Ще си призная, че винаги, когато чета нещо написано от евродепутата на ГЕРБ Андрей Ковачев, се „подмладявам” с около двайсетина години. Неговата риторика е в стил ранната „демокрация” (някога ежедневник на СДС). Някакъв вид „словесна салата”, силно миришеща на нафталин. По това време фактите и цифрите нямаха никакво значение, важното бе човек да се е самоназначил за „демократ” и тогава всичко що изрича императивно, трябваше да се възприема като една полумистична истина. В нея човек трябваше да вярва фанатично и без мисъл. Последната не се нуждаеше от доказателства, защото тя бе изричана от публичен екземпляр, самоопределил се за „камертон” на демокрацията и „рожба” на световната демократична общност.
Съвсем наскоро Андрей Ковачев отново се вживя в ролята си на идеологическо острие на управляващата партия и съчини едно писание, публикувано на 30 май т.г. в национален ежедневник и в няколко сайта - „На кого се извини Сергей Станишев?”
• Експортираният в ЕП и неконвертируем евродепутат Андрей Ковачев пак се изказа неподготвен
Трудно бих могъл да скрия задоволството си, че Андрей Ковачев така силно се емоционира от вътрешнополитическия дебат в социалистическата партия. Колко вълнуващо звучат думите му - „Дори всичко това да не беше вярно, пак нямаше да бъде моя работа да се занимавам с конгреса на българските социалисти”. „Да, ама не”, ще репликирам с думите на един фотогеничен журналист, който се снимаше с Тодор Живков. Занимаваме се!
Поведението на Андрей Ковачев е типично за седнал на първия ред активен партиец на партийно събрание от времето на „развития социализъм”. Това усещане ме кара да изпадам в умиление. Евродепутатът някак си интуитивно е напипал нещо много съществено. Именно от БСП зависи в този момент бъдещето на България. Тук няма как да не съм напълно съгласен с бликналото от подсъзнанието на Андрей Ковачев „просветление” от национално значение.
В своята статия „гербаджийската еврозвезда” се спира на доклада на председателя на БСП на 48-мия конгрес на социалистическата партия и на т. нар. списъци на виновниците. Андрей Ковачев атакува Сергей Станишев за следните думи: „...множеството леви хора, които за 22 години преход бяха изтласкани, обидени или се разочароваха от нас... Простете за обидите. Каузата ни е голяма. Имаме нужда от вас!”
В случая Сергей Станишев призовава за помирение в партията. И за прошка. И то в национален мащаб. Една страна, един народ, никога не могат да тръгнат напред в своето развитие, ако между тях няма помирение. Това важи с пълна сила и за нас, българите. Проблемът е, че евродепутатът и европеецът Андрей Ковачев иска и търси списъци с имена на „виновниците”. Подход, типичен за организацията “Ку Клукс Клан” (ККК). Търси и намира списък, публикуван на 30 март 1991 г. във в. „Дума”. Документ, който според него е „изключително полезен” за днешните „носталгици” и „нормализатори” на комунистическото минало. Снизходително се прави и следният дълбокомислен извод - „За съжаление сред тях трябва да наредя и г-н Станишев”.
Андрей Ковачев е пропуснал в своята аргументация да приложи единствено само прословутата от началото на 90-те години „карта с черепите”. Това, че в България никога не е имало комунизъм, е друг въпрос. Тема за дискутиране, но на по-високо интелектуално ниво. „Европеецът” Ковачев се вживява през 2012 г. в ролята на фамозния преди 20-ина години Георги Спасов (лека му пръст), говорител на СДС. Поколението над 40 години го помни добре. С всяко изказване по медиите рейтингът на СДС падаше с 1-2 % процента.
Но да влезем в детайлите! На кого се извинява Сергей Станишев? Май Андрей Ковачев не познава партията, която го е изпратила в Брюксел и му е осигурила охолен живот! Може би председателят на БСП се извинява и на Цецка Цачева, на бащата на Николай Младенов, на бащата на Сергей Игнатов, на бащата на успешния кмет в Бургас Димитър Николов, на родителите на кмета в Трън, на родителите на Лиляна Павлова или и на родителите на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Както се казва в стария виц - „Охо-хо, как си ти, другарю кадровик?” В такива моменти се чудя дали Андрей Ковачев не знае нищо по тези въпроси, или се прави на Луи дьо Финес от филма „Ни чул ни видял”.
