Гражданските протести в Съединените щати под лозунга “Окупирай Уолстрийт” започнаха по призива на излизащото в Канада двумесечно списание “Ад Бъстърс”. В Канада – защото “свободните медии” на олигархията в САЩ никога няма да публикуват такъв манифест. Ето този знаменит текст, който накара жители на стотици американски градове и градчета да излязат на улицата: “Решавай! И то бързо! Държавата и корпорациите са решени да ни смажат. Няма да те чакат. Страхуват се, че демонстрациите ще се разширят. През XVII век борсовата спекулация е била престъпление. Спекулантите свършвали на бесилката. А ето че днес управляват държавата и финансовите пазари. Тиражират лъжи, които замърсяват ефира.
Спекулантите знаят много добре, даже по-добре от вас, как корупцията и кражбата станаха всекидневие, как системата е настроена така, че да работи срещу вас, как корпорациите утвърдиха господството на един тънък слой олигарси, журналисти, политици и съдии, които живеят в царски палати зад високи огради.
В същото време 6 млн. американци бяха изхвърлени от домовете им, а всяка година един милион души се разоряват и не могат да плащат за медицинска помощ. Всяка година 45 хил. американци умират, лишени от лечение. Реалната безработица наближава 20 процента, а гражданите – в това число и студентите – работят цял живот, и се трудят като роби, без да могат да изплатят дълговете си. И ако все пак имат работа, това пак не им дава никакви перспективи в този свят на феодални господари и крепостници.
Единствената дума, която знаят корпорациите, е “Още”. Те осуетяват всяка програма за социални услуги, финансирана с парите на данъкоплатците – от образованието до социалната защита, – защото искат да си присвоят и тези пари. Оставете болните да умират. Оставете бедните да гладуват. Изхвърлете банкрутиралите семейства на улицата и оставете безработните да изтлеят. Какво ни интересува нас това?
Докато акциите на “Ексън мобил”, на петролните концерни или на банка “Голдмън Сакс” се котират високо, животът е прекрасен. Печалба, печалба и пак печалба. Точно това си скандират тези зад металните бариери, с които са нагъчкали целия Уолстрийт. Техните алчни зъби са се впили дълбоко във вашите вратове - ако не се отърсите от тях, те ще ви затрият.”
Паркът „Зукоти”:
Комуната на свободата
Първите демонстрации в Ню Йорк започнаха по инициатива на канадското списание „Ад Бъстърс” и се проведоха на 17 септември в частния парк със свободен достъп „Зукоти” на остров Манхатън. На улиците излязоха 2000 души, като около сто активисти решиха да вдигнат палатков лагер – така, както преди това бяха направили протестиращите в Египет, Израел или Испания. Във финансовото сърце на Съединените щати.
След три седмици и в други американски градове започнаха подобни прояви. В протестите се включиха Лос Аджелис, Сан Франциско, Чикаго, Сиатъл, Бостън... Паркът „Зукоти”, чиято площ е само 3 дка, бе поделен на зони за информация, медицинска помощ, раздаване на храна или дрехи. Решенията се вземат при дискусии на общи събрания на демонстрантите. С право на глас са всички участници.
Световните медии “забелязаха” протестите седмица по-късно. На 24 септември демонстрантите решиха да се отправят към площад „Юниън”, но полицияата прекрати шествието и арестува 80 души за блокиране на движението. Полицията употреби сълзотворен газ срещу мирни демонстрантки. На 2 октомври протестиращите от движението „Окупирай Уолстрийт!” се насочиха към Бруклинския мост, за да изразят негодуванието си от арестите. Полицията разпръсна множеството и арестува около 700 демонстранти отново за блокиране на движението.
Три дни по-късно хората от „Окупирай Уолстрийт!” получиха мощна подкрепа от синдикатите, които организираха собствени шествия и се присъединиха към хората в парка „Зукоти”. Малко по-късно градските власти разпоредиха да се освободи теренът по “санитарни съображения”, докато демонстрантите призоваха привържениците си да се мобилизират.
Нобеловият лауреат
Джоузеф Щиглиц към
протестиращите в парка
„Зукоти”:
Спекулантите си присвояват печалбите на обществото. И прехвърлят загубите си на народния гръб.
„Прави сте да негодувате. Системата не действа така, както би трябвало. Лошо е, когато толкова много хора нямат работа и толкова много потребности остават незадоволени. Лошо е, когато изхвърлят хората на улицата, когато имаме вече толкова много бездомници. Финансовите пазари трябваше да изиграят една важна роля. Тяхната задача бе да инвестират капиталите и да контролират риска. Но капиталът бе лошо инвестиран, а рискът стана много голям. И ето че сега трябва да търпим последиците от всичко това. При сегашната система национализирахме загубите, а приватизирахме печалбите. Това не е никакъв капитализъм, това не е пазарна икономика, а изродена икономика. Ако тази система продължи да действа, няма да успеем да постигнем ръст и няма да построим справедливо общество.”
Наоми Клайн, канадска
публицистка и
общественичка, кумир на
антиглобалисткото
движение по света,
към участниците в
нюйоркските шествия
Днес вече няма богати държави. Има само шепа страшно богати хора...
Преди 10 години живеехме при капитализъм, който бе на върха на стопанския си разцвет. Безработицата беше ниска, а инвестициите значителни. Медиите се радваха на това колко лесно се правят парите. Тогава се говореше непрекъснато за разширяване на бизнеса, а не за затваряне на предприятия. Ние пък предупреждавахме, че липсата на държавно регулиране във финансовия сектор, която правеше възможна тази лудост, си има своята цена.
И ето ни сега, 10 години по-късно. Днес вече няма богати държави. Има само шепа страшно богати хора. Те угояваха кесиите си, като грабеха публичната собственост и експлоатираха природните богатства на целия свят. Сега всички виждат, че системата е дълбоко несправедлива, че е излязла извън контрол.
Ние хвърлихме ръкавица на най-мощните икономически и политически сили на тази планета. Това е страшно. И колкото повече набира сили нашето движение, толкова по-страшно ще става.
