На 5 юли пожарът на Витоша остана в близката история. За близкото бъдеще остават много въпроси, които чакат отговор, например как от първоначалните около 50 декара горски площи бързо се оказа, че горят 150 и повече декара, и други такива “подробности” от различен калибър.
В медиите бе оповестена новина от пресцентъра на МВР, че министър-председателят Борисов дава висока оценка на организацията при гасенето на пожара. “Благодаря на всички, които се включиха в гасенето на пожара на Витоша и спасиха гората. Благодаря на пожарникарите, военните, работниците от горските стопанства и на доброволците за положените усилия”, заявил Бойко Борисов. Благодарим за благодарностите, както се казва.
Но докато пожарът на Витоша бушуваше, в страната вече бяха запалили един друг пожар – цената на тока хвръкна до Черни връх, че и нагоре. Заревото и на двата пожара бе влудяващо. И все ни се струва, че този от Бистришко бранище трябваше да гори, докато не заглъхне ехото на 13-процентното увеличение на цената на електрическия ток у нас. Казано на постмодерен език – политтехнология. Затова отказахме самолетите от Израел, затова демотивирахме доброволците...
Представяме незначително редактиран като стил разказ на очевидец, и въпреки че оттогава е минала седмица, изводите от инцидента ще се правят дълго време и сигурно най-вече в средите на обикновените хора. Официално обаче “те победиха...” – “те” – това са не-обикновените хора у нас...
Разказ на един разочарован доброволец от Витоша
Нека ви кажа какво всъщност се случи вчера, 2 юли, на Витоша през моите очи и уши. Вие си направете изводите сами. Към 6 часа доброволци за записване вече нямаше и започнахме да чакаме - какво и кой, и защо, не е ясно... Към 7:30 ч ни натовариха в автобус и ни казаха, че ще идем до центъра на Железница, оттам ще ни вземе транспорт, който ще ни качи до хижа “Академик”.
Отидохме на площада в Железница и зачакахме транспорт... след 30-40 мин. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт няма. Качвайте се пеша!ОК, пеша - пеша. Тръгнахме, като аз лично бях само с лопата и раница, но имаше пожарникарчета, които носеха: желязна туба с бензин, моторна резачка (с които по късно си проправяхме път до самия пожар, защото местността е абсолютно недостъпна), кирка, лопата, раница, каска, тежко облекло, ботуши и т.н. Та тръгнахме нагоре. След 3 часа и половина нечовешка жега, не питайте как стигнахме. Идеята на нашия екип – 41 души, от които само трима непрофесионалисти, - беше да се качим горе, да се спуснем (предварително се знаеше, че там “някъде” минава рекичка, да я затапим, изкопаем и издълбаем толкова, колкото помпите, които трябваше да ни доставят, да дърпат вода. Тръгнахме от хижата надолу, но се оказа, че за да стигнем до въпросната река, трябва да се мине през самия пожар, защото имаше скат и просто нямаше как. Беше невъзможно. Така и направихме.
Не ме питайте как, но се добрахме до въпросната рекичка, направи се всичко необходимо, за да може помпите да бачкат, дълбочина, водосбор и т. н., като искам да подчертая, че дебитът, който естествено се вливаше в импровизираното езерце, беше по-голям от този на помпите, демек ако бяха ги доставили, щяха да се изхвърлят хиляди литри в минута, а не както от хеликоптера 5 кубика... 5 кубика са крайно недостатъчни и несравними с това, с което ние можехме да помогнем...
Първо, да обясня за хеликоптера - не може да минава през огъня и пушека, защото ще падне! Центробежни сили, липса на кислород и т.н. Но нас това не ни интересуваше! Ние бяхме на около 100-тина метра над пожара, с подготвени трасета за над 800 метра маркучи, вода за безпроблемна работа на помпите на максимум, както и дебит, бяха окастрени и дърветата, за да може безпроблемно и безопасно хеликоптерът да зависне да ни достави помпата плюс оборудването. Всичко от наша страна беше на 6. И започнахме едно чакане. А пожарът си върви. И се качва към нас! Ние продължаваме да чакаме, няма помпа няма нищо. Аз лично чух нашия началник поне 3 пъти да говори по телефона с някого и да вика - пратете ми помпата, кога ще ми изпратите хеликоптера да ни спусне помпата? Искам помпата сега! Готови сме, и т.н.
