В центъра на Сараево, столицата на Босна, бляскав надпис на арабски украсява върха на нова постройка. Това е логото на “Ал Джазира”, катарската телевизионна империя, която промени лицето на телевизионните новини от нейното създаване преди петнадесет години.
Вътре в сградата дърводелци и техници работят по довършителните работи на офисите. Това обаче не е само поредното чуждестранно бюро. “Ал Джазира болкан сървис” започва да излъчва на единадесети ноември. Това ще бъде втората чуждоезична станция на тази телевизия, след “Ал Джазира”, излъчваща на английски, която заработи през 2006 г. Какъв ще е обаче езикът, на който ще се водят предаванията на балканската “Ал Джазира”?
Журналистите ще водят предаванията на „собствения” си език, казват босовете на телевизионната станция. Този език беше наричан някога сърбо-харватски; сега има няколко имена: сръбски, хърватски, босненски или черногорски.Езиковото „разнообразие” много прилича на едно друго езиково разнообразие, т.е. езиците, на които се говори в Нова Зеландия, Шотландия или американската версия на английския език.
Що се отнася до зрителската аудитория, „Ал Джазира болкан сървис” е насочила своите усилия към регионите на бившите югославски републики, където се говори на сърбо-харватски. Обаче много македонци и словенци също разбират езика, като това не е проблем и за по-старите косовски албанци.
Тарик Джоджич, управляващият директор на “Ал Джазира Болканс” твърди, че за създаването на канала са инвестирани около петнадесет милиона евро. Името на телевизионния редактор Горан Милич, което в малко по-старото обществено съзнание неизменно се свързва със ЮТЕЛ - държавният новинарски телевизионен канал, който между 1990 г. и 1992 г. ревниво работеше за запазване целостта на Югославия. И той беше базиран в Сараево, но бе разрушен от снарядите. Сега обаче г-н Милич отхвърля всякакво сравнение с ЮТЕЛ. Според него, тъй като новото начинание е частна собственост, никой няма да може да се меси в редакционните решения.
Има и един въпрос, свързан с новия проект, на който все още никой не е дал смислен отговор: дали хората от другите краища на Балканите ще се интересуват от проблемите на сърбо-хърватско говорещите съседи? Няма съмнение, че предавания от типа „реалити” биха се възприемали с интерес от всяка общност. По друг начин стои въпросът с новинарските емисии. Не е трудно да се предположи, че новинарските емисии от Сараево, Баня Лука (столицата на сръбската част на Босна), Белград и Загреб са доста различни.
Новият телевизионен канал ще се сблъска и с друг проблем. За много сърби и хървати това си е чиста проба мюсюлманска телевизия. Господин Джоджич признава, че „ще е необходимо доста време, за да се разбере от хората, че подобен предразсъдък би бил грешка”. Милош Солая, анализатор от Баня Лука, смята, че босненските сърби биха гледали, но само за да разберат какво мисли другата страна.
Гордана Игриц, която завежда разследващата журналистика за Балканския регион в телевизията смята, че каналът има шансове, въздействайки върху зрителската аудитория да намери своята публика.
Тази година Би Би Си затвори последната си радиостанция на Балканите, която излъчваше на местен език. Характерно за региона е, че местните медии са доминирани от интересите на политиците и олигарсите. Малкото от тях, останали все още независими, са твърде бедни, за да могат пълноценно да се конкурират на медийния пазар.
„Ал Джазира Болкан” има пари да направи предаванията си по такъв начин, че нейните зрители да могат да гледат новините със субтитри, както и телевизионните продукти на арабските и английските телевизии.
Господин Милич твърди, че когато започва работа в телевизионния канал, е бил запознат с концепцията на собствениците, според която единственният интерес, който компанията собственник преследва на Балканите, е да се запълнят незаетите ниши на медийния пазар. Да не забравяме обаче, че арабските канали изиграха ключова роля в Арабската пролет рано тази година!?
В този смисъл въниква въпросът – и това би бил добър въпрос - какъв вид влияние може да търси или даже и да спечели Катар на Балканите???
Превод Енчо Енев
”The Economist”, 12.11.2011г.
