за президент на Република България
Казват, че надеждата, а и наивността на интелигента, си отиват последни, затова се обръщаме към нашите съотечественици. Този път да не бъдат толкова лековерни: да се събудят и отърсят от историческия си сън и от вменявания им страх. И да направят верния избор, когато дават своя глас за президент на Р България. Ако пък са толкова омаяни от политическото шарлатанство, нека рискуват да изберат между катастрофата и по-малкото зло.
Политиката е изкуство на възможното!
Този брой на „Нова Зора” бе подготвен, преди да са известни окончателните изборни резултати, заради графика за отпечатване на вестника. Но защото сме убедени, че ще има втори тур и че той ще бъде между кандидатите на БСП и ГЕРБ, искаме да споделим някои неща. За агитация вече е късно. Който както е решил, така и ще гласува. Нашата позиция също е пределно известна и не се нуждае от обосновки.
Ще припомним обаче, че вестник „Нова Зора” започна да излиза като издание на група интелектуалци (Политически кръг „Зора”), които не са реваншисти, не сеят омраза между българите, ратуват за добър живот и за опазване на Отечеството ни. Значи става въпрос за патриотизъм, който не е озвучен от фанфари и не е гнездо на омрази.
Като интелектуалци, които отхвърлят социалния конформизъм и политическото приспособяване, естествено е да се разграничаваме от онези сили, които презентират невежеството, малограмотността и тържествуващата парвенющина в общественото битие.
По кръв и призвание сме предопределени да се противопоставим на новите господари на действителността ни, произлезли от недра на бившата висша и средна номенклатура, но сега преоформили се в олигарси и кандидат-олигарси, както и в заклети американофили, по подобие на германофилите-нацистофили от началото на 40-те години на 20 век.
Германофилите-нацистофили ни докараха до национална катастрофа по време на Втората световна война. Новите американофили – номенклатурни наследници, правят от Отечеството ни марионетка на свръхдържава като САЩ, която в България има користни интереси и нищо повече.
Тревожи ни и друго. На власт, през юли 2009 г., дойдоха невежи слуги на Вашингтон, които възвърнаха политически нрави, познати единствено от художествената летопис на Алековия „Бай Ганьо”. Те обещаваха на народа благоденствие и справедливост, а в течение на две години му предоставиха икономическа разруха, невиждана контрабанда и престъпност, полицейщина. Оковаха страната във веригите на страха и подлостта да се оцелява чрез собствено обезличаване.
Определят се за десни политици, самата Европейска народна партия ги призна за свой български контингент. Макар същата мощна дясна партия да знае отлично, че елитът на ГЕРБ се състои от хора с „червен” произход, че този елит ползва властовите механизми най-вече за да защити монополните права на новобогаташите. Западът ли не е наясно, че кадрите на ГЕРБ, и главно лидерът Бойко Борисов, изникнаха от пяната на криминалния ни преход, че това са фигури от подземието, че тяхната биография тръгва от трибуквени борчески формации като СИК? Изданието на Държавния департамент – не друг! – написа, че на командния пост в България застават гангстери (така ги нарекоха), че тяхното тъмно минало е гаранция за послушанието им. В една от разшифрованите грами софийският посланик на САЩ подчертава: Бойко Б. ще бъде принуден да ни слуша, трябва просто да бъде направляван умело.
В този план фокусите на Б. Б., с които подлъга масовата публика, че е горд и независим държавник, са плитко скроена лъжа. Той е подставеник на САЩ и олигархичните среди на Запада, неговото послушание се съизмерва единствено с онова на латиноамериканските му събратя с генералски мундири и пагони...
