“Слуховете за моята смърт са силно преувеличени”, заяви преди месец американският посланик Джеймс Уорлик по повод съобщенията, че ще бъде отзован в САЩ. Мечтата на всеки един уважаващ себе си българин, обаче, Уорлик да си замине от България – е на път да се сбъдне.
Каквото обаче успя да сътвори като гафове г-н Уорлик, успя! Дори и да добави още някой гаф през времето, което му остава, едва ли ще смогне да засенчи всичко, което стори през двете и половина години, докато бе у нас. Пък и шансовете му да изкара докрай третата си година не са особено големи. Очаква се номинираната за негова приемничка - Марси Берман Райс, да го смени преди изтичането на мандата му през януари 2013 г. Сега много по-важно е каква е новата избраница на Обама, на която предстои да бъде утвърдена от Сената на САЩ.
Съобщението, че г-жа Райс е дипломат от кариерата е една задължителна подробност от биографията й. Защото, както е известно, в 99 процента от случаите дипломатическият паспорт само помага на притежателя му да върши основната си работа, заради която е изпратен зад граница. Едва ли ни дава много и информацията, че в момента бъдещата пратеничка на Белия дом заема ръководна длъжност в Бюрото за контрол на въоръженията на Държавния департамент – една висока дипломатическа длъжност.
Ако изключим обаче някои „странични” назначения на г-жа Райс зад граница като Лондон и Доминиканската република, ще видим, че нейната кариера очертава една изключително чувствителна за американските интереси линия - Прищина – Тирана - Анкара – Багдад.
Марси Райс е била ръководител на мисията в Бюрото на САЩ в Прищина, Косово (2003-2004), посланик на САЩ в Албания (2004-2007), работила е в американското посолство в Багдад (2007-2008) и е заемала друг важен пост в Турция. Тоест, основната линия на нейната ангажираност неизменно следва “пътя на войната”.
Своето „бойно кръщение” г-жа Райс получава като представител на САЩ в Прищина, когато областта кипи от остри сблъсъци между албанци и сърби заради идеята „етнически чисто Косово”. След като са опожарени повечето от оцелелите православни църкви и по-голямата част от сърбите в Южно Косово се изселват, погромите секват. Каква е била ролята на бъдещата посланичка у нас в „умиротворяването” на областта, може само да се предполага, но явно тя е демонстрирала висше умение да внушава волята на Америка на албанските лидери, щом е повишена като посланик на САЩ в Албания.
Един поглед назад във времето показва, че и годините 2004-2007 не бяха никак лесни за “страната на орлите”. Партийните страсти в борбата за власт между демократи и социалисти бяха се нажежили толкова, че улиците на Тирана и на големите градове предлагаха по-скоро сцени, типични за гражданска война, а не за нормална “политическа надпревара”. По всичко личи обаче, че шефовете на Държавния департамент за пореден път са оценили много високо заслугите на посланик Райс щом я изпращат в екипа на съпруга й Чарлз Райс, който заема посланическия пост в Багдад. Г-жа Райс е главен съветник по политическо-военните въпроси в мисията през едни от най-тежките и най-кървавите за американските военни сили и техните “съюзници” години в окупираната “държава”.
Разглеждайки кариерното развитие на Марси Райс обаче, трябва да погледнем сериозно и на кариерата на нейния съпруг Чарлз П. Райс, който преди да замине за Ирак, заема поста посланик на САЩ в Гърция. Онова обаче, което никога не трябва да се изпуска от внимание, са тесните му връзки с “Ранд корпорейшън” - мозъчния тръст на военно-въздушните сили на САЩ. Доналд Райс, член на борда на директорите на “Шеврон”, е бил президент и главен изпълнителен директор на “РАНД Корпорейшън” в периода 1972-1989 г. Джей Прайър, вицепрезидент на “Шеврон” е член и на борда на “RAND Corporation Business Leaders Forum”. Един от изявените служители на РАНД е бившият главен секретар на САЩ, Кондолиза Райс. По една случайност, Кондолиза Райс е работила и за “Шеврон”. Както се казва, коментарът е излишен!
Следващото дипломатическо назначение на Марси Райс е в Анкара. За САЩ задържането на все по-отдалечаващата се от военната и политическата му сфера на влияние Турция е приоритетна задача за неговата дипломация. Още повече след турския отказ да подкрепи инвазията в Ирак! А несекващата “гранична” война с иракските кюрди е допълнително усложнение за реализацията на стратегията им за региона – “обединен Кюрдистан” чака да удари часът му! Лошото е, че при едно такова “решение” на кюрдския въпрос, при което Анкара ще загуби една трета от територията си, ще възникне въпросът за компенсацията на Р Турция... Както се казва, имаше такъв един филм – “Познай кой ще дойде на вечеря”.
Заемането от Райс на висша длъжност в администрацията на Държавния департамент след завръщането й във Вашингтон - от 2008 до 2009 г. е главен помощник-заместник държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси - само по себе си също говори доколко е била успешна дипломатическата й работа в южната ни съседка. И тук неизбежно изниква набиващият се остро в очите въпрос: “С такава експертиза зад гърба й - специалист по националната сигурност на САЩ и политическо-военни въпроси, натрупан опит с НАТО, стратегическия контрол върху оръжията, на Балканите и в Ирак - каква ще бъде мисията на новата избраница на американския президент за България?”
Отговорът се налага от само себе си – г-н Обама ни праща „посланик на войната”! Явно ,,загряването” ни по линията „Сирия-Иран” ще продължи с ускоряващи се темпове. В момента американските интереси все повече се насочват към война срещу тези две страни. А какви ще са последствията, ако се поведе този нов американски опит за “демократизация”, все още никой не може да каже със сигурност. Още повече че неизвестно какво ще последва след удар срещу Иран от страна на Русия и Китай. Нищо чудно да се раздуха по косовски сценарий у нас умишлено ,,конфликт” с ,,малцинствата” - като контрамерка, ако не вървим плътно в браздата, в която ни натикват. Ясно е също, че поведението на новата посланичка ще е коренно различно от това на значително “по-артистичния” г-н Уорлик. Него го прибират не за това, че се е месил много в нашите работи, а защото не успя да избегне мораториума за шистовия газ. Поне това е една от причините. Но смяната изобщо не означава, че натискът върху България по останалите направления ще отслабне, а тъкмо обратното – целият анализ на дейността на Райс говори, че той ще се засили.
За последното говори и ноухауто на семейство Райс. Според един доста интересен форум на “инвеститорите” в Ирак, „главната клечка”, която определя кой какво може да спечели от Ирак, е “опитният дипломат” Чарли Рийс. Обърнете се към него, се казва във форума, ако искате да “инвестирате” там... Едва ли Чарли е пропуснал да сподели с Марси своя безценен опит по време на съвместното им пребиваване в Ирак. Но струва ми се най-интересната информация за бъдещата американска посланичка в България се съдържа в “Berman”. Всичко останало е незначително!
