото на най-кървавия момент от битката.
Пионерни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника. Неустрашимите български полкове тръгват в атака, когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири, с развети знамена, под звуците на българския химн “Шуми Марица” и мощното българско “Ура!”, те връхлитат срещу Тутраканската крепост.
Противниковият огън поваля стотици български войници и много офицери. Но на мястото на падналите прииждат нови и нови редици. Почти всички офицери са убити. Тяхното място заемат подофицерите.
Обезумелите румънски войници разбират какво ги очаква, напускат добре укрепените окопи и побягват към втората отбранителна линия. Една част от противниковите войници са настигнати при бягството, друга част успява да се укрие в галериите, но не след дълго са открити и пленени. Малко след обяд на 5 септември, въпреки ураганния огън на противника, първа отбранителна линия е превзета от славните български воини.
Рано сутринта на следващия ден, 6 септември, след отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки Преславските и Софийските бойни части превземат румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Над 10 000 от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят.
Пленниците са около 28 000, от които 450 офицери.Като трофеи са взети 150 оръдия, хиляди пушки и десетки картечници, боеприпаси и всякакво друго снаряжение. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в град Тутракан.
Победата е извоювана с цената на 1764 загинали български бойци и над 6000 ранени. За сравнение, при превземането на Одрин по време на Балканската война загиналите са около 1300, а в боевете при Драва през Втората световна -1624 убити и около 2 500 ранени. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава.
