През 1996 г., в „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, проф. Самюъл Хънтингтън стига до извода, че обективно неизбежният бъдещ конфликт ще се осъществи по формулата „the West vs. The Rest” – „Западът срещу всички”.
Причините са много. След „студената война” и отстраняването на СССР Западът се изкачи на върха. Сега той представлява „затворена каста” на водещите заподноевропейски държави, САЩ и Канада, които са превърнали международните организации и форуми, подобни на МВФ и СБ, в механизъм за осигуряване своите интереси. И това е един от главните източници на цивилизационни конфликти. Другият източник е различието в културата, базовите ценности и убежденията.
Хънтингтън пише, че: „Съвременната демократична форма на управление исторически се е утвърдила на Запад. Ако тя е възприета тук или там в незападните страни, това е само следствие от западния колониализъм или насилието”. Според него в дългосрочна перспектива Западът трябва да има предвид, че икономическата и военната мощ на другите страни ще нараства, изоставането им ще намалява и той все повече ще трябва да се съобразява с цивилизации, различни по ценности и интереси. Хънтингтън е категоричен: „В бъдеще не може да се очаква, че ще има единна универсална цивилизация. Напротив, светът ще се състои от цивилизации, които не си приличат и ще се наложи всяка една от тях да се научи да съществува с всички останали”. Водещи американски военен експерт, Ралф Питърс, смята, че войните и конфликтите днес са пряко следствие на 500-годишния европейски колониализъм. Униженията, престъпленията, пренебрежението, несправедливостта, на които са подлагани народите на бившите европейски колонии, са останали като рани в съзнанието на тези народи. Ненавистта пронизва отношенията между хората и е мощен емоционален заряд за всички религии. Колониалното минало още дълго време ще оказва натиск върху взаимоотношенията между народите. Западните принципи на демокрацията са абсолютно неприемливи за много култури по света.
Независимо от анализите, на Запад не се наблюдава желание да се съобразява с обективните закономерности и по възможност да се избегне сблъсъка. НАТО например си остава пряко продължение на старата концепция за „натиск на Изток”, нещо като наследник на кръстоносците, чието поведение се е запазило като традиция в отношението към другите цивилизации.
Когато говори за съдбата на една от тези цивилизации попаднала под ударите на Запада, Архимандрит Тихон, в своя филм „Гибелта на империята. Византийският урок”, предлага поучителни примери. Византия, просъществувала 1123 години, за пръв път тук възниква средното и висше образование, появяват се университетите, създава се най-стабилната в историята на човечеството финансова система, възниква дипломацията, инженерното изкуство, но попада под ударите на скандинавци, германци, франки, англо-сакси, препитаващи се с примитивно разбойничество. Пристигнали от Париж и Лондон в града на просветените граждани, те мечтаели само за едно, за грабеж. През 1204 г. кръстоносците, вместо да освобождават Светите земи, вероломно нахлуват в прекрасния град Константинопол и 50 години извозват съкровищата на Византия. Само от скъпоценните монети са изнесени стотици тонове, при условие, че годишният бюджет на най-богатите европейски страни е бил едва 2 тона злато! Именно с несметните богатства на Константинопол е захранена банковата система на съвремения свят. С изнесените византийски пари и съкровища започва свещеният капитализъм с неговата неудържима жажда за забогатяване. По същество тя е и генетично продължение на хазарта при военния грабеж. Варварският Запад става цивилизован, след като заграбва, разрушава и поглъща Византийската империя, чието олигархично разложение продължава до завземането на Константинопол от турците. Оттогава досега никакви усилия и жертви от когото и да било, който не принадлежи на западното съдружие в борбата с общия враг, не го превръща в “свой” за „западната цивилизация”. Времето и събитията показват, че ако една държава реши да се влее в „западното общество на нациите”, тя трябва да е готова да загуби себе си, не само своята независимост. Ако остане вън от сдружението, търсейки самостоятелност, завинаги ще е обект на непрекъсната агресия по всички фронтове. Друго решение няма. Малко хора знаят, че веднага след победата над фашистка Германия „съюзниците” се готвели да нанесат удар срещу Съветския съюз, още по-вероломен и страшен от този през 1941 г. Става дума за плана за внезапно нападение срещу СССР през лятото на 1945 г., разработен от съюзниците, който се срива в последния момент. Третата световна война е трябвало да започне на 1 юли 1945 г. с внезапен удар на обединените сили на англо-саксите по съветските войски. В началото на април 1945 г. Уинстън Чърчил дава заповед за разработка на операция за внезапен удар по СССР – операция „Немислимото” – „кръстоносен поход” на Западната цивилизация срещу Русия, който трябвало да завърши на рубежа Архангелск - Сталинград. Планът е представен на 22 май 1945 г., в обем от 29 страници. Но на 29 юни 1945 г. Червената армия внезапно променя своята дислокация и заповедта за настъпление не е отдадена. Съюзниците се усъмнили, че Москва узнала за коварния план и готви контраофанзива.
