„Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост”
Густав Льобон
„Държавите погиват тогава, когато вече не са в състояние да различават добрите граждани от лошите”
Антистен
В края на 2013 г. политическите екипи на големите електронни медии ни заливаха с бомбастични анализи и оценки (по-точно внушения) за политиците и политическите събития в България през годината. Очаквано, в центъра на вниманието на обилно „захранените” още от началото на миналата година „правилни” медии се оказаха не усилията на законно избраното правителство на Орешарски да подпомогне социално слабите (които съгласно статистиката са вече 90 % процента от населението!) и да изведе затъналата в криза (по вина на предишните управляващи) страна, а банкрутиралите, несъстояли се политици и нереализирани лабораторни политически конструкции, както и отдавна спихналите като балон и прераснали в политически кич малобройни протести на „умните, интелигентните, ранобудните”, „спонтанно самоорганизирани студенти”. В действителност, по признание на патрона им Борисов, те се оказаха млади поборници от ГЕРБ.
В личната му рекапитулация за 2013 г., която Борисов направи пред агенция „Фокус”, той обяви 2013 г. за „празна година”, защото правителството на Орешарски не подало оставка, а протестите не могли да върнат ГЕРБ на власт. В тази рекапитулация за кой ли път Борисов недоумява защо след като неговата партия е спечелила изборите, никой не иска да управлява с него?!
За пореден път се изкушаваме да обясним причината за този необясним в границите на неговите интелектуални възможности феномен. За по-голяма яснота ще представим факти, касаещи качествата на един провален голям политически вожд от близкото минало, а на читателите предоставяме възможността да дадат отговор кой е той всъщност.
• Създава динамична, боева партия, в която привлича хора от всички социални прослойки на обществото, като им обещава назначения в администрацията и дава шанс да се издигнат в йерархията.
• Не допуска реверсивно мислене сред обкръжението си. Казаното от него е истина от първа инстанция.
• Прилага принципа на единоначалието и безпрекословното подчинение като основен елемент на дисциплината в партията си.
• Посланията му не допускат повдигане на въпроси. Няма място за дебати – или приемаш, или отхвърляш.
• Предлага опростени решения дори на най сложните социално икономически проблеми.
• На партийните събрания няма дискусии, няма реплики и обяснения, няма полутонове. Всичко е или черно, или бяло.
• Внимателният прочит на речите му изумява с елементаризма, фактологическите и граматически грешки и неточности. Това въобще не го смущава. Събитията, за които говори, са само фон на основната идея, която иска да наложи на аудиторията. За този похват спомагат и честото повтаряне на една и съща теза в различни вариации.
• Собствените грешки не се коментират и не се показват на светло. Партията не греши, а ако има някакви грешки, те са незабележими на фона на текущите задачи, които решава.
• Опонентите са винаги грешни и виновни за всичко. Те нямат положителни качества.
• Въпреки че е депутат, открито заявява, че мрази депутатите и политиците.
Навярно след внимателния прочит на горенаписаното дори и недоумяващият би следвало да е открил себе си, а ако и читателите потвърдят, че такъв е стилът на Борисов, значи са напълно прави. Но това не е всичко.
Сега следва най-важното: написаното по-горе е взето едно към едно от характеристиката на един от най-превежданите биографи на Адолф Хитлер - Йоахим Фест, който пише за стила на работа на фюрера при основаването и ръководството на национал-социалистическата партия. Дори за слепите и глухите вече е ясно, че стилът на партийно строителство е аналогичен, само че докато единият е гений на злото, другият е гений на посредствеността и парвенющината. Това се потвърждава от всички напускащи партията му депутати и регионални активисти. Ясно е, че с такава партия никой нормален и уважаващ принципите на демокрацията политик не би искал не само да съ-управлява, но и да признава. За пет години Борисов и Цветанов успяха да направят от ГЕРБ партия чудовище, партия на омразата и противопоставянето, партия, която беше създадена заради властта и просъществува благодарение на властта. За никой не остана тайна, че те създаваха партийните структури и организации по месторабота, в близките до ГЕРБ фирми, в превзетите общини, дори в структурите на МВР и МО. Чудно ли е тогава защо „моралните протести” срещу правителството на Пламен Орешарски се вихрят само в общините, където кметовете и общинските съвети са на ГЕРБ!? Протестите на „умни, интелигентни и раннобудни” студенти, много от които деца на номенклатурата от ГЕРБ и провалените политици от десницата, също са партийна завера, въпреки че върхушката от ГЕРБ и олигарсите подло се крият зад тях, а „захранените” електронни медии отричат това и внушават, че били спонтанни.
