Изглежда, в България не са популярни трудовете на великия китайски философ Конфуций, затова не е известна и следната негова препоръка : „Глупостта е дар божий, но с него не трябва да се злоупотребява”.
Напоследък глупостта шества нашир и длъж по родната земя и обхваща не само политици, интелигенти, интелектуалци и политици, което е нормално, но и различни местни деятели, бързащи да заемат своето място в общия строй на адептите на новия цивилизационен български избор.
По стечение на обстоятелствата пред погледа ми попадна броят на варненския вестник „Черно море” от 16.09.2011, където открих любопитна кореспонденция от Девня. Там се съобщаваше, че зам.-кметът на Девня г-жа Росица Попова открила паметник на загиналите от холера и дизентерия британски войници по време на... Кримската война! При откриването г-жа Попова заявила: „Паметникът е доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето... Кримската война е сред най-важните събития през 19-ия век”.
Моите дълбоки уважения към историческите познания, пристрастия и интерпретации на девненци и на тяхното кметско ръководство, но очевидно ситуацията се нуждае от известно пояснение, тъй като има общобългарско значение.
Първото, което трябва да се каже е, че войната се води от западните държави (Франция и Англия) заедно с Турция срещу Руската империя (1853-1856 г.) Геополитическата цел на западните държави е да сдържат стремежите на Русия за излизане към топлите води на Средиземно море и изобщо – в южно направление.
Цивилизационната цел е да се отнеме правото на Русия да покровителства православните народи в Турската империя и по този начин – да попречи на техните борби за национално освобождение.
По тази причина и обективно Кримската война носи откровенно антибългарски характер.
Много интересно е как експедиционният англо-френски корпус, съсредоточващ се във Варна и Варненско, не е разбрал, че се намира не на турска територия, а на територията на поробена страна, не се е ориентирал в положението на жителите на тази страна и не е отнесъл спомени за техния робски живот. За сметка на това поробените българи със своята „богата памет” си „спомнят” за умрелите от холера на българска земя 724 англичани. Но българската „богата” памет не си спомня за загиналите в същата война руски войници край Силистра. Изобщо българската памет стана напоследък странно избирателна и то за „спомени” в ущърб на българите и на България. Да припомня, че беше открита и паметна плоча на загиналия при англо-американски терористични бомбардировки на България (1944 г.) американски летец Дейвид Кинсли. Главният идеолог на тези бомбардировки е Уинстън Чърчил. Големият английски политик и държавник е особено зле настроен срещу България.През октомври 1943 г. Чърчил започва подготовка за бомбардировките с аргументация, че познава българите от 30 години и те са “грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок”. Той е категоричен, че англичаните не могат да търпят повече “действията на тези български чакали”. Целта на бомбардировките е да принудят българските управляващи да скъсат съюза с Германия, а Турция да се включи във войната.
Първите бомби падат над София на 11.01.1944г при което загиват 300 души. Избухва паника, 300 000 софиянци напускат столицата. Следват бомбардировките на 24, 29 и 30 март. Равносметката на “символичната война” е бомбардировката на 168 селища, разрушаването на 12 000 сгради, убити 1828 души и над 2 300 ранени. След намесата на Й.Сталин (по молба на Г. Димитров), бомбардировките спират през месец май. Лесно можем да си представим на какво би заприличала страната ни, ако те бяха продължили с нарастваща интензивност над цяла България.
Примерите може да продължим и с налудничавите предложения да се построи паметник край Шипка на загиналите турски войници, което намери изненадваща подкрепа и от видни български историци като Божидар Димитров и покойния Петко Йотов.
И в същото време българският министър на външните работи почти се зарадва, че македонците продължават кражбата на българската история и я увековечават с паментници на различни чужди владетели, в това число на българския цар Самуил. Както е тръгнало, може да видим скоро и паметник на френските рицари, изклани от джентълмените на Калоян през далечната 1205 г., а защо не и на ромеите и на ромейския император Никифор I Геник, паднали във Върбишкия проход (общо 60 000 души) от воините на Крум (26.07.811 г.)?!
Наистина, глупостта е божи дар, но чак толкова, като в България, никъде не се злоупотребява с нея!