Представете си, говорим за цялата “линия” над пожара - беше подготвена за опъване на маркучи над целия пожар! Трябваше само да опънем маркучите, и пускаме... Е, да, ама не! Чакаме, чакаме. Човекът пак върти – нищо.
И чуйте сега какво се случва! Обажда се някакъв умник и казва: ще ви изпратим помпата (и всичко останало), забележете - с кон!? Да се смееш ли, да плачеш ли? “Шефът” откачи...
След дълго и продължително чакане някой се обади и каза: Прибирайте се.
На пожарникарите им се насълзиха очите! Защото те, а и всички, които бяхме там, знаехме, че с вода – много вода, ще стане. Питам единия от пожарникарите: “Абе, да не би да има някакви технически (проблем, б.р.), нещо, поради което да не може да ги достави хеликоптера. Отговор - нула! -всичко е като по книга! Питам пак: “Ако бяха я доставили, щяхме ли да успеем?” Отговор: “Не само че щяхме да го загасим! Целия! А щяхме да го наводним.”
Е? Какво става бе, хора? Знаете ли колко време чакахме? Знаете ли, че по думите на един пожарникар (подобно, б.р.) упражнение би траело само 2 мин. - да си разкачи смешната кофа (хеликоптерът, б.р.), закачат нещата и айде – водата тръгва! Богато и най-важното отгоре - надолу! И навсякъде! Какво да ви кажа...
Някой просто не пожела да се приключи там и сега! Някой просто желаеше пожарът да върви нагоре. /.../
И да кажа, че (според мен) пожарът е 100 процента преднамерен, не е случаен! И ще обясня защо! Защото това е местност абсолютно непроходима, недостъпна и пресечена. Кой, какво би правил там и защо!? Ако не е с цел!
Крум Фильовски,
един от доброволците в погасяването на пожара във Витоша
Още свидетелства на очевидци
На 4 юли основният проблем, за който информират всички екипи, е, че огънят е в тясна долина, където единственото решение е да се гаси с помпи. Подобно упражнение е трудоемко и забавя цялата акция, но действието е крайно необходимо.
„За съжаление, за доброволците, които искат да помогнат и могат, няма достатъчно помпи и маркучи. Резачките са кът. Управляващите не искат да си признаят, че пожарната е зле екипирана. В така наречения щаб има много началници, те също знаят, че няма да се справят с наличия материален ресурс и затова дават безумни нареждания и успокояват, че ситуацията е овладяна”, разказват хората на терен.
Питейната вода също е кът, храната, която получават пожарникарите пък е недостатъчна.
Истината е, че пожарът се разраства и всеки ден става все по-зле. „Никой не може да обясни защо дни наред се повтаря, че положението е овладяно”, заявява Димитър Коцев, доброволец в действията по гасене на пожара във Витоша. Казаха ни в самото начало да не се лъжем, че ще гасим нещо, само ще овладяваме пожара, продължава Коцев. В края на деня се чувстваме като мравки – безсилни.
Мнението на повечето пожарникари на Витоша е, че има нужда от помощ от въздуха с много вода, макар теренът да не позволява безопасното използване на летателни машини. Според очевидците неразбирателството и условията на работата по гасене на пожара в “Бистришко бранище” е довело до демотивация и отчаяние при много пожарникари. Въпреки това борбата на екипите продължава четвърти ден. В момента остава най-проблемен фронтът на пожара, който върви към зелената гора.
Само за последните 12 часа, след получаване на разрешение от МОСВ, пожарникарите и служителите на горските стопанства прокараха над 6 км просеки в резерват “Бистришко бранище”. Пет километра от тях са малки пътища, по които може да се осъществява придвижването на гасаческите групи, а други 1600 метра, с ширина 20 м, разделят огнището от незасегнатата от огъня гора.
Днес (4 юли, б.р.) в борбата с огнената стихия участват близо 500 души, 135 от тях са доброволци. /.../ Трите хеликоптера продължават да помагат в потушаването на огъня, като се водозахранват от езерото в Панчарево. Очаква се по-късно през деня на място да пристигне специална тежка верижна техника, пригодена за гасене на пожари в труднодостъпни местности, собственост на ТЕРЕМ...
* Текстовете са публикувани на сайта society.actualno.com/news