Тук му е мястото да кажем на тези „интелигентни” протестиращи, че тълпата не допуска интелигентност. За тяхно и на величаещите ги медии сведение още през 1895 г. познавачът на психологията на тълпите Густав Льобон формулира психологическия закон за душевното единство на тълпата, който е валиден и днес, естествено.
„Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост”.
Като добавим и „интелигентността” на техния вдъхновител, днес става съвсем разбираема емоционалната реакция на рапъра Мишо във фейсбук: „Не ви ли е срам да искате изверга, според който вдигането на майчинските е нещо зло? Не ви ли е срам да протестирате срещу връщането на ДДС и освобождаването на бизнеса от рекета на ГЕРБ? Не ви ли е срам да нямате нииииито едно социално искане? Що за морал имате, щом в списъка ви с врагове липсва Бойко Методиев Борисов, а сте сложили в него всеки негов враг??? ЩО ЗА ИЗВЕРГ ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА ПРОТЕСТИРАШ В ПОЛЗА НА ГЕРБ?”
Извън емоцията на рапъра би следвало да отбележим, че практиката да се съставят черни списъци, да се пали сградата на Народното събрание с горящи факли, да се крещи по площадите „Смърт за червените боклуци”, да се оскверняват паметници, е именно от арсенала на същата тази партия чудовище... За да насърчи и използва разрушителния ентусиазъм на тълпата от млади хора за сваляне правителството и завръщането си във властта, Борисов щедро им обещава светло бъдеще: „Вие ще сте новите депутати и в Европа, и в България. Вие ще сте новите министри. Затова германският данъкоплатец Ханс си дава от заплатата, за да ви обучава. Ние си имаме приятели в Германия, във Франция, в Щатите и навсякъде” - категоричен е лидерът Борисов на семинар с младежките активисти на ГЕРБ в Сандански на 14 декември м. г.
За голямо съжаление една не малка част от протестиращите млади хора не разбират целта на мръсната игра, в която са въвлечени. Това обаче е много опасно. Вътрешният министър отговорно предупреди на пресконференция в края на годината, че „когато някой насърчава протестиращите да извършват неща, които не са демократични, дори са престъпления, трябва да поеме своята отговорност. Омразата и агресията на протестиращите минават всякакви граници. Това може да отвори рана, която ще зарасне много трудно след това. От страна на протестиращите няма чуваемост. Опитите за агресия, рушене на имущество са повече от един. Тези, които стоят зад това, си мислят, че контролират процеса, но нещата не стоят точно така. Ръководителите на протеста искат държавата да затъва. Тяхната цел е да се доберат отново до властта. Те насърчават едни млади хора да правят неща, които не разбират”.
И в заключение на казаното дотук следва да отбележим със съжаление, че тази тревожна тенденция продължава ожесточено да се възпроизвежда от върхушката на ГЕРБ. „Върхушката на ГЕРБ се мъчи без власт, в абстиненция е” - заяви психиатърът доктор Николай Михайлов. Ние бихме уточнили - в наркотична абстиненция. ГЕРБ е лишена от наркотика на властта, към който е най-силно пристрастена, и изпитва силно желание да си го набави възможно най-скоро и на всякаква цена може би.
За февруари 2014 г е предвидена конференция на партията ГЕРБ. Като познаваме диктаторския стил на Борисов в партийното строителство, ясно е какво може да се очаква. Верни на своята природа „фюрерите” на тази партия, Борисов и Цветанов, ще направят всичко възможно да захранят обезнадеждените си кадри с илюзии за ново влизане във властта преди евроизборите през май. Този процес задължително, според техните схващания, следва да стане, чрез засилване конфронтацията в обществото и дестабилизация на обстановката в страната. Реваншистката мотивировка на протестите срещу правителството на Орешарски ще ескалира докрай. Предстои нова радикализация. Варварите упорито напират пред портите на властта. Протагонистите от хилавата неолиберална конструкция на т.нар. реформаторски блок и лъжепатриотите отдясно също разчитат на тяхната разрушителна енергия, за да се докопат до властта.
Разбра ли обществото какво го очаква през 2014 г.?
И ще подкрепи ли все по-решителните усилия на правителството на Пламен Орешарски да възстанови държавността и социалната справедливост, предстои да видим. В тази ситуация все по-голяма актуалност придобива идеята на ПП „Нова Зора” за Единен национален фронт пред лицето на насъщната опасност.