Днес Западната цивилизация изпадна в криза. За да продължи да съществува, са й нужни свежи ресурси. И тя усилено ги търси чрез същия този сблъсък на цивилизациите, чрез упорито отстояване на своята хегемония. С помощта на гигантско военно превъзходство, с помощта на печатницата, която го обслужва и затъкнатите долари в гърлото на несъгласните се осъществява властта над другите.
В глобалната политика Вашингтон е зает с раздухване на „световен пожар” и лозунгът, че „войната ще опрости всичко” е актуален като никога. СССР го няма, „демокрация” се насажда с помощта на оръжията. Стратегията на САЩ сега е насочена към унищожаване на силните центрове на ислямския свят – вече рухнаха Ирак, Египет, под удар са Либия, Сирия, наред е Иран. Целта е тези държави да се отслабят максимално, да се раздробят, както Иракски Кюрдистан, да водят непрекъснати войни помежду си.
На стр. 10
От стр. 9
И в тази „мътна вода” Западът ще лови „риба” и преди всичко ще изолира от този регион главните си конкуренти Китай и Русия. Умелото жонглиране и дори специалното предизвикване на сблъсъци се доказва например и с планираното разчленяване на Югославия.
На 18 юли 2011 г. едновременно прозвучаха две обвинения срещу САЩ и НАТО, че те са предизвикали войната на цивилизациите на Балканите. Едното идва от британския генерал Майкъл Роуз, бивш командващ миротворческите сили в Босна и Херцеговина, другото, от бившия вицепрезидент на Република Сръбска Емил Влайко. Генералът обвинява пряко Щатите и НАТО за клането в Сребреница. Двете сили са нарушавали ембаргото и са въоръжавали и обучавали босненските мюсюлмани. Въздушните удари са били насочени срещу сърбите. Емил Влайко твърди, че САЩ са поддържали мюсюлманите, за да забавят обединението на Европа. Основна цел на Щатите била да сблъскат християнската и ислямската цивилизаици. Тази стратегия се поддържа успешно и на територията на Косово, в резултат, налице е криминален анклав на мюсюлмански радикализъм, който може да бъде използван за дестабилизиране на обстановката в Европа. Френският генерал Пиер Галава съобщава, че НАТО е разработило плана за унищожаването на Югославия още през 80-те години, паралелно със Световната банка. Социалистическата система не се вписвала в „новия световен ред”, което застрашавало Европа и целия Запад. Ясно е, че на Балканите Брюксел и Вашингтон преследват раздробяване на славянското пространство и унищожаване на единното православие, за да сринат всякаква съпротива и да осъществят историческо отделяне на балканските народи от Русия.
Изразходвайки трилиони долари и с хилядни жертви на свои военнослужещи, САЩ не само че не постигнаха осезателен успех в Афганистан и Ирак, но в стратегически план загубиха. За пръв път след Втората световна война Вашингтон се оказа пред принципно нова опасност – възможност за въвличане в спонтанна и неконтролирана военно-силова спирала, водеща или към икономическа катастрофа, или към глобална термоядрена война.
Не е изключено епопеята да продължи в Судан, Бахрейн и Саудитска Арабия, където е възможно да се проведе поредната ракетно-бомбена „шоко-терапия” на тираничните режими. Към този списък може да се добавят Севена Корея, Бирма и дори Зимбабве, където управлява най-тираничният режим в цяла Южна Африка... А ако Америка се огледа, ще намери цели и на собственото полукълбо – ето я Куба, а пък и Венецуела. После може да се премине в Евразия: Белорусия и всички централноазиатски държави, Китай (та нали събитията на площад “Тянънмън” са без давност)... Обект на нападение може да се счита и “авторитарна” Русия.
