• Писмо-становище на ПП „Нова Зора” и редакционния съвет
на в. „Нова Зора” до ръководството на Гражданска инициатива
за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България
Драги приятели, колеги, български патриоти,
ПП „Нова Зора” винаги е воювала срещу неолибералната политика на българските управляващи кръгове, които с малки изключения в последните 22 години са готови срещу комисиони да загърбят интересите на държавата и нацията.
В България няма печатна трибуна, която подобно на в. „Нова Зора” неотстъпно и безкомпромисно да е изобличавала по най-категоричен начин майкопродавците „йесмени” като външните министри Соломон Паси, Николай Младенов, Надежда Михайлова, както и преговарящата за членство в ЕС Меглена Кунева. Благодарение на тяхното безпринципно съглашателство България взе участие в агресивните войни в Югославия, Ирак, Афганистан и Либия и загуби половината от ядрените си мощности.
Програмата на партия „Нова Зора” предвижда засилена роля на българската държава в контрола над естествените монополи, предоставящи енергия и вода на българските граждани. Добивът на шистов газ трябва да бъде държавна политика, която да даде „зелена светлина” на новата технология с хидравлични удари само след допитване до българските учени геолози и хидрогеолози и след задължителните локални референдуми с населението в житницата на България – Добруджа и Лудогорието.
Нашето убеждение е, че засега в съотношението полза-вреда надделява вредата. След като е известно, че под земята на Североизточна България има сладководно езеро, опасността от неговото замърсяване с хидроударите е очевидна. Ако се разлее петрол, примерно от тръбопровода на Бургас-Александропулис, той може да бъде събран или обезвреден, но ако се замърсят подпочвените сладки води – екокатастрофата ще бъде трайна и ще засегне всички на повърхността. Хлябът на българина ще стане невъзможно по-скъп.
Ето защо протестът на нашите сънародници, обединени от инициатива на Гражданското сдружение за забрана на проучванията и добива на шистов газ, е законен и не може да се пренебрегва и обезсилва чрез примери с други страни, които са решили да печелят от добив и продажба на шистов газ.
В страна като България, загубила своя суверенитет, ако всичко се остави на правителството, могат да се очакват единствено нови загуби, драми и щети. Горчивият опит със спирането на двата напълно изправни и безопасни енергоблока на АЕЦ - Козлодуй, е достатъчно убедителен пример.
ПП „Нова Зора ” ще продължи да бие камбаната срещу нашествието на чужди печалбари на гърба на изтерзания български народ. На 17 ноември т.г. Народното събрание - без допитване до народа - даде ход на поредното безумие - закон за складиране на въглероден диоксид под земята - една скъпа бомба със закъснител, заплашваща с опустошение райската българска земя.
Вместо да ограничи изсичането на горите на българска територия и да съдейства за засаждането на нови, неоколониалната българска администрация пусна неумолимия часовник на смъртта.
Ние сме категорично против и ще участваме солидарно във всички ваши акции както за забрана на добива на шистов газ, така и срещу закона за складиране на парниковия газ СО2. Българите трябва да разберат, че следвайки чужди интереси, вече загубихме 2 млрд. евро от затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, а сега сме на път да платим нови 2 млрд. евро годишно за съхранение на отровата, вследствие на замърсяващи производства и автомобилен трафик и поради чудовищните размери на обезлесяването.
Затова ние няма да се уморим да призоваваме за Единен народен фронт срещу геноцидно-изтребителния модел, който новите колонизатори прилагат спрямо народа ни.
Редакцията на в. „Нова Зора” е готова да публикува ваши статии, информации и интервюта на темата за шистовия газ, която дълбоко тревожи и нас. Като начало на това сътрудничество ви изпращаме статията на ст. н. с. Румен Воденичаров „Задръжте си мънистата, господа”, която бе публикувана на 26 юли т.г. във в. „Нова Зора”.
Надяваме се на ползотворно сътрудничество и скорошен успех.
Председател на ПП „Нова Зора”
и главен редактор на в. „Нова Зора”
Минчо Минчев
18. 11.2011 г., София
