„Искам да си купя кон, но нямам възможност. Мога да си купя коза, но нямам желание”
Арабска поговорка
„България ще бъде първата страна от Европейския съюз, която ще получи азербайджански газ през южния газов коридор”. Така проправителственият вестник „Стандарт” резюмира резултатите от последната „най-успешна” визита на премиера Борисов, осъществена в столицата на Азербайджан. Сиреч, от поредната демонстрация на българския „политически туризъм”. За разлика от разходката до Тунис и „плажуването” в Катар преди време тази визита мина без участието на вицепремиера Цветанов и министъра на външните работи Николай Младенов. Така че ако наистина е била успешна, значи двамата са излишни.
Вместо тях с премиера пътуваха министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев, министърът на транспорта Ивайло Московски и зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. От Саудитска Арабия в Баку долетя и министърът на земеделието Мирослав Найденов, който се прочу в петролното кралство като носител на дъжд. Ако в Баку, при пристигането, или след отпътуването на българската делегация, е паднала градушка, виновникът е друг. Няма да го назовем обаче, за да не ни обяви Цветан Цветанов за „говорители на организираната престъпност”.
Гвоздеят на програмата за бакинската визита на премиера Борисов бе „епохалната” му среща на четири очи с президента на Азербайджан Илхам Алиев, наследил на президентския пост баща си Гейдар Алиев. Ако съдим по изявленията на самия Борисов и тяхното „оптимистично” интерпретиране от някои български медии, срещата би могла да мине и за част от подготовката на песенния конкурс „Евровизия”. В смисъл, че подготовката и претенциите за успех на българските преговарящи бяха толкова несъстоятелни, колкото и тези на певците ни, участвали в досегашните музикални конкурси. Само дето на срещите и разговорите на Бойко Борисов с азерските представители не ставаше въпрос за музика, а за природен газ. Но „големият шлем”, с който преди време се похвали бившият президент Георги Първанов, а сега е на път да го приватизира премиерът Борисов, си остава само голям блъф: един пропаганден балон, пълен с горещ въздух, вместо с природен газ.
Южният газов коридор, за който споменава Бойко Борисов, и който трябва да доставя каспийски газ на Европа (включително на България) през територията на Турция, е само идея. Идея, която не става по-осъществима, дори да включи газопровода „Набуко”. Напротив, смятаният за европейски проект „Набуко” също буксува, въпреки съгласието на Турция тръбите да минат през нейната територия. Просто защото няма кой да гарантира достатъчно синьо гориво за неговите тръби. Азербайджан, Ирак и Сирия не разполагат с необходимите запаси от синьо гориво и без участието на Русия и Иран тръбите ще са полупразни. При това положение интерконекторните връзки на България с Турция и Гърция са ни нужни, колкото петото колело на каруцата: никой не прокарва тръби, за да стоят празни. А уверенията на премиера Борисов, че след като построим интерконекторните връзки с двете ни южни съседки, ще можем да разчитаме на 1 млрд. куб. метра природен газ, различен от руските доставки, са направо „сън в лятна нощ”. Южният газов коридор свързва и Турция, Гърция и Италия, но първите две страни могат само да ни препродават чужд природен газ, а третата не може и това. Естествено, Турция и Гърция ще ни продават чуждия природен газ на много по-висока цена от тази, по която получаваме синьото гориво по трасето на газопровода Русия-Украйна-Молдова-Румъния. Дори „Набуко” да стане част от южния газов коридор, той няма да добави нищо към транзитираните обеми, ако към него не се включат големите газови доставчици като Русия, Иран или емирствата край Персийския залив.
За съжаление, нищо не зависи от България и няма скоро да зависи, докато се размотава проектът „Южен поток”. Обаче вместо да приеме реалностите и да се съобразява с тях и с националните интереси, премиерът Борисов продължава да фабрикува нови и нови „шменти капели”. Така например, докато разглеждаше макета с тръбите, по които азербайджанските въглеводороди стигат от Каспийско до Средиземно море (тръбопроводите Баку Джейхан), на Бойко му хрумна (или му подсказаха) „гениалната” идея да се прокара „байпас” от извивката към Грузия на тръбопровода Баку-Джейхан, до Грузинското Черноморско крайбрежие. Там газът щял да се компресира и да се превозва с танкери до нашите черноморски пристанища. Що се отнася до стойността на този газ, както се пее във филма „Белоруската гара”: „Мы за ценой не постоим!” („За цената няма да се пазарим!”).
