В понеделник, 4 юни, в 22 ч БНТ излъчи в рубриката “В кадър” филм за нашумелия още през 1990 г. т. нар. Проект за икономически растеж, по-известен като “Програмата Ран-Ът”. През годините от тогава на страниците на в. “Зора” и “Нова Зора” многократно сме осветявали идеите, заложени в този интелектуален продукт на фондацията на Националната камара на САЩ, придобил известност по името на двама нейни водещи икономисти – Ричард Ран и Роналд Ът. Аз ще се въздържа от преразказ на съдържанието на филма на младата журналистка от БНТ Ася Методиева. В края на краищата нейният филм съдържа това, което са й позволили да каже и да покаже. Ще си позволя обаче да изразя мнението си по някои от посланита на филма и целите, които той си поставя в информационния поток, заливащ съзнанието ни и от екрана на БНТ.
Много вода изтече от времето, когато “епохалните идеи за икономически растеж”, заложени в програмата “Ран-Ът”, бяха обявени от трибуната на Народното събрание и защитени “поради всеобхватните мащаби на кризата” с реч от министър-председателя на тогавашното правителство Андрей Луканов. Това се случи на 10 октомври 1990 г. и датата е посочена коректно от създателите на филма. Но за съжаление, като в онзи виц, според който вярна е само датата във вестника. На зрителите не бе съобщено и филмът не го показа, че с програмата “Ран – Ът” бяха предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот на България. Не се каза, че тя начерта посоката на промените; че зад лицемерните мантри като “демократичен”, “модерен” и пр. социализъм, в които повярваха милиони българи, се прикри всъщност една от най-големите измами, които българската история познава. Във филма няма и дума за истинската цена и същност на главоломната авантюра, наречена приватизация, препоръчана от програмата ведно с една друга мантра на демокрацията, че държавата е лош стопанин. Не се посочват етапите и сроковете, през които плрограмата “Ран – Ът” препоръчваше да премине приватизацията. И тогава, и сега се крие, че приватизацията не е икономически акт, а политическо условие; че зад т. нар. структурни реформи в икономиката се е целяло началото на една невиждана криминална революция, в която частни лица ще заграбят държавните средства и предприятия, и че това от своя страна ще предопредели кому в бъдеще ще принадлежи властта, и икономическа и политическа.
Днес вече не може и да има спор, че след 22 години преход българската индустрия и икономика са сринати. Сринати са и здравеопазването, и образованието, и науката, и културата като излишни разкошества за туземното население. Няма я и армията, като средство, осигуряващо защитата на териториалната цялост на страната. Като признават, макар и с половин уста днешните реалности, повечето от “героите” от филма се опитват да избягат от отговорността си на съветнтици и съучастници в този гибелен за България експеримент. Впечатляващо е, че никой от тях не си позволи да говори по същество за програмата “Ран – Ът”, че те избягваха какъвто и да е цитат от нея. Във филма се вижда как член-кореспондентът Иван Ангелов се кълне подобно на селски тарикат и уверява зрителите, че нямало секретно приложение към програмата, за която пръв написа журналистът Георги Тамбуев. А Тамбуев свидетелстваше, че е получил секретното приложение лично от Андрей Луканов и след прочитането му е бил задължен да го върне.
Би било по-убедително, ако икономически авторитет като Иван Ангелов се беше позовал на цифри и факти, за да посочи в какво се е изразявала т. нар. всеобхватна по мащаби криза на българската икономика през 1989 – 1990 г., с която министър-председателят Луканов, на когото Ангелов беше икономически съветник, обоснова нуждата от приемане на програмата “Ран-Ът”. В издадения том на Ричард Ран и Роналд Ът отсъстват глава Втора и Трета, автор на които е същият Иван Ангелов, ръководител на екипа от 29 български икономисти, подкрепили вижданията на 34 американски специалисти в написването на програмата. Защо отсъстват и кога г-н Ангелов ще ги публикува, за да се приключи с всякакви съмнения относно ефективността на социалистическата икономика на България? Във филма одиозното лице Красен Станчев, ленинградски възпитаник по научен комунизъм, син на номенклатурния кадър на Политбюро зам. зав.-отдел в ЦК на БКП Стефан Станчев, днес е шеф на т. нар. Институт за пазарна икономика, като прикрива зловредното влияние на програмата “Ран-Ът” за българското развитие, се задоволява да каже, че за съжаление тя не е била прилагана никога, стараейки се да ни внуши, че ако е била прилагана, щяло да е по-друго, сиреч по-добро положението ни днес.