Евродепутатът споменава в своята статия и словосъчетанието „пренаписване на историята”. Ако някой се занимава активно с това през последните години, това е именно той. Всяка година се прави на ударен и игнорира 9 май, Деня на победата на Червената армия над фашистка Германия.
Но да се спрем на ключовата фраза в обсъжданата статия във в. „Преса”, а именно - „Затова и не мога да избягам от впечатлението, че става дума за съзнателно пренаписване на историята на българския преход”. На Руски паметник някои столични зевзеци казват, че стои надпис „Не нами такими номерами”. По-ясно казано - прочитът на прехода, за който така яростно се бори Андрей Ковачев, е направен непосредствено след 1997 г. Тази историческа версия на събитията има - подчертавам - геополитическо измерение. Още по-ясно казано - обслужва преподреждането на света във формулата Pax Americanа.
След 22 години светът се промени и върви към многополярност. Русия лансира своя Евразийски проект. Кристализират и други регионални проекти на цивилизационна основа. Светът се глобализира. Но на цивилизационна и регионална основа. С въпросната статия Андрей Ковачев се предлага на Вашингтон като поредния удобен външен министър след време. Нещо като „Вижте ме! Аз съм вашето boy”!
Не мога да се стърпя и от коментар по темата ДС, на която е любител въпросният „камертон” на демокрацията и ярък представител на „световната и европейската цивилизация”. Андрей Ковачев бил разбрал, че „всички съветници по външна политика на бившия президент Георги Първанов са били свързани с Държавна сигурност”. Нещо повече. Той добавя - „Двамата съветници по външна политика на премиера Станишев също се оказаха щатни служители на ДС”. Препоръчвам горещо, когато се пишат подобни неща, да се проверяват фактите. Никой не се е „оказал”. Всичко бе известно отдавна, и то в медиите. Единият бе от цивилното разузнаване, а другият от военното разузнаване. Не е същото, нали!
Но както казах по-горе, и на Георги Спасов, говорител на СДС, в началото на 90-те не му пукаше особено за фактите и истината. Да не говорим за детайлите!
Бих искал да обърна внимание на Андрей Ковачев, че когато пише по подобни теми през 2012 г., би трябвало да се придържа по-плътно към фактите и да прави сравнителен анализ. Май скоро не се е разхождал в МС и президентството и не се е интересувал от хората, които работят там. От тях има бивши служители на ДС, но те са професионалисти и служат на България. Е, такива има даже в комисията по досиетата, според публикации в пресата, но това, както казват, е „друга опера”. И понеже Андрей Ковачев има „афинитет” към външната политика, не е спестил нападки и към бившия министър на външните работи и негов колега в ЕП към този момент. Той го обвинява, че „сътрудници на ДС са били и не малко от членовете на политическия кабинет на тогавашния външен министър”. Тук пак ми идва спонтано възклицанието - „Охо-хо, как си ти, другарю кадровик в МВнР?” Май отново имаме повърхностно познаване на материята. За такива случаи най-подходяща е следната приказка - „Този не само не е в час, но е и от друго училище”. Познайте вие от кое! В този момент в МВнР има директор на дирекция, който е бивш служител на ДС. Неговият син е и.д. на един отдел. И за да не скучаят двамата през деня, заедно с тях на работа във въпросното ведомство ходи на работа и снахата на въпросния директор. Такава шуробаджанащина и лицемерие не е имало никога в МВнР. Това е само един отделен пример, но не и „самотен” случай в бурното море на „принципността”, създадена във външнополитическото ни ведомство.
За сведение на автора на коментираната статия, неотдавна един от външните министри на Унгария бе бивш зам.-началник на военното разузнаване на своята страна. Но там май нямат „специалисти” като нашия евродепутат.
Накрая, сещам се за един мой чичо, който даде своята младост и здраве в ДМЗ „Ленин” (Перник) и „Кремиковци”. Та когато навлизах в професионалната си кариера, той често ми казваше: „Бояне, чичовото, внимавай да не легнеш под вимето на една млеконадойна крава, която без твой труд са ти я докарали над главата! Сучеш мляко, приятно ти е, но с времето няма да усетиш как главата ти ще бъде пълна само със суроватка! А процесът е необратим!”
Нямам предвид никого конкретно в случая...