Всичко това може би изглежда като приключение за суперсилата, ако, разбира се, не си припомним, че Вашингтон е почти в банкрут, а няколко щата, включително Калифорния, по финансовото си положение напомнят Гърция. Там не може да не знаят, че по време на „леката разходка” в Ирак са загинали 4400 американски войници и 200 000 мирни иракчани, а интервенцията в Афганистан продължава десет години, но поставеното от американците в Кабул правителство е все така некомпетентно, корумпирано и непопулярно.
Все повече американски наблюдатели си задават въпроса не е ли време Белият дом да се вслуша в препоръките на американските патриоти за „по-скромна” външна политика и спиране на безнадеждния устрем към „преразпределяне” на цялата планета, защото няма да му стигнат силите. Едва ли това ще се случи след сакралните думи на президента в деня на своя юбилей, че Америка продължава да е най-великата цивилизация на света. Ако бяха предприели наземна операция в Либия, САЩ щяха да рухнат. А и изкуственото повишаване на тавана на държавния дълг не е изход от проблема на американците.
За да се измъкнат от кризата на дълга, САЩ или трябва да сринат жизненото ниво на своето население, което може да провокира социален взрив, или трябва отново да покоряват други народи, за да нахранят собственото си обедняващо население. В тази обстановка е възможно Америка да предизвика пълномащабни военни действия, включително и световна война.
Днес голяма част от хората по света, и особено в Русия и Европа, пазят илюзията, че времето на големите войни и конфликти е отминало. Че хората са станали по-мъдри, цивилизовани, хуманни – това е лъжливо усещане. Просто оръжието е станало по-съвършено, и голямата война невинаги е изгодна, по-лесно е да се използват методите на информационната, „студената” война - да се разрушава психиката и волята на противника. На планетата се разгаря криза, демографска, финансово-икономическа. Всяка криза завършва с голяма война, това е исторически закон. През 20 век има две икономически кризи, и двете завършват с войни. Днес почти цялата интелигенция на планетата изповядва парализиращата воля на идеологията на либерализма и „правата на човека”. Освободената спирала на глобалната военна опасност в света едва ли може да бъде удържана. Най-неприятното е рязкото усилване на вероятността от възникване на спонтанна, неуправляема глобална война.
Но Западът вече се е отучил да воюва, днешните европейци са пацифисти, гледат футбол, пият бира, не могат да воюват. Въоръжените сили не могат да издържат дори 5-10 % загуби в личния състав. Затова се преминава към „безконтактните войни” – „умни бомби”, високоточни ракети, безпилотни самолети и т.н. Тези войни вече са проиграни в Югославия, Ирак, Афганистан... Голяма настъпателна кампания с използване на сухопътни сили ще донесе големи загуби, това е сигурно. В САЩ явно има тенденция да се намаляват бойните възможности на въоръжените сили. Със закъснение от 20 години там започва същият процес, както и в Европа, но в Щатите той има принудителен характер. Така съкращаването на военните разходи е неизбежно. И то в момент, когато въоръжените сили на САЩ трябва да се превъоръжат. Средната възраст на американските бойни самолети превишава 20 години, съкращават се перспективни програми на Сухопътните войски и ВМФ...
Състояние на траен мир на нашата планета е теоретично възможно, и едва ли – практически. Америка не би могла да понесе изолация. В бъдеще САЩ ще разпалват конфликти, които за тях са нулев военен риск, но позволяват „присъствието” им навсякъде по света. Ще воюват за преобразуване на световния ред, изправени срещу цивилизациите, прикривайки се зад поддържаната от тях илюзия за нестабилна, опасна планета, която има нужда от защитата им.
Ясно е, че българският контингент, трениран в досегашните войни, ще бъде съхранен и няма как да не участва в походите на свръхсилата, но се налага да се отчита обективната неизбежност от вероятен бъдещ голям конфликт между цивилазициите, предсказан и научно от бележития учен Самюъл Хънтингтън, конфликт между Запада и всички останали с всички произтичащи непредсказуеми последствия.