Във филма самият Ричард Ран, отговаряйки на поставения му въпрос от Ася Методиева, по пилатовски измива ръцете си и се измъква с признанието, че да, те са автори на проекта, но контролът за изпълнението му, видите ли, не бил в техни ръце. С други думи, каквото сте си направили вие, българите, сами сте си го направили.
А истината е проста и ясна. Програмата “Ран-Ът” се превърна в основен закон на прехода, бих казал дори в негова конституция. Реформите, предписани от нея, се осъществиха именно по начина, по който бяха предложени, независимо на какви политически сили даваше власт вотът на народа. И независимо дори от пълния или съкратен мандат на правителствата, които я осъществяваха. Медийната пропаганда имаше една задача, основна и до днес: да сатанизира миналото, да отрича всичко достигнато от българския народ в това минало; да громи и опровергава всеки глас, който се опитваше и се опитва да отстоява истината и да предупреждава до какво и докъде ще доведат т. нар. реформи. И нещо много важно - да представя реформите като борба с икономическата изостаналост и идейна закостенялост, рисувайки светли бъднини пред българския народ и отечеството.
Днес цялата българска действителност ни убеждава, че лицемерни и продажни политици, празнодумци и маломерници, заради личен интерес и възможността да откупят себе си и своето минало, погромиха България и бъдещето на нашите деца. Те отровиха съзнанието на народа с празни приказки за ускорено развитие, за чуждестранни инвестиции и стратегически инвеститори, за нов цивилизационен избор и се превърнаха самите те в онова куче, поставено да пази стадото, което вкарва вълците в кошарата и после заедно пирува и вие с тях. Тъкмо тази тъничка прослойка на т. нар. политически елит е главното оръжие на корпоратокрацията. А планът “Ран-Ът” не е нищо друго, освен средство за осъществяване на интересите тъкмо на тази корпоратокрация, която обикновено се нарича световно задкулисие. И това не е по теория на конспирацията. Това е горчивата участ на народите от Африка през Латинска Америка и навсякъде, където спрат алчни очи господарите на новия световен ред. Заради въпросния филм, чиято цел е да замаже с нов пласт от лъжи и внушения истината за трагичната българска правда, че днешният български ден е всъщност възмездието на господарите заради нашата дързост да сътворим един по-добър живот на народа си, и като съзнаваме, че планът “Ран-Ът” е само част от капитулациите, отредени за победените, ние ще зададем 12 цитата от програмата “Ран-Ът” и 5 въпроса, които чакат отговор, колкото да потвърдим мъдростта, че когато лъжата вече е обходила света, истината тепърва си връзва обувките.
Ще си позволим да поставим следните въпроси на член-кор. Иван Ангелов, на Боян Славенков, на Красен Станчев и разбира се, на Димитър Луджев, отговорите на които те вероятно знаят като съавтори на програмата “Ран – Ът” и като важни фигури на българското политическо битие.
Въпрос 1: Неизпълнението на коя от цитираните препоръки е станало причина за провала на българския преход?
Въпрос 2: В коя глава на програмата “ПОДРОБНО” е описана икономическата криза в България? – Виж ал. 2 на Цитат 11.
Въпрос 3: Брутният валутен дълг на България към 1.1.1990 г. е бил 9 210 милиона USD. Той е представлявал 227 % от годишния приход от износа ни в конвертируема валута. Това съотношение за Унгария е било 319 %, а за Полша – 484 %, т.е. те са били значително по-зле от България. Защо правителството ни обяви мораториум по валутните ни плащания, а Унгария и Полша не направиха това?