Откъдето и да погледнеш този масивен, демонстриращ властност, слабоволев човечец, ще бъдеш изумен, драги читателю, от самочувствието без покритие, от арогантността на случаен индивид, който вътрешно осъзнава степента на своята несъстоятелност. Ако в началото на мандата си Б. Б. приличаше повече на американските кандидати за слава в Грузия и Украйна като Саакашвили и Юшченко, през последната година нашият премиер наподобява все по-отчетливо манталитета, безцеремонността и наглото поведение на косовара Хашим Тачи. Дори и безпристрастният наблюдател стига до извода, че на Б. Б. му се пада да го управлява Световната банка и нейният политкомисар в правителството Симеон Дянков. Но какво остава за останалия народ?!
С определени свои пози и движения като премиер Бойко Борисов ни е чужд, и защото така неистово мрази науката и културата, завижда на образованите сънародници, гледа да сведе всичко до всекидневните си занимания с футбол на малки вратички, до белота, до пляскането на картите, до флиртове с фризьорки и певачки (дълги са ушите на мълвата), до опиянението си от новия култ към Христо Стоичков.
Откакто съществува свободна България, никой наш политик не е оскърбявал и унижавал хората на духа у нас, както това върши Б. Б. Никой не е подменял така безалтернативно реалния живот с измислена действителност.
За оправдание на Б. Б. би трябвало да допълним, че този шанс - да е господар на ефира, го дължи на криминалните авторитети, които след ноември 1989 г. присвоиха собствеността върху медиите, подчинявайки ги на грабежа и на чуждестранния диктат. Срамно е човек да узнава как днес журналистите от най-гледаните телевизии с радост се самопредлагат на своите началници като онези жрици от „Лъвов мост”, как псевдоинтелектуални персони от вестникарския и телевизионния бранш обслужват като помияри нечистоплътни задачи, как непрекъснато се обработва съзнанието на всеки гражданин поотделно и колективно.
Като интелектуалци патриоти, ще направим едно признанине. Макар и да искаме, не можем да облъчим с оптимизъм населението на страната ни. Защото народът, дори и да се съпротивлява, може да бъде превърнат в тълпа. Тълпа, която обожава грейналите ликове на Б. Б. и Цв. Цв., тълпа, която проклина всеки мислещ човек и всеки, който смята, че „науката е слънце”, както написа Стоян Михайловски.
През 30-те години на миналото столетие, в исторически изпитания на национален позор и тотален икономически разпад, германският народ гласува и избра именно партията на нацистите, начело с кафявия вожд Адолф. После мнозина си чукаха главите, защото и в Германия, изглежда, умът, както и на българина, им идва отподире... но напразно. Дойде военната авантюра за завладяване на света, дойдоха газовите камери, дойде Бабий Яр и Ястребино...
Не искаме никого да плашим. Но предупреждаваме, че стадото на немислещите у нас вече е огромно, че принудата да се правят безпаметни компромиси стана всеобща и задължителна, че днешните властимащи не си поплюват, щом трябва се удържат на власт в името на келепира и властовия блясък.
България доживя за първи път след Освобождението от турско робство да я управляват толкова неподготвени, толкова неначетени, толкова празни политици и държавници. Доживя деня, когато цял отряд българи не могат да разчетат зад усмихнатото лице и скромност на един Росен Плевнелиев неговото безличие, но и свирепата физиономия на безскрупулен капиталист, обогатил се чрез продажба на човешки труд в Германия и у нас. Мнозина не откриват тривиалната същност на Маргарита Попова, идентична с характерни персонажи от провинцията на Чудомир.
Няма да задържаме вниманието ти, драги читателю, върху последиците от ликвидираното нормално потребление и производство, от стопираните процеси на обновяване на промишлеността и земеделието, на икономическите връзки и търговия. В тези неща субект с дебели лещи за късогледство няма как да прозре.
Но понеже няма хляб и олио, и свободата е поставена на колене, лозунгът, както писа някога Вапцаров, е един: терорът долу!
Нашата надежда е избирателят да осъзнае, да намери и да направи правилния избор. Да изправи ръст на втория тур на изборите за президент на Р България и да прозре с неговия глас добро ли, зло ли насреща иде.