Диверсификацията на газовите доставки и енергийната независимост от Русия искат жертви. Пък и както казва потенциалният коалиционен партньор на Бойко Борисов, другарят Иван Костов, просперитетът на България е право пропорционален на отдалечението й от Русия!
Идеята за въпросния „байпас” обаче има един съществен недостатък: неосъществима е! Първо, защото Азербайджан и Грузия нямат интерес да хвърлят пари само за да снабдяват България с най-скъпото синьо гориво на света срещу внос на българско пилешко месо, гюлово масло или нестандартни краставици. Второ, защото и ЕС няма интерес да финансира проект, от който ще се ползва само България. Трето, защото и България, която се оплаква от високите цени на руските енергийни доставки (правителството обяви, че ще настоява за допълнително поевтиняване на руската газ, извън въведеното от 1 април до 1 декември т.г. 11-процентно намаление), няма интерес да ги замени с още по-скъпи. И то заради едната гола диверсификация на източниците и замяната на една енергийна зависимост с друга. Следователно, диверсификацията на газовите доставки ще си остане добро намерение, което няма да надхвърли нивото на политическата предизборна риторика. Правителството на ГЕРБ не е първото, нито ще е последното, което спекулира с въпроса за енергийната (не)зависимост от Русия. И то, подобно на предходните и следващите правителства, ще бъде „приземено” от суровата действителност. Както казва героят на Николай Хайтов от „Мъжки времена”: „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш”.
Надяваме се, че нашият премиер, освен романа на Карл Май „Винету” е прочел и „Диви разкази”, но нямаме доказателства за това. Както и да е. Вероятно сред съветниците на Бойко Борисов има хора, които знаят какво може и какво не може да се направи, за да се обезпечи сигурността на енергийните ни доставки. Но те или не смеят да си кажат мнението, когато то противоречи на Бойко-Борисовото, или няма кой да ги чуе. Още по-малко, да разбере простата истина, че без собствени, разработени и експлоатирани от национални компании газови, нефтени и други енергоресурси не може да има енергийна независимост. Дори САЩ не са енергийно независими, след като от собствените конвенционални находища на петрол и газ могат да задоволят само две-трети от непрекъснато нарастващите си потребности от въглеводороди. Поради това възнамеряват да построят десетки нови АЕЦ и допускат добива на шистов газ с екологично и сеизмично опасната технология „хидравличен удар”. Същата технология, която предлага и на България американската компания „Шеврон”. Може и някой съветник умишлено и по чужда поръчка да заблуждава премиера Борисов относно танкерните доставки на компресиран азерски газ през Черно море, но както пише Макиавели: „Ако съветниците зле съветват владетеля, виновен е владетелят”. Ако Борисов не уволни зловредните си съветници, те ще уволнят него!
Какво тогава ще остане от „Мисия Баку” на нашия премиер? Със сигурност това няма да е азерски газ: нито обикновен, нито компресиран или втечнен. Защото страната, която го иска (България), няма възможност да плаща за изграждането на съответната инфраструктура (тръбопровод и компресорни станции). Още повече че такова синьо гориво ще й излезе през носа. А онези, които имат възможност да построят споменатата инфраструктура (ЕС, Азербайджан и Грузия), нямат желание и интерес да го направят. Така че „българският арабин” не само няма да си купи кон, ами и без коза ще остане. Борисов може да повтори и потрети срещата си с азербайджанския президент, за да се изравни с Първанов, който три пъти ходи в Баку, но файда от приказки няма. В политиката няма вечни приятелства, има вечни интереси. Дано поне бизнесмените, които Миро Найденов заведе в Баку, да са успели да заинтересуват своите домакини с продукти, произвеждани в България. Ако не, ще разчитаме на Софи Маринова малко да умие очите на нашия управленски „политически елит”. Тя поне отива да се състезава, а не на екскурзия и сладък мухабет.