Въпрос 3: Валутният резерв на България към 1.1.1990 г. е бил 1 381 милиона USD, а на 23.3.1990 г. от него са останали само 284 милиона USD. Къде са отишли за по-малко от 3 месеца 1,1 милиарда USD от резерва, без да е намален с тях валутният дълг?
Въпрос 4: Националното богатство на България към 1.1.1990 г. е възлизало на 174,3 милиарда лева материални активи, от които 131,8 милиарда лева дълготрайни материални активи (основни фондове) и 42,5 милиарда лева краткотрайни материални активи (материални оборотни средства). Официалният курс тогава е бил 1 USD = 0,81 лева, а търговският курс – 1 USD = 2,02 лева. Следователно при търговския курс сме имали 87 милиарда USD материални активи. Към 1.1.1990 г. валутните ни вземания от други страни са възлизали на 2 358 милиона USD. Всичко това, заедно с валутния резерв, е превишавало външния ни дълг почти 10 пъти! Защо това не е използвано за отсрочване на плащанията по дълга, за нови кредити или за други мерки, които тогава са ни подсказвани от външни престижни банки?
Въпрос 5: Две глави от програмата “Ран-Ът”, свързани с анализ на икономиката на България до 1989 г., са с автор член.-кор. Иван Ангелов. За съжаление те са дадени само като заглавия, без текстове. Защо това е станало и може ли г-н Ангелов сега да ги публикува отделно?
Тема за размисъл
Цитат 1:
“Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира”. (4-3) *
Цитат 2:
“България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите...” (4-1)
Цитат 3:
“Например ако целта на Агенцията (по приватизацията - бел. Н.З.) е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16000 (в 1988 г. те са били 26 817 - бел. Н.З.), то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за 3 месеца. Ако този брой бъде достигнат, или надхвърлен, служителите ... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие”. (4-10)
Цитат 4:
“Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът, или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна дългосрочна приватизационна програма, която да направи трудно (но не невъзможно) изпълнението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента”. (4-11)
Цитат 5:
(Отнася се за “Заблудата за стратегическия сектор - предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни, “по странна логика” ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически”)
“Изключение направили само Ямайка и Аржентина. ... България би трябвало да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия, и онези, които се смятат за стратегически да бъдат първи в списъка” (17)
Цитат 6:
(Отнася се за използване при приватизацията на пари от неясни източници, т.е. “мръсни пари”):
“Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма, поради опасения, че някой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единственият начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите”. (4-12)
Цитат 7:
(Отнася се за паричната реформа): “България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използване на парични единици на други държави, или на емисиите на частни банки”.(5-1). “Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама”. (5-9)
Цитат 8:
“А е възможно необходимите за него (за бързо постигане на икономически растеж - бел. Н.З.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената “шокова терапия”, каквато наскоро изпита Полша. “Шоковата терапия” има очевидни предимства, но има и някои “жестоки” страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й”.(5-6)
Цитат 9:
(Програмата предлага модел за Конституция на България) (7-20): “Моделът има за основа най-вече Конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени, или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране” (8-7)... “Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, на образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот, или на периоди за почивка и отдих” (8-4)...”Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България”. (9-22)... Според тази философия трябва да се отмени чл. 16 от Конституцията ни, който ограничава ”Собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на енергия, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с национално значение единствено като държавни”. (9-18). “В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност”. (9-19)
Цитат 10:
(Предлага се отмяна на чл. 19 от Конституцията на България - бел. Н.З): “Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колективи от трудящи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна иконономика”. (9-18)
Цитат 11:
“Непосредствена задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи”. (13-1)
“Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000”.
“Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 г. Тези изчисления обаче са направени преди да влезе в сила сегашният план за индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели”. (13-3)
“През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара – несигурност и пазарни цени”. (13-3)
Цитат 12:
“Приватизация на земята... накрая счита се, че изключително важно е процесът на приватизация да мине бързо. Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. Затова се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията”. (17-3)
